Промяната и взаимоотношенията с другите

114
Така вие се свързвате помежду си. Формира се връзка, основана на неврохимични състояния, защото ако споделяте едни и същи преживявания, споделяте и едни и същи емоции.
Мислете за емоциите като за „енергия в движение“. Щом споделяте едни и същи емоции, значи споделяте една и съща енергия. И точно както два атома кислород, споделящи невидимо енергийно поле извън времето и пространството, се свързват заедно, за да образуват въздух, така вие се свързвате в невидимо енергийно поле с всички неща, хора и места във външния си живот. Връзките между хората обаче са най- силни, защото емоциите имат най-силна енергия. Докато едната или другата страна не се променя, всичко е наред.
Но когато нашият приятел в примера по-горе започне да казва как наистина се чувства в действителност, нещата започват да стават много неприятни. Ако приятелството е почивало на оплаквания от живота, той е обвързан енергийно във взаимоотношенията си от емоциите на вечната жертва. Когато в момент на просвет- ление той решава да разчупи навика да бъде себе си, вече не се показва като познатия човек, с когото всички са свикнали. Хората в живота му го използват, за да напомнят на себе си кои са самите те в емоционално отношение. Приятелите и близките му реагират:
„Какво ти става днес? Обиждаш ме!“ Което всъщност означава: „Мислех, че имаме нещо хубаво помежду си! Използвах те, за да утвърждавам емоционалната си пристрастеност и да си напомням кой си мисля, че съм, като „някой“. Повече ми харесваше преди.“
Когато се стигне до промяна, енергията ни се свързва с всичко, с което сме имали някакво преживяване във външния свят. За да прекъснем зависимостта от дадена запаметена емоция или да кажем истината за това, което сме, е необходима известна енергия. Точно както е нужна енергия, за да се разделят два свързани атома кислород, така ни е нужна енергия и за да прекъснем връзките с хората в живота си.
И така, хората в живота на този човек казват: „Той напоследък не е на себе си.
Може би си е изгубил ума. Да го заведем на лекар!“
Не забравяйте, че с тях той е споделял едни и същи преживявания, следователно и емоции. Сега обаче той прекъсва енергийните си връзки с всички и всичко познато, дори с всички места. Плашещо е за онези, с които е играл същата игра досега. Той слиза от влака.
Затова другите го водят на лекар, който му изписва антидепресанти и не след дълго старият аз на човека се завръща. Ето че той отново проектира предишния си образ към света и стиска ръката на всички, потвърждавайки предишните емоционални споразумения. Отново си мълчи и се усмихва – прави каквото е нужно, само и само да прогони чувството. Урокът остава ненаучен.
Да, този човек наистина не е бил себе си – не е бил азът от „горната ръка“, с когото всички са свикнали. Вместо това за кратко е станал азът от „долната ръка“ – онзи с миналото и болката. А кой може да обвинява близките му, които настояват да се върне към немия си аз, който се е разбирал с тях и те – с него? Новият му аз е непредсказуем, направо радикален. Кой иска да има вземане-даване с такъв човек? Кой иска да има вземане-даване с истината?

115

Изтегляне 3.33 Mb.

Сподели с приятели: