ВКС 1.2 ЗАСТРАШЕНИ, ИЗЧЕЗВАЩИ И ЕНДЕМИЧНИ ВИДОВЕ

ВКС 1.2 ЗАСТРАШЕНИ, ИЗЧЕЗВАЩИ И ЕНДЕМИЧНИ ВИДОВЕ

Извън видовете включени в Приложение 1 на Националното ръководство, са посочени и други растителни и животински видове важни за региона. Това са видове с локално разпространение и национално значение, които стопанисващите територията трябва да имат пред вид и при необходимост да прилагат специални мерки за опазване.

Дърво с право стъбло и широка, закръглена корона, високо до 20 m, фанерофит. Листата са дълги 3,5–10 cm, широки 2–6 cm, яйцевидни, цели или неяснотриделни, отгоре тъмнозелени, голи, отдолу светлозелени, влакнести по жилките; дръжката до 5 cm, гола, без млечен сок. Съцветията са гроздовидни, изправени, разположени връхно по клонките, появяващи се след разлистване. Цветовете са двуполови, чашката и венчето са 4–5-делни, бели, тичинките са 8. Плодните дялове са продълговати, сплеснати, отвън и отвътре голи, а крилцата са дълги 2–3 cm, широки 0,5–1,5 cm, разперени или слабоприпокриващи се във връхната част. Цъфтежът е май–юни, а формирането на плодовете през септевмри. Плодовете се разпространяват чрез вятъра. Видът се среща с единични и групи дървета в широколистните гори в планините (Димитрова 2011).

Видът е включен в Червена книга на България т. 1 Растения и гъби (Пеев и др. /ред./ 2011) с категория „уязвим“ и в приложение 3 на ЗБР, балкански ендемит.


ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕ

Инвентаризиране и картиране на други потенциални находища на вида, като това е препоръчително да се извършва в периода юни–септември. Дейностите могат да се извършват и от служители на ДГС Говежда.

При установяването наличие на вида, дърветата се запазват и не подлежат на сеч.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Проверка състоянието на находището на вида (минимум на 5 години) – брой индивиди, здравословно състояние (наличие на повреди или вредители).

Дърво високо до 30–40 m, фанерофит. Листата са дълги 8–15 cm, широки 5–8 cm, голи или разреденовлакнести, с 1,5–3 cm дълги дръжки. Листната петура е кожеста и твърда, отгоре тъмнозелена и почти гола, отдолу обикновено гъсто бледожълтеникаво напластена, клиновидна или заострена в основата и заострена към върха, с 12–23 двойки странични жилки. Цветовете са еднополови; околоцветникът на мъжките цветове е дребен, широкозвънчевиден, с 5–6 яйцевидни, закръглени, слабовлакнести дялове, тичинките 10–20, много по-дълги от околоцветника. Женските цветове са зеленикави, по 3–7 в бодлива отвън обвивка (капула). Орехът е едносеменен, с кожеста, кафява обвивка. В купулата се развиват по 1–3 ореха. Цъфти юни–юли, а плодоноси септември–октомври. Размножава се със семена. Среща се в горната част на дъбовия и в буковия пояс на влажни места с канелени горски и кафяви горски почви. Образува самостоятелни горски съобщества или участва в съобщества с бук и други широколистни дървесни видове (Димитрова 2011).

Видът е включен в Червена книга на България т. 1 Растения и гъби (Пеев и др. /ред./ 2011) с категория „застрашен“ и в приложение 3 на ЗБР.


ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕ

Стопанисването на насажденията доминирани от обикновен кестен се осъществява съгласно препоръките за местообитанието му (G1.7D1) посочени в ВКС 3. В останалите насаждения с участие на вида, индивидите на кестена се запазват и не подлежат на сеч, освен за осигуряване на растежно пространство за възобновяването на вида. Използват се възможностите за разширяване на заеманите от вида територии.

Мониторинг на здравословното състояние, структурата и сукцесионните процеси в насажденията в които се среща вида. Мониторингът се провежда всяка година в представителна извадка от насажденията, като всяко отделно насаждение е обект на мониторинг поне веднъж на 5 години.

Многогодишно вечнозелено тревисто коренищно растение, хамефит. Цветовете са бели до бледорозови, събрани в гъсто гроздовидно съцветие. Плодовете са дребни сферични кутийки. Цъфти в периода юни – юли, а плодоноси от юли до август. Среща се във влажни и сенчести гори предимно в иглолистния пояс, в диапазона от 1200 до 1900 m н.в. Включен e с категория “рядък” в Червена книга на България т. 1 (Велчев и др. /ред./ 1984) и с категория “уязвим” в Червен списък на висшата флора на България (Петрова и Владимиров 2009).

Инвентаризиране и картиране на други потенциални находища на вида, като това е препоръчително да се извършва през месеците юни и юли. Дейностите могат да се извършват и от служители на ТП ДГС "Говежда".

При установяването наличие на вида, дърветата в съседство се запазват и не подлежат на сеч, с оглед да не се променят условията на микросредата.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Проверка състоянието на находището на вида (минимум на 5 години) – брой индивиди, определяне на възрастовата структура на ценопопулацията (брой цъфтящи или плодоносещи индивиди), здравословно състояние (наличие на повреди или вредители).

Многогодишно коренищно тревисто растение, геофит. Стъблата са прости или в горната си част разклонени, високи до 50–100 cm. Листата са яйцевидни, последователни, обхващащи стъблото със сърцевидната си основа. Цветните дръжки са дълги коленчато подвити или вилужно разклонени и излизат от междувъзлията под листата. Цветовете са със зеленикавобели, звънчевидни венчета, разположени поединично или по два. Плодът е червена многосеменна ягода. Цъфти в периода юни – юли, а плодоноси от юли до август. Среща се на влажни сенчести места, по-рядко в широколистни и по-често в иглолистни гори. Включен в Червена книга на България т. 1 с категория рядък и с категория застрашен в Червен списък на флората в България (Асьов и Денчев 2011).

Видът е включен в Червена книга на България т. 1 Растения и гъби (Пеев и др. /ред./ 2011) с категория „застрашен“.

ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕ

Инвентаризиране и картиране на потенциалните находища на вида, като това е препоръчително да се извършва през пролетта и началото на лятото. Дейностите могат да се извършват и от служители на ТП ДГС "Говежда".

Мероприятията по маркиране на лесосечния фонд в потенциалните находища на листообхващащия стрептопус да се провеждат през месец юни и юли - по време на цъфтежа му. При установяването наличие на вида, интензивността на евентуалните сечи да не допуска намаляване на склопа под 0,6.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Проверка състоянието на находището на вида (минимум на 3 години) – брой индивиди, определяне на възрастовата структура на ценопопулацията (брой цъфтящи или плодоносещи индивиди), здравословно състояние (наличие на повреди или вредители).

Да се извършва предварително планиране и оценка на лесовъдските мероприятия, преди началото на дейностите в близост до находищата на вида.
Грахова глушина (Vicia pisiformis L.)

Многогодишно тревисто растение, хемикриптофит. Стъблото е увивно, голо, с плитки надлъжни ребра. Листата са чифтоперести, на върха с дълго разклонено мустаче. Цветовете са от 8 до 15 (30), събрани в гроздовидни съцветия, в пазвите на листата. Венчелистчетата са жълти, като по флагчето има виолетови жилки. Цъфти и плодоноси в периода юни–юли. Размножава се семенно. Среща се в гори и храсталаци в планините и предпланините. Включено е в Червена книга на България т. 1 (Велчев и др. /ред./ 1984) с категория “рядък” и с категория “почти застрашен” в Червен списък на висшата флора на България (Петрова и Владимиров 2009).

Инвентаризиране и картиране на потенциалните находища на вида в границите на ТП ДГС "Говежда".

При установяването наличие на вида мероприятията по маркиране на лесосечния фонд в находищата да се провеждат през месеците юни и юли по време на цъфтежа. Дърветата в съседство се запазват и не подлежат на сеч за да не се променят условията на микросредата. При провеждане на лесовъдските мероприятия е необходимо да се предприемат мерки за опазване на индивидите на вида от механични повреди. Склопеността около групите и индивидите на вида не трябва да се намалява под 0,6.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Проверка състоянието на находището на вида (минимум на 5 години) – брой индивиди, определяне на възрастовата структура на ценопопулацията (брой цъфтящи или плодоносещи индивиди), здравословно състояние (наличие на повреди или вредители).

Да се извършва предварително планиране и оценка на лесовъдските мероприятия, преди началото на дейностите в близост до находищата на вида, с цел да не се нарушат условията на средата.
Храсталачна глушина (Vicia dumetorum L.)

Многогодишно тревисто растение, хемикриптофит. Стъблото е четириръбесто с тесни надлъжни крила. Листата са чифтоперести, на върха с разклоненот мустаче. Цветовете са от 2 до 14, събрани в рехави гроздовидни съцветия. Венчелистчетата са сини до виолетови. Цъфти в периода май – юни, а плодоноси от юли до август. Размножава се семенно. Среща се в гори и храсталаци в планините и предпланините, главно на варовик.

Включен е в Червена книга на България т. 1 Растения (Велчев и др. /ред./ 1984) с категория “рядък” и с категория “слабо засегнат” в Червен списък на висшата флора на България (Петрова и Владимиров 2009).

ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕ

Инвентаризиране и картиране на потенциалните находища на вида в границите на ТП ДГС "Говежда".

При установяването наличие на вида мероприятията по маркиране на лесосечния фонд в находищата да се провеждат през месеците май и юни по време на цъфтежа. Дърветата в съседство се запазват и не подлежат на сеч за да не се променят условията на микросредата. При провеждане на лесовъдските мероприятия е необходимо да се предприемат мерки за опазване на индивидите на вида от механични повреди. Склопеността около групите и индивидите на вида не трябва да се намалява под 0,6.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Проверка състоянието на находището на вида (минимум на 5 години) – брой индивиди, определяне на възрастовата структура на ценопопулацията (брой цъфтящи или плодоносещи индивиди), здравословно състояние (наличие на повреди или вредители).

Да се извършва предварително планиране и оценка на лесовъдските мероприятия, преди началото на дейностите в близост до находищата на вида, с цел да не се нарушат условията на средата.
Растителни видове с регионално природозащитно значение извън Приложение 1 към Националното ръководство, установени на територията на ТП ДГС "Говежда"
Ниско бясно дърво (Daphne cneorum L.)

Вечнозелено, дребно храстче, хамефит. Стъблото е с дълги, тънки меки странични разклонения, младите са клонки голи, сивкави. Листата са дълги 10–18 mm, широки 3–5 mm, обикновено 3–4 пъти по-дълги, отколкото широки, продълговати или линейноланцетни, заоблени на върха, приседнали, голи, не са събрани във връхната част на разклоненията. Цветовете са ароматни, розови, полуприседнали, образуващи главички от 6–10(20) цвята. Разрасналото се цветно легло (хипантий) е дълъго 6–10 mm, обикновено белезникавовлакнесто. Чашелистчетата са дълги 4–6 mm, заоблени на върха. Плодът е кафеникаво-жълта костилка, обвита в хипантия до узряването й. Цъфи през юни, плодоноси юли–август. Размножава се със семена. Срещна се по сухи каменисти и скалисти места в иглолистни гори, върху варовик, на хумусно-карбонатни и планинско-ливадни почви.

Видът е включен в Червена книга на България т. 1 Растения и гъби (Пеев и др. /ред./ 2011) с категория „застрашен“ и в приложение 3 на ЗБР (Димитрова 2011).


ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕ

Инвентаризиране и картиране и на други потенциални находищата на вида в границите на ТП ДГС "Говежда".

Мероприятията по маркиране на лесосечния фонд в находищата на ниското бясно дръвче да се провеждат през юни. Дърветата в съседство се запазват и не подлежат на сеч. При провеждане на лесовъдските мероприятия е необходимо да се предприемат мерки за опазване на индивидите на вида от механични повреди.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Проверка състоянието на находището на вида (минимум на 5 години) – брой индивиди, определяне на възрастовата структура на ценопопулацията (брой цъфтящи или плодоносещи индивиди), здравословно състояние (наличие на повреди или вредители).

Да се извършва предварително планиране и оценка на лесовъдските мероприятия, преди началото на дейностите в близост до находищата на вида, с цел да не се нарушат условията на средата.
Растителни видове с регионално природозащитно значение извън Приложение 1 към Националното ръководство, с потенциално разпространение на територията на ТП ДГС "Говежда"
Старопланинска теменуга (Viola balcanica Delip.)

Многогодишно тревисто растение, хемикриптофит. Коренището е разклонено. Стъблата са 2-10 бр., приповдигнати или изправени, често от основата си разклонени, 20-45 cm високи, в основата с тънки, бледозелени, надземни издънки с малки листенца. Листата са тъпо назъбени. Прилистниците са яйцевидни, късопересто разсечени на 5-8 дяла. Цветовете са обратно трапецовидни, без миризма. Венчелистчетата са светловиолетови до розово-виолетови; горните несиметрични, насочени нагоре и встрани; страничните са обратнояйцевидни, насочени встрани и нагоре, до 1/2 припокриват горните, с три тъмновиолетови жилки, долното обратно яйцевидно, по-бледо, почти розово, рядко бяло, с 5–7 тъмновиолетови жилки, в основата оранжево, стеснено във виолетова, тънка, седловидна, рядко права шпора. Плодната дръжка е изправена. Кутийката е яйцевидна, жълто-кафява, придатъкът е къс. Цъфти в периода юни–септември, плодоноси юли–октомври. Среща се по тревисти места и край хвойнови храсталаци, над горната граница на гората от 1400 до 2000 m н.в. (Делипавлов 1979).

Видът е локален за Стара планина ендемит. Включен е в Червена книга на България т. 1 Растения (Велчев и др. /ред./ 1984) с категория “рядък”.

ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕ

Инвентаризиране и картиране на потенциалните находища на вида, като това е препоръчително да се извършва през пролетта и началото на лятото. Дейностите могат да се извършват и от служители на ТП ДГС "Говежда".

Мероприятията по маркиране на лесосечния фонд в близост до потенциалните находища на старопланинската теменуга да се провеждат през месец юни и септември - по време на цъфтежа. При провеждане на лесовъдските мероприятия е необходимо да се предприемат мерки за опазване на индивидите на вида от механични повреди.

Проверка състоянието на находището на вида (минимум на 3 години) – брой индивиди, определяне на възрастовата структура на ценопопулацията (брой цъфтящи или плодоносещи индивиди), здравословно състояние (наличие на повреди или вредители).

Да се извършва предварително планиране и оценка на лесовъдските мероприятия, преди началото на дейностите в близост до находищата на вида.
Животински видове включени в Приложение 1 към Националното ръководство, установени на територията на ДГС Говежда

Автори на доклада: Красимир Дончев, Георги Стоянов
Настоящото проучване е извършено в периода април-юни 2014 година, във връзка с определяне на горите с висока консервационна стойност (ГВКС) за територията на Териториално поделение Държавно горско стопанство (ТП ДГС) Говежда. Включени са и лични, непубликувани данни на авторите за разглеждания район, както и данни от таксацията на дивеча за 2014 година.

1. Кафява мечка (Ursus arctos)

Вид, включен в Червената книга на България с категорията застрашен. Включен и в Приложение 2 и 3 на ЗБР.

Основната популация на кафявата мечка в България е концентрирана в две субпопулации – Централно-балканска и Рило-родопска. В съседните планини скитат 25 - 30, главно млади мечки. През последните 10 години са регистрирани много случаи на поява на индивиди, обитаващи зони извън постоянните и стабилни от размножителна гледна точка субпопулации. Това са районите на Краище – Кървав камък и Руй, Осогово, Конявска планина, Западна Стара планина. Тези индивиди не се определят като стабилни размножителни единици, а по-скоро като мечки, усвояващи нови територии. Обитава иглолистни и широколистни гори, обикновено над 600 - 1000 m н. в., субалпийски храсталаци, скални масиви и ждрела. Женските стават полово зрели на 3 - 4 години, мъжките на 5 - 6. Разгонването е най-често през май - юни. Женската ражда веднъж на 2 - 3 години главно в пещери, често около горната граница на гората. Малките, средно 2, се раждат най-често през януари, напускат бърлогата през април и следват майка си 2 години. В наши условия мечката изпада в „летаргия" от края на декември до януари. Не всички мечки в България лягат за продължителен сън. Често мъжките не подготвят истинска бърлога, а остават в дрямка в някоя ниша. У нас задължителна летаргия имат само бременните женски. Районът на териториалните мечки обикновено е между 1500 и 5000 ха. Средногодишно около 75% от храната на мечката е растителна. В началото на пролетта в незаснежени райони мечката търси остатъци от жълъди, стебла и корени от тревни и луковични растения, безгръбначни животни и мишевидни гризачи. Изхранва се с мършата от умрели през зимата диви животни. Наблюдавани са случаи на успешен улов на диви свине на места за подхранване, но малко мечки търсят жива плячка през цялата година.

По време на проучванията видът не е установен. Съществуват данни обаче, вкл. снимки от фотокапани (инж. Милко Благоев, Директор ДГС Говежда - лично съобщение), за присъствие на вида на територията на ДГС, като вероятно се касае за скитащи и/или млади, неразмножаващи се екземпляри.

В отделите, където е установен вида, да не се извършват голи сечи. Необходимо е точно идентифициране на леговищата за размножаване. В подотделите с леговища, в които евентуално видът се размножава, не се извършват сечи като при всички случай се осигурява буферна зона с радиус от най-малко 500 метра. Също така в посочените по-горе отдели да не се позволява строителство и развитие на инфраструктури, вкл. на спортни и туристически комплекси.

Установяване наличието на леговища и дългосрочен мониторинг на броя на мечките.

Вид, включен в Червената книга на България с категорията уязвим. Включен и в Приложение 2 и 3 на ЗБР.

Среща се в равнините, по морското крайбрежие и в планините до 1100 - 1500 m н. в. Обитава естествени речни течения и стоящи водоеми с изобилна крайбрежна растителност – лонгози, елши и тръстики, разнообразна рибна фауна, раци, жаби, гръбначни, мекотели. Най-често е регистрирана в различни по размер и пълноводие реки, канали, рибарници, езера, блата, микроязовири, язовири и др. Заема индивидуална територия с размери 2 - 6 km от теченията на реките. Територията на един мъжки може да припокрива тази на една или повече женски. Бърлогите са в корените на крайбрежни дървета. Малките (2 - 4) се раждат през март - август и следват майка си година. Рибата заема до 93% от плячката. Храни се също с ракообразни, жаби, бозайници, птици, влечуги. По време на миграция може да измине повече от 20 km.

ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ

Опазване на крайречната дървесна растителност по реките в ДГС, вкл. недопускане на мероприятия по така нареченото “прочистване“, изгребване на инертни материали и коригиране на речните корита. Опазване на рибните ресурси. При наличие на известни обитаеми леговища да се осигури спокойствие в съответния речен участък, като на не по-малко от 300 м от леговището да не се провеждат никакви мероприятия.

Да се установят броя на наличните размножаващи се семейни групи от вида и да се мониторира числеността им. Могат да се ползват и следите, видровите пътечки и екскременти, като указание за присъствие на вида.

Фиг. 1. Следи на видра (Lutra lutra); р. Лом, Брусарци.

Вид, включен в Червената книга на България с категорията уязвим. Включен и в Приложение 2 (Приложение 1 на Директивата за птиците на ЕС) и 3 на ЗБР.

Постоянен и скитащ вид. Гнезди по обширни, високи, недостъпни скални стени и скалисти речни долини или в широколистни гори в близост до открити пространства, където ловува (Големански 2011, Симеонов и кол. 1990). През есента и зимата често далеч от скални терени. Храни се с дребни и средни бозайници, влечуги, птици, също така и мърша (Симеонов и кол. 1990, лични набл.).

ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ

В отделите, където са видяни да летят птици от този вид през гнездовия период, да се проверява за наличие на гнезда. През гнездовия период от 01.02. до 31.07 около идентифицирани гнезда да не се провеждат сечи в радиус не по-малък от 1000 м, независимо дали гнездото е на дърво или на скала. Извън този период зоната около гнездото, в която не се водят сечи, е с радиус не по-малък от 500 м. При окончателни фази на възобновителни сечи да се оставят единични или групи дървета от предходното насаждение.

Да не се разорават наличните ливади и пасища в района.

Да се следи да не се използват стъпни капани за космати хищници или химикали за тяхното унищожаване. Да се следи да не се събират сухоземни костенурки, които се използват често за храна от скалния орел, а и са защитени по ЗБР. Да се следи за случаи на бракониерство и безпокойство - взимане на яйца и малки от гнездата на вида, обезпокояване от иманяри, скални катерачи в гнездовите територии на вида.

Картиране на гнездещите в ДГС двойки /в периода 10.04 - 31.07/ и ежегоден мониторинг на съответните отдели за присъствието на вида. Наблюденията на гнездата следва да се провеждат с мощна зрителна тръба от разстояние не по-малко от 800-1000 м.

Вид, включен в Червената книга на България с категорията уязвим. Включен и в Приложение 2 (Приложение 1 на Директивата за птиците на ЕС) и 3 на ЗБР.

Гнезди в стари разредени широколистни, по-рядко иглолистни гори в близост до сухи пустеещи терени, ерозирани склонове, пасища, ливади. Гнездото е разположено на дървета, на височина 6-10 m. Мъти през втората половина на май в продължение на 45-47 дни. Малките напускат гнездото на 70-75 дневна възраст, или в първата половина на август. Прелетен вид. Пролетната миграция е през март, а есенната – от втората половина на август до края на октомври. По време на прелет се среща и в открити обработваеми площи с еденични дървета. Храни се с предимно със змии, гущери, жаби и по-рядко с дребни бозайници и насекоми (Симеонов и кол. 1990).

Сн. Denis Ха ltenbourg (nundafoto.net)

В отделите, където са видяни да летят птици от този вид през гнездовия период, да се проверява за наличие на гнезда. През гнездовия период от 01.05. до 30.08 около идентифицирани гнезда, да не се провеждат сечи в радиус не по-малък от 700 м. Извън този период зоната около гнездото, в която не се водят сечи е, с радиус не по-малък от 350 м. Опазване на старите дървета в широколистните и смесени гори, които предоставят гнездова база на вида.

Да не се допуска палене на стърнища и храсти, защото така се унищожава хранителната база на вида. Да не се разорават ливадите и пасищата в района.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Картиране на гнездещите в ДГС двойки /в периода 15.05. - 30.07./ и ежегоден мониторинг на съответните отдели за присъствието на вида. Наблюденията на гнездата следва да се провеждат с мощна зрителна тръба от разстояние не по-малко от 500 м.

Вид, включен в Червената книга на България с категорията застрашен. Включен и в Приложение 2 (Приложение 1 на Директивата за птиците на ЕС) и 3 на ЗБР.

Постоянен вид. Гнезди в Централна и Западна Стара планина, Средна гора, Рила, Пирин, Западни Родопи, Странджа и в няколко изолирани находища. Гнездовата територия на двойката в климаксови гори е 100-150 ха и е постоянна. Обитава стари букови, буково-иглолистни и дъбови гори до 1700 m н. в., с повече мъртви и отмиращи дървета (Големански 2011.


ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ

Препоръчително е подотделите с установено присъствие на вида да се обособят като гори във фаза на старост. Ако все пак в тях се планират сечи в сила са следните ограничения:

1. Около идентифицирани гнезда не се провеждат сечи в радиус не по-малък от 500 м.

2. Възобновителните сечи са дългосрочни и се извършват извън гнездовия сезон, който е от 01.03. до 31.07.

3. При провеждане на сечи задължително се запазват всички стоящи и паднали мъртви дървета, дърветата с хралупи, както и дървета с видими признаци на заболяване и гнилота.

4. Части от насажденията се запазват като острови на старостта (без никакви лесовъдски мероприятия).

В отделите не се допуска провеждането на санитарни сечи и събиране на суха и паднала маса с изключение на големи природни нарушения (ветровали, снеголоми) или при доказан каламитет. Горепосочените мерки важат и за съседните пододели.

В отделите с установено присъствие на вида да не се позволява строителство и развитие на инфраструктури, вкл. на спортни, туристически и хидротехнически съоръжения.

Картиране на гнездещите в ДГС двойки чрез провеждане на трансекти със звукова имитация в периодите 01.02. - 30.04. или 01.09. - 31.10., и ежегоден мониторинг на съответните отдели за присъствието на вида.

Вид, включен в Червената книга на България с категорията уязвим. Включен и в Приложение 2 на ЗБР.

Обикновено живее на групи, като най-често те са съставени от размножаваща се двойка (алфа мъжки и женски) и нейното по-възрастно поколение. Териториален вид. През размножителния период групата (глутница) обитава трудно достъпни райони с гори, храсталаци, скали, ждрела, ливади, като се придържа близо до бърлогата, в която алфа двойката отглежда малките. През есента и зимата, с отбиването на малките и тяхното израстване, използва по-голяма територия, като в търсене на храна слиза и в равнините и може да се срещне навсякъде, където има храна – копитни бозайници, зайци, гризачи, птици, мърша, като избягва райони с по-засилено човешко присъствие (Macdonald and Barrett 1993). Според таксацията на дивеча на ДГС Говежда за 2014 г., територията му се обитава от 42 екземпляра.

Следи от вълк са установени в отдел 104.

Фиг. 6. Екскременти от вълк (Canis lupus) от района на вр. Дупни камък (отдел 104).

Необходимо е точно идентифициране на леговищата за размножаване. Около установено леговище на вида, не се провеждат сечи в радиус не по-малък от 500 м. Също така в посочените по-горе отдели да не се позволява строителство и развитие на инфраструктури, вкл. на спортни и туристически комплекси и на хидротехнически съоръжения.

Установяване на точните местонахождения на леговищата и дългосрочен мониторинг на броя на вълците.

Вид, включен в Червената книга на България с категорията застрашен. Включен и в Приложение 3 на ЗБР.

Гнезди във в исокостъблени гори в планините и равнините, крайречни гори; стари паркове в градската и крайградската зона. В много райони на България гнезди в иглолистни култури, които сега са едно от типичните размножителни местообитания на вида. Нерядко гнездата се намират близо до селища. Размножителният период започва през март – началото на април. Строи големи гнезда, но използва и стари гнезда на други хищни или на вранови птици. Обикновено всяка двойка има по 2 - 3 гнезда в гнездовата си територия, които птиците използват през различни години. През април снася 2 - 5 яйца, най-често 3 - 4. Мъти 35 - 38 дни. Младите напускат гнездото на около 40 дни след излюпването си. Храни се с дребни и средно големи птици (диви и домашни) и бозайници (Големански 2011).

ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ

В отделите, където са видяни да летят птици от този вид през гнездовия период, да се проверява за наличие на гнезда. През гнездовия период от 01.04. до 31.07 около установени гнезда не се провеждат сечи в радиус не по-малък от 300 м. Извън този период зоната около гнездото, в която не се водят сечи, е с радиус не по-малък от 100 м. Да се увеличава постепенно делът на старите семенни дъбови гори в ДГС.

Да се следи за ограбване на гнезда от соколари, убиване на възрастни птици и разоряване на гнезда от гълъбари и селски стопани.

Да не се разпространява информация за точното местонахождение на гнездовите находища!

Да се картират гнездовите находища вида и да се следи ежегодно за тяхното състояние.

Вид, включен в Червената книга на България с категорията уязвим. Включен и в Приложение 2 (Приложение 1 на Директивата за птиците на ЕС) и 3 на ЗБР.

Обитава стари планински букови, смесени и иглолистни гори, по-рядко нископланински и равнинни гори. Гнезди в издълбани от него хралупи. Снася през май. Мътенето продължава 12-14 дни. Малките напускат гнездото на 27-28 дневна възраст. През зимния период се среща и в равнинни гори и в обширни паркове. Храни се с яйца, ларви и възрастни короеди, ликоеди, хоботници, сечковци, листояди, мравки и др., по-рядко семена на различни широколистни и иглолистни дървета (Нанкинов и кол. 1997).

ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ

Препоръчително е подотделите с установено присъствие на вида да се обособят като гори във фаза на старост. Ако все пак в тях се планират сечи при провеждането им задължително се запазват всички стоящи и паднали мъртви дървета, дърветата с хралупи, както и дървета с видими признаци на заболяване и гнилота. Части от насажденията се запазват като острови на старостта (без никакви лесовъдски мероприятия). В отделите не се допуска провеждането на санитарни сечи и събиране на суха и паднала маса с изключение на големи природни нарушения (ветровали, снеголоми) или при доказан каламитет. Горепосочените мерки важат и за съседните пододели.

Да се картират гнездовите находища на вида и ежегодно да се следи за тяхното състояние.

Вид, включен в Червената книга на България с категорията уязвим. Включен и в Приложение 2 (Приложение 1 на Директивата за птиците на ЕС) и 3 на ЗБР.

Обитава стари, предимно естествени широколистни и смесени гори, крайречни гори, и по-рядко стари овощни градини, дървесни плантации, паркове, окрайнини на по-малки населени места с дървесна растителност в равнинния и нископланинския пояс (Големански 2011, Мичев и кол. 2012, BirdLife International 2012). Разполага гнездото си в хралупи (включително изкуствени гнездилки), обикновено на 3 - 6 m височина. Снася през май. Женската мъти в продължение на 12 - 14 дни. Може да има 2 люпила. Малките напускат гнездото на 15 дневна възраст. Прелетен вид. Пролетната миграция е в първата половина на април, есенната – от юли до септември (Големански 2011, Georgiev and Iankov 2009). Храни се с насекоми, които улавя във въздуха, дебнейки от клон или друго удобно място (Pearson and Lack. 1992).

ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ

Лесовъдската намеса в подотделите, в които е установен вида трябва да цели създаване на разновъзрастна структура на гората, което предполага използване на дългосрочни сечи (групово-постепенна, групово-изборна). Интензивността на намесата е не повече от 20% от запаса, като площта на отваряните възобновителни пространства е не по-голяма от един път височината на дървостоя. Ако все пак в тях се планират сечи при провеждането им се оставят достатъчни количества мъртва дървесина (не по-малко от 10% от запаса на насаждението), дървета с признаци на заболяване или съхнене и дървета с хралупи. Санитарни сечи в тези подотдели са допустими само при доказан каламитет. Горепосочените мерки важат и за съседните пододели.

Картиране на гнездещите двойки в периода 15.04. - 15.06. и ежегоден мониторинг на съответните отдели за присъствието на вида.