Разкази за съвременната биология

25
има непроницаеми за електронните лъчи частици с размер около 1/10 от микрона. Те са обединени в леко закривени вериги, съставени от по 5–
10 звена всяка. Подобни частици, във вид на слепнали топчета, били открити в блатната тиня, откъдето са взети бактериите. През 1979 г.
подложили загадъчните частици на рентгенов микроанализ, при което се изяснило, че те са богати на желязо. При последвалия химичен анализ определили, че се състоят от магнетит. Веднага поставили опити, в които отглеждали магнитните бактерии в бедна на железни соли среда. Скоро изследваните бактерии загубили способността си да се ориентират по магнитното поле, тъй като в тях вече не се образували магнетитни частици. Изводът от опита бил ясен и категоричен —
бактериите сами произвеждат магнитчетата си, като се „хранят“ с разтворените във водната среда железни йони.
Една по-нова публикация на Блейкмор показва, че магнитните бактерии могат да се развиват добре само в среда с ниско кислородно съдържание на водата. По такъв начин бактериите могат да се придвижват във водоемите по вертикална посока. А при географската ширина на град Масачузетс (където са намерени въпросните бактерии)
и в Баренцово море (където съветската биоложка И. Е. Мишустина откри загадъчни топчета, за които Блейкмор предполага, че са остатъци от умрели магнитни бактерии) магнитните силови линии имат посока,
почти перпендикулярна на земната повърхност. И още едно откритие —
само половината от изследваните бактерии се придвижвали на север.
Останалите се движели на юг, което показва, че микроорганизмите имат възможност да избират средата, която обитават, и да търсят по-добри условия за съществуването си в нея.
Както сами се убеждавате, вече са разгадани доста тайни около бактериите с компас, но все още остават неясни редица неща. Предстои да бъде изяснено например какво кара бактериите да се движат в една или друга посока по магнитните силови линии, чрез какви механизми бактериите осъществяват координация между двигателните и навигационните си системи и пр.
От историята на микробиологията е известно, че периодът от 80- те години на XIX в. докъм 1910 г. се характеризира с големите открития, направени предимно от микробиолози медици. По това време бяха открити и изучени повечето от причинителите на големия брой болести по растенията, животните и човека. След това до началото на

26 50-те години микробиологията се развиваше сравнително по-бавно и спокойно. Последва обаче период на невероятно бързо откриване на нови микроорганизмови форми и видове, който продължава и до днес.
Той беше обусловен преди всичко от установената практическа ценност на новооткритите микробни (или микроорганизмови) видове. Най- добре това твърдение може да се подкрепи с откриването на стрептомицина, който се образува от един актиномицетен вид. До откриването му микробиолозите познаваха едва 35 актиномицетни вида, докато днес те са вече над 370!
През 1947 г. Б. В. Перфилиев предложи прост, но особено ефикасен метод за откриване в почвата и водата на нови микроорганизми. Извънредно тънки капилярни тръбички се забиват в почвата или се поставят в даден водоем. В тях заедно с водата навлизат и най-различни микроорганизми. Тъй като в микротръбичките се създава среда, близка до естествената, микрофлората започва да се развива успешно. Поставени под микроскоп, тръбичките разкриват пред изследователите един нов и непознат микроорганизмов свят.
Ценността на метода се състои в това, че микроорганизмите може да се изследват направо от естествената им среда, тъй като много от тях не растат и не се развиват на известните изкуствени хранителни среди.
С помощта на този метод бяха открити например бактерии с триъгълна, звездовидна и бъбрековидна форма. Някои пръчковидни бактерии за разлика от всички досега познати видове са покрити с най- различни по форма израстъци, шипове или пъпчици. Най-изненадани бяха микробиолозите от откриването на особен род многоклетъчни бактерии, които бяха наречени симонсиела. Оказа се, че тялото им е изградено от голям брой извънредно къси клетки, плътно свързани помежду си. Горната им страна е изпъкнала, а долната — вдлъбната,
така че срезите им имат сърповидна форма. Под микроскоп тези бактерии изглеждат като някакви странни гъсеници. Дългите им тела нямат ресни и затова симонсиелите се придвижват по твърдата хранителна среда, като оставят след себе си видима диря.

27
Фиг.5. Бактерии с триъгълна форма. Долната е в процес на делене.
Сравнително наскоро групата на фотоавтотрофните бактерии беше попълнена с нови представители. Бяха открити нови нишковидни зелени бактерии, които могат да се придвижват с пълзене. Те бяха обединени в семейство Хлорофлексацее. Във вида хлорофлексус аурантика бяха намерени фотосинтезиращи структури, съдържащи бактериохлорофил С. Този вид може да съществува както в осветена среда, при което използува фотосинтетичните си способности, така и на

28
тъмно (в неосветени среди), където усвоява органични вещества. Най- интересното е това, че тъй като на тъмно бактериите не се нуждаят от зеления бактериохлорофил, те бързо губят зеления си цвят и стават розови!
Фиг.6. Бактерия с бъбрековидна форма от род Ренобактер.
Вътрешността й е изпълнена с вакуоли.

29
Разбира се, дотук беше описана малка част от новооткритите форми и видове микроорганизми и по-нататъшното им изброяване вероятно би отегчило нашите читатели. Искам само да подчертая, че усилията на съвременните микробиолози са насочени към откриването на нови микроорганизмови форми, които безспорно съществуват отдавна в природата, но са били неизвестни на науката. Сред тях неминуемо ще се окажат видове с голямо значение за практиката, както и видове, които ще обогатят теоретичната биология.
Фиг.7. Многоклетъчни бактерии от род Симонсиела.

30

Изтегляне 4.75 Mb.

Сподели с приятели: