направата на покриви и огради – особено в Османската Империя. В Пловдив е имало т. нар. Куршум хан. Хората го нарекли така, защото покрива му е бил направен от олово (от турски: куршум, което значи олово).
Приложения в днешно време
Оловото изолира от радиоактивни лъчения, затова се използва за направата на защитни прегради, на защитни наметала при рентгенови снимки и др.
Също се използва за:
оцветяващ елемент на керамичните политури – в жълт и червен цвят
направата на колани за гмуркачите с акваланги с цел да противодейства на естествената способност на човек да се задържа над водата
направата на високоволтажни кабели – като обвивен материал, за да предотврати водна дифузия в изолираното пространство
производство на оловно-цинкови батерии
ЦИНК
Цинкът е химичен елемент със символ Zn. Той е преходен метал. Намира се в група 12, четвърти период от периодичната система на елементите. Поредният му номер е 30.
Името му вероятно е дадено от алхимика Парацелз и е свързано с немската дума Zinke – „назъбен“. Заслугата за откриването на чистия метал през 1746 г. обикновено се приписва на Андреас Сигизмунд Марграф. Към 1800 година Луиджи Галвани и Алесандро Волта откриват електрохимичните свойства на цинка. Те са от голямо практическо значение, тъй като поцинковането на стомана е едно от най-честите му практически приложения. Други области на приложение са в производството на батерии и сплави.
От съединенията му най-често се използват цинков карбонат (ZnCO3) и цинков глюконат (като хранителни добавки), цинков хлорид (ZnCl)
(в дезодоранти), цинкови комплекси в противопърхотните шампоани, цинков сулфид (ZnS) (в луминесцентни бои), и цинков етил или диметил в органичната химия.