Разчупете навика да бъдете себе си
Изтегляне 3.33 Mb. Pdf просмотр
|
| Фигура 4А. Мисълта създава спомен, който поражда емоция. С времето мисълта се превръща в спомен, а емоцията следва. Ако този процес се повтори достатъчно пъти, мисълта вече е споменът, който е емоцията. Ние запаметяваме емоцията. При такива травматични преживявания лесно можем да разберем как емоциите се превръщат в несъзнателни, запаметени реакции на всяко напомняне от средата, че сте загубили любимо същество. Вече знаете, че когато мислите за това преживяване, вие създавате в мозъка и тялото си същите емоции, сякаш случката се повтаря отново и отново. Достатъчна е една случайна мисъл или реакция на някакво събитие във външния свят, за да се активира програмата и да изпитате отново мъката от миналото си. „Спусъкът“ може да бъде куче, което прилича на вашето, или място, където сте го водили като малко кутре. Постъпващите сетивни данни активират емоцията. Тези емоционални „спусъци“ могат да бъдат очевидни или едва доловими, но те ви въздействат на подсъзнателно ниво и преди да преработите случилото се, вие се връщате в емоционалното/химично състояние на мъка, гняв и тъга. Когато това стане, тялото започва да управлява ума. Можете да използвате съзнателния си ум, за да се опитате да излезете от това емоционално състояние, но със сигурност ще се чувствате така, сякаш не контролирате положението. Помислете за Павлов и неговите кучета. През 90-те години на XIX век младият руски учен вързал няколко кучета към масата, звъннал с един звънец и ги нахранил обилно. След като няколко пъти използвал същия дразнител, той забелязал, че като дрънне със звънеца, кучетата автоматично започват да отделят слюнка в очакване на храната. 68 Това се нарича условен рефлекс, а процесът се случва автоматично. Защо? Защото тялото реагира автоматично (спомнете си за нашата автономна нервна система). Каскадата от химични реакции, която се задейства в рамките на секунди, променя тялото физиологично и това става подсъзнателно – почти или съвсем без никакво съзнателно усилие. Това е една от причините да ни е толкова трудно да се променим. Съзнанието може да се намира В настоящето, но подсъзнателното тяло-ум живее в миналото. Ако очакваме предсказуемо бъдещо събитие да се случи във връзка със спомен от миналото, ние сме точно като кучетата на Павлов. Едно преживяване за конкретен човек или предмет в определен момент и място от миналото автоматично (или „автономно“) ни кара да реагираме физиологично. Щом прекратим емоционалното пристрастяване, вкоренено в миналото, вече няма какво да ни кара да се връщаме към същите автоматични програми на стария си аз. Започваме да разбираме, че макар да „мислим“ или „вярваме“, че живеем в настоящето, напълно възможно е тялото ни да се намира в миналото. Изтегляне 3.33 Mb. Сподели с приятели:
|