Разработил: wwf световен фонд за дивата природа, Дунавско-Карпатска програма България


ВКС 4. ГОРСКИ ТЕРИТОРИИ, КОИТО ИЗПЪЛНЯВАТ ВАЖНИ ПРИРОДНИ ФУНКЦИИ В КРИТИЧНИ СИТУАЦИИ (НАПР. ЗАЩИТА НА ВОДОСБОРИ, КОНТРОЛ НА ЕРОЗИЯТА)



страница6/9
Дата23.04.2017
Размер1.13 Mb.
#19796
1   2   3   4   5   6   7   8   9

ВКС 4. ГОРСКИ ТЕРИТОРИИ, КОИТО ИЗПЪЛНЯВАТ ВАЖНИ ПРИРОДНИ ФУНКЦИИ В КРИТИЧНИ СИТУАЦИИ (НАПР. ЗАЩИТА НА ВОДОСБОРИ, КОНТРОЛ НА ЕРОЗИЯТА).



Тази ВКС се отнася до важните екологични функции на стопанисваната гора. Определени са следните компоненти:


  • Гори представляващи единствени източници на питейна вода

  • Гори от решаващо значение за водосбора

  • Гори с решаващо противоерозионно значение

  • Гори с пожарозащитни функции

  • Гори с решаващо значение за земеделието и рибарството

На територията на ТП ДГС „Говежда” са представени типове ГВКС, свързани с екологичните функции на горските екосистеми. Определянето на тези консервационни стойности е извършено по данни от горскостопанския план (2008) и проведени интервюта с горските служители и местните заинтересовани страни. За всяка една от идентифицираните ВКС-та за територията на ДГС са разписани конкретни мерки за стопанисване и мониторинг.



ВКС 4.1 ГОРИ – ЕДИНСТВЕНИ ИЗТОЧНИЦИ НА ПИТЕЙНА ВОДА



В България за ГВКС се считат всички гори и горски територии попадащи в рамките на санитарно-охранителните зони 1 и 2 на източници за питейно-битово водоснабдяване, определени по реда на Наредба 3 от 2000 г. За ВКС се считат също и ЗГГФ попадащи в близост до източници за питейно-битово водоснабдяване, но без определени официални СОЗ, когато те са територии, включващи реката и крайбрежните заливаеми ивици на разстояние от 3500 м над водовземането и 50 м под него с широчина не по-малка от 1500 м от двете страни на реката.
За територията на ТП ДГС „Говежда” в тази консервационна стойност попадат следните отдели и подотдели, определени като вододайната зона, обособени с цел снабдяване на населените места с вода за питейно-битови нужди. Включените горскостопански единици са определени въз основа на интервюта с персонала на стопанството. Общата площ на вододайните зони, възлиза на 2336,0 ха.

Таблица 3. Списък на отдели и подотдели, определени като вододайни зони за ТП ДГС „Говежда”



ТП ДГС "Говежда"

Отдели

Площи на отделите

(ха)










Горски чешми и кладенци

44 а; 11 а ; 11з;115-т; 146-м ;150 ж; 257 г1; 104 ж ;104 ш; 98ч1; 98а2 ;105п1; 106б1; 88-32 ;88 и, 89 у; 82 г, 83 п, 82 к, 206 ц, 206 к1, 184 с, 200 п1, 196 а1,1 180 к1, 219 у

18.7; 9.2; 11.2; 0.8; 0.8; .3; 0.2; 12.9; 1.7; 9.4; 0.3; 12.8; 2.4 ; 38.2; 1.8; 6.0; 8.0; 10.4; 17.6; 3.6; 1.5; 2.3; 2.6; 1.1; 8.0; 8.7; 1.5

ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕ

До обособяване на санитарно-охранителни зони за източниците на питейна вода, съгласно Наредба 3 от 2000 г., се използват следните общи препоръки за лесовъдска намеса:


  • Да се подпомага създаването и поддържането на смесени насаждения с неравномерна пространствена структура;

  • Да се използват лесовъдски системи, осигуряващи постоянно покритие на горските територии във водосбора с гора;

  • Пълнотата на насажденията във водосбора да не намалява под 0.5, но и да не е по-висока от 0.8, тъй като се увеличава процента на евапотранспирация;

  • Забрана за използване на голи сечи;

  • Зоните в непосредствена близост до водоизточниците изискват повече внимание, минимално нарушаване на земната повърхност при извоз на дървесина, дърводобив с много ниска интензивност или липса на такъв.

2. Трябва да се извършва обучение на персонала, който участва в горскостопанските мероприятия. Обучението трябва да запознае персонала с ограниченията предизвикани от наличието на ВКС и мерките за опазване на тези стойности.

3. За така учредените СОЗ, стопаните е добре да търсят компенсиране на пропуснатите ползи или увеличени разходи при стопанисването на горите.


ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ НА ВКС 4.1

Горските стопани трябва да използват мониторинга на водите, извършван от компетентните органи – РИОСВ, басейновите дирекции или водностопанските фирми.




ВКС 4.2. ГОРИ С РЕШАВАЩО ЗНАЧЕНИЕ ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА ВОДНИЯ ОТТОК ВЪВ ВОДОСБОРИТЕ



В България за ГВКС се приемат всички ЗГГФ, които представляват:

1. Гори и горски територии попадащи във водосборите на поройни водни течения, чиято лесистост надхвърля 40%;

2. Съобщества на клек (Pinus mugo);

3. Гори и горски територии представляващи горна граница на гората (ГГГ), определени по реда на ЗГ или попадащи в 200 метрова ивица под ГГГ;

4. Крайречни естествени гори от Q. pedunculiflora, Q. robur, Fr. oxycarpa, Ulmus minor, U. laevis, Salix alba, Alnus glutinosa, Popolus alba, P. nigra, Platanus orientalis, попадащи в заливаемата тераса на речното течение;

5. Горите между дигата и десния бряг на р. Дунав, горите на островите и 200 метровата ивица от високия бряг на реката;

6. Гори в 100 метровата ивица на реките Марица, Тунджа, Места, Струма, Арда, Лом, Цибрица, Огоста, Скът, Искър, Янтра, Вит, Съзлийка, Стряма, Осъм, Русенски Лом, Камчия, Велека, Резовска (Българския бряг);

7. Гори и горски територии попадащи в санитарно-охранителна зона 3 на язовирите чието основно предназначение е за питейни нужди, определени по реда на Наредба 3 от 2000 г.


За територията на ТП ДГС "Говежда" са определени ГВКС, покриващи изискванията на т. 2, 3, 4 и 7 от определението, съгласно Националното ръководство за определяне на ГВКС.

След анализ на данните от горскостопанския план (2008), съгласно критериите от горното определение и теренни проучвания, са определени следните отдели и подотдели, отговарящи на тази консервационна стойност.


2. Съобщества от клек:


Отдел

Подотдел

Площ, ха

93

ж

4,7


3. Гори и горски територии, представляващи горна граница на гората (ГГГ), определени по реда на ЗГ или попадащи в 200 метрова ивица под ГГГ;


Отдел

Подотдел

Площ, ха

2

в

10

3

а

15,2

е

9,5

4

ж

2,5

з

2,8

и

1,8

м

2,4

н

3,3

о

1,6

2

0,5

3

0,3

4

0,2

5

е

3,9

ж

2,7

1

0,2

2

1,5

6

и

0,2

м

2,8

н

0,9

1

0,1

2

1,1

8

б

1,7

в

0,9

9

а

2,2




д

2,2

е

2,2

с

13,1

10

и

3,5

6

0,4

11

м

1,5

13

к

8,3

14

з

12

15

к

0,6

21

н

1,7

о

0,6

22

и

5

к

3,5

л

4

26

м

2,3

27

и

1

28

к

6,3

л

2,2

86

а

17,7

87

г

1,3

89

а

3

б

6

в

1,5

90

а

2,2

б

3

93

а

5,8

б

3,3

ж

4,7

94

а

1,5

е

7,8

ж

0,4

з

1

и

2,9

к

1,8

л

2,2

м

2,6

8

1,1

9

1,6

10

1,9

101

а

3

102

а

1,3

е

9

104

а

2,8

в

4,4

Обща площ 232,5 ха.
4. Крайречни естествени гори от Q. Pedunculiflora, Q. Robur, Fr. Оxycarpa, Ulmus minor, U. Laevis, Salix alba, Alnus glutinosa, Popolus alba, P. Nigra, Platanus orientalis, попадащи в заливаемата тераса на речното течение;


Отдел

Подотдел

Площ, ха

164


а

0,5

о1

3,0

165

з

0,7

169

а

1,7

и

4,4

х

5,8

ц

0,1

ч

0,9

172


в2

0,2

щ1

0,6

176



б

1,5

ц2

2,0

ч2

0,0

177


а2

1,6

в2

0,4

ю1

1,9

я1

21,4

178


л1

1,0

м1

0,4

н1

0,1

ц1

0,4

ч1

0,6

245


м1

0,5

н1

2,3

Общо:

52 ха

ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕ НА ВКС 4.2

1. Планирането и провеждането на стопанските дейности в определените ГВКС следва да се съобразяват с поддържане и подобряване на ВКС 4.2.

2. В подотделите с клек не се водят стопански мероприятия. Да се следи за спазване на забраната за преминаване през териториите с моторни превозни средства.

3. Основна цел при стопанисване на на горите, формиращи горната граница на гората е осигуряване на техните водоохранни и водорегулиращи функции, поддържането жизнеността и близки до естествените структури на тези специфични гори. Препоръчително е в този тип гори да не се извеждат лесовъдски мероприятия. В случаите, когато се налага провеждане на лесовъдски дейности, те трябва да имитират естествената динамика и възобновителни процеси на този тип гори. Необходимо е те да се планират и изведат по начин, които запазва естествената групова структура на насажденията. Подходящо е използването на групово-изборната сеч при достигане на възобновителна зрялост. Дърводобивът се явява като последствие от постигането на основната цел. Не се допуска залесяване на естествени открити пространства, с изключение на случаите при които има вероятност от развитие на ерозионни процеси или след големи природни нарушения (ветровали, снеговали, пожари и каламитети).

4. За насажденията с ВКС 4.2, т.4 са в сила следните мерки:

- За да бъдат запазени се препоръчва в тези гори да се спре всякаква дейност с изключение на санитарни сечи за отстраняване на част от сухите дървета. При това мероприятие все пак трябва да се осигури и запазването на ключови елементи на биоразнообразието – мъртва дървесина, дървета с хралупи и т.н

- При необходимост от прилагане на мероприятието “почистване на речните корита” да се дефинират конкретни параметри на намесата. Допустимо е да се премахват само дървета в рамките на речното легло, които при екстремни нива на водите има реална опасност да създадат условия за задръставане и/или пречат на речния отток.

- Да се извърши инвентаризация на съществуващите и потенциални местообитания на крайречните естествени гори. На местата където тези горски екосистеми са изчезнали или деградирали е необходимо да се приложат възстановителни мерки, които могат да включват възстановяване на нарушен хидрологичен режим, подпомагане естественото възобновяване на местните видове (върби, каваци, елши) и изкуствено залесяване с местни видове.

- Не се допуска трансформация на тези гори в интензивни култури.

- Необходимо е да се предприемат мерки за охрана на тези горите и превенция на незаконните сечи на крайречни дървета.

- Въвеждане на забрани за редуциране на площите на този тип местообитания с цел инфраструктурни и други проекти, увеличаване на земеделските земи и т.н..

5. За горите и горските територии, включени в санитарно-охранителна зона 3 на язовирите с основно предназначение за питейни нужди, могат да се посочат следните общи препоръки за лесовъдска намеса:


  • За намаляване повърхностния воден отток да се използват лесовъдски системи, осигуряващи постоянно покритие с гора на горските територии в ивицата;

  • При нужда се провеждат залесителни мероприятия с използавне на местни видове за увеличаване лесистостта;

  • В насаждения с влошени структурни параметри и устойчивост да се планират и прилагат възстановителни мероприятия;

  • Подпомага се създаването и поддържането на смесени насаждения с неравномерна пространствена структура;

  • Пълнотата на насажденията в ивицата да не намалява под 0.5;

  • Забрана за използване на голи сечи;

6. Да се осигури запазването на ключови елементи на биоразнообразието – мъртва дървесина, острови на старостта, дървета с хралупи, зони на спокойствие и т.н.

7. Поради опасността от ерозия, трябва да се използват технологични схеми и техника, осигуряващи минимално нарушаване на земната повърхност при извоз на дървесина.

8. След прекратяване на стопанските дейности се извършва рехабилитация на нарушените терени (напр. извозни горски пътища);

9. Препоръчва се обучение на лесовъдския персонал за запознаване с ограниченията при стопанисване и мерките за опазване на ВКС 4.2.

ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ НА ВКС 4.2

В мониторинга на ВКС 4.2 се включват параметри като здравословно състояние на гората, наличие и интензивност на ерозионните процеси, промени в структурата и състава на насажденията, количество и структура на мъртвата дървесина. Като допълнение се организира мониторинг на параметри, характеризиращи водорегулационните функции на гората, като динамика на лесистостта, ерозионните процеси, степен на повреди по крайречната растителност и др.



За определяне на отклонения в функционалността на тези гори може да се използва мониторинга на водите, извършван от компетентните органи – РИОСВ, басейновите дирекции или водностопанските фирми.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница