ВКС 1.3. КРИТИЧНИ КОНЦЕНТРАЦИИ НА ВИДОВЕ

ВКС 1.3. КРИТИЧНИ КОНЦЕНТРАЦИИ НА ВИДОВЕ

Не са установени за територията на стопанството.

ВКС 2. ЗНАЧИМИ ГОРСКИ ТЕРИТОРИИ, ФОРМИРАЩИ ЛАНДШАФТ ОТ РЕГИОНАЛНО ИЛИ НАЦИОНАЛНО ЗНАЧЕНИЕ, В КОИТО ВСИЧКИ ЕСТЕСТВЕНО СРЕЩАЩИ СЕ ВИДОВЕ СЪЩЕСТВУВАТ ПРИ ЕСТЕСТВЕНИ УСЛОВИЯ НА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ И ОБИЛИЕ.

При определянето на тази консервационна стойност се включват типични ландшафти и тяхното биологично многообразие от Стара планина. Горите на територията на ТП ДГС "Говежда" отговарят на критериите на консервационната стойност, разглеждани в пространството на целия Старопланински масив.

ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕ НА ВКС 2

2. Да се използват лесовъдски системи, които да поддържат видовото, възрастовото и структурното разнообразие в насажденията и на ниво ландшафт. Да се прилагат природосъобразни и разнообразни лесовъдски системи в съответствие с особенностите на конкретното насаждение.

3. Най-малко 2% от територията на горскостопанската единица трябва да бъдат отделени за осигуряване на гори от основно представените горскодървесни видове, които са във фаза на старост (Old-growth forests).

4. Да се спазват екологични принципи и практики при планиране и извеждане на лесовъдските мероприятия. При провеждане на лесовъдски дейности да се поддържат определено количество мъртва дървесина в насаждението, дървета с хралупи, единични и групи стари дървета.

5. Да се дава приоритет на естественото възобновяване. Да се прилагат лесовъдски системи, които осигуряват естествено възобновяване.

6. Не се допуска смяна на коренния дървесен състав.

7. При възстановителни дейности (залесяване) да се използват само местни видове и произходи. Да не се внасят чуждоземнни дървесни видове и произходи с изключение на дендрариумите и географските култури, както и животински видове извън естественият им ареал на разпространение на територията на ТП ДГС "Говежда".

8. Да не се допуска изкуствено залесяване на естествени открити пространства в горските масиви, с изключение на мероприятия за контрол на ерозионни процеси.

9. Да не се допускат дейности (в това число и лесовъдски), които да увеличават антропогенната фрагментираност на територията. При планиране на пътищата и инфраструктурата, трябва максимално да се запази целостта на ландшафта. Необходимо е да се осигурят подходящи елементи, намаляващи влиянието на фрагментираността на територията, които да подпомагат движението на организмите – например да се предвиждат коридори за придвижване, връзки и зони на спокойствие на животните и т.н.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ НА ВКС 2

1. При провеждане на мониторинга се следят и количествените показатели на трите критерия – естественост, фрагментираност и лесистост.

2. Мониторирането се извършва всяка година по документи и снимки. Да се използват действащите горскостопански планове, планове за управление, териториално устройствени планове, процедури, свързани с промяна на предназначението на земи и гори от горския фонд, стопански планове и т.н.

3. Да се осъществява контрол върху изпълнение на дърводобивните дейности.

4. На всеки 5 години да се прави ревизия на теренни обекти, в които са проведени дейности, касаещи някой от критериите. Да се провеждат консултации със заинтересованите групи, обществеността и съответните власти, за да се осигури информираността на всяка от страните за дейностите на другата страна и работа за смекчаване на потенциалните бъдещи заплахи, като незаконна сеч, разработване на мини, неустойчиво земеделие и др.

5. Да се извършва мониторинг на въздействието на външни заплахи от антропогенен характер, например пожари, както и мониторинг на условията за възникване на екстремни събития, например нападения на вредители и др. и прилагане на превантивни мерки когато е възможно.

ВКС 3. ГОРСКИ ТЕРИТОРИИ, ПРЕДСТАВЛЯВАЩИ РЕДКИ, ЗАСТРАШЕНИ ИЛИ ИЗЧЕЗВАЩИ ЕКОСИСТЕМИ, ИЛИ СЪДЪРЖАЩИ СЕ В ТАКИВА.

Крайречни най-често смесени върбово-тополови или чисти върбови или тополови гори в низините и равнините, в условията на континентален климат в Северна България. Развиват се на глинесто-песъчливи, богати най-често карбонатни алувиални (наносни) почви, добре аерирани и богати на хумус, но хумификацията периодично се прекъсва от заливанията и отлагането на нови наноси. Богати са на азот, с което се обяснява и наличието на много нитрофилни видове в състава на горската растителност. Терените се характеризират с различно по продължителност и височина на водния стълб заливане с максимум в края на май до началото на юни. Основни едификатори са Salix alba и Salix rubens. Заедно с тях често се срещат Populus alba, Alnus glutinosa, P. nigra, и по-рядко типичната Salix fragilis. Върбите достигат височина около 8-12 m, а проективното им покритие до 80-90 %. Развиват въздушни корени, като броят и гъстотата им зависят от продължителността на заливане. На места е развит храстов етаж, в който участват Rubus caesius var. aquaticus (основен доминант), Crataegus monogyna, Cornus sanguinea, Euonymus europaeus, Ligustrum vulgare и по-рядко Frangula alnus, Viburnum opulus. Флористичната структура на тревния етаж е много разнообразна и включва предимно хигрофити, нитрофили и много рудерали. На по-осветените и по-дренирани места височината на този етаж може да надмине 1,5 m. Най-често в него участват Altхаea officinalis, Bidens frondosa, B. tripartita, Calystegia sepium, Cirsium arvense, Echinochloa crus-galli, Er i geron annuus, Euphorbia lucida, E. palustris, Galium aparine, G. palustre, Glycyrrhiza echinata, Iris pseudacorus, Leucojum aestivum, Lycopus europaeus, Lysimachia nummularia, L. vulgaris, Lythrum salicaria, Myosotis scorpioides, Pхаlaris arundinacea, Phragmites australis,Polypogon viridis (= Agrostis verticillata), Rorippa amphibia, Solanum dulcamara, Stachys palustris, Symphytum officinale, Typха latifolia, Urtica dioica. Рудералните и нитрофилни видове доминират по откритите места, които се появяват при деградацията вследствие на антропогенната дейност или на естественото изреждане на върбовите гори, когато те надминат 40-50 годишна възраст.

Този тип гори са включени в Червена книга на България том. ІІІ Местообитания (Бисерков и др. 2011) с категория “ застрашено местообитание”.

На територията на ТП ДГС „Говежда” местообитанието заема площ от 3,7 ха и е установено в отдели: 160 б3, 164 а, о1.

Това са съобщества с голямо биоразнообразие, които играят много важна защитна и противоерозионна роля, като не трябва да се пренебрегва и естетическата им стойност. Поради факта, че са гранични екосистеми, те оказват благотворно влияние върху водните екосистеми посредством регулация на температурния режим и създаване на нови местообитания.

За съжаление през последните десетилетия тези гори са обект на негативно антропогенно влияние. То е особенно интензивно през изминалите няколко години, в резултат на изискванията за почистване на речните корита. За съжаление, на много места тези изисквания се изпълняват не с оглед осигуряване на нормален воден отток на реките, а с явно комерсиална цел. Това на практика води до унищожаване на тези изключително важни за речните екосистеми гори.

За да бъдат запазени се препоръчва в тези гори да се спре всякаква дейност с изключение на санитарни сечи за отстраняване на част от сухите дървета. При това мероприятие все пак трябва да се осигури и запазването на ключови елементи на биоразнообразието – мъртва дървесина, дървета с хралупи и т.н

При необходимост от прилагане на мероприятието “почистване на речните корита” да се дефинират конкретни параметри на намесата. Допустимо е да се премахват само дървета в рамките на речното легло, които при екстремни нива на водите има реална опасност да създадат условия за задръставане и/или пречат на речния отток.

Да се осигури запазването на ключови елементи на биоразнообразието – мъртва дървесина, дървета с хралупи и т.н.

Въвеждане на забрани за редуциране на площите на този тип местообитания с цел инфраструктурни и други проекти, увеличаване на земеделските земи и т.н.

На територията на ТП“ДГС-Говежда“ по-голямата част от галериите от черна елша не са били обект на стопанска дейност или друго антропогенно влияние. За да бъдат запазени се препоръчва в тези съобщества да не се провеждат никакви дейности. Необходимо е да се осигури запазването на ключови елементи на биоразнообразието – мъртва дървесина, дървета с хралупи и т.н.

Гори с преобладание на бук, разположени на бедни кисели и влажни почви. Местообитанието включва ацидофилни широколистни и смесени широколистно-иглолистни гори с основен едификатор обикновен бук (Fagus sylvatica). Развиват се на сравнително бедни (понякога ерозирали), кисели кафяви светли горски почви и ранкери, формирани главно върху диорит, гранит, риолит, пясъчници, кристалинни шисти и др. Заемат най-често стръмни склонове с различни изложения - както сенчести, така и слънчеви. Имат голям вертикален диапазон - от 700 до 1700 m надм. вис. В долната част на този диапазон (700-1100 m надм. вис.) горите са монодоминантни букови и смесени широколистни със сравнително голямо участие на обикновен габър (Carpinus betulus) и зимен дъб (Quercus dalecхаmpii), а на места и на бяла бреза (Betula pendula). На по-големи надморски височини (1300-1700 m надм. вис.) обикновеният бук формира както чисти, така и смесени гори с обикновена ела (Abies alba) и обикновен смърч (Picea abies). Единично участие имат офиката (Sorbus aucuparia), трепетликата (Populus tremula), бялата бреза и белият бор (Pinus sylvestris). Ацидофилните букови гори имат добре развит тревен синузий с преобладаване на видове, чието разпространение е свързано с кисели почви. В някои съобщества се формира мъхова покривка. Ацидофилните букови гори на територията на ДГС „Говежда” са представени от следните подтипове:

Към този подтип се отнасят голяма група ацидофилни букови гори, с широко разпространение в България - Стара планина, Средна гора, Осоговска планина, Западни Родопи, Врачанска планина, Васильовска планина и Беласица. Развиват се най-често в диапазона 1000-1500 m надм. вис. и заемат предимно стръмни склонове с различни изложения. Почвите са сравнително плитки и бедни кисели кафяви горски ненаситени, ранкери, и по-рядко кафяви горски наситени. Константни и доминиращи видове са Luzula luzuloides и Descхаmpsia flexuosa. Други често срещащи се видове са Calamagrostis arundinacea, Hieracium murorum gr., Mycelis muralis, Poa nemoralis. В отделни фитоценози доминанти и субдоминанти са Bruckentхаlia spiculifolia, Calamagrostis arundinacea, Juniperus communis, Vaccinium myrtillus, V. vitis-idaea, Veronica officinalis, както и някои мъхове - Leucobrium glaucum, Pleurozium schreberi, Polytrichum juniperinum и др. (Димитров 2011).

Този подтип включва букови гори на терени със скални разкрития, големи камъни и на сипеи. Разпространени са най-често в диапазона 1100-1500 m надм. вис. на склонове с различни, но предимно източни изложения в Осоговска планина, Васильовска планина, Източни Родопи, Средна гора, Стара планина, Северен Пирин, Беласица, Руй планина и Рила. Тревният синузий е разпокъсан и е развит главно между камъните, където се е формирала кафява горска ненаситена почва. Преобладаващи видове са Geranium macrorrhizum, Luzula sylvatica и Rubus hirtus. В сипейните участъци има добре развит мъхов синузий, доминиран главно от Brachytheciastrum velutinum, Homalothecium lutescens, Isothecium alopecuroides, Plagiomnium affine, Polytrichum juniperinum и др. (Димитров 2011).

Този тип гори са включени в Червена книга на България том. 3 Местообитания с категория “уязвимо местообитание” и в приложение 1 на ЗБР (Бисерков и др. /ред./ 2011).

На територията на ТП ДГС „Говежда” местообитанието заема територия от 132,9 ха и е установено в следните отдели: 4 б, 4 д, 4 р, 5 б, 5 в, 6 б, 11 ж, 20 д, 20 е, 20 ж, 21 к, 26 п, 26 р, 29 ц, 33 з, 34 з, 36 г, 36 ж, 36 з, 46 з, 49 а, 63 е, 66 г1, 86 в, 90 д, 91 в, 91 е, 96 и1, 96 п, 101 в, 101 е, 101 ж, 125 о1, 125 у, 131 ф.

Това са горски екосистеми, които в повечето случаи растат при неблагоприятни условия по отношение на влажност и богатство на почвата. Очакваното бъдещо засушаване на климата може да е предпоставка за драстични промени в жизнеността, видовия състав и здравословното им състояние. Тъй като част от тези гори растат на терени с ниска продуктивност, за всяко конкретно насаждение се изисква да се направи оценка на производствените цели.

Потенциален проблем при извеждане на сечи е голямата вероятност от зачимяване и увеличаване на покритието на габъра и храстовия етаж при равномерно отваряне на склопа. При стопанисването на тези гори е необходимо да се прилагат лесовъдски системи, които да осигурят тяхното структурно и видово разнообразие. Приоритет трябва да имат сечите с дълъг възобновителен период, а именно групово-постепенната, неравномерно-постепенната и групово-изборната. Те ще спомогнат за формиране на неравномерна пространствена структура и запазване на дендрологичното разнообразие. Да не се прилагат краткосрочно-постепенни сечи. Да не се извършват голи сечи. Не се препоръчва изкуствено възобновяване, особено с нетипични за района и/или езотични видове. Отгледните мероприятия в стопанисваните млади насаждения трябва да се извършват навреме за да се подобри тяхната устойчивост и качествените им параметри.

При възникване на едроплощни природни нарушения /ветровали, каламитети и пожари/ е препоръчително част от засегнатата площ да не се залесява, а да се остави на естествената сукцесия. Това ще допринесе за повишаване на структурното и видовото разнообразие на територията. При възстановяването на такива територии трябва да се използва възможността за увеличаване участието на пионерни и светлолюбиви видове характерни за региона. Препоръки за дейностите по инвентаризация на засегнатата територия, усвояване на повредената дървесина, дизайн на територията, залесяване, отглеждане и мониторинг са представени в Приложение 1.

Приоритет при стопанисването на издънковите букови гори, трябва да бъде тяхното превръщане в семенни.

При планирането и извеждането на лесовъдските мероприятия да се осигури пространственото представяне на различните сукцесионни фази, както и отделните етапи в развитието на буковите съобщества. Особено внимание трябва да се обърне за запазването на насаждения, които са достигнали “фаза на старост” (old growth forests).

Да се осигури запазването на ключови елементи на биоразнообразието – мъртва дървесина, острови на старостта, дървета с хралупи и т.н.

G1.6932 Balkan Range neutrophile beech forests

Неутрофилните букови гори са най-разпространените в България букови гори. Формирани са на относително по-големи надморски височини от около 700 до около 1800 (2100) m при типичен планински климат. Заемат предимно северни склонове, долове и клисури. Почвите са неутрални, слабо кисели или слабо алкални, богати на хранителни вещества, влажни кафяви горски. Тези гори се развиват при среден хидротермичен режим и се характеризират с участието на редица бореални и средноевропейски видове, което ги прави сходни със средноевропейските букови гори. Преобладаващ дървесен вид е обикновеният бук (Fagus sylvatica subsp. sylvatica и Fagus sylvatica subsp. moesiaca), който понякога в по-ниските части формира смесени широколистни гори с участие на Acer heldreichii, A. pseudoplatanus, Betula pendula, Carpinus betulus, Fraxinus excelsior, Populus tremula, Sorbus aucuparia, Ulmus glabra, а в по-високите части на планините образува смесени широколистно-иглолистни гори с Abies alba, Picea abies и Pinus sylvestris. Храстов етаж обикновено не се формира, но сравнително постоянно участие имат Daphne mezereum, Lonicera xylosteum, Rubus idaeus, Salix caprea, Sambucus racemosa. Мезофилните букови гори се отличават с богат и разнообразен по флористичен състав и обилие тревен етаж в сравнение с останалите букови гори в България. Доминиращи видове най-често са Anemone nemorosa, Dentaria bulbifera, Galium odoratum, Lamiastrum galeobdolon, Sanicula europea, Melica uniflora (Димитров 2011).

Този тип гори са включени в Червена книга на България том. 3 Местообитания (Бисерков и др. /ред./ 2011) с категория “потенциално застрашено местообитание” и в приложение 1 на ЗБР.

На територията на ТП ДГС “Говежда” неутрофилните букови гори са представени от следните подтипове:

Този тип гори са включени в Червена книга на България том. 3 Местообитания с категория “потенциално застрашено местообитание” и приложение 1 на ЗБР (Бисерков и др. /ред./ 2011).

Условията в тези горски екосистеми позволяват прилагане разнообразие от лесовъдски системи, които трябва да осигурят тяхното структурно разнообразие и разнообразието на фази на развитие. Приоритет трябва да имат сечите с дълъг възобновителен период, а именно групово-постепенната, неравномерно-постепенната и групово-изборната. Те ще спомогнат за формиране на неравномерна пространствена структура, която ще осигури по-голямо разнообразие от местообитания и ще спомогнат за запазването на дендрологичното разнообразие. Не е препоръчително прилагането на краткосрочни постепенни сечи, тъй като това води до формиране на едновъзрастни млади насаждения с хомогенна структура. Отгледните мероприятия в стопанисваните млади насаждения трябва да се извършват навреме за да се подобри тяхната устойчивост и качествени им параметри. При лесовъдските мероприятия задължително се осигуряват благоприятни условия за развитието и възобновяването на цени съпътстващи дървесни видове като Acer heldreichii, A. pseudoplatanus, Fraxinus excelsior, Sorbus aucuparia, Ulmus glabra и др.

При възникване на едроплощни природни нарушения /ветровали, каламитети и пожари/ е препоръчително част от засегнатата площ да не се залесява, а да се остави на естествената сукцесия. Това ще допринесе за повишаване на структурното и видовото разнообразие на територията. При възстановяването на такива територии трябва да се използва възможността за увеличаване участието на пионерни и светлолюбиви видове характерни за региона. Препоръки за дейностите по инвентаризация на засегнатата територия, усвояване на повредената дървесина, дизайн на територията, залесяване, отглеждане и мониторинг са представени в Приложение 1.

Приоритет при стопанисването на издънковите букови гори, трябва да бъде тяхното превръщане в семенни.

При планирането и извеждането на лесовъдските мероприятия да се осигури пространственото представяне на различните сукцесионни фази, както и отделните етапи в развитието на буковите съобщества. Особено внимание трябва да се обърне за запазването на насаждения, които са достигнали “фаза на старост” (old growth forests).

Да се осигури запазването на ключови елементи на биоразнообразието – мъртва дървесина, острови на старостта, дървета с хралупи и т.н.