Разчупете навика да бъдете себе си
Изтегляне 3.33 Mb. Pdf просмотр
|
| ГЛАВА 7. ПРОПАСТТА Един ден седях на дивана и размишлявах какво означава да бъдеш щастлив. Потъ- нал в безрадостно настроение, се замислих как повечето важни за мен хора веднага биха ме окуражили: Ти си такъв щастливец. Имаш чудесно семейство, прекрасни деца. Радваш се на успешна хиропрактика. Изнасяш лекции пред хилядна публика, пътуваш по света и посещаваш необикновени места, участва във филма „Какво всъщност знаем?“ и много хора харесаха посланието ти. Дори написа книга, която се продава добре. Те щяха да докоснат всички емоционални и логически струни. Но за мен нещо не беше наред. Намирах се в такъв период от живота си, когато всеки уикенд пътувах от град на град да чета лекции, понякога за три дни посещавах два града. Помислих, че при тази заетост не ми остава време да практикувам това, на което уча другите. Това беше много обезпокояващо, защото започнах да разбирам, че цялото ми щастие се създава извън мен и радостта, която изпитвам от пътуванията и лекциите, няма нищо общо с истинската радост. Изглежда, за да се чувствам добре, имах нужда от всички и всичко извън себе си. Образът, който проектирах в света, зависеше от външни фактори. И когато не се занимавах с лекции, интервюта или пациенти, а си бях у дома, се чувствах празен. Не ме разбирайте погрешно; в някои отношения тези неща извън мен бяха страхотни. Ако попитате някого, който ме е виждал как говоря по време на лекция, как потъвам в работата си върху презентацията в самолета, как отговарям на десетки електронни писма на летището или във фоайето на хотела, той би казал, че изглеждам доста щастлив. Тъжната истина е, че ако бяхте попитали лен в някой от тези моменти, вероятно щях да ви отговоря горе-долу същото: Да всичко е страхотно. Добре съм. Аз съм късметлия. Но ако ме бяхте хванали в някой спокоен момент, когато не съм засипан от всички тези стимулиращи дразнители, щях да ви отговоря съвсем различно: Нещо не е наред. Чувствам се неспокоен. Всичко ми се струва по старому. Нещо липсва. В деня, в който осъзнах истинската причина за нещастието си, разбрах, че имам нужда от външния свят, за да помня кой съм. Моята самоличност се беше сляла с хората, с които говорех, градовете, които посещавах, с преживяванията, с които утвърждавах себе си като Джо Диспенза. И когато около мен нямаше никого, който да ми помогне да си спомня тази личност, която светът може би познаваше като мен, вече не бях сигурен кой съм аз. Видях, че цялото ми щастие всъщност е реакция на дразнителите във външния свят, каращ ме да се чувствам по определен начин. Тогава разбрах, че съм изцяло пристрастен към средата си и зависим от външни фактори, които подсилват емоционалната ми наркомания. Милион пъти бях чувал, че щастието идва отвътре, но никога не го бях осъзнавал по този начин. Онзи ден, докато седях на дивана и гледах през прозореца, ми хрумна един образ. Представих си двете си ръце, една над друга, разделени от пропаст. |