Разчупете навика да бъдете себе си
Запаметените чувства ни пречат да пресъздадем миналото
Изтегляне 3.33 Mb. Pdf просмотр
|
| Запаметените чувства ни пречат да пресъздадем миналото По дефиниция емоциите са крайните продукти на минали преживявания. Когато преживявате нещо, мозъкът получава важна информация от външната среда чрез пет различни сетивни пътища (зрение, обоняние, слух, вкус и осезание). Когато тези данни достигнат до мозъка и той ги обработи, мрежите от неврони се подреждат в определени модели, отразяващи външното събитие. В момента, в който тези нервни клетки се свържат, мозъкът освобождава химикали. Тези химикали се наричат „емоция“ или „чувство“. (В книгата ще използвам думите чувства и емоции като синоними, защото са достатъчно близки по смисъл за нашите цели.) Когато тези емоции започнат да заливат организма с химикали, вие забелязвате промяна във вътрешния ред (мислите и се чувствате различно в сравнение с преди малко). Естествено, щом забележите тази промяна, обръщате внимание на човека или събитието във външната среда, което я е предизвикало. Ако успеете да идентифицирате външната причина за вътрешната промяна, тя се превръща в спомен. Вие неврологично и химично кодирате информацията от средата в мозъка и тялото си. Така запомняте по- добре събитията, защото си спомняте как сте се чувствали, когато са се случили – чувствата и емоциите са химичен запис за минали събития. Да кажем, например, че шефът ви идва за оценка на работата ви. Веднага забелязвате, че лицето му е зачервено, дори раздразнено. Той започва да говори на висок глас и вие усещате дъх на чесън. Той ви обвинява, че уронвате авторитета му пред другите колеги и заявява, че няма да ви повиши. В този момент вие се стъписвате, краката ви треперят, главата ви се замайва, сърцето ви препуска. Чувствате се уплашени, предадени и ядосани. Цялата натрупана сетивна информация – всичко, което помирисвате, виждате, усещате и чувате – променя вътрешното ви състояние. Вие свързвате външното преживяване с промяната, която усещате вътрешно, и това се запечатва емоционално във вас. Прибирате се вкъщи, като постоянно преигравате случилото се в мислите си. Всеки път си припомняте обвинителното, заплашително изражение на лицето на шефа, виковете му, думите, дори дъха му. Тогава отново се изпълвате със страх и гняв; произвеждате същите химични вещества в мозъка и тялото си, сякаш случката наистина се повтаря. Тялото ви вярва, че преживява събитието отново и отново, така че вие го привиквате да живее в миналото. Да развием малко тази идея. Мислете за тялото си като за несъзнателен ум или като за слуга, който приема заповеди от съзнанието. То е толкова обективно, че не различава емоциите, породени от преживяванията във външния свят, и тези, които създавате във вътрешния си свят единствено чрез мисълта. За тялото те са едно и също. Какво ще стане, ако този цикъл на мисли и чувства, че сте предадени, продължи години наред? Ако непрекъснато мислите за тази сцена с шефа и преживявате отново и отново познатите чувства ден след ден, вие постоянно ще сигнализирате на тялото си с химични чувства, които то асоциира с миналото. Това кара тялото да вярва, че му се случва същото, и съответно да преживява наново миналото. Когато запаметените ви мисли и чувства принуждават тялото ви да „бъде“ в миналото, можем да кажем, че тялото се превръща в спомен за миналото. 59 Ако запаметените чувства за предателство управляват мислите ви с години, през цялото време тялото ви ще живее в миналото – по двадесет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата, петдесет и две седмици в годината. То ще се закотви там. Знаете, че когато често пресъздавате едни и същи емоции и мислите ви не могат да надраснат чувствата ви, чувствата стават средство на мисленето. А тъй като чувствата са запис на предишни преживявания, вие мислите в миналото. И според квантовия закон създавате още и още от миналото. Извод: повечето от нас живеят в миналото и се съпротивляват на живота в бъдещето. Защо? Тялото е толкова привикнало към запаметяването на записи от минали преживявания, че се привързва към тези емоции. Ние действително се пристрастяваме към познатите чувства. Затова, когато ни се прииска да обърнем поглед към бъдещето и се замечтаем за нови и дръзки хоризонти в не толкова далечната реалност, тялото, чиято валута са чувствата, се противопоставя на внезапната промяна в посоката. Постигането на този обрат е най-трудното в личната промяна. Мнозина се борят да създадат нова съдба, но установяват, че не могат да преодолеят спомена за това, което чувстват, че са. Дори да копнеем за неизвестни приключения и да мечтаем за бъдещи възможности, сякаш нещо ни тласка да се връщаме към миналото. Чувствата и емоциите не са нещо лошо. Те са крайният продукт на преживяването. Но ако постоянно изпитваме едни и същи чувства, не можем да приемем никакви нови преживявания. Познавате ли хора, които непрекъснато говорят за „доброто старо време“? Всъщност те казват: В живота ми не се случва нищо ново, което да стимулира чувствата ми; затова трябва да утвърждавам себе си чрез славните моменти от миналото. Ако вярваме, че мислите ни имат нещо общо със съдбата ни, тогава като създатели повечето от нас само се въртят в кръг. Изтегляне 3.33 Mb. Сподели с приятели:
|