G1.661 Middle European dry-slope limestone beech forests

Ксеротермофилни гори, развиващи се върху варовити, често плитки почви от типовете лесивирани файоземи и рендзини. Основен дървесен вид е обикновеният бук (Fagus sylvatica subsp. sylvatica и Fagus sylvatica subsp. moesiaca). В състава на дървесния етаж участват още Tilia tomentosa, T. cordata, Carpinus betulus и C. orientalis. Храстовият етаж е изграден от Acer campestre, Cornus mas, Fraxinus ornus и Ligustrum vulgare. В тревния етаж участват видове, характерни за термофилните дъбови гори (Brachypodium pinnatum, Lathyrus niger, Mycelis muralis, Physospermum cornubiense). Характерен белег е и участието на видове от сем. Orchidaceaе (Cepхаlanthera spp., Dactylorhiza cordigera, Epipactis spp., Neottia nidus-avis, Orchis pallens и др.).

Този тип гори са включени в Червена книга на България том. 3 Местообитания с категория “потенциално застрашено местообитание” и в приложение 1 на ЗБР (Бисерков и др. /ред./ 2011).

На територията на ТП ДГС „Говежда” местообитанието заема площ от 76,9 ха в следните отдели: 167 н1, 167 о1, 167 п1, 167 р1, 168 п1, 169 в1, 188 а, 188 п, 188 р, 188 с, 188 т, 189 а, 189 в, 189 г, 189 ж, 189 и, 191 е, 191 л, 191 н, 191 о, 193 ш, 193 ю, 194 б, 194 в.

Това са горски екосистеми, които са се адаптирали към условията на средата, но очакваното бъдещо засушаване на климата може усложни ситуацията в тях. Потенциален проблем при извеждане на сечи е по-голямата вероятност от зачимяване при равномерно отваряне на склопа. Тъй като част от тези гори растат на терени с ниска продуктивност, за всяко конкретно насаждение се изисква да се направи оценка на производствените цели. При стопанисването им е необходимо да се прилагат лесовъдски системи, които да осигурят тяхното структурно и видово разнообразие. Приоритет трябва да имат сечите с дълъг възобновителен период, а именно групово-постепенната, неравномерно-постепенната и групово-изборната. Те ще спомогнат за формиране на неравномерна пространствена структура и запазване на дендрологичното разнообразие. Да не се прилагат краткосрочно-постепенни сечи. Да не се извършват голи сечи и реконструкции. Не се препоръчва изкуствено възобновяване, особено с нетипични за района и/или езотични видове. Отгледните мероприятия в стопанисваните млади насаждения трябва да се извършват навреме за да се подобри тяхната устойчивост и качествените им параметри.

При възникване на едроплощни природни нарушения /ветровали, каламитети и пожари/ е препоръчително част от засегнатата площ да не се залесява, а да се остави на естествената сукцесия. Това ще допринесе за повишаване на структурното и видовото разнообразие на територията.

Приоритет при стопанисването на издънковите букови гори, трябва да бъде тяхното превръщане в семенни.

При планирането и извеждането на лесовъдските мероприятия да се осигури пространственото представяне на различните сукцесионни фази, както и отделните етапи в развитието на буковите съобщества.

Да се осигури запазването на ключови елементи на биоразнообразието – мъртва дървесина, острови на старостта, дървета с хралупи и т.н.

Чисти и смесени широколистни гори с основен едификатор обикновен бук (Fagus sylvatica subsp. sylvatica и Fagus sylvatica subsp. moesiaca). Срещат се предимно в предпланините, ниските планини и долните части на високите планини в диапазона от 100 до 1300 m надм. вис. при условия на умерено-континентален и преходно-континентален климат. Заемат главно сенчести изложения и участъци в доловете с относително по-висока въздушна и почвена влажност. Почвите са кафяви горски и по-рядко канелени горски и рендзини. Мизийските букови гори се отличават с термофилен характер, подчертан чрез присъствието на видове от съседно разположените дъбови, липови, габърови и др. широколистни гори. В горната част от вертикалния си диапазон на разпространение, мизийският бук формира смесени гори с участие най-вече на обикновен габър (Carpinus betulus) и обикновен горун (Quercus dalecхаmpii). В по-ниските участъци съедификатори са предимно дървесни видове сюжен произход и разпространение - Acer hyrcanum, Corylus colurna, Ostrya carpinifolia, Quercus cerris, Q. frainetto, Sorbus torminalis и Tilia tomentosa. Храстов етаж обикновено не е формиран. По-често се срещат единични храсти от Cornus mas, Crataegus monogyna, Rosa arvensis, Rubus hirtus, Ruscus aculeatus, R. hypoglossum. Общото покритие на тревния етаж варира в широки граници в зависимост от покритието на дърветата и се характеризира с мозаична структура. Най-често се формират микрогрупировки с преобладаване на следните видове: Aremonia agrimonoides, Dentaria bulbifera, Euphorbia amygdaloides, Galium odoratum, Luzula forsteri, Melica uniflora и Sanicula europaea. Други видове с висока срещаемост са Dryopteris filix-mas, Hedera helix, Lamiastrum galeobdolon, Melissa officinalis, Mycelis muralis, Piptatherum virescens, Polygonatum latifolium, P. odoratum, Potentilla micrantха, Sanicula europaea, Tamus communis, Viola odorata, V. reichenbachiana и V. riviniana. Присъствието на Glechoma hederacea, Arum maculatum, Geum urbanum, Helleborus odorus, Lathyrus niger и Physospermum cornubiense е указателно за термофилния характер на този тип букови гори. характерен е и пролетният синузий от Arum maculatum, Geum urbanum, Glechoma hederacea, Helleborus odorus, Lathyrus niger, Physospermum cornubiense и др. (Димитров 2011).

Този тип гори са включени в Червена книга на България том. 3 Местообитания с категория “потенциално застрашено местообитание” и в приложение 1 на ЗБР (Бисерков и др. /ред./ 2011).

На територията на ТП ДГС „Говежда” местообитанието 794 ха и е установено в отдели: 5 г, 8 н, 8 о, 18 в, 23 д, 23 е, 23 ж, 23 к, 23 м, 23 н, 23 т, 23 у, 23 ф, 24 в, 24 ж, 24 к, 24 о, 25 б, 25 д, 25 з, 29 а, 33 в, 33 г, 33 и, 33 к, 33 л, 34 ж, 34 и, 35 б, 36 а, 36 б, 36 и, 36 к, 36 л, 46 а, 46 б, 46 в, 47 е, 47 ж, 49 р, 49 с, 51 а, 51 б, 51 в, 51 и, 51 л, 51 м, 54 а, 57 ж, 57 з, 60 м, 60 п, 60 х, 60 ц, 60 ч, 60 ш, 60 щ, 61 д1, 61 р1, 61 т1, 62 г, 62 у1, 63 ж, 63 р, 63 у, 66 с1, 66 ф, 66 ш, 67 б1, 67 ж1, 67 н, 67 п, 67 т, 67 у, 67 ф, 68 п, 69 а, 69 и, 69 л, 69 н, 70 ж1, 70 з1, 71 к, 72 а, 72 б, 72 д, 75 б1, 75 ж1, 75 з1, 75 и1, 75 к1, 75 л1, 75 м1, 75 н1, 75 о1, 75 т, 75 у, 75 ф, 75 ц, 75 щ, 75 ю, 77 в, 77 г, 77 з, 77 и, 79 ж, 79 з, 79 з2, 79 л, 79 л2, 79 т, 79 т1, 79 у1, 79 ц1, 79 ч1, 81 п, 83 б1, 83 ч, 83 ш, 84 г1, 84 д1, 84 ж1, 84 з1, 84 л, 84 м, 84 м1, 84 о, 84 о1, 84 п, 84 ц, 84 ч, 84 ш, 88 с, 88 т, 88 у, 89 н, 89 с, 89 т, 89 у, 89 ф, 89 х, 89 ц, 89 ч, 96 у, 96 ф1, 97 з1, 97 и1, 97 к1, 97 л1, 97 м, 97 м1, 97 н, 97 н1, 97 о1, 97 с1, 97 ф1, 98 а2, 98 е1, 98 м1, 98 с1, 99 к, 99 м, 99 п, 99 ц, 99 ч, 99 ш, 99 ю, 100 г, 100 н, 100 о, 105 х1, 105 ц1, 105 ч1, 105 ш1, 105 щ, 106 л1, 106 о, 106 у, 106 ф, 106 х, 106 ц, 106 ч, 107 ч, 108 а, 108 е, 108 ж, 108 ч, 109 в, 109 г, 109 д1, 109 л1, 109 п, 109 р, 109 с, 110 а, 110 в, 110 г1, 110 е, 110 ж, 110 з, 111 и1, 112 к, 112 л, 112 о, 112 п, 112 ц, 114 а1, 114 ю, 115 т, 116 к, 116 л, 117 с, 117 т, 119 м, 119 н, 120 в, 120 г, 120 д, 124 г1, 124 у, 124 х, 124 ц, 124 ш, 125 д, 125 з, 125 и1, 125 м1, 125 о, 126 л, 127 г, 127 ж, 127 з, 127 к, 127 л, 128 а, 128 б, 128 г, 128 д, 128 п, 130 в1, 130 м1, 130 н1, 130 х, 130 ч, 130 ш, 130 ю, 130 я, 131 д, 131 е, 131 л, 131 н, 131 у, 131 ц, 132 л, 132 н, 133 а1, 133 д, 133 е, 133 ж, 133 з, 133 с1, 133 у1, 133 ч, 133 ш1, 133 щ, 133 ю, 133 я, 134 б1, 134 г, 135 г, 135 д, 135 и, 135 н, 135 о, 141 с, 141 ш, 141 я, 143 и, 143 с, 143 х, 143 ц, 150 в1, 150 г1, 150 щ, 150 я, 152 у, 152 я, 153 к, 153 п, 154 л, 154 п, 154 р, 154 т, 154 у, 154 ц, 154 ч, 155 а, 155 д, 155 з1, 155 т, 155 ю, 156 г1, 156 д1, 156 н1, 156 о1, 156 р1, 156 с1, 156 т1, 156 у1, 157 е1, 158 д, 158 ж, 158 м, 158 н, 158 о, 158 р, 161 а1, 162 б, 162 в, 170 а1, 170 д1, 170 я, 185 з, 185 и, 185 к, 185 п, 185 р, 185 с, 186 д, 186 х, 191 р, 205 в, 205 г, 206 ж1, 206 з1, 206 и1, 206 к1, 206 ч, 206 ш, 206 щ, 217 р, 217 ц, 217 ч.

Тези горски екосистеми са се адаптирали към условията на средата, но очакваното бъдещо засушаване на климата може усложни ситуацията в тях. За насажденията, които растат на терени с по-ниска продуктивност, се изисква да се направи оценка на производствените им цели.

Поради граничните условия на месторастенето част от тези насаждения имат смесен характер. Растежните условия в тези горски екосистеми позволяват прилагане различни лесовъдски системи, които трябва да осигурят и поддържат тяхното видово и структурно разнообразие. Приоритет трябва да имат сечите с дълъг възобновителен период, а именно групово-постепенната, неравномерно-постепенната и групово-изборната. Те ще спомогнат за формиране на неравномерна пространствена структура, която ще осигури по-голямо разнообразие от местообитания и ще спомогнат за запазването на дендрологичното разнообразие. Не е препоръчително прилагането на краткосрочни постепенни сечи, тъй като това води до формиране на едновъзрастни млади насаждения с хомогенна структура и състав. Отгледните мероприятия в стопанисваните млади насаждения трябва да се извършват навреме за да се подобри тяхната устойчивост и качествени им параметри. При лесовъдските мероприятия задължително се осигуряват благоприятни условия за развитието и възобновяването на цени съпътстващи дървесни видове като Quercus petraea, Q. frainetto, Acer heldreichii, A. pseudoplatanus, Fraxinus excelsior, Sorbus spp., Ulmus spp. и др.

Приоритет при стопанисването на издънковите букови гори, трябва да бъде тяхното превръщане в семенни.

При възникване на едроплощни природни нарушения /ветровали, каламитети и пожари/ е препоръчително част от засегнатата площ да не се залесява, а да се остави на естествената сукцесия. Това ще допринесе за повишаване на структурното и видовото разнообразие на територията. При възстановяването на такива територии трябва да се използва възможността за увеличаване участието на пионерни и светлолюбиви видове характерни за региона. Препоръки за дейностите по инвентаризация на засегнатата територия, усвояване на повредената дървесина, дизайн на територията, залесяване, отглеждане и мониторинг са представени в Приложение 1.

При планирането и извеждането на лесовъдските мероприятия да се осигури пространственото представяне на различните сукцесионни фази, както и отделните етапи в развитието на буковите съобщества. Особено внимание трябва да се обърне за запазването на насаждения, които са достигнали “фаза на старост” (old growth forests).

Да се осигури запазването на ключови елементи на биоразнообразието – мъртва дървесина, острови на старостта, дървета с хралупи и т.н.

G1.737 Eastern sub-Mediterranean white oak woods

Гори от космат дъб (Quercus pubescens) – чисти или смесени с други термофилни видове. На територията на ТП ДГС „Говежда“ местообитанието е представено от подтипът Мизийски гори от космат дъб (G1.7372), който включва разредени, ксеротермни дъбови гори, доминирани от космат дъб (Quercus pubescens). Разпространени са предимно по варовиковите възвишения на територии с континентален климат. Почвите са добре развити, най-често са различни подтипове лесивирани до плитки - от подтипoвете литосоли, рендзини и по-рядко ранкери. Най често са сухи, сравнително бедни и с различна степен на ерозия. Заради континенталните условия, бедните почви и антропогенното влияние, горите са предимно фрагментарни и имат на места храсталачен облик. Видовият състав на съобществата на косматия дъб е твърде динамичен и разнообразен. в тях има много открити терени - поляни, каменливи площи, и те често формират комплекси с ксеротермните пасища и храсталаци, като от тези места в горите на космат дъб проникват много ксеротермни тревни видове.

Дървесният етаж, в който косматият дъб доминира или съдоминира, достига височина най-често 4-8 m. Дърветата са разклонени и често кривостъблени. Освен Quercus pubescens в този етаж обикновено се срещат Acer campestre, Fraxinus ornus, Quercus cerris, Q. frainetto, Q. virgiliana. Често, особено на места с плитка варовикова основа, масово расте и Carpinus orientalis, който може да образува и втори дървесен подетаж. В Западния Предбалкан е интересно участието в тези ценози на Acer hyrcanum и Acer monspessulanum. В храстовия етаж има множество видове като Cornus mas, Cotinus coggygria, Crataegus monogyna, Ligustrum vulgare, Paliurus spina-christi, Prunus spinosa, Rхаmnus catхаrtica, Rosa gallica, Syringa vulgaris, Ulmus minor. В тревния етаж се срещат предимно видове, характерни за ксеротермните дъбови гори. Такива са: Asparagus officinalis, A. tenuifolius, Brachypodium sylvaticum, Buglossoides purpurocaerulea, Dactylis glomerata, Festuca heterophylla, Helleborus odorus, Lactuca quercina, Lathyrus niger, Orchis simia, Potentilla micrantха, Pulmonaria mollis, Scorzonera hispanica, Tanacetum corymbosum, Teucrium cхаmaedrys, Trifolium alpestre. Поради отворения характер и доброто осветление, във флористичния състав на горите от космат дъб участват много видове, които се срещат по поляните и ливадите, както и в редините на горите. Такива са: Acanthus balcanicus, Altхаea cannabina, Bothriochloa iscхаemum, Chrysopogon gryllus, Dictamnus albus, Echinops spхаerocepхаlus,Euphorbia polychroma, Festuca rupicola, Filipendula vulgaris, Geranium sanguineum, Orchis purpurea, Primula veris.

Горите от космат дъб се срещат в комплекси с другите ксеротермни дъбови гори - на цер (Quercus cerris) и благун (Q. frainetto), както и с ценозите на келявия габър (Carpinus orientalis). В сравнение с първите два вида, косматият дъб е по-непретенциозен и заема по-неподходящите за тях места, дори понякога се проявява като техен деградационен стадий на развитие. Сравнението с келявия габър е коренно различно – съобществата на този вид на места могат да заменят ценозите на косматия дъб, особено при напредване на ерозията и деградацията вследствие на антропогенната дейност – паша, сечи, пожари и др. (Цонев и др. 2011).

Този тип гори са включени в Червена книга на България том. 3 Местообитания с категория “застрашено местообитание” и в приложение 1 на ЗБР (Бисерков и др. /ред./ 2011).

На територията на ТП ДГС „Говежда” местообитанието е на площ от 55,8 ха в следните отдели: 239 о, 242 п, 242 ш, 242 щ, 242 ю, 242 д1, , 242 ж1, 242 и1, 242 м1, 242 н1, 242 с1, 242 у1, 242 ц1, 242 л2, 242 м2, 242 н2, 242 о2, 242 п2, 242 р2,

Това са горски екосистеми, които в повечето случаи растат при екстремни условия по отношение на влажност и богатство на почвата. Видовият им състав е богат, което се дължи и на специфичната „отворена” структура на насажденията. Пресиленото им ползване в миналото и сега е довело до деградацията на първичните гори и почвата, негативна промяна на видовия състав и качеството на дървостоя, рязко намаляване на устойчивостта и продуктивността им. В голямата си част това са издънкови насаждения с повече от 4-6 ротации. За повишаване производството на дървесина са правени реконструкции, при които коренната растителност основно е подменяна с нетипични иглолистни видове. В повечето случаи голата сеч е основната система за стопанисване на тези гори прилагана досега.

Очакваното бъдещо засушаване на климата ще усложни още повече ситуацията в тези екосистеми. Поради намалената им устойчивост има голяма вероятност деградацията в тях да продължи с още по-бързи темпове.

Препоръчително е тези насаждения да се оставят на естествената им динамика и да не се прилагат стопански мероприятия. Необходима е абсолютна забрана за пашата на домашни животни. Ако се установят значими процеси на деградация (например съхнене над 30%) е необходимо да се приложат адекватни възстановителни мерки, които могат да включат подпомагане естественото възобновяване на косматия дъб и мозаечно залесяване с космат дъб.

Забрана за намаляването на териториите с цел инфраструктурни и други проекти, увеличаване на земеделските земи и т.н.

G1.7C4 Thermophilous [Tilia] woods

Гори с ясно изразено доминиране на сребролистна липа (Tilia tomentosa), възникнали предимно вторично на мястото на дъбови гори. Освен основният вид, в дървесния етаж участват Acer campestre, Fraxinus ornus, Quercus cerris, Q. robur, Quercus frainetto, Q. petraea agg., Acer platanoides, A. pseudoplatanus, A. tataricum, Sambucus nigra, Sorbus torminalis, Tilia cordata. В липовите гори няма развит храстов етаж. В някои съобщества сравнително често се среща Staphylea pinnata, Други храстови видове, които участват в състава на липовите гори, са Berberis vulgaris, Cornus mas, C. sanguinea, Corylus avellana,Crataegus monogyna, Ligustrum vulgare, Viburnum lantana. Тревната покривка е с ниско покритие, като по-често се срещат Arum maculatum, Buglossoides purpurocoerulea, Dactylis glomerata, Hedera helix, Geum urbanum, Melica uniflora, Melittis melissophyllum, Ruscus aculeatus, Ruscus hypoglossum, Asperula taurina, Carex pilosa, Cepхаlanthera damassonium, Lilium martagon, Limodorum abortivum, Platanthera chlorantха, Stellaria holostea и др. Характерно е масовото развитие на пролетни ефемероиди (Anemone ranunculoides, Convallaria majalis, Corydalis bulbosa, C. solida, Ranunculus ficaria, Gagea minima, Galanthus elwesii, Helleborus odorus, Isopyrum tхаlictroides, Lamiastrum galeobdolon, Polygonatum latifolium, Pulmonaria officinalis, Scilla bifolia, Viola odorata, V. reichenbachiana), които на места формират кратковременен етаж с покритие до 80 %. Такива видове са Anemone ranunculoides, Convallaria majalis, Corydalis bulbosa, C. solida, Ficaria verna (= Ranunculus ficaria), Gagea minima, Galanthus elwesii, Helleborus odorus, Isopyrum tхаlictroides, Lamiastrum galeobdolon, Polygonatum latifolium, Pulmonaria officinalis, Scilla bifolia, Viola odorata, Viola reichenbachiana. Към тази група спадат и някои геофити (сред тях и орхидеи) с малко по-късно развитие в края на пролетта, като Asperula taurina, Carex pilosa, Cepхаlanthera damassonium, Lilium martagon, Limodorum abortivum, Platanthera chlorantха, Stellaria holostea и др. Поради добрата си възобновителна способност, вкл. и от коренови издънки, бързия растеж и конкурентност, сребролистната липа е запазила и разширила присъствието си в естествените гори, в които в миналото вероятно различни видове дъбове са имали съдоминантна роля (Цонев 2011).

Този тип гори са включени в Червена книга на България том. 3 Местообитания с категория “застрашено местообитание” и в приложение 1 на ЗБР (Бисерков и др. /ред./ 2011).

На територията на ТП ДГС „Говежда” местообитанието обваща площ от 0,4 ха в следните отдели: 204 т, у.

Поради малката площ на местообитанието се препоръчва да не се водят лесовъдски мероприятия в него, включително и санитарни сечи.

Необходим е строг контрол при събирането на цветовете за стопански цели и недопускане на сечта на клони и цели дървета за тази цел.

G1.7D1 Helleno-Balkanic chestnut forests

Местообитанието представлява мезофитни и ксеромезофитни широколистни гори с доминиране или участие на обикновен кестен (Castanea sativa). Разпространени са главно в Беласица, Славянка, Огражден и Берковския Балкан (Западна Стара планина). Развиват се в габърово-горуновия горски пояс във височинния диапазон от 300 до 1150 m (оптимум 400-700 m надм. вис.) върху склонове с различен наклон и предимно сенчести изложения и при умерен, сравнително влажен климат. Характерната за местообитанието почвена покривка е формирана предимно върху силикатна скална основа и е представена от светли кафяви планинско-горски почви и литосоли и по-рядко от тъмни кафяви планинско-горски почви. Горите от обикновен кестен са с добре изразена вертикална и хоризонтална структура. В дървесния етаж като съдоминанти се срещат Acer campestre, A. pseudoplatanus, A. tataricum, Betula pendula, Carpinus betulus, Fagus sylvatica, Platanus orientalis, Populus tremula, Quercus dalecхаmpii, Q. frainetto (в по-южните райони), Tilia platyphyllos, T. tomentosa и др. Подлесът е добре развит и представен от Corylus avellana, Cornus mas, C. sanguinea, Crataegus monogyna, Euonymus europaeus, Ligustrum vulgare, Rubus hirtus и др. Тревният етаж е формиран от пролетен (Crocus pulchellus, Colchicum autumnale, Corydalis solida, Cyclamen hederifolium, Primula veris, P. vulgaris, Scilla bifolia и др.) и летен синузий (Euphorbia amygdaloides, Lathyrus laxiflorus, Luzula luzuloides, Melica uniflora, Mycelis muralis, Pteridium aquilinum и др.).

Под влиянието главно на климатични фактори и при отсъствие на активна лесовъдска дейност, кестеновите гори се превръщат в съобщества с преобладаване на бук (Fagus sylvatica) и обикновен габър (Carpinus betulus), което се дължи на навлизането на сенкоиздръжливи широколистни видове и развитие на деградационни процеси - суховършие, дефолиация, съхнене, развитие на полупаразити (Loranthus europaeus), болести (масово развитие на Cryphonectria parasitica – причиняваща рак по кестена, Melanconis modonia - причиняваща мастилената болест и др.). Тази тенденция е типична за съобществата, намиращи се извън екологичния оптимум на вида (Любенова и Братанова 2011).

Този тип гори са включени в Червена книга на България том. 3 Местообитания с категория “застрашено местообитание” и в приложение 1 на ЗБР (Бисерков и др. /ред./ 2011).

На територията на ТП ДГС „Говежда” местообитанието е установено на площ от 18,1 ха в отдели: 67 и, 97 и, 97 к, 97 п, 98 ф, 110 г, 110 д, 110 ч, 110 ш, 110 щ, 145 з, 160 т, 166 б1, 200 ю1, 204 н, 204 о, 218 т, 218 у, 218 ф, 218 х, 218 ш, 218 щ, 218 ю, 218 я, 219 р, 239 в, 239 ж, 240 л1.

В посочения списък са включени и изкуствено създадените насаждения от кестен.

Поради ограниченото разпространение на тези гори в страната, уязвимост от болести и вредители и високата им стопанска стойност, основната цел на стопанисването на кестеновите насаждения е запазване на дървесния вид. Основните фактори, оказващи отрицателно въздействие върху горите с участие на кестен са: значителна конкуренция от други дървесни и храстови видове; негативни сукцесионни процеси; влошено здравословно състояние от болести (Cryphonectria parasitica, Phytophtora spp., Alternaria alternate, Ciboria batschiana, Phomopsis endogena, Phomopsis castanea, Rhizopus nigricans), вредители (Curculio elepха s, Cydia splendana, Cydia amplana) и полупаразити (Lorantus europaeus); и не на последно място събиране на плодовете (Velichkov et all. 2010).

В кестеновите насаждения е задължително да се водят лесовъдски мероприятия, които да подпомогнат оцеляването на вида. Провеждането на стопански мероприятия трябва да бъде насочено към осигуряване на семенното му възобновяване и преодоляване на конкуренцията на другите видове и кестеновите издънки. При воденето на сечите се изваждат основно дървета, които пречат на развитието или възобновяването на кестена. Най-подходяща възобновителна сеч е неравномерно-постепенната, съчетана с подпомагане на възобновяването със сеене на семена в копки през есента. В зрелите насаждения не се отсичат кестенови дървета, освен ако не са напълно загинали или за осигуряване на подходящи растежни условия на групи от подраст от обикновен кестен.

Важно условие за формиране на устойчиви и жизнени насаждения от обикновен кестен е извеждането на отгледни сечи още в първите години след възобновителните сечи с които да се осигурят подходящи растежни условия на кестеновите фиданки и да се елиминира конкуренцията на храстови и нежелани дървесни видове. Прорежданията и пробирките се извеждат по върхов или комбиниран метод с върхов уклон, като критериите за селекция на дървета на бъдещето се определят от поставената цел – дървопроизводствена или за добив на плодове.

Да се осигури запазването на ключови елементи на биоразнообразието – мъртва дървесина, острови на старостта, дървета с хралупи и т.н.

G1.A4 Ravine and slope woodland

Смесени широколистни гори разположени на стръмни и урвести места. Характерни растителни видове са планински ясен (Fraxinus excelsior), обикновен явор (Acer pseudoplatanus), дребнолистна липа (Tilia cordata) и едролистна липа (Tilia platyphyllos).

Местообитанието е представено от сенчести и влажни смесени първични или вторични широколистни гори с разнообразен дървесен състав и задължително участие на Acer spp., Tilia spp. и Fraxinus spp. Тези гори заемат най-често стръмни и отвесни скални склонове, сипеи или неравни колувиални наноси. Тревният етаж е представен от видове, характерни за буковите гори. Те са се запазили на местата където доминирането на бука е било невъзможно. Флористичният състав е разнообразен, но с най-висока срещаемост са следните видове: Allium ursinum, Dryopteris spp., Galium aparine, Geranium robertianum, Geum urbanum, Mercurialis perennis, Phyllitis scolopendrium, Polystichum setiferum, Urtica dioica и др. В типичния случай в Европа съобществата от този тип се срещат на силикатни скали, а в България по-често на варовик. Разполагат се по стръмни речни долини в нископланинския, предпланинския и планинския пояси в цяла Европа. Малки промени в условията на субстратите или във влажността водят до преход към букови гори при увеличаване на влажността и или към термофилни дъбови гори при ксерофитни условия. Това местообитание е екологично вариабилно с различно участие на дървесните видове. Флористичните различия се дължат на разликите в наклона, изложението и вида на субстрата. Флористичният му състав е разнообразен, но с най-висока срещаемост са следните видове: Allium ursinum, Dryopteris spp., Galium aparine, Geranium robertianum, Geum urbanum, Mercurialis perennis, Phyllitis scolopendrium, Polystichum setiferum, Urtica dioica и др. (Ташев 2011).

Този тип гори са включени в Червена книга на България том. 3 Местообитания с категория “застрашено местообитание” и в приложение 1 на ЗБР (Бисерков и др. /ред./ 2011).

На територията на ТП ДГС „Говежда” местообитанието 28 ха и е установено в отдели: 17 е, 31 б, 39 г, 39 д, 39 е, 47 к, 50 в, 50 у, 125 ф, 188 з.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕ

Условията на месторастене позволяват да се поддържа уникален смесен състав в тези гори. Тъй като част от смесените широколистни гори растат на непродуктивни и/или стръмни терени се изисква за всяко конкретно насаждение да се направи оценка за ползата от поставяне на производствени цели.

При решение за стопанисването на тези горски екосистеми е необходимо да се прилагат лесовъдски системи, които да осигурят тяхното структурно и видово разнообразие. Приоритет трябва да имат сечите с дълъг възобновителен период, а именно групово-постепенната, неравномерно-постепенната и групово-изборната. Те ще спомогнат за формиране на неравномерна пространствена структура и запазване на дендрологичното разнообразие. Да не се прилагат краткосрочно-постепенни сечи. Да не се извършват голи сечи. Не се препоръчва изкуствено възобновяване, особено с нетипични за района и/или езотични видове. Отгледните мероприятия в стопанисваните млади насаждения трябва да се извършват навреме за да се подобри тяхната устойчивост и качествените им параметри. Да се ограничи пашата на домашни животни в насажденията.

G3.1E4 Balkan Range [Picea abies] forests

Горите от смърч са доминиращи в иглолистния горски пояс в планините на България. В Западна и Средна Стара планина ограничено се развитие имат старопланинските смърчови гори. Основното им развитие е между 1500-1600 и 1900-2100 m надм. вис. Формите на релефа, надморската височина, изложението, основната скала и почвите не са строго определящи за развитието на смърчовите гори, но имат съществено значение за флористичния им състав и продуктивността им. Предпочитани са северните изложения и заравнените терени или склоновете с умерен наклон. Основните скали и почвите са кисели. Към горната граница на гората почвите са тъмноцветни планинско-горски, а на по-малка надморска височина - кафяви горски. Поради високия склоп на голяма част от смърчовите гори, в тях почти не се развива храстов, а в някои случаи и тревен етаж. Други характерни храсти в смърчовите гори са обикновеното бясно дръвче (Daphne mezereum), червеният нокът (Lonicera coerulea), черният нокът (L. nigra), алпийското френско грозде (Ribes alpinum). В тревния синузий доминират видове, диагностични за северните иглолистни гори: Calamagrostis arundinacea, Descхаmpsia flexuosa, Juniperus sibirica, Luzula luzuloides, L. sylvatica, Myosotis sylvatica, Oxalis acetosella, Vaccinium myrtillus, V. vitis-idaea. Константни видове се Campanula sparsa, Hieracium murorum gr., Homogyne alpina, Melampyrum sylvaticum, Moehringia pendula, Orthilia secunda, Pyrola minor, Soldanella rhodopaea (Русакова и Димитров 2011).

Този тип гори са включени в Червена книга на България том. 3 Местообитания с категория “застрашено местообитание” и приложение 1 на ЗБР (Бисерков и др. /ред./ 2011).

На територията на ТП ДГС “Говежда” местообитанието заема площ 46,4 ха в следните отдели: 86 а, 40 г, 50 п, 89 а, 89 б, 90 б, 93 б, 94 ж, 94 з, 94 и, 94 к, 94 л, 94 м.

Смърчовите насаждения са изключително подходящи за прилагане на изборните форми на стопанство и сечи с дълъг възобновителен период, които да осигурят неравномерната им пространствена структура. Да се ограничи прилагането на постепенната сеч, освен когато целта е постигане на разнообразие на местообитания на ниво ландшафт. Отгледните мероприятия трябва да се извършват навреме за да се подобри устойчивостта на младите насаждения. При планирането и извеждането на лесовъдските мероприятия да се осигури представянето на различните фази в развитието на смърчовите гори.

Особено внимание трябва да се обърне за запазването на насаждения, които са достигнали “фаза на старост” (old growth forests). Да се осигури запазването на ключови елементи на биоразнообразието – мъртва дървесина, острови на старостта, дървета с хралупи, зони на спокойствие и т.н.

Гори във фаза на старост (Old growth forests)

Гора във фаза на старост (Old growth forests) е територия, в която гората е достигнала значителна възраст (турносна и по-голяма възраст), не е била обект на големи природни и антропогенни нарушения, не е ползвана едно и повече десетилетия, и са представени следните характеристики:

1. Големи живи дървета с диаметри близки до максималните за съответния дървесен вид;

2. Дървета с изсъхнали, деформирани или счупени върхове и клони;

3. Дървета с масивни живи клони (често с диаметър по-голям от 25 см);

4. Дървета с хралупи;

5. Големи мъртви дървета, които са все още на корен;

6. Паднали големи мъртви дървета, които са в различни фази на разлагане;

7. Неравномерна пространствена структура.

Горите във фаза на старост (ГФС), със своята специфична структура и функционалност, са местообитание на комплекс от видове от различни екологични и таксономични групи. Поради ограничените знания за тях все още не може да се определи колко от проучените видове са свързани единствено с тези гори, но определено може да се каже, че много видове намират в тях оптимални условия за съществуване. Нещо повече, при сравняване на ГФС и по-млади гори са отчетени съществени разлики във видовия състав и обилието, което е показател за уникалноста на тези екосистеми.

Необходимо е на най-малко 2% от територията на горскостопанската единица да бъдат отделени насаждения за осигуряване на гори във фаза на старост. Особено подходящи за тази цел са естествени насаждения с възраст над 100 години, които не са били обект на стопанска дейност. Препоръчително е горите във фаза на старост да бъдат относително равномерно разпределени на територията, като площта на един комплекс от стари гори да бъде не по-малко от 40 ха. По възможност трябва да се осигури и свързаността на тези комплекси с коридори, които също са съставени от ГФС.

Списък с отдели от ТП ДГС "Говежда", в които са установени добре запазени стари гори, отличаващи се с висок обем мъртва дървесина, липса на следи от скорошно ползване и недостъпност, което ги прави приоритетни за отделяне в компактни комплекси от над 40 hа с цел достигане до фаза на старост :

1. отдели 1 (а-ж,о), 2 (а-в), 3 (а-г),

2. отдели 41 (в, м, т, ц, ж), 42 (б, г), 43 (б, г, ж, и), 44 (а-г), 45 (а-и), 46 (з-м)

3. отдели 54 (в, д, ж, е), 55 (а-з), 56 (а-д), 57 (д, е), 64 (р-щ), 65 (и, ж)

На територията на ТП ДГС „Говежда” гори във фаза на старост са определени следните отдели/подотдели:

ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕ

Приблизително 160 до 230 години са нужни за да се формира гора със характеристики на гора във фаза на старост. Трансформацията от зрели гори към гори във фаза на старост е постепенна и продължителността й зависи много от дървесния състав (видовете достигат за различно време пределна физиологична възраст), условията на месторастене (периодът е по-кратък на добри месторастения, отколкото на бедни) и първоначалната структура на насажденията (при хомогенна структура е по-бавно в сравнение с хетерогенната).

В значителна част от насажденията в списъка по-горе все още не се наблюдават процеси и характеристики на гори във фаза на старост. За да може да достигнат и да поддържат тези характеристики в бъдеще, всички насаждения трябва да се оставят на естествената им динамика. В тях се не се допуска лесовъдска намеса и извличане на дървесина, освен в случаите на големи природни нарушения /ветровали и каламитети на площи заемащи над 30% от съответната ГФС/.

Мониторингът на тези ГВКС включва прилагане на периодични наблюдения и анализ на състоянието на горите, чрез теренни наблюдения и разработване и прилагане на програми за отделните типове гори.

1. 
   Програмата за мониторинг трябва да бъде разработена със стандартни оперативни процедури, които да включват ясни индикатори, подходящи за целите на стопанисване. Тя може да се провежда веднъж или повече годишно, ако е необходимо сезонно отчитане, т.е. ако в горскостопанската единица настъпват значими събития само през определени месеци.
   
2. 
   При теренната работа да се извършва наблюдение на показатели като жизненост на отделните дървета, структура на насаждението, здравословно състояние, наличие на дегенеративни процеси, честотата, размери и разположение на празните пространства, нивата на фрагментация, базовата територия, наличието на сукцесия и нейната посока и т.н. и/или интерпретация на дистанционно получени данни.
   
3. 
   Трябва да се установят заплахите за видовете гори с ВКС 3 и доколко сериозни са те, и да се определят мерките, които трябва да се вземат за намаляването им.
   
4. 
   За успешно прилагане на процедурите по мониторинг е необходимо обучение на персонала, участващ в горскостопанските мероприятия, което трябва да запознае всички с ограниченията предизвикани от наличието на ВКС и мерките за неговото опазване.
   
5. 
   При извършване на мониторинга може да се окаже, че горскостопанските планове не отразяват реалното състояние на горите, заплахите и тенденциите. В такъв случай трябва да се потърси съвет от специалисти, които да определят дали има пропуски в плановете и дали досегашния модел на стопанисване е критичен за опазването на вида екосистема. При установяване необходимост от промяна към по-строг режим на стопанисване, териториите с наличие на ВКС 3 могат да бъдат включени в План за действие за опазване на биоразнообразието в рамките на по-голям ландшафтен обект или могат да бъдат включени в защитени територии.