Разчупете навика да бъдете себе си
Изтегляне 3.33 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Винаги е нужно все повече и повече
| Кое е важното Ако имате нужда от средата, за да помните кой сте като „някой“, какво става, когато умрете и средата изчезне? Знаете ли какво още изчезва заедно с нея? Този „някой“, самоличността, образът, характерът (горната ръка), който се е идентифицирал с всички известни и предсказуеми елементи в живота и е бил пристрастен към средата. Може да сте били най-преуспелият, популярен и красив човек, да сте имали цялото богатство, което сте искали... но когато животът ви свърши и външната реалност ви бъде отнета, всичко извън вас вече не може да ви определя. То си отива. Остава ви това, което наистина сте (долната ръка), а не каквото изглеждате. Когато животът ви свърши и не можете да разчитате на външния свят да ви определя, оставате с чувството, което никога не сте поглеждали в очите. В този живот вие не сте еволюирали. Ако например преди 50 години сте имали преживяване, което ви е направило несигурни или слаби и оттогава насам сте се чувствали така, значи сте спрели да се развивате емоционално преди 50 години. Ако целта на душата ви е да се учи от опита и да трупа мъдрост, а вие сте останали закотвени в емоцията от миналото, значи така и не сте превърнали преживяното в урок; не сте преминали отвъд емоцията, за да постигнете разбиране. Докато това чувство държи ума и тялото ви в плен на миналите събития, вие не можете да продължите към бъдещето. И ако в настоящия ви живот възникне подобно преживяване, то ще задейства същата емоция и вие отново ще се държите, както преди 50 години. Затова душата ви казва: Внимавай! Показвам ти, че нищо не ти носи радост. Ако продължаваш да играеш тази игра, ще спра да се опитвам да привлека вниманието ти, а ти ще се върнеш отново към съня си. Ще се видим отново, когато животът ти свърши... Винаги е нужно все повече и повече Мнозина, които не знаят как да се променят, си мислят: „Как да се избавя от това чувство?“ А когато натрупаните нови неща се изхабят и изгубят ефекта си? Оглеждат се за още по-големи неща, за да добавят нов слой към досегашните, пристрастяват се към стратегиите за отбягване: „Ако взема лекарство или изпия достатъчно алкохол, чувството ще изчезне. Външното ще предизвика вътрешна химична промяна и ще ме накара да се почувствам прекрасно. Ще пазарувам много, защото пазаруването, дори да нямам пари, пропъжда празнотата. Ще гледам порно... Ще играя видеоигри... Ще залагам на хазарт... Ще преяждам...“ Каквато и да е зависимостта, хората продължават да си мислят, че нещо отвън ще премахне вътрешното им чувство. Не забравяйте: ние имаме естествената склонност да свързваме външния фактор, който прогонва чувството, с вътрешната химична промяна. Това, което ни кара да се чувстваме добре, ни харесва. Бягаме от неприятните и болезнените неща и се стремим към онези, които ни носят удоволствие. Докато вълнението, което човек получава от зависимостта си, продължава да стимулира центровете на удоволствие в мозъка, той получава прилив на химикали от тръпката на преживяването. Проблемът е, че винаги, когато залага, гуляе или играе до късно вечерта, следващия път има нужда от малко повече. |