Разчупете навика да бъдете себе си
Епигенетиката смята, че можем да сигнализираме на гените, за да
Изтегляне 3.33 Mb. Pdf просмотр
|
| Епигенетиката смята, че можем да сигнализираме на гените, за да пренапишем бъдещето Гените, също като мозъка, подлежат на промяна. Най-новите изследвания показват, че различните гени се активират по различно време – те се намират под постоянно влияние. Има гени, зависими от преживяното, които се активират при растеж, изцеление или учене; има и гени, зависими от поведението и състоянието, които се активират при стрес, емоционална възбуда или сън 16 Една от най-активните области в науката днес е епигенетиката (букв. „над генетиката“) – изучаването на влиянието на средата върху активността на гените. Епигенетиката се противопоставя на конвенционалния генетичен модел, според който ДНК контролира целия живот и всички генни експресии стават вътре в клетката. Това старо разбиране ни обричаше на предсказуемо бъдеще, в което съдбата ни беше жертва на генетичното ни наследство, а клетъчният живот беше предопределен като автоматичен „призрак в машината“. Всъщност епигенетичните промени в експресиите на ДНК могат да бъдат предадени на бъдещите поколения. Но как е възможно това, ако ДНК кодът остава същият? Научното обяснение е извън целите на тази книга, но можем да използваме аналогията. Нека сравним генетичната последователност със строителен план. Представете си, че започвате от плана на къщата и го сканирате на компютъра си. След това с помощта на „фотошоп“ можете да измените на екрана вида му и определени негови характеристики, без да променяте самия план. Можете да си поиграете с цветовете, размерите, мащаба, материалите и пр. Хиляди хора (представляващи променливите от околната среда) могат да произведат различни изображения, но всички те ще бъдат изражения (експресии) на същия строителен план. Епигенетиката ни позволява да мислим по-задълбочено за промяната. 16 Church, Dawson, Ph.D., „The Genie in Your Genes: Epigenetic Medicine and the New Biology of Intention” (Santa Rosa, CA: Elite Books, 2007). 62 Нейната парадигма ни дава свободна воля да активираме гените си и да мо- дифицираме генетичната си съдба. За по-голяма нагледност и простота, когато говоря за активиране на ген чрез различна експресия, ще употребявам израза „включване“. В действителност гените не се включват и изключват; те се активират от химични сигнали и се изразяват по специфични начини, като изработват различни протеини. Променяйки мислите, чувствата, емоционалните реакции и моделите си на поведение (като например да живеем по-здравословно по отношение на храненето и стреса), ние изпращаме на клетките си нови сигнали, а те образуват нови протеини, без да променят генетичния план. Така, макар че ДНК кодът остава същият, когато една клетка бъде активирана по нов начин с нова информация, тя може да създаде хиляди вариации на съответния ген. Можем да дадем сигнал на гените да пренапишат бъдещето ни. Изтегляне 3.33 Mb. Сподели с приятели:
|