Разговор с д-р Венцислав Грозев, председател на блс
Разговор с Галинка Павлова, Николай Болтаджиев, Десислава Кателиева, Неделчо Тотев и д-р Адам Персенски
Изтегляне 0.96 Mb.
|
Разговор с Галинка Павлова, Николай Болтаджиев, Десислава Кателиева, Неделчо Тотев и д-р Адам ПерсенскиДарик радио Кой говори? http://darikradio.bg/ima-li-lechenie-za-balgarskoto-zdraveopazvane.html 
Водещ: Лекарските протести продължават в цялата страна. Едновременно с това в МЗ се търси решение, или може би вече се е намерило решение на някои от спорните предложения, които излязоха от това министерство. Уплашиха ли се от протеста на белите престилки и защо под натиск трябва да се сменят някои от т.нар. спорни поправки или лобистки поправки, защо отново под натиск трябва да се увеличават парите за здравеопазване – нещо, което е важно и необходимо за всички нас. Разделена ли е гилдията, лекарската гилдия, разделени ли са, настроихме ли се отново пациенти среща лекари заради една не толкова добре изпипана, или направо казано, както я определиха експерти нескопосана здравна реформа, реформа, която е толкова чакана и толкова необходима в страната. Всички гледни точки – лекари, които са за протестите, лекари, които са против протестите, пациентски организации, и най-вече какво се случва в здравното министерство. Има ли решение на проблема? Объркващи са фактите, засега сигналите, които идват отвсякъде. Затова ще се опитаме да подредим пъзела със следните гости: в студиото е Галинка Павлова, Български лекарски съюз. Здравейте, добре дошла. Д-р Галинка Павлова: Здравейте. Благодаря за поканата. Водещ: В студиото е и Николай Болтаджиев, председател на Националното сдружение на частните болници. Здравейте и на вас. Д-р Николай Болтаджиев: Здравейте. Добре заварили. Водещ: И двамата сте за протестите, нали? Д-р Галинка Павлова: Да, разбира се. Водещ: Двама души за. Ще чуем след новините в 10.30 часа Десислава Кателиева. Тя е председател на Асоциацията на спешните медици. Те са против протестите. Ще чуем и д-р Неделчо Тотев, председател на Сдружението на общинските болници. Те са за протестите. Ще чуем и пациентски организации, които са против протестите. Ще чуем и здравното министерство, които не знам вече за какво са. Разделена е гилдията, кажете? И д-р Киров, също така, председател на Сдружението на общопрактикуващите лекари. Той обикаля някъде в страната. Ще го намерим днес при джипитата, които продължават протестите си. Ще видим какво се случва и там. Ще спрат ли тези протести? Кажете – има ли протести, какво се случва, разделени ли сте? Д-р Николай Болтаджиев: Не, не сме разделени. Гилдията не е разделена. Казахте, че ще включите д-р Кателиева. Аз искам да обясня, че тя е индианец, вожд без индианец, нали. Тя няма и УС. Нейното сдружение е само тя, очевидно. Защото има сдружение на лекарите, работещи в Спешна помощ, което изразява тяхното, доколкото разбрах д-р Гайдев вече подкрепи протестите. Така че Кателиева не може да изразява, самата тя не работи в Бърза помощ. Тя работи в болница. Водещ: После ще говорим... Д-р Галинка Павлова: И ако позволите. Водещ: Да, кажете. Д-р Галинка Павлова: И ако позволите и моето мнение – да, не става въпрос за разделение на колегията. 30 хил. български лекари са единодушни за това, че трябват спешни промени в здравеопазването. Може би има малко, как да кажа, различни виждания по отношение средствата, методите. Да, всички са за протестни действия. Но по какъв начин точно да бъдат изразните средства, това е различно. Но като цяло, всички искаме по най-бързия начин нещата да тръгнат в правилната посока. Водещ: Като жена сте по-мека, разбира се. Тук по-острият тон на д-р Болтаджиев. Обаче кажете исканията. Има ли, ето от МЗ пристигат сигнали, ние сега ще чуем зам.-министър Персенски, можем да го изберем, вече пристигат сигнали, че като че ли има решение на въпроса от министерството. Протестите пък продължават. Д-р Николай Болтаджиев: Няма решение. Значи, протестите трябва да заявим, и д-р Персенски да не говори за пари. Тъй като от министерството само това чуваме. Протестите много ясно трябва да кажем, че не са за пари. Още събора на БЛС единодушно не подписа Рамков договор и единодушно прие декларация, в която ясно се подчертава, че протестите, че становището на лекарите, българските лекари е срещу водената политика в здравеопазването, срещу нормативния хаос. И министерството трябва най-накрая да разбере това и да престане да говори за пари. Въпросът не става за пари. Това подчертаха и общопрактикуващите лекари, това сме подчертали и ние от трите болнични сдружения, че проблемът се крие съвсем другаде. Водещ: Формулирайте го с едно изречение, за да чуя и д-р Персенски. Може би и те се объркват за какво вече е протестът, като не става въпрос за пари. Д-р Николай Болтаджиев: Никога не е заявявано, не е и говорено за пари. Ясно е изразена позицията на лекарите и на събора единодушно и подчертавам, че събора са делегати от всички лекарски специалности, от болници, от общопрактикуващи лекари, от всякъде, включая от Спешна помощ. Така че това е върховния орган на Лекарския съюз. И той излезе с много точна декларация. И пак повтарям – за пари не трябва да се говори. Това са нормативен хаос и невъзможност да се обслужват пациентите. Аз искам да подчертая, че и в декларацията сме казали, че от това ще пострадат не лекарите. Първо ще пострадат пациентите. Водещ: Пациентите, да. Какво се случва с пациентите? Кажете, д-р Павлова, вие и да чуем отговора на д-р Персенски. Д-р Галинка Павлова: Може би, за да ни разберат пациентите, да говорим по-разбираемо за тях. Водещ: Личните лекари днес работят ли? Д-р Киров след новините ще го чуем. Работят ли днес? Д-р Галинка Павлова: Д-р Киров най-добре ще каже къде не работят. Днес наистина продължават протестните действия. Има в Ловеч, мисля в Пазарджик и други градове се включиха колегите. Д-р Киров ще бъде по-конкретен. Но аз бих искала да кажа в допълнение на това – всъщност ние протестираме против правилата, по които трябва да работи, правила, които не са добре обмислени, които са прибързано сътворени и нали в нормативни документи често противоречащи си. Някои от тях отменени от правосъдната система, други на ниво обсъждане. И ние трябваше да подпишем договор по правила, които не са ясни, които всъщност ще създадат този хаос. Водещ: Тоест не лекари, а бюрократи ставате, администратори. Това е, така, преводът на това, което казахте, и намалени направления, нали, това е, което се оплакваха личните лекари в цялата страна. Д-р Галинка Павлова: Това е другата част от нещата, че всъщност с недостатъчно осигурения бюджет в извънболничната помощ не може да се даде възможност нещата да се случват в извънболничната, тоест да диагностицираме нещата там. Водещ: Добре, нека да чуем, слагате слушалки в студиото д-р Адам Персенски, зам.-министър на здравеопазването. Здравейте. От това, което чувате от вчера от протеста на личните лекари и от подкрепата, която те имат, какво им казвате, д-р Персенски? Д-р Адам Персенски: Добър ден, здравейте... Водещ: Здравейте. Д-р Адам Персенски: ... на вас и на вашите слушатели, и на колегите, които са в студиото, във вашето студио. Това, което чувам, че за първи път от тази сутрин става ясно, че протестът не е заради пари. Което е добре. Винаги е добре, когато има повече пари в една система, особено в системата на здравеопазването. Това, което не мога да се съглася аз обаче с колегите, че опитът за въвеждане от страна на МЗ на правила, по които да се работи, могат да бъдат някаква пречка. Досега тези 15 години правилата, по които са работили са били такива, че никой не е доволен – нито лекарите, нито пациентите. Никой от потребителите или доставчиците на тези услуги, ако толкова грубо могат да се изразя, не са били доволни от правилата. И сега, когато ние се опитваме да ги променим правилата, да създадем един ясен ред, по който пациентът отива при личния си лекар, след това отива при специалиста и след това постъпва в болница и на всеки един етап от неговото лечение, диагностиката и лечението на тези правила да бъдат ясно разписани и ясни за всички, изведнъж се оказа, че ние създаваме хаос в системата. Водещ: Въпросът е как се променят тези правила, по какъв начин - дали те улесняват работата на всички по веригата или затрудняват работата на всички по веригата? Вие самият сте доктор и би трябвало като вътрешен човек на тази система да си давате ясна сметка дали те са в полза или във вреда. Д-р Адам Персенски: Точно това искам да кажа, че всички тези правила, които ние променяме са в полза на достъпа на пациентите. Водещ: Е, добре. Защо тези хора... Д-р Адам Персенски: ... достъпа им до качествено здравеопазване. Обратното говорене е може би от хора, които не познават промените, които ние сме направили. Водещ: Добре, нека да ги чуем двама души, които не познават явно промените. Тук Лекарски съюз и частните болници. Кажете. Д-р Николай Болтаджиев: Първо, искам да кажа, че тези правила е демагогия да се говори за достъп на пациента. С тези правила, със здравната карта пациентът ще се лекува там, от където е и няма да може да избира. Правото му на избор ще бъде ограничено. С тези правила с нищо няма да се подобри системата и лечението, а напротив, тези правила ще направят лекаря за чиновник. И ако това е добре за пациента – да го лекува чиновник, аз не смятам така. Второто нещо, което също е много важно – чрез груба административна намеса не може да се постигне в никакъв случай качество. Ние живеем в XXI в. и в Европа. И чрез държавна регулация да се постига качество е нещо, доказало се през годините, че не може да стане. Единственият начин, това е честна конкуренция. И това са правилата в демократична европейска държава в XXI в. Водещ: Д-р Персенски, какво казвате на пациентите? И днес отново джипитата не работят в няколко български града, отново протестите продължават. Не се знае, вие в диалог ли сте, освен през медиите с протестиращите колеги, на какви компромиси сте склонни, какво се случва? Въобще какво е решението, което предлагате? Д-р Адам Персенски: Това, което ние установихме – промените в Наредбата за диспансеризация, специално за ... хипертония, намаляването от четири на два прегледа вече сме го възстановили. Което би могло да бъде наистина в ущърб на пациентите и на колегите. Водещ: Ето виждате ли, имаше смисъл от този натиск. Д-р Адам Персенски: Това са експертни неща. Аз не мога да се съглася, нали, че ние администрираме системата. В никакъв случай. Създаването на национална здравна карта, това, което е трябвало да стане преди 15 години, то е съобразно с реалните нужди на колегите и на пациентите. Никой не се опитва административно да създава хаос или пък административно да налага някакви правила. Но всяка система има нужда от правила, има нужда от оценка на качеството и удовлетвореност, има нужда от оценка на резултат, на постигнат резултат от лечението на тези пациенти. В края на краищата ние всички сме, бихме били заинтересовани от добрия резултат, от изхода на лечението – както лекари, така и пациенти. Водещ: Някъде се къса... Д-р Адам Персенски: Това се опитваме да създадем. Водещ: Опитвате се, да. Ние разбираме вашия опит. Но някъде се къса нишката. След като има толкова много недоволни от съсловието, значи нещо не е наред и това се опитвам да разбера – къде не е наред. БЛС, кажете, д-р Павлова? Д-р Галинка Павлова: Нека да кажа следното – да, ние наистина подкрепяхме екипа на министерството, защото дойдоха с добри идеи за промяна на нещата, които са към момента, и това чуваме в момента от д-р Персенски. Но когато се раждаха идеите и сътворени след това в наредбите, ние давахме нашите становища и казвахме къде всъщност не е работещо предложение, където би създало напрежение. Съжалявам, но те не чуха тези неща. А днес да се казва от министерството, че ето виждате ли, върнахме броя на прегледите на четири за пациентите с хипертония, е меко казано несериозно. Защото това беше настояване на колегите общопрактикуващи, това беше по отношение на Наредба 39. И изведнъж, разбирате ли, днес след протестните действия разбраха, че това е правилно искане и се връщат нещата. Д-р Николай Болтаджиев: Аз искам друго да кажа, тъй като се спомена лошото качество от години и лошото обслужване на пациентите. Водещ: И здравна карта, за която толкова сме говорили и с вас в това студио – за здравна карта да има, и електронна, и всякаква. Д-р Николай Болтаджиев: Първо, лошото качество не е по вина нито на пациентите, нито на лекарите. Лошото качество от години е по вина на управляващите политици и на тяхната политика. Здравната карта е един незаконен документ, който беше приет от МС странно как. Първо, тя е документ, който е незаконен по две причини: първата причина, това е, че в закона се казва здравната карта се състои от областните здравни карти. Това не е така в сегашния й вариант. Тъй като тези областни карти са n-пъти преправяни. Вторият много важен момент, в закона се казва, че здравната карта се създава по нормативен акт, който е методика за създаване на областните здравни карти. Такъв нормативен акт в правното пространство няма. Има една методика, качена на един сайт и тя не е обнародвана в Държавен вестник и всеки момент тя ще падне в съда. Водещ: Нека да спрем до тук. Новините на Дарик радио. Остават важни акценти обаче и след новините ще продължим този разговор – за парите за онкоболни, нали, това е изключително важно нещо, за което чакаме отговор, за пръстовите, как се наричаше, отпечатъци, идентификатори и нещо от кога ще заработи, новият рамков договор – анекс към него или какво се случва въобще. Новините на Дарик радио в 10.30 часа и след това продължаваме разговора. Продължаваме разговора за лекарските протести, които продължават в цялата страна. Лекарски протести и какво е решението? Всъщност какво е предложението от МЗ към протестиращите лекари? Като че ли няма изглед протестите да спират, а напротив, протестите поетапно ще продължават в цялата страна. Отговорът на МЗ и има ли протегната ръка от там към лекарите, към лекарското съсловие? По-философският въпрос – защо се стигна до тук, защо преди да се прави толкова належаща и здравна реформа не се съгласува с лекарското съсловие, а сега се стига до протести и като че ли МЗ дава заден. Говорим с Николай Болтаджиев, председател на Националното сдружение на частните болници, говорим с Галинка Павлова, БЛС. И Лекарския съюз, и Сдружението на частните болници протестират. Сдружението на общопрактикуващите лекари също протестира, Сдружението на общинските болници също протестира. Имаме представител на МЗ, зам.-министърът, д-р Адам Персенски. Благодаря ви, че приехте това нелеко за вас участие тази сутрин в ефира на Дарик радио. Продължаваме разговора с вас. Разбрахте вие, че не става въпрос за пари и не искат пари лекарите, а са против административния хаос и принципно поставените така идеи в здравната реформа. Приемате ли това, д-р Персенски? Д-р Адам Персенски: Аз не мога да се съглася с това, че вие твърдите, че МЗ дава на заден. Просто това е ваше становище. Водещ: Разбира се, че е мое. Това е оценка, коментар, журналистически. Д-р Адам Персенски: Ние ясно сме разписали, нали, какво смятаме, че трябва да бъде променено в системата на здравеопазване. С публикацията на днешното решение на Надзора на НЗОК, което ще допълни правилата, ние приемаме това, че при неподписване на нов рамков договор трябва да продължи да действа старият рамков договор. Но има нормативни промени, които налагат допълване на НРД 2015 г. И всичките тези промени са залегнали в това решение на Надзора на НЗОК, което се явява допълнение към НРД 2015. За да може приетите нормативни уредби да бъдат включени в по-нататъшната дейност на колегите в извънболничната и болничната помощ. В никакъв случай аз не мога да приема твърдението, че е липса на диалог. Тъй като през цялото време от ноември, дори и по-рано ние сме били в постоянна връзка с колегите както от БЛС, така и от Сдружението на общопрактикуващите лекари в България, така и със Сдружението на общинските болници. Водещ: И защо не ви се получи този диалог? Д-р Адам Персенски: Аз не съм, не мога да твърдя, че не се е получил диалогът. Ако някой не иска да ни чуе и някой хвърля едни такива твърдения за създаден хаос и ги повтаря няколко пъти, аз не смятам, че това отговаря на истината. Всички промени, които ние сме направили, са ясно разписани. Те водят до дестабилизиране на системата. Не говоря за никакъв хаос. Водещ: Водят до дестабилизиране на системата. Д-р Адам Персенски: Водят до стабилизиране на системата. Водещ: А, стабилизиране... Д-р Адам Персенски: ... до ясно разписване на начините, по които пациентът се лекува, достъпът му, до начините, по които НЗОК сключва договорите си с лечебните заведения за болнична помощ. Всичко това регулира неща, които е трябвало в тези 15 години, откакто е направена последната реална реформа да бъдат въведени. Водещ: Така, стабилизиране на системата. Не знам как си говорите. Вие твърдите – хаос, от министерството твърдят – стабилизиране на системата, въвеждане на ясни правила. Тогава да ви задам на вас въпроса - защо сте против стабилизиране на тази система и работата по правила? Д-р Николай Болтаджиев: Ами, нищо подобно. Тази система вследствие на нормативната база стана нестабилна не, ами хаос. Това си е изразът. Диалог? Ние виждаме от медиите, че има един монолог. Какво ли не се наслушахме от медиите, че сме били мислюзи ли беше, че лекарите корумпирани, че лобистки интереси, финансови интереси. Това го слушаме ежедневно, особено напоследък. Значи, сега много просто да обясня нормативния хаос. Казахме за здравната карта, че е незаконен документ. Той ще падне в съда, няма как. По две причини. Падна в КС, паднаха двата пакета, пада методиката. В момента всичките нормативни актове, които е издало министерството в последната една година са в съда. И всичките имат някакви проблеми. Ето това, ако не е хаос... И сега ще се издава методика на здравната карта, също противозаконно, тъй като параграф 44 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за здравното осигуряване много ясно казва, че до подписване на нов рамков договор важи стария и в него не могат да се правят каквито и да било промени. Това е гласувано от сегашното мнозинство. Водещ: Кажете, д-р Павлова. Д-р Галинка Павлова: Аз искам нещо да добавя и да бъда конкретна по отношение на здравната карта, за да разбере слушателят всъщност от къде идва нашето недоволство. Да, съгласна съм ... Водещ: Да, малко трудно се ориентираме, да ви призная, като пациент. Д-р Галинка Павлова: Така е. Защото има специфика в това, което говорим. Нека да обясня. Здравната карта, според БЛС, би следвало да посочва минималния брой лекари - специалисти, общопрактикуващи, брой лечебни заведения за болнична помощ. Там, където има недостиг, би следвало държавата да поеме ангажимент да направи политика за осигуряване на достъп на пациентите. Но там, където има излишък, с други думи казано – има повече от необходимия брой лекари и лечебни заведения... Нека да ви кажа конкретно за Варна. Казано е, че акушер-гинеколозите, които работят към момента в извънболничната помощ са 80 броя, 80. Не е взето предвид нито човекочасове. Защото не всички са на 8 часа. В последната града на методиката, която публикуват, е дадено, че са излишни 15 бройки. 15 човека няма да има работещи в момента в извънболничната помощ акушер-гинеколози, няма да сключат договор със Здравната карта. Кои 15 – питаме ние, къде са правилата, как ще се избере с кой – да, с кой – не. По отношение на болниците, се направи една наредба, която определя критерии за сключване на договор с НЗОК с болниците. А в извънболничната? Когато няма правила, нали разбирате, че това създава възможност за лоши практики и това е нашето напрежение. Плюс това, нека да кажем, че бюджетът, който е определен за извънболничната помощ, той е рамкиран, той е определен. Дали този бюджет, примерно за акушер-гинеколозите ще се раздели на 80 човека във Варна или на 65, просто те ще вземат, ще получат по-малки приходи. Но няма да пострада достъпът на пациента. Дори напротив, отваряме едно ветрило. Тоест те могат да избират между 80, а не между 60 човека. Разбирате ли, това създава напрежение? По принцип, много от нещата като идея са добри и затова ние подкрепяхме през цялото време и водехме разговор. Да, той е прав, д-р Персенски, че комуникирахме през цялото време. Но когато съобщавахме нашите забележки, те не бяха взети предвид. Водещ: Нека да чуем сега д-р Персенски. Накратко, ако имате какво да отговорите тук на БЛС и да включим д-р Десислава Кателиева, която е против тези протести. Да чуем и тези аргументи, важни са. И ще заключим с д-р Любомир Киров. Той обикаля страната. За да чуете и вие сега от националния ефир дали протестите спират или протестите продължават и какъв е планът за протестни действия. Мисля, че натам вървят нещата. Д-р Адам Персенски: Това, което искам да кажа, това, което и д-р Павлова обясни, че самата национална здравна карта е точно такъв документ, който регулира нуждата, той е създаден документ, не просто, защото, той е създаден въз основа на необходимостта от медицинска помощ. Ние сме изследвали каква е ..., какви са нуждите на населението от такава медицинска помощ в този район в последните три години. Ние сме заложили методика, по която да се изработва тази национална здравна карта. Тя не е създадена ей така просто, защото ние сме искали да наложим някакъв административен акт. За първи път ние се опитваме точно такъв ред да създадем и сме обвинявани в това, че създаваме хаос. Точно така е създадена националната здравна карта, тя е права. Както и критериите, по които НЗОК сключва договор с лечебни заведения за болнична и доболнична помощ са ясно разписани при какви условия, кога и какво лечебно заведение съответната РЗОК ще избере, за да сключи договор. Има ясни критерии, на които е казано – когато има излишък, говорим при излишък, всички ние сме съгласни, че в България има излишък на болнични легла. Така че това е ясно разписано и всички са били съгласни с тези критерии, когато сме ги обсъждали. Водещ: Методиката, за методиката аз лично не разбрах. Но може би това е лекарски разговор, по-сложен, не знам. Д-р Николай Болтаджиев: Не, не, то е много просто. Такава методика в правния мир няма. Тя не е обнародвана в Държавен вестник. Това е положението. Водещ: Така, пак си говорите на различни езици. Казвайте бързо, защото д-р Кателиева чака. Да видим и този пръстов идентификатор от кога влиза – от тази, от следващата? Д-р Николай Болтаджиев: Да довършим за здравната карта. Значи, някой друг определя потребностите ми. Ами, не ви ли връща това 30 години назад – държавата ... Д-р Адам Персенски: Никой друг не определя потребностите. Те са изследвани в зависимост от това каква е била обръщаемостта през последните три години. Д-р Николай Болтаджиев: ... Д-р Адам Персенски: Това е огромен труд. Никой не ги определя ей така, просто, защото му е хрумнало. Те са изследвани по отношение на обръщаемост на самите пациенти през последните три години. Това са ясни разчети. Д-р Галинка Павлова: Д-р Персенски... Водещ: Тезата е, че пазарът определя потребностите. Д-р Адам Персенски: Пазарът е бил такъв, какъвто е бил през последните три години. Ние се опитваме да го изследваме и казваме какви са били нуждите. Ние сме изследвали пазара, ако трябва да бъда толкова груб – пазара. Точно това сме направили. Д-р Галинка Павлова: Д-р Персенски. Д-р Адам Персенски: Изследвайки пазара на медицинските услуги през последните три години. Д-р Галинка Павлова: Д-р Персенски, не можах да получа отговор – по какъв начин ще изберете какви 65 лекари ще имат договор? Липсата на правила ни притеснява, разберете това. Водещ: Хората ви казват, че създават правила, вие казвате – липса на правила. Ние наистина се объркахме. Д-р Галинка Павлова: Критерии за избор. Водещ: Критерии за избор. Кажете сега... Д-р Кателиева, нека да я чуем. Здравей, благодаря ви за търпението. Вие се на работа и се включвате сега в този разговор. Кратко, кажете вашите аргументи за или против, подкрепяте ли с днешна дата, днес може да е различно, вчера знам какво казахте. Д-р Десислава Кателиева: Искам да подчертая, че това не е становището на д-р Кателиева, това е становището на Националната ... по спешна медицинска помощ, която представлява спешните медици и не приемам никакви квалификации дали сме легитимни или не. Членове сме на Европейската асоциация по спешна медицина и ... Водещ: Добре, приемаме тази забележка. Д-р Десислава Кателиева: Декларацията, която внесохме, беше приета от УС на сдружението и заставаме зад думите си. В момента хората, които поемат натиска от пациенти там, където са затворени джипи практиките трябва да се чувстват виновни за това, че не са съгласни с протеста на колегите си. Не сме съгласни. Защото ние не смятаме, че промените, които извърши министерството през последната година внесе хаос в Спешната помощ. За първи път последната година някой внесе нормативен акт, с който вкара европейските стандарти в Спешната помощ, осигури финансови средства за промени, обеща увеличение на заплатите. И Още нещо искам да подчертая дебело – спешните медици все още не са получили увеличение нито в извънболничната, нито в болничната помощ. И това не е причина хората, които взимат два пъти по-малки заплати от стачкуващите им колеги да спрат да работят и няма да спрат. Искам да уверя всеки един пациент, дошъл пред спешен кабинет или ... спешна медицинска помощ, ще бъде обслужен според възможностите ни. И моля, пациентите да бъдат търпеливи. Защото в момента работим повече, отколкото можем да поемем. Водещ: Това създава ли напрежение при вас? Искате да кажете, че стачкуващите общопрактуващи лекари, въпреки кабинетите, които са оставили дежурни, ви поемате огромна вълна от пациенти? Д-р Десислава Кателиева: Разбира се, че поемаме. Знаете ли, вчера в Кюстендил имаше два кабинета, а са 78 практики, знаете ли каква лудница беше в спешното приемно отделение в Кюстендил, знаете ли какво беше в Разград? Аз с трепет очаквам какво ще стане в четвъртък и петък в София, когато се затворят ДКЦ-ата. То и сега е лавина и сега коридорът е пълен, а какво ще стане, когато се затворят ДКЦ-ата. Хората няма да къде да идат да им изпишат лекарствата. Къде ще отидат хората, когато им трябват направления за изследвания. Спешният кабинет не може да направи всички изследвания. Съжалявам, но не бяха изчерпани всички други възможности за протест. БЛС ни заяви, че ни били подкрепили, когато ние сме били протестирали. Да, ние протестирахме, но по време на нашите символични протести, подписки и декларации не пострада нито един пациент. Сега в момента ние се огъваме под тежестта на този протест, който не беше съгласуван с нас. Питам – на колко затворени кабинета има отворен съответен кабинет, който да приема пациенти? По какъв начин се организира 24-часово медицинско обслужване на пациентите? От къде накъде стовариха върху спешните медици протеста си, без да го съгласуват с тях? Водещ: Създават ли хаос протестите според вас и има ли опасност за пациентите? Д-р Десислава Кателиева: Ще направим всичко възможно от този протест да не пострада нито един пациент. Ще работим на максимум, ако е необходимо от спешните приемни отделения ще търсим помощ и от колегите, които са в отделенията, но няма да оставим нито един необслужен пациент. Но всичко това ни идва пряко силите. На нас лично не ни е ясно защо се провежда по простата причина, че 1.5 г. се правят обсъждания на най-различни нормативни актове. И в един момент, когато те стават факт, са дадени във ВАС, включая стандартът за спешна медицина, който е ключът за промени в спешната помощ. Водещ: А вие как вярвате на М3 и подкрепяте тяхната политика, като още спешните медици не сте си получили допълнителните пари? Д-р Десислава Кателиева: Просто защото за първи път от толкова години някой направи нещо, за да промени спешната помощ, нормативната база. Направи всичко възможно да обезопаси екипите, доколкото е възможно. В стандарта е заложено въвеждането на правила, ред, въвежда се стандартизирано оборудване, предвиждат се пари за ремонти. Елате да видите в какви отделения работим в момента. В 20 квадрата преглеждаме по 20- 40 човека на дежурство. Това е недопустимо. Европейският стандарт е над 700 квадрата приемно отделение. Водещ: Кажете ни, говорите от името на спешните медици, които, казвате, изнемогват в момента. Д-р Десислава Кателиева: Това е само началото, предвид протеста на джипитата. Кажете нещо на д-р Киров, него ще го включим от страната. Какво му казвате вие? Молбата ми е към д-р Киров и колегите общопрактикуващи лекари. Те са в правото си да протестират, демократична държава сме. Но нека да организират достатъчно екипи, които да обслужват пациентите, и да не създават излишно напрежение. По този начин както организираха ефективно протестите, без да изчерпват всички други възможности, застрашават пациентите, застрашават и нас. Водещ: Добре, ще питаме д-р Киров как е организирал работата. Реплика имате от студиото, д-р Болтаджиев. Д-р Николай Болтаджиев: Аз нямам коментар. Д-р Кателиева каза – обещаха да им вдигнат заплатите. Тя ясно подчерта. Водещ: С основание. Д-р Николай Болтаджиев: Разбира се. И затова не поддържат протестите, защото имат обещание. И ние имахме обещания, ама... Водещ: Добре. Д-р Персенски, вие получихте подкрепа на водената от вас политика от спешните медици. Какво ще кажете вие на д-р Кателиева? Д-р Адам Персенски: Тези обещания за промени в спешната помощ ние сме ги направили много преди да започне протестът на колегите в доболничната помощ, така че това е ясно и не е станало вчера. Това е един много дълъг период за срок от 5 г., където ние сме се заели да реформираме цялата система на спешна медицинска помощ със средства от ЕС. Така че и условията, в които работят колегите, апаратурата, с която работят, да бъде модернизирана и и те да се доближат до европейския стандарт. Така че обещанията, които са направени, нямат нищо общо с протестите на колегите от доболничната помощ. Искам само да кажа, че в момента, в който ние сме увеличили достъпа в доболнична помощ, т.е. изследвания, възможността за повече направления, не знам това защо не се отчита. Така или иначе говорим, че не става въпрос за пари. Но колегите от доболничната помощ имат възможност за харчат повече средства за изследване на своите пациенти. Водещ: Това е важно, увеличиха се парите за направления, да – факт. Д-р Адам Персенски: Това не се оценя, говори се за някакъв нормативен хаос, който е неясно как стои според тях. След като ние сме увеличили средствата и за диспансерни прегледи, и за изследвания на пациентите, както и самото заплащане на дейността на колегите в доболничната помощ, за какъв хаос говорим? Водещ: Хайде, кажете, д-р Павлова, увеличени направления, увеличени пари, какъв е проблемът? Д-р Галинка Павлова: Нека да кажем за пациентите, за да знаят. Конкретно за извънболничната помощ, увеличението, което е дадено, е незначително. За общопрактикуващите е около 2 млн. 3а какво иде реч? Миналата година изпълнението е 185 млн. лева касовото изпълнение, а е предвидено по бюджет 180. Т.е. е намален с 5 млн. и когато реагира БЛС, сумата се промени на 188 млн. т.е. се върна изпълнението за миналата година и се дадоха 2 млн. нека да уточним следното. Това са реално извършен прегледи миналата година. Т.е. няма да има повече брой направления, изследвания, които да могат да се направят. И още нещо – каква е гаранцията, дори да се споразумеем, дори да се впишат по-високи суми към извънболничната помощ, където определено трябва да се достигне ниво от 15% за общопрактикуващи, 15% за специалистите в извънболничната спрямо общия бюджет на Н3ОК, което в момента е мираж, но е препоръка на Световната банка. Дири да се разпишат тези цифри, дали няма да се получи както в миналата година? Съзнателно Н3ОК разпределя много малко средства към регионалните каси, оттам те към лечебните заведения. Вие, когато отидете, пациентите получавате отговор – няма направления. Работим, разберете, по 6-6 месеца в годината. Първия, втория по-малко, третият няма направления. Т.е. не можете да бъдете изследвани или консултирани. Всъщност вие трябва да планирате вашето заболяване то да се случи на всеки първи месец от тримесечието. Накрая, забележете какво се получи, касата, стискайки тези пари за изследвания, 4.5 милиона в миналата година за изследвания от (...) взема решение на Надзорния съвет и ги прехвърля към бюджета на болниците. Не защото болниците имат достатъчно средства, но вземайки ги от извънболничната, след което започват още нещо, да чуят нашите слушатели – започват санкции за надвишени регулативни стандарти и колегите от извънболничната помощ са глобявани. Разбирате ли хаоса? Водещ: (...) искам да ви кажа, когато няма направления и как се раздават тези направления, критерият наистина е малко по-детайлен. Разбрахме проблема на всички. Да видим обаче пръстовия идентификатор, нещо, което отново се оказа препъни-камък в общуването между гидията и М3. Ще виза ли, д-р Персенски, кажете от кога пръстовият идентификатор? Д-р Адам Персенски: Ни планираме пръстовият отпечатък първо да бъде въведен при изпълнителите на болнична помощ. И след една година да бъде въведен в останалите изпълнители. Смисълът на този пръстов идентификатор е прост – доказателство, че пациентът се намира на мястото, в което се оказва неговата помощ, която е платена със средства на всички нас, със средства на публичния фонд, на касата. Мисля, че на всички стана ясно, че това не е отпечатък, че на този код, който се генерира посредством пръста на пациента, не може да бъде направена снимка и не може обратно да бъде идентифицирано кой е този пациент. В момента, в който той поставя пръста си в това устройство, той просто гарантира, че присъствието му в момента при този изпълнител на медицинска помощ е наистина такова, че това е той, че е пациентът. Водещ: Вие какво мислите в студиото, против този пръстов идентификатор сте. Д-р Николай Болтаджиев: Еми, какво излиза, че пациентът е престъпник. Водещ: 3ащо, д-р Болтаджиев, не сте ли гледали по филмите, с карта хората регистрират влизания. Д-р Николай Болтаджиев: Аз гледам нашия парламент – празна зала, а всички гласували. Там пръстов отпечатък се гласува. Решението е съвсем друго, то е много просто. Това, което в цял свят го има, това е електронно досие на пациента, с една магнитна здравна карта. Това е направено преди една година, то е готово за обществена поръчка, то е в М3. И от една година можеше да се пусне обществена поръчка за това нещо. Очевидно с пръстовия отпечатък има други интереси. Това са, нали се сещате, над 30 000 четци за пръстови отпечатъци една фирма ще достави. Ще достави софтуер, ще се плаща абонамент на софтуера. Това го имаме и сега с личните карти. Дали е пръст, или е лична карта, виждаме, че едно и също. Водещ: А можеше да се направи заедно, да се комбинират нещата. Кажете, д-р Павлова. Д-р Галинка Павлова: БЛС счита, че в момента нещата касаят, разбира се, само болниците, така поне ни се каза от вчера в решението на надзора не беше записано това. В решението беше записано, че ще се отнася за всички. Ако това е начин според М3 да се затруднят тези, които си позволяват да правят нещо нередно... Водещ: 3лоупитребите в болниците да кажем. Д-р Галинка Павлова: Да. Да кажем, че това е тяхното виждане за контрол. В разговорите с М3 БЛС каза – това струва на лечебните заведения много пари. Давам конкретен пример – на едно ДКЦ са необходими, примерно на моето – около 35 броя такива устройства. Това с близо 10 000 лева. Дали този разход ще бъде оправдан, в смисъл - дали ще се постигне този ефект, който се цели? Пациентът само удостоверява, че е бил вътре. А какво точно се отчита – този, който иска да бъде некоректен, той ще го направи. Не мисля, че ще се постигне желаният ефект. Ако толкова много държат все пак на това устройство, нека си проведат обществена поръчка. Нека се финансира по проект закупуването на тези устройства. Нека да ги предоставят, има хора, които са безработни. Да седнат пред кабинетите, да събират, да убеждават, да подписват декларация. Всеки пациент, за да мине, да си даде своя отпечатък, да се съберат данните, поне 10 – 15 минути отнема това. Това ще създаде пред кабинетите на общоипрактикуващите, да, сега ни казват, че това ще влезе на по-късен етап, но няма значение кога ще влезе. Това не е приемливо като решение. Водещ: И все пак машината май е по-приемлива от човешкия потенциал. Вие казвате - хора да събират. На първо ниво сме по корупция България в Европа по корупция, България е на първо място в класацията. Вчера беше такъв разговорът – няма нужда от хора пред кабинетите спорд мен. Д-р Николай Болтаджиев: Общопрактикувашите лекари започнаха вчера своите протести. Ние, болничните асоциации днес имаме заседание и ще започнем от утре, ще обявим нашите протести. Очакваме и на нас за се обещае, че няма да има пръстови идентификатори в болниците. Останаха фармацевтите. Водещ: Д-р Персенски, кажете, пръстовите отпечатъци от кога, от тази година, нали, след лятото казахте вие? Д-р Адам Персенски: Да, разбира се, няма как да обещаем на болниците, че той ще отпадне, колкото и да... Д-р Николай Болтаджиев: Ама утре почваме протести. Д-р Адам Персенски: Искам да кажа, че – първо, това е сравнително евтин начин за идентификация на пациента. Използването на електронна здравна карта, от което ние не сме се отказали, няма да отнеме по-малко време за идентификация на пациента и в никакъв случай няма да улесни, говорим за тези 15 мин. Слагането на тази карта в това устройство и закупуването на тези устройства – не мога да се съглася с твърдението, че става въпрос за някакви икономически интереси. Ако ние имахме икономически интереси, щяхме да предложим бързо приемане на тази електронна здравна карта и устройствата за тях. Аз не виждам защо това би било по-евтино отколкото един пръстов идентифкатор. Д-р Николай Болтаджиев: Мога да отговоря веднага. Ние купихме устройства четци на лични карти. Сега ще купим за пръсти точно след 1 г., догодина, дай, Боже, да купим и третите устройства за електронното досие, междувременно ако не се изискват устройства за отпечатък от ходилото, нали, не знам. Водещ: Сега, да видим дали имаме връзка с д-р Киров за една минута. Да ни каже как продължават протестите там. Преди това, д-р Персенски, болна тема – работата на телефон 112. Излязоха вече и различни институции, че той не работи ефективно, което подлага, на фона на разрастващата се агресия в страната, подлага на сериозен риск живота на пациентите. Нещо по този въпрос имате ли да ни кажете? Д-р Адам Персенски: Правим всичко възможно за ефективна работа на тел. 112. Подробностите може би е чуете по-късно. Водещ: Благодаря ви. Само останете на линия, за да чуете продължават ли протестите на лекарите. Частните болници, казахте – следобед заседание? Д-р Николай Болтаджиев: Не само частните. Това е сдружението на общинските болници, на частните, българската болнична асоциация. Ние имахме преди седмица заседание и с доц. Киров. Излязохме с декларация, в която заявихме, че ще протестираме. Днес имаме заседание. От утре ще бъдат обявени и видът, и начинът на протестните действия в болниците. Водещ: Има ли по-хард протест – да спрат да работят болниците? Д-р Николай Болтаджиев: Всичко е възможно, от варианта да подадат от Р3И и касата заявление, че спират, до ...з Водещ: До ефективно спиране на работата. Д-р Николай Болтаджиев: Всичко е възможно. Утре ще научат всички. Водещ: БЛС, продължавате и вие с протестите? Д-р Десислава Кателиева: Аз искам да се обърна към пациентите, към нашите близки, към нашит семейства, към всички, на които вероятно създаваме затруднения. Вероятно се гневят на това, което правим, но ги моля да ни разберат и да ни подкрепят, защото те са гневни и преди тези протестни действия. Гневят се, както чухме и от интервютата, на цялата система. Затова – подкрепете ни. Ние искаме промени в системата в цялостност. Водещ: Нека чуем на кратко д-р Любомир Киров. Продължават ли протестите на общопрактикуващите лекари в цялата страна? Д-р Любомир Киров: Добър си слънчев ден на всички, да, протестите продължават. Колегите не са доволни от това, което се случва. Не са доволни от обясненията, които министърът сутринта говори по телевизията. Водещ: Не сте доволни от решенията, които дойдоха от М3? Графикът на протестите? Д-р Любомир Киров: Сега, от М3, нека уточним, не са дошли никакви решения, нито предложения. Там се повтори една песен, която се пее от края на миналата седмица и продължава и досега, само че с различни гласове и малко по-различни ноти. Водещ: Графикът на протестите? Къде ви намираме в момента? Д-р Любомир Киров: В момента излизам от Ямбол, където бях при колегите, които протестират, и продължавам към Смолян. Водещ: В София в края на седмицата ще има ли затворени лекарски практики? Д-р Любомир Киров: Ще има затворени лекарски практики и в София, и в други градове, които още не са обявени. След около половин час ще има съобщение кои ще са областите, които ще се включат утре. Водещ: Сериозни критики към организацията на работата от спешните медици към вас, че не сте организирали добре приемът на пациенти от дежурни кабинети и че цялата ударна вълна на болни граждани отнасят спешните медици. Д-р Любомир Киров: Ако под спешни медици разбирате д-р Кателиева, по-скоро питайте спешните медици дали тя ги представлява. Водещ: без лични нападки. Д-р Любомир Киров: 3ащото ние получаваме и на нашата поща, и обаждания в знак на подкрепа от нашите колеги, които се пекат на същия огън, както и ние. Освен това – навсякъде има организирани кабинети, които поемат остри заболявания на нашите пациенти. Водещ: Протестите продължават, това ни казвате вие. След около половин час ще има и официална информация къде в цялата срана. Д-р Персенски, какво ще кажете на всичко това, което чухте – едно изречение, моля ви и финал на този разговор. Д-р Адам Персенски: Ако увеличаването на средствата в доболничната помощ, разписването на ясни правила, по които тези средства ще бъдат получавани, оценката на резултата и на качеството от дейността на колегите е основание за протест – всеки има право да протестира. Водещ: Благодаря ви за този разговор. Ще следим как върви диалогът между протестиращото лекарско съсловие и М3 и дали пациентите няма да се окажат заложник и жертва на това, което се случва, или по-скоро не се случва така очакваната от всички нас здравна реформа. 30.03.2016 Национални вестници 
Каталог: news press news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> „Здравеопазване news press -> В обувките на Москов news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме Изтегляне 0.96 Mb. Сподели с приятели:
|