H. Arnaudov. Predistoricheski rastitelni matcriali

Археомагнитните проучвания: резултати и проблемы*

Археомагнитните изследвания в Бъл­гария имат вече многогодишна история и завоювано място в целия комплекс от ин-тердисциплинарни изследвания в архео-логията (Ковачева 1979). Трябва веднага да подчертаем, че за тяхното успешно разви­тие основна предпоставка бе високото ниво и теми на археоложкпте проучвания в Бъл­гария, както и отзивчттвостта на археолози-те разкопвачи при събиране на основните колекции. Добре ни е известно, че тези из­следвания могат да бъдат използвани като датиращ метод само при условие, че на ба-зата на точно датирани по други методи ко­лекции от изпечена глина е изработена ар-хеомагнитната скала на времето на дадения район (Ножлров/Ковачева-Ножаровл 1969; Агткем 1978; Екаьму/БтЕЯКВЕЯо 1990). Тази скала се състои от кривите на вариации на трите геомагнитни елемента: инклина-ция (I), деклинация (П) и интензитет (Г) по отношение на времето. В началото на тези изследвания в нашата страна, а това съвпа-даше и с началния им период в световната практика, простата физическа идея, на ко­ято са основани, ни даваше надеждата, че бърз<Г ще се дотигне до практическото им приложение.

Междувременно се оказа, че не е така лесно да се покрие целия интересуващ ни период от време (последните 8 ООО години) с резултати по трите геомагнитни елемен­та, точно обвързани с абсолютната скала на времето. Освен това, лабораторните изслед­вания, успоредно с развитието на този клон от палеомагнетизма, с времето методологе-чески се усложняваха и изискванията към точноетта на резултатите непрекъснато се увсличават.

Археомагнитните изследвания в Бъл­гария преминаха през три основни етапа. Първият от тях e през 1980 година, когато бяха обобщен и резултатите от всички дото-гава изеледвани колекции и кривите на ва­риации на I, D и F за последните 8 ООО годи­ни представени, като резултатите от обекти, датирани в дадено столетие бяха усреднени (Kovacheva 1980). Тази работа имаше ши­рок международен отзвук и верноетта на обхванатите векови вариации потвърдена с резултати от близки територии (Thomas 1983). Вторият етап e през 1986 година и e свързан с въвеждането на тегло на всеки ек-сперименг за оценка на древния геомагни­тен и интензитет (F), като всички резултати, получени за и интензитета до тази година бяха ревизирани и средните стойност по обекти преизчислени с въвеждането на тег­ло, което отразява качеството на експери-мента. Изгладената крива на вариации на и интензитета бе получена с отчитане на експерименталната грешка за определяне-

■ I I I | I I I I | 'г'Гг^|ПП¹ ■

•гН -Р

• гН

й

80 л

Уеагэ АБ

GORANOVTZI 1 J

DATING: 530-600 AD

•///////77

_ i years AD

SEDLARE

i i i ' i i » i i

Years AD

то му (Kovacheva/Kanarchev 1986). Накрая, третият етап е свързан с организирането на локална база данни от археомагнитни опре­деления (1991) п изработване на алгоритъм за изглаждане на експерименталните резул­тати при отчитане на експернменталната неточнОст и неточноетта на датировката (Тот ков/Ковач ева 1992; Kovacheva/Tosi i к( >v 1994).

Веднага трябва да отбележим, че все още ни липсват дании за елемента деклинация за редица векове сл.н.е. - като първи, оемп. девети, шестнайсти и седемнайсти. Това значи, че не разполагаме с ориентирани об­разци (от огнища, пещи, горели слоеве след древен пожар) с такава датировка, по конто да определим този елемент.

В момента в археомагнитната лаборато­рия се ревизират всички резултати по пра­историческите обекти, което значи на пър-во място уточняване на абсолютыите дати за основыите реперни обекти, за конто има

КОРШУЕС IV

—6000 -5800

УеагБ ВС

I-1-г

-—г-

- F

- D

5170-5130 ВС

- I

радиовъглероднн дати (Бояджиев 1986). Из­вестии са проблемите на рад новы лсрод ho­to датиране, особено за енеолптния период (BojADjiEV 1988). В това отношение сыцес-твено значение има фактът, че колекцпите за археомагнитно изеледване са събирани сравнително регулярно, следвайкп стра-тиграфските хорпзонги при разкопаванс на многослойни селищни могили. Основният проблем за окончателното нзработване на кривите на вариации на геомагнитни те еле­менти в прапсторпческия период от време е отноволппсата на материали за някои епохи. Това, разбира се, е отражение преди всичко на откритиге проблеми в българската архе­ология, като продължителноетта на т.нар. преходеп период от късен енеолит към брон­за, продължителноетта на ранната бронзова епоха и т.н. Надяваме се, че с обедпнените усилия между геофизици и археолозн тези проблеми щс намерят своето решение.

Независимо от изброените по-горе труд-ности, към конто i рябва да прибавим и ня­кои от методологическо естество, например експериментът за оиределяне на интензите­та на древного магнитго иоле, археомагнит-пият метод е бил многократно прилагай като датиращатехника (Ковачева 1975; 1981; 1990; Kovacheva 1976; Ковачева/КаЛЧЕВА 1988; Ко-b_í4F.ba/Toiiikor 1991; Kovacheva/Kari.oukovski 1992). Последната се основава на факта, че едновъзрастови обекти трябва да имат ед-накви геомагнитни характеристики.

Ще се спрем на няколко примера. С пър-вия пример искаме да позчертаем, че дати­рането е нан-добро, когато е извършено по трите геомагнитни елемента.

През 1986 г. бяха събрани образци от два ранносредновековни обекта: светили-ще Горановцп в местноетта Манастирище, окръг Кюстендилски, с разкопвач Живка Въжарова, и средновековен некропол край с. Седларе, Момчиловградско, с разкопвач и Катя Меламед и Даниела Хаджиева. Резул­татите са описани подробно от Ковачева и Калчева (Ковлчева/Кллчевл 1988). Така по колекцията ориентнрани образци от све-тилището Горановцп са полученп следните геомагнитни характеристики: Р = 66.9 (лТ; О = 1 = 5° и I = 57.8°. Ще повторим датира­нето при пзползване на последния вариант на вариационните криви, представени с ка-налите на грешките. На фиг. 1 експеримен-талните резултати от обекта са представени с хоризонтални непрекъснаги линии. Пре-къснатите хоризонтални линии отразяват експерпменталната грешка. Вижда се как те пресичат вариационните канали на три­те елемента, защрихованите интервали по оста на времето са установените датировъч-ни интервали по получените стойносги за интензитета, деклинацията и инклинаци-ята. Окончателният датировъчен интервал е гози, където се пресичат датировъчните интермали по трите елемента. Наличие-то на резултати за посоката и интензитета разрешава многозначния отговор, който се получава, ако се използва само единият елемент (например интензитетът, при кое­то. възможшпе датировъчни интервали са три - вж. фиг. 1) Както се вижда от фиг. 2,

hi Ilonorem lien riela Todorova

_{КОРШУЕС I}

Р 65-