Разговор с д-р Венцислав Грозев, председател на блс


България 30 години без здравен министър



страница4/24
Дата13.10.2018
Размер0.96 Mb.
#86394
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   24

България 30 години без здравен министър


Народът пращи от здраве до 1911 г., когато е назначен първият

Росен Тахов

24 часа  стр. 17-18  

Цели 30 години след Освобождението Българската държава няма министерство на здравеопазването.

Без министър, който е хрантутник на бюджета и нехае за болежките на простолюдието. Народът пращи от здраве до 1911 г., когато за сефте е назначен чиновник в бяла престилка.

В първото правителство на младото княжество има само шест министерства. За сравнение сега са седемнадесет.

Тогавашните мъдри управници спестяват здравното, защото знаят, че ще източва хазната без реална полза. Създават

Върховен медицински съвет от професионалисти

Председател е д-р Димитър Моллов. Родом от Елена, той е завършил медицина в Московския университет.

През 1879 г. пише първия здравен закон, сред основателите е на Александровската болница и Българския червен кръст, оглавява Българския лекарски съюз.

На 19 ноември 1883 г. Димитър Моллов е в парламента. Дебатира се закон за обувката на народа - цървула. От щавена или нещавена кожа да са опинците, е историческата дилема. Георги Геров пледира, че суровият материал разнася зарази.

"Гдето г-н Геров каза, че ако би да се приложи тази мярка, щото всеки да си реже цървули, щели да се появят навсякъде болести, това не е истина", опровергава го докторът.

Проблемът е, че има кожи от умрял добитък, разяснява той и дава пример: "Така една година една такава кожа се случи в София и двама хора умряха вследствие на това.

В закона е предвидено да се избегне такава опасност, която може да произлезе от такива натрупани кожи."

Цървулената реформа пресича заразите и със здравословни опинци народът крепко крачи към прогреса.

Политиците обаче носят лачени чепици. С такива на 16 март 1911 г. иде на власт Иван Гешов.

Той е английски възпитаник и по тамошен модел пришива към вътрешното министерство здравето. Поверява го на Александър Людсканов.

Юрист по образование и прогресист по политически убеждения, Людсканов си няма понятие от медицина. Обаче владее изкуството на демагогията.

По време на избори в село Драганово обещал да регулира реката, която наводнява землището. Инженери маркирали с колчета обекта, извършен бил и водосвет.

"Свети се вода в петък, събота мина, в неделя изборът. Цяло с. Драганово гласоподава за Прогресивнолибералната партия. В понеделник не се видяха нито колчета, нито инженерчета - всички си отидоха", описва операцията Михаил Такев.

Александър Людскано присажда демагогията в здравеопазването и тя става традиционна за това министерство. Неговият критик Михаил Такев също е изпечен популист. Когато тръгвал на предизборна обиколка, носел чифт цървули. От щавена кожа, за да не разнасят зарази!

Файтонът наближавал селото и Такев сменял обувките с опинците. Приобщавал се с широките народни маси. Слизал на мегдана, глашатаят събирал людете и той се обръщал към тях: "Драги селяни! Дойдох да ви видя и да ме видите. Да ви кажа нещо и да ми кажете. Да ви разпитам и да ме разпитате."

"Когато светът почиваше -свидетелства един слушател, -неговият глас се носеше по стъгди и мегдани, неговото слово вдъхновяваше, думите бяха на върха на езика му - той не се измъчваше да съчинява и не копаеше с игла кладенец, силите му друсаха тиранията на "фразата", народът се привързваше и биеше вече дванадесетият час."

Михаил Такев става служител на Хипократ през 1918 г.

Есента гладните, окъсани и въшлясали войници тръгват към столицата да питат управниците защо са ги загробили в окопите.

Вътрешният и здравен министър Такев решава да проведе санитарна операция.

Да ликвидира въшките заедно с техните носители!

Във Военното училище Такев призовава юнкерите да смажат метежа.

"Отечеството е в опасност! ", провиква се той, докато си намества вратовръзката.

Хиляди са жертвите, а за оцелелите в парламента е внесен Закон за амнистия. Михаил Такев гласува против. И други здравни министри колят народа, вместо да церят раните му.

По време на червения и белия терор през 1925 г. такъв е ген. Иван Русев. Заедно с военния си колега ген. Иван Вълков той е отговорен за стотици "безследно изчезнали", умъртвени с примка на шията

Сред тях са поетът Гео Милев и журналистът Йосиф Хербст. Двамата никога не са членували в комунистическата партия, която вдига във въздуха храма "Св. Неделя."


Камионетка откарва обречения на разпит. Докато го питат това-онова, му нахлузват връв от палатка.

Майсторът примкаджия Илия Ковачев разказва: "Лицата, които са го довели на разпит, стоят близо до коленете му, готови да го притиснат при случай че започне да мърда. Хората, определени за слагане на примката, винаги стоят зад жертвата, за да не бъдат забелязани. Когато някой от екзекутираните биваше по-силен физически и правеше опит да се надигне, тогава се струпваха да дърпат връвта повече хора."

"Телата на обесените -продължава палачът - веднага се прибираха и поставяха в чували, докато са още топли и се сгъват. Чувалите се завързваха със същата връв, с която бяха обесени. За по-голяма сигурност слагахме на врата им техните собствени колани."

Още трима генерали се грижат за здравето на народа - Рашко Атанасов, Георги Сапов и Никола Недев са на високия пост до 1944 г.

Защото здравеопазването е генерална линия на всяко правителство!

На 1 юни 1944 г. министерството поема проф. Александър Станишев.

Хирург с международно признание, той е единственият медик от Димитър Моллов насам.

На 1 февруари 1945 г. е осъден на смърт от така наречения Народен съд.

В нощта на екзекуцията е застрелян последен. Преди това проверявал пулса на другите жертви.

Гаранция, че палачите са си свършили работата.



Закон спира далаверата между лекари и аптекари


Докторите не могат да пращат пациенти за илачи при свои хора

24 часа  стр. 17-18  

Обществена тайна е днешната далавера на лекарите с аптекарите. Доктори пращат пациентите си за лекарства при свои хора. В замяна прибират комисиони.

Пак д-р Димитър Моллов пресича тази шашма. Освен че е автор на първия здравен закон, той пише и първия за аптечното дело у нас.

През 1879 г. Моллов съставя "Временни правила за устройството на аптеките в България". Параграф 2 гласи:

"Позволява се да се учреждават и съдържат аптеки всякому, който пожелае, но с условие, че съдържателят, ако иска сам да управлява аптеката, а в противен случай управителят, да имат звание, добито след изпит по фармацевтическата наука, на провизор или магистър на фармацията (аптекарин) и не са по-млади от 23 години." Димитър Моллов прави разлика между съдържател и управител на аптека Собственик на магазин за илачи може да бъде и бакалин, но за да продава лекарства, трябва или да изучи фармацията, или да наеме специалист.

Разрешителните се издават от Върховния медицински съвет, чийто председател е Моллов.

Тапията важи 8 месеца, след което става невалидна.

На 8000 жители в княжеството трябва да има по една аптека, сочат временните правила.

Взети са мерки фармацевтите да не злоупотребяват с майсторлъка си. "Онзи управител на аптека, който е изобличен в приготовление ракия, ликьор и други предмети за пиене в аптеката си и за продаване таквизи, се предава на правосъдието", плаши параграф 13.

През 1905 г. в "Държавен вестник" е обнародван нов "Правилник за реда по управлението на частните аптеки".

"Споразумение между лекар и аптекар, с цел да се извлече материална полза от продажба на лекарства, се строго забранява", отсича чл. 49.

Нашето аптечно законодателство старателно пази далите Хипократова клетва от изкушенията на търговията с цярове

Според Закона за народното здраве от 1929 г. докторите и фелдшерите на частна практика могат да отворят аптека само ако на 5 километра от кабинета им няма друга такава. Покупко-продажбата е строго контролирана.

Този закон, изменян и допълван през 1933, 1935 и 1940 г., също разрешава на всички български граждани да отварят аптеки. Чл. 277 задължава неспециалистите да поверят управлението на щандовете си на квалифицирани фармацевти. Трябва да са навършили 25 години, да се ползват с граждански и политически права и да имат най-малко двегодишна аптекарска практика.

Чужди поданици не могат да търгуват с лекарства, повелява същият закон. На 13 юли 1929 г. здравният министър Андрей Ляпчев издава заповед, с която нарежда заявленията за отваряне на аптеки да се подават в Главната дирекция на народното здраве.

В документите да има удостоверение за поданство

Мераклиите за аптеки от български произход вземат разрешение 1 година след получаване на наш паспорт. Чужденците обаче търпеливо чакат 20 години след като са станали български граждани.

Преди да вдигне кепенци, новият собственик трябва да се огледа за конкуренцията. Разстоянието между отделните аптеки е определено на 400 метра за столицата и 200 за провинцията.

През 1935 г. е коригирано на 200 метра за цялата страна. В текста е добавено, че по уважителни причини аптечната комисия може да го намали с 50 метра.

"Измерването на разстоянието става по осите на улиците, като се смята и линията, която съединява осите на улиците до входните врати на аптеките", педантично отбелязват законодателите. Притежателят на аптека не може да я продава и затваря, когато му скимне "Който продаде аптеката си, губи право да получи нова аптека. Който затвори аптеката си без разрешение на министъра на вътрешните работи и народното здраве, основано на мнението на аптечната комисия, губи правото да притежава друга аптека", сочи чл. 263.

По онова време българинът има право само на една аптека. Това ограничение е узаконено още във временните правила от 1879 г. "Който съдържа аптека или управлява такваз в някой град или село, не може да отвори пак там друга аптека", казано е в текста.

Правилникът от 1905 г. допуска откриването на филиали само в онези селища, където изобщо няма магазин за лекарства.

Той разрешава и временни клонове в курортите през летния сезон

Могат да въртят търговия от 1 май до 15 септември всяка година.

"Никоя аптека не може да отвори повече от един клон", отсичат здравните юристи.

Въпреки ограниченията, които са насочени срещу спекулата с илачи, 9 септември 1944 г. сварва България с добре развита аптечна мрежа.

По онова време функционират два основни вида аптеки: "служебни" (при лечебните заведения, диспансерите и амбулаториите) и "концесионни" (общински и частни).

Освен тях има аптеки при фонд "Обществени осигуровки", които снабдяват само членовете на фонда.

Неспециализираните магазини също имат право да търгуват с билки и някои безвредни лечебни средства.






Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   24




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница