Разкази за съвременната биология

34
В специализираните списания обаче непрекъснато се появяват съобщения, които показват, че сложните проблеми около интерферонното производство ще бъдат разрешени в най-скоро време.
Така например съветски специалисти съобщиха, че са получили интерферон от човешки бели кръвни клетки, който проявил значително предпазно действие срещу един щам грипен вирус. През 1975 г. групата на Том Мериген от Станфордския университет съобщи, че успешно е лекуван хроничен вирусен хепатит чрез ежедневни инжекции с интерферон. Ако се докаже, че въпросната болест може да се излекува напълно чрез интерферонови инжекции, то това би означавало, че по същия начин в бъдеще успешно ще може да се лекуват и някои видове енцефалит, бесът, а също и някои видове рак. Бързаме веднага да съобщим, че до този момент най-обнадеждващи резултати от прилагането на интерферона като средство срещу злокачествено изродените клетки има най-вече в областта на ветеринарната медицина.
Със сигурност е установено, че инжектирани с интерферон животни значително по-трудно прихващат и развиват тумори, които на неинжектирани с интерферонсъдържащи препарати животни се прихващат 100%.
Последните резултати от проучванията за действието на интерфероните върху туморни заболявания при хора са твърде обнадеждващи. Американското дружество за ракови изследвания е увеличило предвидените за 1980 г. средства за изследвания върху интерфероните от 2 400 000 на 3 400 000 долара. Президентът на дружеството д-р С. Б. Гюсбърг е заявил, че досегашните резултати оправдават разширяването на клиничната програма, а ръководителят на дружеството Франк Раунгър смята, че противораковото действие на интерферона не подлежи на съмнение. Въпреки сензационните успехи,
постигнати при лекуване на някои видове рак у хора, именити експерти предупреждават за по-умерени надежди, тъй като не се знае дали интерферонът може да помогне при всички видове ракови болести.
Освен това още не може със сигурност да се твърди, че в близко бъдеще ще може да се произвежда евтин и в достатъчно количество интерферон за лекуването на милионите болни от рак.
Наскоро беше съобщено, че една фармацевтична компания изпитва нов метод за лекуване на т.нар. простудни болести, които се предизвикват от парагрипни вируси. При този метод не се използуват

35
интерферонсъдържащи препарати, а чрез аерозоли се вкарват синтетични вещества, които „залъгват“ клетките, че са нападнати от вируси. Излъганите клетки веднага започват да синтезират интерферон и сами се справят с болестта. Работи се също така за създаването на стимулатори за производство на собствен интерферон и се смята, че те ще бъдат особено полезни при грипните епидемии.
Извънредно обнадеждващи изследвания върху интерферона се извършват в последно време от проф. Феликс Ершов — ръководител на
Института по вирусология в Москва. Беше съобщено, че съветските учени са открили рибонуклеиновите киселини, които програмират изработването на противовирусните белтъци в клетката. Проф. Ершов е изразил мнение, че не е изключено в близкото бъдеще да се заговори не само за предотвратяването на вирусните болести, което днес е толкова трудно, но и за ефикасното им лекуване с препарати от рибонуклеинови киселини. По този начин ще отпадне нуждата от получаването на скъпия интерферон и няма да са необходими десетки литри донорска кръв
[1]
за получаването на интерферонсъдържащ препарат, който се изразходва само при един лечебен курс. За разлика от интерфероните рибонуклеиновите киселини може да се получават по прост и сравнително евтин метод. Така медиците биха се снабдили с възможността по най-бърз и ефикасен начин да предизвикат образуването на интерферони в заплашен от инфекциозни вируси организъм и незабавно да блокират болестотворното им действие.
В заключение може смело да кажем, че научноизследователската дейност в областта на интерфероните се развива изключително бързо и много перспективно. В началото на 1979 г. английските изследователи
А. Мигър, Х. Грейвс, Д. Бърк и Д. Сволоу от Университета „Уорвик“ в
Ковънтри и Галтъновата лаборатория в Лондон с помощта на хибридизация на клетки успяха да докажат, че човешкият ген,
отговорен за производството на интерферон, се намира в 9-ата хромозома, а не в 4-ата или 5-ата, както се смяташе досега. Те предложиха и метод за промишлено получаване на интерферон, който се основава на култура от миши клетки, в които е внедрена отговорната за интерферонната синтеза човешка хромозома. Култури от миши клетки може да се получават евтино и в неограничено количество, но значително по-трудоемен и скъп е първоначалният етап, при който става хибридизацията на клетките.

36
В средата на 1980 г. учени от японския институт за изследвания върху рака под ръководството на д-р Тадацуги Танигуши съвместно с научноизследователски екип от Харвардския университет в САЩ
съобщиха, че са разработили нов революционен метод за производство на големи количества интерферон чрез методите на т.нар. генно инженерство (рекомбинация на ДНК-молекули). През декември 1979 г.
японските учени изолирали гените, отговорни за произвеждането на интерферон от човешки фибробласти, а в началото на 1980 г. успели да идентифицират цялостната им структура. Това дало възможност на японските учени да внесат в генома на бактерията ешерихия коли само онази част от човешкия ген, която е отговорна за интерферонната синтеза. Пренасянето на гена било осъществено чрез включването му в плазмид. Японските учени прикрепили към гена за интерферон и неговия промотор, т.е. своеобразния код, който самите бактерии Е. коли използуват, когато дават заповеди на собствените си белтъчни
„фабрики“ за производството на даден белтък. След като „прочели“
този код, бактерийните клетки започнали да произвеждат 50 до 100
молекули интерферон. Самият д-р Танигуши е на мнение, че техният метод се нуждае от по-нататъшно усъвършенствуване. Дори и на този етап обаче той вече достатъчно разкрива пътя за масово производство и приложение на интерфероните.
[1]
Донор — дарител (бел.ред.).
↑

37

Изтегляне 4.75 Mb.

Сподели с приятели: