Разчупете навика да бъдете себе си
Контрол над вътрешната среда: генетичният мит
Изтегляне 3.33 Mb. Pdf просмотр
|
| Контрол над вътрешната среда: генетичният мит Дотук, разглеждайки връзката между квантовия модел и промяната, през повечето време говорих за емоциите, мозъка и тялото. Видяхме, че ако искаме да разчупим навика на бъдем себе си, трябва да преодолеем повтарящите се мисли и чувства, които тялото запаметява. Друг значим аспект на разчупването на този навик е свързан с физическото здраве. Безспорно в йерархията на нещата, които повечето хора искат да променят в живота си, здравословните проблеми заемат високо място. А когато стане въпрос какво искаме да променим в здравето си, трябва да разгледаме и разсеем някои догми, а именно, митът, че гените създават болести, и погрешността на генетичния детерминизъм. Ще поговорим и за едно научно разбиране, което може би е ново за вас – епигенетиката: контролът върху гените извън клетката или по-точно, изучаването на промените на гениите функции, които се случват без промяна в последователността на ДНК 13 Също както можем да създаваме нови преживявания за себе си, както направи дъщеря ми, така можем да постигнем контрол и върху една много важна част от живота си: онова, което обикновено възприемаме като своя генетична съдба. Ще видите, че да 13 Church, Dawson, Ph.D., „The Genie in Your Genes: Epigenetic Medicine and the New Biology of Intention” (Santa Rosa, CA: Elite Books, 2007). 60 познавате до известна степен гените си и как се проявяват, е много важно, за да разберете защо трябва да се промените отвътре навън. Някога науката твърдеше, че гените са отговорни за повечето заболявания. Преди няколко десетилетия обаче научната общност небрежно подхвърли, че е грешала, и заяви, че средата, която активира или дезактивира определени гени, е най-силният фактор за възникването на болести. Сега знаем, че по-малко от пет процента от болестите днес се предизвикват от генетични нарушения (като болест на Тей-Сакс или хорея на Хънтингтън), докато останалите деветдесет и пет процента са свързани с начина на живот, хроничния стрес и токсичните фактори в околната среда 14 Въпреки това факторите от външната среда са само част от картината. Как ще обясним факта, че ако двама души се намират в едни и същи условия, единият може да се разболее, а другият – не? Как е възможно при хора с множествено разстройство на личността едната личност да има силна алергия към нещо, а друга личност в същото тяло да не реагира на същия антиген или дразнител? Защо, след като ежедневно са изложени на патогени, толкова много лекари и медицински лица не са постоянно болни? Съществуват и много документирани случаи на еднояйчни близнаци (с еднакви гени), при които има големи разлики по отношение на здравето и дълголетието. Така например, ако е налице наследствено заболяване, то често се проявява при единия близнак, но не и при другия. Еднакви гени, различни резултати 15 Възможно ли е във всички тези случаи човекът, който остава здрав, да има толкова съгласуван, балансиран, жизнен вътрешен ред, че дори когато тялото му бъде изложено на опасни условия, външният свят да не влияе на проявата на гените му и да не им сигнализира да предизвикат болест? Вярно е, че външната среда влияе на вътрешната. Можем ли обаче, променяйки вътрешното си състояние „съм“, да преодолеем ефектите от стресовата или токсична среда, за да не се активират определени гени? Дори да не сме в състояние да контролираме всички условия във външната среда, със сигурност имаме избор за контрола на нашата вътрешна среда. Изтегляне 3.33 Mb. Сподели с приятели:
|