Rasho Rashev Introduction Рашо Рашев Увод н и дум и Christina Angelova, Mark. Stefanovich Henrieta Todorova Христина Ангелова, Марк Стефанович Хенриета Тодорова Кратка биография

Й

В 35Н Й

ч

	= 33.5^Т
	= 357.1°
1	= 66.1°
--	__

^{т-1-1-1-1-1-1-1-1-1-1-1-1-1-1-1-1-1-1-1}

-6000 -5800 -5600 -5400 -5200 -5000

-6000 -5800 -5600 -5400 -5200 -5000

^{т-1-1-1-1-1-1-1-1-1-1-1-1-1-1-1-1-1-1}

-6000 -5800 -5600 -5400 -5200 -5000

Уеагэ ВС

РИЛЕ

I—"—'—«—I—

•6000 -5800

DATING:

- I

окончателният резултат (сечението на дати-ровъчните интервали потрите елемента) е, че вероятного последно опалване на свети­ли щето e станало в интервала 530-600 г.н.е. Виждаме, че новото датиране по иопълне-ните, ревизирани и изгладени вариацион-ни криви потвърждава по-рано публикува-ния резултат, нотой cera e прецизиран, като отправя датировката във втората половина на 6 в.н.е.

Обратно, в случая със средновековния некропол край с. Седларе многозначнето не може да се избегне. Измерванията на об-разците отсъбраната колекция показаха, че намерените парчета горяла глина не са '*in situ" и това попречп да се получат резулта­ти за посоката на древняя магнитен вектор (деклинация и инклинация). Определянето на интензитета не се влияе от положението на образците и получения! резултат e: F = 61.3 fiT. Този резултат пресича вариацион-ната крива в периода на ранното среднове-ковие на две места (фиг. 3), като се получа-ват три възможни датировъчни интервала: 500-610 г.н.е., 730-830 г.н.е. и 1020-1240 г.н.е. Новото датиране отново потвърждава публикуваното през 1988 г., но разширява втория възможен интервал, което разшире-ние e резултат от вземането пред вид на ка-налите на грешките. Добавя се и още една възможност. Това многозначие не може да се разреши без наличието на резултати по другпте два елемента.

Накрая ще покажем един пример за да­тиране в прайсторическата епоха - неолит-hoto селище Копривец. Резултатите от ар-хеомагнптното проучване са подробно опи­сани от Ковачева и Карлуковски (Коуаспеуа/ Как1_о1жо\8к1 1992). Изследваии са три огни­ща от два стратиграфски хоризонта (I и IV), броени отдолу нагоре. Първоначално трите огнища биваха отнасяни към три различии стратиграфски хоризонта. Нашите изслед­вания доведоха до становището, че първото и второго огнище имат много близки харак­теристики, подчертано отличаващи се от тези на огнището от IV хоризонт. Това съв-пада с окончателните виждания и на раз-копвача на селището Володя Попов, който предполага края на късния неолит за IV хо­ризонт и ранен неолит за първото и второ огнища (I хоризонт). В цитираната работа археомагнитното датиране е направено по предварителните канали на вариациите ( Ковач ева/Тош ков 1991). В тази работа ще повторим датирането, като използваме но­вите нзглаждания на вариационните кри­ви, получени наскоро (Kovac.hf.va 1995).

Окончателннте резултати от изследва-нията по трите огнища са представени в Таблица 1. С N е означен броят образци от всяко огнище. Резултатите от двете огнища от най-долния хоризонт са осреднени и по-казанн в последния ред оттаблицата.

Стойностите на експерименталните грешки в определянето на посоката и ин­тензитета на полето са приемливи, като само за IV хоризонт а95 надвишава 5°. Особено малки са грешките за интензитета, т.е. има добро съгласуване на резултатите за интен­зитета в рамките на всяко огнище. От Таб­лица 1. прсдвид стойностите на трите еле­мента на геомагнитното поле, става ясно, че трябва да се очаква значителна разлика във

времето между последното опалване на ог-нището от IV хоризонт и тези от I хоризонт. Деклинацията от западна в I хоризонт ста­ва подчертано източна в IV хоризонт. Инк-линацията значително намалява от средна стойност 66.Г до 45.Г. Имаме значителна разлика в Р, т.е. наблюдават се съществени изменения и в трите характеристики на ге-омагнитното поле.

Зада проверим предполагаемата от архе­олога относителна хронология на хоризон-тите, ще използваме оформените по досега изследваните неолитни обекти канали на вариацииге натрите геомагнитни елемента (Коуасньл'а 1995) (Фиг. 4). По хоризонтални-те оси е нанесено времето, а по вертикал-ните оси — стойностите на геомагнитните елементи. Вариационните криви (плътните линии) са представени с каналите на греш-ките им (прекъспатите линии).

На фиг. 4 е показано и археомагнитното търсене на датируемите интервали за IV хоризонт, чиито експериментални резулта­ти (Таблица 1) са показами отново в карето в горния десен ъгъл на фиг. 4. Стойността на интензитета 45.9 /хТ (плътната хоризон-тална линия на графиката за интензитета -най-горната) пресича канала на вариациите му на три места. В резултат се получаваттри датируеми интервала (защрихованите об­ласти по оста на времето на същата графи­ка): 5780-5730 г.пр.н.е.; 5590-5520 г.пр.н.е. и 5300-5080 г.пр.н.е. Последните са получени, като са взети предвид както грешката на ва-риационната крива, така и експериментал­ната грешка на резултата, показана с хори-зонталните прекъснати линии. За разреша-ване на многозначието търсим възможните датируеми интервали по другите елементи. Резултатът за Б (О = 22.4°) - хоризонталната плътна линия на средната графика на фиг. 4 минава над досега оформения канал на вариацията. Като имаме предвид грешката на определяне на елемента и грешката на вариационната крива (хоризонталните пре­къснати линии), то възможният датируем интервал по него е 5230-5110 г.пр.н.е. Този времеви интервал веднага прави невъз-можни първите два датируеми интервала, получени по елемента К За окончателното решаване па датировката трябва да се вземе предвид и третия изследван елемент - инк-линацията (I = 45.1°). Този резултат (хори­зонталната плътна линия на долната графи­ка) също минава под вариационния канал за този елемент. Като се вземат предвид от­ново гореспоменаваните грешки, двата въз-можни датируеми интервала по елемента са защриховани по хоризонталната ос (тази на времето): 5340-5300 г.пр.н.е. и 5170-5130 г.пр.н.е.

Окончателното датиране се получава по сечението на така получените интер­вали по трите елемента. На фиг. 5 това е показано и окончателната археомагнитна датировка за дадения хоризонт е 5170-5130 г.пр.н.е., съответсгващ на началото на късния неолит. Това потвърждава мне-нието на археолога относно огнището в IV хоризонт, а именно, че то трябва да се отнесе към късния неолит.

Аналогично, археомагнитното датиране на огнище No 1 (I хоризонт) води до датиру­ем интервал 5540-5440 ВС, който се отнася към края на ранния неолит, с което отново се потвърждава мнението на археолога раз­копвач. Едновременно с това може да се зак­лючи, че установяваме зиачителиа времева разлика между огнища No 1 и огнище No 3 (IV хоризонт).

Осредненпте археомагнитнп определе­ния общо за двете огнища (No I и No 2) от I хоризонт (най-долиия) са показаии в Табли­ца I. На фиг. б са определени датировъчни-те интервали по трите характеристики от пресичането им с вариационните канали. Аналогично на процедурата за IV хоризонт, те са защриховани по осите на времето. Окончателиата археомагнитна датировка за Копривец I e 5540-5520 ВС (фиг. 7), което отговаря на края на ранния неолит.

От канала на вариациите на D (фиг. 4) се вижда, че единствено през късния нео­лит имаме силно положителна деклинация, което e мощен датиращ инструмент за най-отдалечената праисторическа епоха (D = 22.4°) изскача извън досегашния ход на кри-вата (фиг. 4), т.е. пикът на кривата може би ще стане по-остър.

Основният резултат от пашите изслед­вания по този обект се състои в получената голяма времева разлика между IV и I хори-зонти - повече от 300 години, извод, който съвпада с мнението на археолозите: "Най-общо засега може да се каже, че в обекта се проследяват два стратиграфски пакета: ранно неолитен и къснонеолитен с дългот-райно прекъсванс между тях" (Попов/ВаП-с:ов 1992).

Може да се търси синхронизация между I хоризонт от Копривец и обектите Овча-рово-гората, Добрииище и IX-X хоризонт, броени отгоре надолу, на Самоводене. Най-добро е съвпадепнето по трите характерис­тики между I хоризонт Копривец и обекта Овчарово-гората, като I хоризонт от Копри­вец с малко по-ранен.

На сегашния етап на археомагнитните изследвания в България са оформени кри­вите на вариация на трите елемента през последните 4000 години и неолитнпя пери­од (фиг. 4 и фиг. 6). В момента, както бе спо-менато по-горе, се ревизират резултатите от изследваните енеолитни археологически обекти.

Накрая, използваме случая да изразим нашата благодарност към всички археолозн в страната за отзивчивостта им при събира-не на пробите, като се надяваме, че получа-ваните резултати са от взаимен интерес.

Работата е частично финансирана по до­говор НЗ-405/1994 г. от фонд "Научни изс­ледвания" на Министерството на образова-НИето, науката и технологиите.

Медни пръстени върху зъбите на погребани в праисторическия некропол до с. Дуранкулак, Добричко

въздействия върху костите.

Предмет на настоящата статия са някои от енеолитните погребения. Накратко дан­ните за пола и възраетта на погребаните по-казват: деца - 16,2%, юноши - 5,2%, израс-тнали - 78,6%. Израстналите индивиди от установен женски пол са 42.9%, а от мъжки - 30,9%. Според дължииата на дългите кос­ти на крайниците ръстът на жените е 158,6 см поTrotter-Gleser и 151,2 см по Pearson, а за мъжете съответно 170,0 см и 162,9 см. Реле-фът на дългите кости у жените е от умерен до слаб, а за мъжете - от силен до умерен. Релефът на черепните кости (надочнинен, тилен, силовидни израстъци и пр.) е от слаб до среден за женския пол и от среден до груб за мъжкия пол, т.е. забелязва се добре изразен полов диморфнзъм.

В изследвания костей материал при 19 от погребаните индивиди бяха намерепп следи от енньо-зеленикаво оцветяване на зъбите и челюстните кости. Те принадле­жат на израснали индивиди - 17 от женски и 2 от мъжки пол. Оцветенн са челюстните кости и зъбите от гробове 183, 211, 300, 320, 326, 346, 360, 371, 426, 428, 447, 454, 455, 466, 502, 541, 551, 574, 826. При женските черепн пай-пн гепзпвпо са оцветенн деспите долно-челюстни зъби: страничният резец, кучеш-кият зъб, първнят и вторият предкътник. а

Die prähistorische Gräberfelder, Teil 1. Sofia 2002.

Фиг. 1. Фрагмента от челюстнише когти с постоя н ни те ш") и от гроб 346 на израстнал индивид от женски пол. Следи от оцвешяване върху зъбите и челюстнише кости (стрелки)

при сдпния г от мъжките черепи — съответ-нитс зъби вляво. Степента на оцветяването е от слаба до много силна. Пигментът е про-никнал и е фиксирап здраво в костта и в зъ-битс. В 8 от съзъбията по-слабо са оцветени и зъбите антагонисти от горночелюстната зъбна редица.

Отговор на въпроса, каква е причината за това оцветяване, дават намерените при зъбите в гробове 346, 371, 447 медни пръс-тени. В първия и третия случай те са от мед­иа лента, а във втория - от плоска медиа тел (Фиг. 1).

Медният зъбен пръстен от гроб 346 е изработен от лента с дебелина 1,2 мм и ви­сочина 4,5 мм, на наместа до 5,6 мм. Прос-ветът му има овоидно очертание с размери - на дължина 8,3 мм и ширина 4,8 мм, съот-ветно външният ръб на иръстена - 11,3 мм и 9,7 мм. Лентата се застъпва с около 1/3 от обиколката на иръстена (фиг. 2).

Медният зъбен пръстен от гроб 371 е от плоска тел с дебелина 1,8 мм и височина 2,3 мм. Просветът му има триъгълна форма с височина 8,7 мм и основа 6,4 мм; външните очертания съответно 11,4 мм и 10,0 мм. Не лице е застъпване на телта (фиг. 3). Размери­те са взети от още непочистените от хими­чески съединения предмети. Пръстените са били поставени върху кучешкия зъб (фиг. 4). За да бъде точно установено това, се про-веде експеримеит, който доказа, че именно върху десння долен кучешки зъб е огънат и поставен металният пръстен. От кучешкия зъб от гроб 346 беше взет отпечатък и бе от-лят модел от бързополимеризираща плас-тмаса ("ВигаегуГ*, БроГа-Оегиа!, Ргапа). Мо-делът беше прерязан хоризонтално на ни­вото на зъбната шийка и полученото пънче - поста вено в просвета на пръстена. Отчете се точното огъване на лентата около зъба (Фиг. 2.а). При гроб 371 кучешкиятзъб беше

счупен в горн.in г ретина на корена, което позволи поставянето на зъба в пръстена. Установено ос съответствие в размерите и прилепваие към две oí стените на i риъгъл-ннка на пречупването.

В гроб 447 са намерени 3 медни пр ьс i ен-чета, изработени от медиа лен га с височина 3 мм, дебелина 1.2 - 1,6 мм и с диаметьр на просвета !.."> мм. 4.7 мм и 4.N мм. Лентата се допира в крайщата си ihm «астъпване. Вероя i но 11 р ьс i ci 11 il с са били поставени па резцнте п па кучсшкня зъб (фиг. ."»). За сход­ите оцветявания по зъбите и челюстните кости на останалите 16 черепа най-веро-ятна причина са също медни зъбни чалки. В ьзможно e поради тънкоетта на ма гериала re да са корозирали и да са се разрушили напълно вследствие хилядолетния си прес-той и пръетта. Корозия личи и върху наме­рен» к- пръстени.

Друг e въпросы с каква цел са поставя-iiii пръстените? Би могло да се допуске, че поставянето на меден пръстен върху дол-нпя кучешки зъб и съеедните м\ резци (и при другите черепп гам оцвегянането с най-ин гензйвно) e отговаряло на определе­ни естетически изисквания. Обаче веднага възниква въпросы кпцо именно па долпия к\ чешки зъб, десният за жените и левия i за един oí мъжете?Той не се вижда гака добре, както например гориите централ ни резци il кучешки зъби. Възможно e следователно, нзхождаики oí схващанията си за здраве и

болеет, живо1 H cMi.pi, древния! човек да e поставя.\ мединя пръстен с определена ма-гическа, профилактична пли лечебна цел (Маринов/Йорданов 1981, 117-120: 1983; Йор-данов/Маринов/Пенев 1982, 174-177: Пенев. Йорданов/Дими i ровА 1984, 44-49). В уст ната кухина медта от пръстена влнза в контак!

със слюнката, въздуха, храната и редица органични и неорганични вещества, нами-ращи се там. Образувалите се сложи и хими­чески съединения, окиси и соли (карбонати, сулфати и др.) се поглъщат, попадат в орга­низма на човека и оказват известно профи-лактично или лечебно въздействие.

От друга страна, медният пръстен, пос-тавен на долния кучешки зъб, би могъл да изпълнява и ролята на зъбна шина, ако чрез свързани с него медни телчета обхваща съ-седните зъби (най-вероятно резците). В тази връзка могат да се посочат паралели у древ-ните египтяни, финикийци и етруски, кои-то за същата цел са използвали златна тел. Най-древното използване на златна тел за укрепване на разклатени зъби е една наход­ка от Египет, от времето на XIX династия. В нашите случаи обаче липсват данни за заболявания на зъбите и зъбозадържащия а парат, поради което отпада възможността за подобна интерпретация.

От съврсвенната фармакология се зиае, че микроелемеита мед и съедииенията на медта като фармацевтични продукти нами-рат приложение при лечението на редица болести - хипохромиа анемия, възпали­телни заболявания на лигавицата, оказват бактерицидно действие върху микроорга-низмите и пр. (Петков 1957, 229, 159, 416). Малките размери на пръстените не способ-стват за образуването на медни съединения в големи количества, конто биха могли да предизвикат отравяне. В недалечното ми-нало, в стоматологичпата практика се упот-ребяваше медиа амалгама, която не оказва токсични въздействия.

Медни пръстен и върху долиочелюст-ните резци и кучешки зъби се откриват за първи път в Дуранкулак и са уникални като явление. Тази нова, твърде интересна ин­тересна находка дава основание да се под-държа мнението, че поставянето на зъбни-те пръстени е целеиасочеиа маиипулация, зад която се крият определеии представи и вярвяния на праисторическия човек.

От гледна точка на историята на медп-цината това са най-старите засега известии в литературата въздействия с метал върху зъбите на човека. В този смисъл медният зъбен пръстен може да се разглежда като най-древния прототип на металната корон­ка, използвана в съврсменната стоматоло-гична практика.

Литература

Геофизични изследвания за определяне дебелината на културния слой в района

на обект ⁶ Водна централа" в археологическия резерват 'Сборяново"

Никола Тонков, Илиян Катевски

Тракийското укрепено селище в района на Водната централа в археологическия ре­зерват "Сборяново" е разположено на впсоко равно плато с форма на равностранен триъ­гълник, обърнат с върха на север, обиколен от три страни от меандрите на р. Крапинец. към която се спускат стръмпи или по-поле-гати склонове. Запазенн са следи от мощна каменна стена, заграждаща площ от около 80 дка (Чичикова и др. 1987, 74).

Започналпте през 1986 г. археологически разкопки са подпомагаии от предварителип геофизични проучвания при проследяване трасето на стената и търсене на обекти от археологически интерес във вътрешноетта. Част от проведените през 1993 г. геофизич­ни изследвания имаха опптно-методичен характер и различна цел - да се определи дьлбочппата на залягане на коренните ека­ли (варовиците) на една конкретна площ от селището. Направеиите през предишнн го­дини разкопки във вътрешноетта му показ-ват, че културният пласт лежи непосредст-вено върху варовпка, като дебелината му се промеия от 0,10-0,20 м (в най-южните части на обекта) до около метър (Чичикова и др., 1988; 1989; Chichikova/Delev/Bozhkova 1992). Очакваните резултати бяха, от една страна, определяне дебелината на културния слой в изследвания участьк (полезна за археолога информация при планираие и провеждане на бъдещи разкопки), а оттук - получаване на данни за прецизиране на методпката при следващи търсещи геоелектричнп или гео-магнитни проучвания.

Геофизичните изследвания бяха проведе-ни по метода на вертикалното електрическо сондиране (ВЕС) (Жданов 1986). Методы е добре известен и сравнително широко при­лагай в геоложкнте проучвания. Досега оба­че той почти не е бил използван в България за нуждите на археологията, особено на та-къвтип обекти и поставяйкп ситак и ва цели, което обуслови онигио-методичиия харак­тер на изеледванията.

Пзмерванията по метод ВЕС бяха нап-равени в 33 точки на площ с размерп 50 па 75 м ограничена от пикетп на гсодезичиата мрежа 174-125-127-176 (Сшсшкоу.\/1М.е\7 Вогнкоул 1992, В£. 2). Точките бяха равно­мерно разпределени през 12,5 м (фиг. 1). Дъл-жпната на захранващата линия (АО=Л В/2) нарастваше геомстричио от 0,5 до 7,5-15 м, като в първите ияколко метра нараствапето беше по-бавно, за да може евентуално да се добие по-точна картина за характерпстикп-те на повърхностните отложения (РеЙХЕРТ 1984, 41-42, прил. 26, 27). Ориентацията на линиите на ВЕС беше П-3,т.е. успоредна на впдпмня нак.\он на терена (предполагаем нак-\он н на коренните екали). Въз основа на получените от пзмерванията резултати бяха построепи криви в билогарптмичен мащаб на стойностите на привндното съпро-

125 2 1 о о

126

20 12 11 3

14 1 13 142 4 о о о о

19 14 10 5 о о о

22

143

1 57 15 158 6

174 17

1 59

50

176

Фиг. /. Схема на разположение на точките ВЕС

335

0.4 0.7 1.4 24 8.5 10

0.4 07 м га в.5 ю

ние 20-25м и по-малко. Това съпротивление е характерно за горнпте часги на льосовпте наслаги, разкриващн се в цяла Северна Бъл­гария. Направените от нас измервания по метод ВЕС в рапоните на Източния могилен некропол на Сборяново и античния град Лб-ритус край Разград показаха точно такива стойиости на съпротнвлението на льоса. Ето защо може да се предположи, че тук върху варовика има пласт льос, върху който е раз-положен културнпят слой със сравнително постоянна дебелина около 0,80-1,00 м. Гра­ница между тези два слоя не може да бъде отделена сигурно в двете крайни точки в най-северопзточната част на площта (фиг. 4). Най-вероятно тук поради наличието на зна­чително по-малко археологически останки и високата влажност (пзмерванията бяха из-вършени през месец юни, най-дъждовният за района), електрпчното съпротивление на културния пласт да е близко до това на льо-

са. Все пак не може напълно да се отхвър-лн възможноетта в тази част на обскта кул­турнпят пласт да е с по-голяма мощност (а вследствие на запазената в дълбочина влага - с по-нпско съпротивление), което бн нред-ставлявало определен археологически инте­рес. Въпросът може да се реши с помощта на един археологически сондаж и разшпряване на пзмерванията по метод ВЕС в северна и източна посока. Съвсем основателно може да се предполага, че след един дълъг период на сухо и горещо време електрнчого съпро­тивление на културния слой ще се увеличи и тогава измерените криви ВЕС ще бъдат по-контрастни, а така във всички точки и много по-точно ще може да се отдели границата с льоса. Затова може да се нрепоръча бъдещи-те изследвания по метод ВЕС да се планират за провеждане в периода между средата на юли и средата на септемврн, когато валежи-те са най-малко.

Архсологическите сондажи в южните час­ти на изследваната площ потвърдиха напра-вените прогнози. Явно методът дава добри резултати и може да се прилага с успех на този обект (или на подобии). Разбира се ефективността му би се увеличила с използ-ването на компютърни програми при коли-чествената интерпретация на кривите ВЕС.

Литература

Жданов 1986

М.С. Жданов. Электроразведка. Москва 1986.

Огильви/Хмелевскои 1964 A.A. Огильви/В.К. Хмслевской. Сборник задач и упражнений по курсу электроразведки. Москва 1964.

Пылаев 1968 А.М. Пылаев. Руководство по интерпретации вертикальных электрических зондирований. Мос­ква 1986.

Рейхерт 1984 Л.А. Рейхерт. Инструкция по электроразведке. Ленинград 1984.

Чичикова и др. 1987

М. Чичикова и др. Крепоетта при Водната централа кран с. Малък Поровец, Разградска облает. АОР през 1986 г. Разград 1987, 73-75.

Чичикова и др. 1988 М. Чичикова и др. Разкопки на тракийски ук-рспен град при Водната централа край с. Ма­лък Поровец, Разградска облает. АОР през 1987 г., Благоевград, 1988, 55-57.

Чичикова и др. 1989 М. Чичикова и др. Разкопки на тракийски град (обект Водната централа). АОР през 1988 г., Кърджали, 1989, 35-37.

Chichi kova/De lev/ Bo/.h kova 1992 М. Chichikova, Р. Delev, A. Bozhkova. Investigaiions of the Thracian Fortified Settlement Near Svestitali in the 1986-1988 Period. Helis 2. 1992, Sofìa, 73-88.

Реконструкция на тракийски златен венец от могила "Голяма косматка" край Шипка