ВКС 4. ГОРСКИ ТЕРИТОРИИ, КОИТО ИЗПЪЛНЯВАТ ВАЖНИ ПРИРОДНИ ФУНКЦИИ В КРИТИЧНИ СИТУАЦИИ (НАПР. ЗАЩИТА НА ВОДОСБОРИ, КОНТРОЛ НА ЕРОЗИЯТА).
Тази ВКС се отнася до важните екологични функции на стопанисваната гора. Определени са следните компоненти:
-
Гори представляващи единствени източници на питейна вода
-
Гори от решаващо значение за водосбора
-
Гори с решаващо противоерозионно значение
-
Гори с пожарозащитни функции
-
Гори с решаващо значение за земеделието и рибарството
На територията на ТП ДГС „Говежда” са представени типове ГВКС, свързани с екологичните функции на горските екосистеми. Определянето на тези консервационни стойности е извършено по данни от горскостопанския план (2008) и проведени интервюта с горските служители и местните заинтересовани страни. За всяка една от идентифицираните ВКС-та за територията на ДГС са разписани конкретни мерки за стопанисване и мониторинг.
ВКС 4.1 ГОРИ – ЕДИНСТВЕНИ ИЗТОЧНИЦИ НА ПИТЕЙНА ВОДА
В България за ГВКС се считат всички гори и горски територии попадащи в рамките на санитарно-охранителните зони 1 и 2 на източници за питейно-битово водоснабдяване, определени по реда на Наредба 3 от 2000 г. За ВКС се считат също и ЗГГФ попадащи в близост до източници за питейно-битово водоснабдяване, но без определени официални СОЗ, когато те са територии, включващи реката и крайбрежните заливаеми ивици на разстояние от 3500 м над водовземането и 50 м под него с широчина не по-малка от 1500 м от двете страни на реката.
За територията на ТП ДГС „Говежда” в тази консервационна стойност попадат следните отдели и подотдели, определени като вододайната зона, обособени с цел снабдяване на населените места с вода за питейно-битови нужди. Включените горскостопански единици са определени въз основа на интервюта с персонала на стопанството. Общата площ на вододайните зони, възлиза на 2336,0 ха.
Таблица 3. Списък на отдели и подотдели, определени като вододайни зони за ТП ДГС „Говежда”
ТП ДГС "Говежда"
|
Отдели
|
Площи на отделите
(ха)
|
|
|
|
Горски чешми и кладенци
|
44 а; 11 а ; 11з;115-т; 146-м ;150 ж; 257 г1; 104 ж ;104 ш; 98ч1; 98а2 ;105п1; 106б1; 88-32 ;88 и, 89 у; 82 г, 83 п, 82 к, 206 ц, 206 к1, 184 с, 200 п1, 196 а1,1 180 к1, 219 у
|
18.7; 9.2; 11.2; 0.8; 0.8; .3; 0.2; 12.9; 1.7; 9.4; 0.3; 12.8; 2.4 ; 38.2; 1.8; 6.0; 8.0; 10.4; 17.6; 3.6; 1.5; 2.3; 2.6; 1.1; 8.0; 8.7; 1.5
|
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕ
До обособяване на санитарно-охранителни зони за източниците на питейна вода, съгласно Наредба 3 от 2000 г., се използват следните общи препоръки за лесовъдска намеса:
-
Да се подпомага създаването и поддържането на смесени насаждения с неравномерна пространствена структура;
-
Да се използват лесовъдски системи, осигуряващи постоянно покритие на горските територии във водосбора с гора;
-
Пълнотата на насажденията във водосбора да не намалява под 0.5, но и да не е по-висока от 0.8, тъй като се увеличава процента на евапотранспирация;
-
Забрана за използване на голи сечи;
-
Зоните в непосредствена близост до водоизточниците изискват повече внимание, минимално нарушаване на земната повърхност при извоз на дървесина, дърводобив с много ниска интензивност или липса на такъв.
2. Трябва да се извършва обучение на персонала, който участва в горскостопанските мероприятия. Обучението трябва да запознае персонала с ограниченията предизвикани от наличието на ВКС и мерките за опазване на тези стойности.
3. За така учредените СОЗ, стопаните е добре да търсят компенсиране на пропуснатите ползи или увеличени разходи при стопанисването на горите.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ НА ВКС 4.1
Горските стопани трябва да използват мониторинга на водите, извършван от компетентните органи – РИОСВ, басейновите дирекции или водностопанските фирми.
ВКС 4.2. ГОРИ С РЕШАВАЩО ЗНАЧЕНИЕ ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА ВОДНИЯ ОТТОК ВЪВ ВОДОСБОРИТЕ
В България за ГВКС се приемат всички ЗГГФ, които представляват:
1. Гори и горски територии попадащи във водосборите на поройни водни течения, чиято лесистост надхвърля 40%;
2. Съобщества на клек (Pinus mugo);
3. Гори и горски територии представляващи горна граница на гората (ГГГ), определени по реда на ЗГ или попадащи в 200 метрова ивица под ГГГ;
4. Крайречни естествени гори от Q. pedunculiflora, Q. robur, Fr. oxycarpa, Ulmus minor, U. laevis, Salix alba, Alnus glutinosa, Popolus alba, P. nigra, Platanus orientalis, попадащи в заливаемата тераса на речното течение;
5. Горите между дигата и десния бряг на р. Дунав, горите на островите и 200 метровата ивица от високия бряг на реката;
6. Гори в 100 метровата ивица на реките Марица, Тунджа, Места, Струма, Арда, Лом, Цибрица, Огоста, Скът, Искър, Янтра, Вит, Съзлийка, Стряма, Осъм, Русенски Лом, Камчия, Велека, Резовска (Българския бряг);
7. Гори и горски територии попадащи в санитарно-охранителна зона 3 на язовирите чието основно предназначение е за питейни нужди, определени по реда на Наредба 3 от 2000 г.
За територията на ТП ДГС "Говежда" са определени ГВКС, покриващи изискванията на т. 2, 3, 4 и 7 от определението, съгласно Националното ръководство за определяне на ГВКС.
След анализ на данните от горскостопанския план (2008), съгласно критериите от горното определение и теренни проучвания, са определени следните отдели и подотдели, отговарящи на тази консервационна стойност.
2. Съобщества от клек:
Отдел
|
Подотдел
|
Площ, ха
|
93
|
ж
|
4,7
|
3. Гори и горски територии, представляващи горна граница на гората (ГГГ), определени по реда на ЗГ или попадащи в 200 метрова ивица под ГГГ;
Отдел
|
Подотдел
|
Площ, ха
|
2
|
в
|
10
|
3
|
а
|
15,2
|
е
|
9,5
|
4
|
ж
|
2,5
|
з
|
2,8
|
и
|
1,8
|
м
|
2,4
|
н
|
3,3
|
о
|
1,6
|
2
|
0,5
|
3
|
0,3
|
4
|
0,2
|
5
|
е
|
3,9
|
ж
|
2,7
|
1
|
0,2
|
2
|
1,5
|
6
|
и
|
0,2
|
м
|
2,8
|
н
|
0,9
|
1
|
0,1
|
2
|
1,1
|
8
|
б
|
1,7
|
в
|
0,9
|
9
|
а
|
2,2
|
|
д
|
2,2
|
е
|
2,2
|
с
|
13,1
|
10
|
и
|
3,5
|
6
|
0,4
|
11
|
м
|
1,5
|
13
|
к
|
8,3
|
14
|
з
|
12
|
15
|
к
|
0,6
|
21
|
н
|
1,7
|
о
|
0,6
|
22
|
и
|
5
|
к
|
3,5
|
л
|
4
|
26
|
м
|
2,3
|
27
|
и
|
1
|
28
|
к
|
6,3
|
л
|
2,2
|
86
|
а
|
17,7
|
87
|
г
|
1,3
|
89
|
а
|
3
|
б
|
6
|
в
|
1,5
|
90
|
а
|
2,2
|
б
|
3
|
93
|
а
|
5,8
|
б
|
3,3
|
ж
|
4,7
|
94
|
а
|
1,5
|
е
|
7,8
|
ж
|
0,4
|
з
|
1
|
и
|
2,9
|
к
|
1,8
|
л
|
2,2
|
м
|
2,6
|
8
|
1,1
|
9
|
1,6
|
10
|
1,9
|
101
|
а
|
3
|
102
|
а
|
1,3
|
е
|
9
|
104
|
а
|
2,8
|
в
|
4,4
|
Обща площ 232,5 ха.
4. Крайречни естествени гори от Q. Pedunculiflora, Q. Robur, Fr. Оxycarpa, Ulmus minor, U. Laevis, Salix alba, Alnus glutinosa, Popolus alba, P. Nigra, Platanus orientalis, попадащи в заливаемата тераса на речното течение;
Отдел
|
Подотдел
|
Площ, ха
|
164
|
а
|
0,5
|
о1
|
3,0
|
165
|
з
|
0,7
|
169
|
а
|
1,7
|
и
|
4,4
|
х
|
5,8
|
ц
|
0,1
|
ч
|
0,9
|
172
|
в2
|
0,2
|
щ1
|
0,6
|
176
|
б
|
1,5
|
ц2
|
2,0
|
ч2
|
0,0
|
177
|
а2
|
1,6
|
в2
|
0,4
|
ю1
|
1,9
|
я1
|
21,4
|
178
|
л1
|
1,0
|
м1
|
0,4
|
н1
|
0,1
|
ц1
|
0,4
|
ч1
|
0,6
|
245
|
м1
|
0,5
|
н1
|
2,3
|
Общо:
|
52 ха
|
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕ НА ВКС 4.2
1. Планирането и провеждането на стопанските дейности в определените ГВКС следва да се съобразяват с поддържане и подобряване на ВКС 4.2.
2. В подотделите с клек не се водят стопански мероприятия. Да се следи за спазване на забраната за преминаване през териториите с моторни превозни средства.
3. Основна цел при стопанисване на на горите, формиращи горната граница на гората е осигуряване на техните водоохранни и водорегулиращи функции, поддържането жизнеността и близки до естествените структури на тези специфични гори. Препоръчително е в този тип гори да не се извеждат лесовъдски мероприятия. В случаите, когато се налага провеждане на лесовъдски дейности, те трябва да имитират естествената динамика и възобновителни процеси на този тип гори. Необходимо е те да се планират и изведат по начин, които запазва естествената групова структура на насажденията. Подходящо е използването на групово-изборната сеч при достигане на възобновителна зрялост. Дърводобивът се явява като последствие от постигането на основната цел. Не се допуска залесяване на естествени открити пространства, с изключение на случаите при които има вероятност от развитие на ерозионни процеси или след големи природни нарушения (ветровали, снеговали, пожари и каламитети).
4. За насажденията с ВКС 4.2, т.4 са в сила следните мерки:
- За да бъдат запазени се препоръчва в тези гори да се спре всякаква дейност с изключение на санитарни сечи за отстраняване на част от сухите дървета. При това мероприятие все пак трябва да се осигури и запазването на ключови елементи на биоразнообразието – мъртва дървесина, дървета с хралупи и т.н
- При необходимост от прилагане на мероприятието “почистване на речните корита” да се дефинират конкретни параметри на намесата. Допустимо е да се премахват само дървета в рамките на речното легло, които при екстремни нива на водите има реална опасност да създадат условия за задръставане и/или пречат на речния отток.
- Да се извърши инвентаризация на съществуващите и потенциални местообитания на крайречните естествени гори. На местата където тези горски екосистеми са изчезнали или деградирали е необходимо да се приложат възстановителни мерки, които могат да включват възстановяване на нарушен хидрологичен режим, подпомагане естественото възобновяване на местните видове (върби, каваци, елши) и изкуствено залесяване с местни видове.
- Не се допуска трансформация на тези гори в интензивни култури.
- Необходимо е да се предприемат мерки за охрана на тези горите и превенция на незаконните сечи на крайречни дървета.
- Въвеждане на забрани за редуциране на площите на този тип местообитания с цел инфраструктурни и други проекти, увеличаване на земеделските земи и т.н..
5. За горите и горските територии, включени в санитарно-охранителна зона 3 на язовирите с основно предназначение за питейни нужди, могат да се посочат следните общи препоръки за лесовъдска намеса:
-
За намаляване повърхностния воден отток да се използват лесовъдски системи, осигуряващи постоянно покритие с гора на горските територии в ивицата;
-
При нужда се провеждат залесителни мероприятия с използавне на местни видове за увеличаване лесистостта;
-
В насаждения с влошени структурни параметри и устойчивост да се планират и прилагат възстановителни мероприятия;
-
Подпомага се създаването и поддържането на смесени насаждения с неравномерна пространствена структура;
-
Пълнотата на насажденията в ивицата да не намалява под 0.5;
-
Забрана за използване на голи сечи;
6. Да се осигури запазването на ключови елементи на биоразнообразието – мъртва дървесина, острови на старостта, дървета с хралупи, зони на спокойствие и т.н.
7. Поради опасността от ерозия, трябва да се използват технологични схеми и техника, осигуряващи минимално нарушаване на земната повърхност при извоз на дървесина.
8. След прекратяване на стопанските дейности се извършва рехабилитация на нарушените терени (напр. извозни горски пътища);
9. Препоръчва се обучение на лесовъдския персонал за запознаване с ограниченията при стопанисване и мерките за опазване на ВКС 4.2.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ НА ВКС 4.2
В мониторинга на ВКС 4.2 се включват параметри като здравословно състояние на гората, наличие и интензивност на ерозионните процеси, промени в структурата и състава на насажденията, количество и структура на мъртвата дървесина. Като допълнение се организира мониторинг на параметри, характеризиращи водорегулационните функции на гората, като динамика на лесистостта, ерозионните процеси, степен на повреди по крайречната растителност и др.
За определяне на отклонения в функционалността на тези гори може да се използва мониторинга на водите, извършван от компетентните органи – РИОСВ, басейновите дирекции или водностопанските фирми.
Сподели с приятели: |