Разчупете навика да бъдете себе си
Утвърждаването на старите състояния „съм“ тласка към нежелана
Изтегляне 3.33 Mb. Pdf просмотр
|
| Утвърждаването на старите състояния „съм“ тласка към нежелана генетична съдба Вярвам, че както някои връзки в мозъка са твърдо установени, а други – по- пластични (могат да се променят чрез учене и опит), същото е и при гените. Определени части от генетичния ни код се включват по-лесно, дока то други са по-трудни за активиране, защото съществуват по-отдавна в генетичната ни история. Поне така казва науката в момента. Как да поддържаме едни гени включени, а други – изключени? Ако се намираме в едно и също токсично състояние на гняв, едно и също меланхолично състояние на депресия, едно и също напрегнато състояние на тревожност или едно и също потиснато състояние на чувство за малоценност, изобилните химични сигнали, за които вече говорихме, ще натискат едни и същи генетични бутони и в крайна сметка ще предизвикат определени болести. Стресовите емоции, както ще видите, натискат генетичния спусък, дисрегулирайки клетките („дисрегулация“ означава нарушаване на физиологичния регулиращ механизъм) и създавайки болест. Когато мислим и чувстваме по един и същ начин през голяма част от живота си и запаметяваме познати състояния „съм“, вътрешното ни химично състояние продължава да активира същите гени, т.е. произвеждаме същите протеини. Но тялото не може да се пригоди към повтарящите се изисквания и започва да се разпада. Ако правим това в продължение на десет или двадесет години, гените ще започнат да се изтощават и да произвеждат „по-евтини“ химикали. Помислете какво се случва, когато остаряваме. Кожата се отпуска, защото колагенът и еластинът започват да се образуват от по-евтини протеини. Какво става с мускулите? Атрофират. Нищо учудващо: актинът и миозинът също са протеини. Ето една аналогия. Когато се произвежда даден метален детайл от автомобила, той се изработва в определена матрица или форма. Всеки път, когато се използва матрицата или формата, тя е подложена на определени сили, включително нагряване и триене, и постепенно се износва. Както можете да се досетите, автомобилните части се правят с много малък допустим толеранс (в зависимост от размерите на детайла). С времето матрицата или формата се износват дотолкова, че произвеждат детайли, които не пасват точно. Подобно нещо се случва и с тялото. В резултат от стреса или навика да бъдем постоянно гневни, уплашени, тъжни и пр., ДНК, която пептидите използват, за да произвеждат протеини, започва да функционира зле. 63 Какъв е генетичният ефект, ако запазваме рутинните, познати условия – имаме едни и същи емоционални реакции, правим едни и същи неща, мислим едни и същи мисли, виждаме едни и същи хора, запаметяваме живота си в предсказуем модел? Така се насочваме към нежелана генетична съдба; затваряме се в същите модели като поколения преди нас, които са се сблъсквали със същите или подобни ситуации. И ако само преживяваме отново и отново емоционалните спомени от миналото, значи сме се насочили към предварително известен край: тялото ни ще започне да създава същите емоционални условия, както при предишните поколения. Така тялото ни ще остане същото, докато продължаваме да се чувстваме по същия начин, ден след ден. Науката казва, че средата дава сигнали на гените, участващи в еволюцията, но какво ще стане, ако средата никога не се променя? Ако сме запаметили същите условия във външния свят и живеем със същите мисли, модели на поведение и чувства? Ако всичко в живота ни остава същото? * * * Току-що научихте, че външната среда химически сигнализира на гените чрез емоциите на преживяването. Ако преживяванията в живота ви не се променят, химичните сигнали към гените също няма да се променят. От външната среда не постъпва никаква нова информация до клетките. Квантовият модел твърди, че можем да сигнализираме емоционално на тялото и да започнем да променяме веригата от генетични събития, без да сме имали действително физическо преживяване, свързано с тази емоция. Няма нужда да спечелим състезанието, лотарията или повишението, за да изпитаме емоциите от тези събития. Помнете, че можем да създадем емоция и само чрез мисълта. Можем да преживеем радост или благодарност предварително, и то в такава степен, че тялото ни да повярва, че вече е „в“ събитието. Така можем да сигнализираме на гените да произведат нови протеини, с които тялото ще се промени, преди да е настъпила промяна в средата. Изтегляне 3.33 Mb. Сподели с приятели:
|