Палецът автентификатор се оказва фактор за лечението

Палецът автентификатор се оказва фактор за лечението

- Има една приказка за различните типове хора как преминават бариерите в живота. Влечугите изпълзяват отдолу, лъвовете я прескачат, а телетата се блъскат в нея.

- Има един член в закона за здравното осигуряване, който указва какво се случва, ако не се стигне до подписване на Национален рамков договор. Такова понятие като служебен рамков договор няма, защото договор имаме, когато той е подписан от двете страни. А този служебен договор с кого е подписан?

- Хватката на министър Пинокио е да говори много, без да каже нищо съществено, за да си продължава манипулациите, които сега обяснявам. Той спомена, че прегледите на децата се увеличават с 240 хил., само че те са 169 хил. Увеличаваме ги с толкова и затова ние ще платим 4,8 млн. лв. Увеличение има при цената на прегледа - за по-малките деца 10 лв., за по-големите - 9 лв. Да приемем, че е 10 лв. за всички, че по-лесно се смята. 169 хил. (но дори и неговата измислена цифра от 240 хил. да вземем) и ги умножим по 10, какво се получава - 2,4 млн. Е, това 4,8 млн. ли са? Ето такива ги говори този човек.

- Именно, прости са сметките и затова неговото е невероятна наглост. И продължава да се говори в този дух. Последно по едно радио чухме заключението: "Ами като не искат повече пари джипитата, не искат критерии за качество и още възможности да работят, да ходят да протестират."

- Това е другият рефрен. Е, колко пъти трябва да обясним, както сме го и написали, като сме взели цифрите от разчетите на касата. Значи увеличението за тази година е с над 400 хил. броя първични прегледи и консултации. Има и 188 хил. вторични. Вторичният преглед е този, при който отиваш при същия лекар. Ако приемем, че се увеличава броят на консултациите, това означава да имат възможност точно толкова хора, колкото си казал да ги използват. Но то не е така. И като се направи една пак проста сметка - за вторичен преглед хората трябва да чакат до 8 месеца. Или общо за един пациент се получава 125 месеца чакане, или 10 години и половина.

- За хората е абсолютно неразбираема тази идиотщина - да се разминават. Бюджетът за следващата година се приема през ноември предишната година. Оттогава трябва да тече и рамковият договор. Но сега го изместиха и започва от 20 септември следващата година. Сега примерно сме 2015 г. и приемаме бюджета за 2016 г. И бюджетът приключва през 2016 г. Трябва да приемем нов бюджет за 2017 г. Хубаво, ама рамковият договор не приключва в края на 2016-а, а след първото тримесечие на 2017-а. Това е пълна бъркотия.

- Ами защото нашето момче Москов и околните му навряха недомислиците си в наредбите. Само че тия наредби взеха да падат в съда, закони взеха да падат и стана съвсем мътна и кървава.

- Той, хаосът, е в главата му. Там му е проблемът. Докато ние сме дали ясни и точни предложения в нашите становища. Каква е целта на цялото това занятие - не знам.

- Знаят я само тези, които създават проблемите. Това, което са огласили като новмотворчество в нашата сфера, не ни върши работа и не става за нищо. Сгрешен е начинът на мислене спрямо промяната. Тук няма реформи, а гафове. През януари миналата година министърът дава обилно интервю на едно радио, в което обяснява вдъхновено как ще имаме идентификация в електронен чип карта до края на 2015-а категорично. Но как ще изглежда тя? -питат го. Е, какво значение има, обяснява той - може като химикалка, като запалка, като кредитна карта и пр. Но то не били изброените предмети, ами се оказа пръст. Само че този пръст съвсем не отговаря на обещанията, които той даваше с картата - че ще носи здравна информация за вас, че ще е уникална. Оказва се, че вече ще имаме автентификатор и че така ще се нарича нашият пръст...

- Аааа, не е идентификатор, защото думата не им върши работа. И затова измислиха автентификатора. Пише го в наредбата, не е шега. А процесът е на автентификация, което значи, че като си сложите палеца, вече сте автентична, не сте някоя друга. И логично е устройството, инструментът, пръстът да се нарича автентификатор. И ние посъветвахме всички хора да си пазят автентификаторите - да не си бъркат с тях в носа, да не си чешат ушите, да поддържат добра хигиена и така. Но от този автентификатор не може да се получат нещата, които картата носи. Щото не знам на пръста ти как ще качат сведения за твойто здравно състояние. Този индивидуален пакет отдавна остана в миналото.

- Защото момчето не е наясно (а може и да е), че едно е система на здравеопазване, друго е система на здравно осигуряване. И като искаш да правиш промени във всеки личен набор от изследвания, с които може да разполага, и те са различни за различните възрасти, това налага промяна в системата на здравно осигуряване. Всеки да има индивидуална партида срещу определено количество пари и с нея да разполагаш. Само че не. От пръста няма как да получиш тази информация, нали? Но пръстът има едно предимство - не можеш да го изгубиш. Освен ако не стане, не дай Боже, някоя голяма травма, пръстът винаги е с тебе, винаги ти е, дето се вика, под ръка. И друг проблем - ако стане травма с тоя твой пръст и идеш при лекар, той няма как да ти помогне, защото не можеш да се автентифицираш пред него...

- Напишете го. Няма как да им обясним на хората по друг начин. И друго - защо казваме, че промените ще доведат до увеличаване на опашките пред кабинетите и ще пречи на работата. То е вързано със задължителната продължителност на профилактичния и диспансерния преглед. Ние сме срещу тази хронометрия отдавна. Аз преценявам колко време е необходимо да прегледам пациента. Примерно имате високо кръвно, при един от прегледите ще ви пуснем необходимите изследвания, консултации и пр. Но при следващия преглед, ако нямате оплаквания, аз ви меря кръвното, бързо става и вие сте тръгнали. Влизате в 10 ч и излизате в 10,06 ч. Само че моят компютър не отбелязва, че сте излезли в 10,06, а в 10,15 ч. За да можем да се съобразим с идиотското изискване прегледът да трае 15 минути. Ами ако е 14 минути, некачествен ли ще е? А ако е 25, ще имам ли бонус, че много качествено съм преглеждал?

- А, забравяте за автентификатора. За да стартирам следващият преглед, трябва да се сложи следващият пръст. Следващият пръст чака отвън, но и дори и да влезе, аз няма да му дам да си го сложи, защото трябва да изтекат тези 15 минути, за да съм бил работил "качествено". И друг казус има. Докато поредният пръст чака отвън да му дойде време да влезе, идва човек, на когото трябва бързо да се помогне. За да си свърша "качествено" работата, трябва да изчакам хронометъра, да поставя палеца на закъсалия и да започна прегледа. И ни успокояват, че това щяло да започне от другата година.

- Да не говорим, че има други усложнения и възможни проблеми. Затова искаме насреща си някой със здрав разум, с познания върху системата и с желание тя да бъде променена наистина към добро. И за да приключа с автентификаторите, ще задам и следния въпрос: При условие, както пак се изхвърля нашето момче министърът, че до края на тази година ще имаме и чип карта, защо ни е този автентификатор? За да се изхарчат милиони ли? Какъв е смисълът, защо? Знам какво ще отговори - да се спрат течовете от касата.

Ама не е това начинът, има си други.

- Какъв е отговорът на вашите аргументи.

- Чудят се какво да кажат. Ами другата недомислица - критерият за качество. Написали в някакъв закон, че трябвало в Националния рамков договор да се явят и пари за качество. И тези критерии трябвало да се опишат. Понеже ние категорично отказваме да договаряме такива неща, защото няма добра система за оценка на качеството, това и в световен мащаб е голям проблем. Не става така, хайде да го направим, за да кажем, че правим нещо. И част от критериите при нас и при специализираната помощ звучат така: Ако един пациент е с хипертония, кръвното му налягане трябва да бъде под 140/90, за да се отчете, че има добра компенсация. Добре, ама налягането е свързано с възрастта, какви придружаващи болести има този човек, че има тангентни стойности... Да вземем диабета, аз може да съм дал добрите лекарства, това е валидно не само за общопрактикуващите, а за всички лекари. Примерно пациентът е с инфаркт, прави се всичко възможно според изкуството на медицината, но ударът да е толкова голям или човекът толкова увреден, че изходът да бъде нежелан. Това означава ли, че тези колеги за работили некачествено? Изобщо там има високо ниво на абстракция.

- Няма такива работи. Какви са хората, с какъв тип болести, какви са те - дебели ли, слаби ли, имат ли пари за лекарства. И казват, че тия докторя, хеле пък тъпите джипита, ако не са постигнали под 140/90 кръвно, не са си свършили работата качествено. Същото е и с целевите стойности на холестерола. И са дадени най-непостижимите. Те може да са идеални, но рядко се постигат. И казват - ами ние сме ги написали тия неща, ама тая година няма да ви санкционираме за тях. Това е изкривеният начин на мислене. Мен не ме интересуват санкциите, важното е, че начинът, по който искате да оцените, е абсолютно неправилен.

- И такива има. Правят се проучвания с препитване с въпроси от рода: "Лельо Иванке, доволна ли си от твоя лекуващ лекар?" И тя трябва да отговори в степени от 1 до 10. Леля мисли, мисли, харесва си 7 и го отбелязва. После я питат дали лечението е подобрило състоянието й. И пак да отговори по десетобалната система. И тя пише 10 на екипа, който сладко й се е усмихвал, а не на лекувалия качествено. Реформата е на равнище "леля Иванка", нищо лошо не казвам за жената.