Разкази за съвременната биология
ЩЕ СТАНАТ ЛИ МИКРОВОДОРАСЛИТЕ
Изтегляне 4.75 Mb. Pdf просмотр
|
| ЩЕ СТАНАТ ЛИ МИКРОВОДОРАСЛИТЕ ХРАНА НА БЪДЕЩЕТО? Водораслите са майсторско постижение на природата. Тя ги е създала като истински растения, без да имат корени, листа, цветове и плодове. В техните клетки — били те единични или колониални — се съдържа уникалното химично съединение със зелен цвят хлорофил. С негова помощ водораслите под каталитичното действие на слънчевата светлина синтезират в клетите си хранителни вещества, като използуват за суровина въглеродния двуокис, водата и разтворените в нея минерални соли. Досега биолозите са описали над 30 000 вида водорасли — от микроскопичните едноклетъчни видове до гигантските кафяви водорасли, — чийто хабитус достига понякога десетки метри дължина. Хората са открили ценните им качества много отдавна и ги използуват за най-различни цели. От тях добиват лекарствени вещества, бои, козметични средства, добавят ги към храната на селскостопанските животни и пр. Дори прословутите лястовичи гнезда — любимо лакомство за някои азиатски народи — също са изградени от водорасли. В последно време специалистите обърнаха голямо внимание на микроскопичните сладководни водорасли най-вече във връзка с увеличаващия се недостиг на белтъци в световен мащаб. Както е известно, преди няколко години големи надежди се възлагаха на разработените методи за получаване на белтъци от дрожди, които използуват като хранителна среда някои петролни деривати. Много скоро обаче тези надежди рухнаха, тъй като бе установено, че петролът съдържа канцерогенни (предизвикващи злокачествени туморни заболявания) съставки. Именно поради това погледите на специалистите отново се обърнаха към микроводораслите. Те практически са неизчерпаем и лесно намиращ се резерв за получаване на белтъци, биологично активни вещества, витамини, етерични съставки и може да се използуват за пречистване на замърсени с отпадъчни органични вещества води. Независимо от микроскопичните 38 си размери те се намират в голямо изобилие и видово разнообразие върху влажни почви и застояли или бавнотечащи водоеми. Когато им бъдат създадени добри условия — продължително осветяване, богата на въглероден двуокис и минерални соли среда и оптимална температура, — те се размножават извънредно бързо и от тях може да се получат значителни количества биомаса. Достатъчно е само да припомним, че КПД на фотосинтезата при висшите растения не надминава 1%, а при микроводораслите той е към 20%. От микроскопичните сладководни водорасли най-добре проучени са представителите на родовете Хлорела, Спирулина и Сценедезмус. Особено големи надежди се възлагат на хлорелата, която бе наречена житото на бъдещето и космическа храна. Както твърдят диетолозите, това водорасло не отстъпва по хранителност на месото и дори превъзхожда пшеницата. В неговия състав се съдържат всички т.нар. незаменими аминокиселини (които в организма на животните и човека въобще не се синтезират) в количество, близко до количеството им в месото на селскостопанските животни и рибата. Освен това в клетките й има 15 витамина. Така например количеството на каротина (провитамин A) е много по-голямо, отколкото в люцерната, а витамин C има колкото в лимоните! Биолозите вече са отгледали много продуктивни щамове хлорела. Един от най-перспективните е наречен ТХ–115. Той има задоволително белтъчно съдържание, издържа на по-високи температури и се размножава извънредно бързо. За 24 часа водорасловите клетки на този щам увеличават броя си 8,4 пъти. Това ще рече, че отгледани при подходящи условия, 10 г водорасли в 100 л култура за 24 часа ще увеличат повече от 8 пъти броя на клетките си! Засега не е познато селскостопанско растение, което по възможност за увеличаване на биомасата си поне малко да съперничи с микроводораслите. Освен това белтъчното съдържание на споменатия хлорелен щам е около 50%, а мазнините са 30%. За сравнение можем да кажем, че 100 кг хлорела съответствуват (като белтъчно съдържание!) на близо 230 кг говеждо месо, на 1800 яйца или на 1450 л мляко! |