Разчупете навика да бъдете себе си
Когато слугата стане господар
Изтегляне 3.33 Mb. Pdf просмотр
|
| Когато слугата стане господар Истината е, че тялото е слуга на ума. Следователно, ако тялото се превърне в ума, значи слугата е станал господар. А бившият господар (съзнателният ум) е заспал. Умът може да си мисли, че още е шеф, но всъщност тялото влияе на решенията според запаметените си емоции. Да кажем, че умът иска да си върне контрола. Какво според вас ще каже тялото? Къде беше? Отивай пак да спиш. Аз се оправям. Ти нямаш волята, упоритостта и съзнанието да правиш това, което аз правя тук през цялото време, докато ти несъзнателно следваш моите заповеди. През годините дори съм променило рецеп- торите си, за да ти служа по-добре. Ти си мислеше, че ръководиш нещата, но аз през цялото време ти влияех и те карах да вземаш решения в зависимост от това, което чувствам като правилно и познато. А когато петте процента съзнателно се изправят срещу деветдесет и петте процента несъзнателно, които управляват подсъзнателните автоматични програми, тези деветдесет и пет процента са толкова рефлективни, че е достатъчна една случайна мисъл или дразнител от средата, за да задействат отново автоматичната програма. Тогава се връщаме към същия стар аз – мислим същите мисли, изпълняваме същите действия, но очакваме в живота ни да се случи нещо различно. Когато се опитаме да си възвърнем контрола, тялото ни изпраща сигнали на мозъка да започне да ни разубеждава. Вътрешният диалог ражда куп причини да не се опитваме да правим нещо извън обичайното, да не нарушаваме привичното състояние „съм“. Той събира всичките ни слабости, които познава и усилва, и ни замерва с тях една по една. Създаваме в ума си възможно най-лошите сценарии, за да не се налага да се издигаме над познатите чувства. Защото когато се опитаме да нарушим вътрешния химичен ред, който сме превърнали в своя втора природа, тялото изпада в хаос. Вътрешното му безпокойство става почти неустоимо и в много от случаите ние се предаваме. Изтегляне 3.33 Mb. Сподели с приятели:
|