Цинкът се получава от своите сулфидни руди при металургична преработка. След обогатяване чрез флотация сфалеритът се пържи, при което се получава цинков оксид (ZnO), съдържащ и кадмий:
{\displaystyle {\ce {2ZnS + 3O2 -> 2ZnO + 2SO2}}}
По-нататък ZnO може да се обработи по два начина:
Пирометалургия – редуциране с въглища (кокс)
ZnO + C -> Zn + CO
Редукцията се извършва при висока температура и цинкът се отделя във вид на па̀ри. При охлаждането може да стане окисляване на цинка вследствие на равновесието, което се установява при тези условия:
За да се избегне това, цинковите пари се охлаждат чрез впръскване на разтопено олово. Стопилките от двата метала не се смесват и при тези условия се получава цинк с чистота около 99%. Пречистването му става чрез вакуумдестилация.
Хидрометалургия – цинковият оксид се разтваря в разредена сярна киселина и се подлага на електролиза.
Електролитът е цинков сулфат, анодите са оловни, а катодите – алуминиеви. Оловните аноди не се разрушават при електролизата, а отделеният върху алуминиевите катоди цинк лесно се отделя механически от тях. Поради значителният си парен натиск цинкът лесно се пречиства чрез дестилация. Така се получава метал с чистота 99,99%.
Кадмият често съпътства цинка в неговите руди. Двата метала могат да се разделят при дестилация, тъй като температурата на кипене на кадмия е по-ниска от тази на цинка. При хидрометалургичното получаване на цинка примесите от кадмий и мед попадат в разтвора като сулфати. При прибавянето към този разтвор на цинков прах цинкът редуцира кадмиевите и медните соли и се отделя т.нар. медно-кадмиев кек. При обработването му със сярна киселина (H2SO4) се получава разтвор на кадмиев сулфат (CdSO4), който се подлага на електролиза.
