Реферат, четен в психологическото дружество в София Второ издание Издателство "Надежда Р. Н." Велико Търново 2008
Изтегляне 0.6 Mb.
|
|
Към 5 – 8 годишна възраст у детето започва усилено развитие на чувствата. А известно е, че заедно с половото съзряване, в периода на пубертета у детето юноша, най-буйно се развиват емоциите; в юношеската възраст следователно се формират основите на емоционално-представния или висшия интелект, а тия основи, както поменахме по-горе, са чувствата. Развитието на чувствата в детската възраст ни обяснява ред психологически особености, с които се отличава детето юноша. Преди всичко за тази възраст е характерна импулсивността на волята – а това се дължи на интензивното развитие на чувствата и недостатъчното развитие на интелекта. Известно е, че и възрастният човек бива силно импулсивен, когато е обладан от някаква силна емоционалност или страстност. Волята, вниманието избиват у такъв човек обикновено по направление на неговата страстност. На тази юношеска емоционалност се дължи и друга характерна черта – голямата внушаемост, която отличава тази възраст. От психологията е известно, че при преживяване на каквато и да е по-силна емоция съзнанието се стеснява. При афект съзнанието е съвършено стеснено, често пъти даже временно се изгубва. Стесненото съзнание обуславя един психически автоматизъм, една хипноидност (внушаемост). А при това състояние всякакви внушени представи се превиват лесно в душата. Особено пък, ако са покрити с един и същ чувствен тон, ако отговарят на чувствата. На това се дължи голямата внушаемост у психоневротиците, които, както е известно, се отличават със силна афективност. Установено е, че с по-голяма внушаемост се отличават афективните хора. Казаното се отнася до възрастните. У децата голямата внушаемост зависи още и от недоразвитието на интелекта в силата на самата еволюция. Тази възраст се отличава с по-силна емотивност, а поради това и с наклонност да се преувеличават нещата. И тъй, характерните психологически особености, които отличават тази възраст, като: импулсивност, внушаемост и наклоност за преувеличаване на нещата (фантазиране), се дължат на еволюцията, разцъфтяването на чувствата, от една страна, и на недоразвитието на интелекта – от друга. С интензивното развитие на чувствата у децата се обясняват и проявите на множество нервни детски болести. При нервните страдания на децата, най-често се забелязва преждевременно развитие на страсти (любов, гняв, ревност). Детските самоубийства, които за щастие са редки у нас, имат в основата си болезнено развити чувства-страсти. В тия болезнени прояви у децата се намират наследствени причини. Те са прояви на психическо израждане. Малкият процент на детски самоубийства у нас, е едно от доказателствата, че българският народ не е в период на израждане, а в периода на своето здраво развитие. Чувствата в юношеската възраст се намират в период на развитие. Те не са още оформени, закрепнали. Поради това, характерът на детето юноша е неоформен, неустановен – то още няма характер. Следователно, формирането на добри, на високи характери у възрастните, може да стане само в юношеската възраст, с развиване на по-високи и по-благородни чувства. Чувствата са вече установени, закрепнали след юношеската възраст. Възрастният човек е вече с установен, оформен характер и трудно се поддава на облагородяване и възвишаване. Той може да се приспособи към тая или оная среда, към хора с по-добри и по-високи характери, но това приспособяване ще бъде по заучени правила, То ще прилича по-скоро на една дресировка, на едно укротяване на звяр, който във всеки момент е в състояние да нападне околните си. Затова именно периодът на пубертета е най-благоприятен, за да се развият и закрепят в душата на човека всички добродетели. Казах вече, че за да се оформят високи характери, едно от главните условия е, да се развият по-високи индивидуални и обществени чувства. А това може да стане само чрез една нова система на възпитание, която да цели развиването на националното чувство и подигането на общественото съзнание у нашата младеж, понеже те са основата на всички граждански добродетели, залог за правилното обществено развитие и профилактика против всякакви народни и държавни катастрофи. Национална държава не може да съществува здраво и дълготрайно, ако у народа, който я образува, няма достатъчно развито национално чувство и будно национално съзнание – толкова развито и будно, че да бъде в състояние да направлява волята на народа за постигане на неговите цели и идеали, или за премахване на препятствията, които го тикат към нещастия и авантюри. Народ, който няма развито национално чувство и будно национално съзнание, може да образува държава, но тя ще бъде една случайна държава. И нейните успехи и неуспехи в повечето случаи ще се дължат на случайността, на късмета, а не на здрави начала. * * * Развитието на по-високи социални чувства, на по-високо обществено съзнание е необходимо, както от гледището на демократическите доктрини, така и от това на социалистическите, тъй като за успешното прокарване на каквато и да е стопанско-економическа теория, трябва да има съответствено социално съзнание у народите. Никой не може безнаказано да пренебрегне психологическия фактор в развитието на обществения организъм. Ако за разрушението на една стара стопанско-економическа система е необходимо повдигане и развиване на едно протестно, революционно съзнание у масите, чрез използване нещастията и страданията им, то за успешното прокарване на една нова система, на един нов ред на нещата т. е. за творческия обществен процес, е необходимо масите да бъдат в състояние не само да съборят старото, но и да възприемат, да осъществят новото. И за да стане това, те трябва да се движат не от чувство на страх, а от обществени чувства. Но социални чувства и по-високо обществено съзнание не се добиват чрез агитации и пламенни речи. Те се добиват чрез възпитание на тия чувства у младежта. Най-крайните политико-економически течения в повдигането на по-високо колективно съзнание, в развитието на по-високи социални чувства, би трябвало да бъдат най-ревностни. Пренебрегването на психологическия фактор е главната причина за рухването на цял ред идеалистични теори и проекти за социални преобразования. Най-идеалните, най-привлекателните теории за преобразувание на обществения строй, които са вдъхновявали и вдъхновяват много крайни идеалисти, са ставали неприложими и даже са докарвали големи сътресения и катастрофи за народите, благодарение главно на несъответствието им със степента на развитие на социалните чувства, на колективното съзнание в даден момент на народа, над който се правят тия преобразувателни опити. Тук може да се възрази, че обществено съзнание се развива при обективни, обществени, стопански и политически условия и че промяната на материалните условия ще създаде необходимите условия за развитието на колективното съзнание у даден народ. Вярно е, че социалните чувства не могат да се развият правилно, напротив те се задържат в своето развитие, ако материалните условия, при които живее един народ, му пречат за развитието на по-висши социални чувства. Така например обществено-политическите и стопанските условия, при които е живял руския народ през цели векове на крепостничество и политическо робство, са били съвършено неблагоприятни за развитието на по-високи социални чувства в руската народна душа. Същото се отнася и за нашия народ, който се е намирал в не по-леки условия през време на петвековното турско иго. Вярно е обаче, че чрез бърза промяна, чрез разкъсване на политическите и стопанските вериги, било чрез война, било чрез революция, не могат да се приложат преобразувателни системи, които не отговарят на наличните социални чувства, които не държат сметка за степента на душевното развитие на даден народ. Чрез революция, чрез война може да се скъсат политически или стопански вериги. Но чрез революцията и войната не могат да се променат душите, не могат да се развият веднага по-високи обществени чувства и колективно съзнание – необходими фактори за успеха на каквато и да било обществено-стопанска реформа. Следователно реформите, създавайки условия за развитието на по-високи обществени чувства, трябва да отговарят на социалното съзнание в даден момент. Тук съществува същия паралелизъм, който се наблюдава между телесните (физио-логическите) и психологическите процеси в индивидуалното развитие. От това гледище теорията на постепенното развитие, на еволюционизма, на социалния реформизъм, отговаря най-добре за правилното развитие на обществения организм. Ако една стопанско-политическа система е толкова назадничава, толкова ретроградна, че не само не отговаря, но задържа и спъва проявата и развитието на социалните чувства на даден народ, то тя неизбежно докарва до сътресение и катастрофи. В психологическо отношение представителите на подобна система правят същата принципиална грешка, както и представителите на политико-стопански теории, които за осъществяването си изискват по-високо социално съзнание, по-висша психика у народа. В първия случай душевното развитие е надрасло материалния процес и стопанско-политическата система се задържа изкуствено; във втория случай материалният процес иска да надрастне душевното развитие, социалното съзнание на народа, и политико-економическата теория се прокарва пак изкуствено (с декрети, тирания и груба сила). И единият, и другият път води към социални болести и катастрофи, понеже нарушава паралелизма между материалния и душевния процес в развитието на общественият организъм. Да вземем например Русия преди революцията. Там политико-економическата система при царския режим беше отдавна вече остаряла и не само че не отговаряше на социалното съзнание, на душевното развитие на руския народ и особено на интелигенцията, но и спъваше, задържаше тяхното развитие. През време на войната тая система съвсем се провали. Но системата, която я замести при режима на съветите, твърде много е надрасла социалното съзнание на руския народ, и макар съветската система да се среми да се приспособи главно към психологическия фактор, при все това тя не успява. Типичен е случаят с фабриките. Отначало те се управляваха от избрани работнически комитети, но поради слабото колективно съзнание на работниците, производството намаля в големи размери. Съветската власт след това, връчи управлението на фабриките на комисари, като им даде големи пжълномощия. Но и това не помогна, и приспособявайки се към психологическия фактор, съветската власт въведе в тях военния режим и военната дисциплина. Тук вече бяха използувани не социалните чувства на работниците, необходими за успешно прокарване на такава система, но чувството на страх. Съветската власт се приспособи към едно нисше чувство, към една нисша психика, за да накара работниците да работят и да произвеждат повече. И този стремеж да се заместват социалните чувства с чувството на страх (стара и изпитана емоция от векове), се забелязва във всички области. Комунистическата схема за преустройството на Русия рухва главно поради това, че колективното съзнание, социалните чувства на руския народ, са много недоразвити за прокарване в живота на една система, която изисква високо обществено съзнание и общочовешки чувства у народа. Преди няколко месеци ние четохме няколко преводни статии от една писателка, комунистка, върху комунистическото възпитание. Ние напълно споделяме основните възгледи на тая писателка. Тя прокарва мисълта, че комунистическата система не може да бъде приложена, ако у масите няма по-високо социално съзнание. Тя пише, че високото колективно съзнание е необходим фактор за прокарване на новия строй. Наивността на тая писателка се състои обаче в нейната вяра, че по-високи обществени чувства могат да се развият бързо чрез проповеди и агитации. А известно е, че социалните чувства се развиват много бавно, че по-високо обществено съзнание се добива чрез цял ред поколения, особено когато се касае да се прокара в живота една теория, като комунистическата, която изисква общочовешко колективно съзнание. Гортер, германски комунист, в речта си пред конгреса на Г. Р. К. П. казва следното: „Когато четеш по-раншните си трудове казваш си: колко глупав съм бил, че тъй малко съм обръщал внимание на психологическите моменти. Не само за материалното тряба да държим сметка, а тряба да засилим развитието на самосъзнанието на пролетарията". Наблюдаваният процес в последните години в Русия, т. е. заместването на една остаряла, ретроградна политико-економическа система с една крайно идеалистична, неотговаряща на развитието на руския народ, отчасти се обяснява с характера на последния. „Руският народ – пише Достоевски в романа „Идиот" – се отличава с една голяма страстност и, ако русинът стане католик, то непременно ще бъде езуит и то от най-подлите". На тая страстност на русина се дължи безогледното преминаване от една крайност в друга – главоломно литване от „земната бездна" към „небесната". Подобно несъответствие, но в много по-слаби размери, се наблюдава и в нашия политико-обществен живот след Освобождението. * * * Развитието на по-високи социални чувства, следователно, тряба да бъде основната цел на възпитанието. За нас българите – от гледището на демокрацията, трябва да се развие в младежта симпатия, любов към народа – национално чувство. От гледището на социалната демокрация, тряба да се развие любов, симпатия към трудещите се, към работническата класа. Ние, в развитието си, тряба да достигнем, преди всичко, до тази стадия, до която са стигнали по-културните народи. Ако една личност в своето душевно развитие е достигнала до висшата социална емоция – любов към цялото човечество, то такава личност притежава и по-нисшите социални чувства – национално и семейно. Националното чувство, следователно, не само не пречи на общочовешкото, но е една стадия към развитието на последното. Възпитанието тряба да има за цел постепенното развитие на социалните чувства у младежта. Преди всичко – любов към семейството, към родители, сестри и братя; съчувствие и състрадание към близките, окръжаващите, към другари, познати, към нещастните, към страдащите; съчувствие и състрадание към своя народ; и най-сетне, симпатия и състрадание към чужд народ, който страда, който се измъчва, било поради робство или поради стихийни бедствия. Ние казахме по-горе, че развитието на чувствата, не само социални, но и индивидуални, може да става само в периода на тяхната еволюция, на тяхното разцъфтяване, т. е. в детската възраст. Формирането на по-високи чувства в детската възраст не може да стане с методите, които се прилагат при сегашното възпитание. То не може да стане чрез въздействие върху разсъдъка на детето, понеже и силата на самата еволюция, интелектът е още недоразвит. Поради това, заучването на всякакви нравоучителни правила, отрупването със сухи разсъждения и поучения не могат да имат никакво въздействие върху детската душа. Детската душа е чужда за тях – тя не може да реагира на подобни въздействия. Отрупването на детето със знания, особено отвлечени, които имат за цел по-скоро да развият интелекта, не могат да бъдат асимилирани поради това, че са преждевременни, тъй като интелектът се развива след оформяването на чувствата. Напротив, в тази възраст те още повече пречат за правилното развитие на емоциите у детето и често изсушават неговата душа. Следователно, методът на възпитание, който има за цел да отрупва детето със знания, не само е безполезен, но даже е вреден за здравото душевно развитие на детето. От друга страна, знанията, необходими за живота, детето ще успее да научи поради конкуренцията в съвремения живот, поради борбата за съществуване. А нравоучителните правила и поучения то ще проумее само тогава, когато се оформят, когато се развият у него чувствата, респ. нравственото чувство и социалните емоции. Има и друга една опасност от преждевременното преподаване на подобни отвлечени правила за дълг към семейството, към обществото, към народа. Тия правила, заучени още в училището, без възпитанието да е успяло да развие съответните чувства, следователно, без тия знания да имат отзвук в душата на детето, служат само за лицемерно приспособяване. Въз основа на изложеното за психологическите особености на детското душевно развитие, възпитанието през тая възраст трябва да има за цел главно усъвършенстването на по-високи чувства да бъде емоционално, а не интелектуално. Ако у детето известно чувство се развива с една по-голяма интензивност, ако то клони да се превърне в страст, то и в такъв случай сухите поучения и разсъждения не, могат да го отклонят от проявяваната страст. Напр. често се забелязва у юношите едно интензивно, болезнено развитие на сексуалното чувство. Подобни деца често проявяват в това отношение необуздана страст, която се подхранва особено от съвременната еротична литература. Никакви поучения, никакви заплашвания и наказания не са в състояние обикновено да отклонят едностранчивото пристрастяване на юношата. Само отвличането в друго чувство, подхранването на друга по-малко развита емоционалност, може да излекува от подобно болезнено пристрастяване. Методът на отвличане от едно чувство в друго, който се прилага при лекуването на психоневрозите, има пълно основание и при възпитанието – за премахване подобни отклонения в душевното развитие на юношите. В такъв случай родителите и учителите трябва да познават индивидуалните особености на юношата. Ако напр. юноша с хипертрофирана сексуална чувствителност притежава и малко по-развито музикално или естетично чувство, то възпитателят тряба да се старае да насърчи, да подхрани развитието на последните чувства. По тоя начин психическата енергия, погълната от хипертрофираната сексуалност, ще се отвлече чрез развитието на други по-слаби чувства. Такъв юноша, увлечен в музика, в рисувание или друго някое изкуство, постепенно ще се излекува от болезнено развитата полова чувствителност. Парижкият проф. Dejerine казва, че афективността не може да се излекува чрез суха диалектика, чрез въздействие върху разсъдъка, даже у възрастните, а още повече, това може да стане у децата, които нямат още развит интелект. По повод на това той привежда думите на Паскал: „Сърцето има доводи, които умът не проумява". От изложеното се вижда, че възпитанието предполага познаване на индивидуалната психика на детето. И в това отношение възпитанието е най-трудно, понеже изисква познаването на всеки един ученик поотделно, и психологическа подготовка и такт от страна на възпитателя. Средствата, с които си служи съвременното училище, педагогическите методи, които се прилагат за възпитаването на българската младеж, са нецелесъобразни: 1) Защото дават повече знания и развиват повече интелекта на детето, а не сърцето му и 2) Защото не изхождат от знанието на психологията на българина. Ако тия средства и системи са пригодни за душевното развитие на английската, французката и немската младеж, то за българското възпитание те тряба да се специфицират с оглед към душевните особености на българина. Например ако системата на наградите има цел да възбужда съревнование между децата на по-културните народи, то поради развитото у българина чувство на завист, не би трябвало да се прилага за възпитанието на българската младеж. От друга страна, системата на наградите има опасност да развие у децата болезнено самолюбие и тщестлавие – недостатък, който се хвърля в очи при наблюдение на нашата интелигенция. Завистта е един характерен недостатък за българина, и възпитанието трябва да обърне особено внимание върху него. Европейските възпитателни системи може да са пригодени за деца, които са унаследили предразположение към по-високи индивидуални и социални чувства. Нашите средства и педагогически методи обаче трябъа да имат за цел преди всичко да постигнат в това отношение туй, което са постигнали по-културните народи и да изправят нашите недостатъци. Няма съмнение, че за нашата обществена обнова едно от главните средства тряба да бъде възпитанието в това направление. Средствата, за постигане на тая цел, подробното им изучаване и разработване, не е в задачите на настоящето изложение. Обаче може да се укаже на няколко от тия средства. Преди всичко за четива в буквари, читанки и христоматии тряба да се подберат такива, които да трогват детското сърце, да развиват по-високи чувства в детската душа. А такива четива не могат и не трябва да се вземат само от родната литература. Тя, за съжаление, е бедна в това отношение, по причини, които отчасти изложихме по-горе при характеристиката на българина. Нашите писатели са синове на същия народ и не са успели в своето душевно развитие да достигнат една по-висока култура, особено на социалните чувства, а поради това не са могли да създадат и по-възвишени образци в това направление. За тая цел можем да си послужим с образци от всемирната литература, с творенията на гениални, всесветки писатели, като се създадат специални библиотеки за юноши. В тия библиотеки трябва да се дадат художествени преводи на извлечения от съчиненията на велики писатели, като Достоевски, Тургенев, Хюго, Данте, Короленко, Толстой и др., в които се застъпват детски типове. Извлеченията тряба да бъдат разбираеми за детската душа и да имат определена цел – да развиват по-високи емоции, да възпитават по-високи социални чувства. Една библиотека за деца и юноши с подобно направление и съдържание ще способствува не само за възвишаване на детското сърце, но същевременно ще развие у юношите и вкус към изящната литература и ще събуди интерес към творенията на великите писатели. И когато децата порастнат и четат техните произведения изцяло, ще се доразвият семената, които в ранната възраст са хвърлени в детската им душа. „Требва само малко семенце да се хвърли в душата на детето и то не ще умре – то ще живее в душата му през целия живот, ще се таи сред мрака, сред тинята на греховете, като светла точка, като велико напомняне. И не трябва, не трябва много да се тълкува и учи – всичко ще разбере то просто" – казва Достоевски. * * * От това което изложихме по-горе за детската душа, ние повтаряме, че възпитанието в тази възраст тряба да бъде преимуществено емоционално. Даже преподаването на предмети, които имат за цел да обогатят знанието, да развият интелекта на детето, трябва да става с оглед за развиване на по-високо чувство, за възвишаване на детското сърце. Така например естествознанието трябва да се преподава по начин, който да събужда у детето естетични емоции и любов към природата. Историята на чуждите народи, а особено на нашия, трябва да се преподава с оглед за развиване на национално чувство и т. н, т. Ако образованието преследва само утилитарни цели, ако съобщава на ученика само по-големи количества знания, може би ще имаме интелектуално развита младеж, но подобно развитие ще бъде едностранчиво – дисхармонично. И наистина в историята и в обикновения живот на всеки културен народ може да се укаже на много умни и таланливи хора, които са опетнили своето име с най-осъдителен живот, с най-безчестни постъпки. И наопаки – хора, неполучили никакво образование, със слабо умствено развитие, но във висока степен честни, се случва да извършват подвизи на висок героизъм и самопожертвуване. Такива случаи се наблюдаваха у нашия народ, особено през време на войната. Наблюдавайки такива скромни храбреци, човек неволно си мислеше, че ако такива сърца обладаваха поне няколко от нашите държавници и народни водачи – ние може би щяхме да бъдем спасени. В живота често се вижда, че високото нравствено развитие върви заедно със слабо умствено развитие и обратното. Ето защо образованието трябва да върви в едно и също време и преимуществено с възпитанието на сърцето. У детето тряба да се развива интерес и наблюдателност не само към природата, но и към хората. За тая цел могат да бъдат използвани младежките сдружения, особено ония, които в основата си имат идеен стремеж, а не само утилитарен. За това обществото и държавата тряба да насърчават подобни младежки сдружения и кооперации. Може да се посочат и други средства, но ние сега няма да се разпростираме по този въпрос. Нашата цел беше да укажем само на главните психологически особности и прояви в нашия обществен живот.
Ние посочихме главните психологически черти и недостатъци в развитието на нашия обществен организъм. Диагнозата, която може да се постави въз основа на гореизложеното, е следната: Българският обществен органнизъм е недоразвит главно в сферата на социалните чувства, затова и общественото съзнание е ниско, а националното чувство – слабо развито. По съображения, които изложихме по-горе, предсказанието по отношение на настоящето поколение е песимистично. Това поколение е почти непоправимо. По отношение, обаче, на бъдещите поколения, на бъдещето на българския народ, като се има предвид краткото му свободно съществуване и други условия, предсказанието е твърде оптимистично. Бъдещото издигане и културното развитие на нашия здрав и млад народ ще зависи преди всичко, от по-високото развитие на неговите социални чувства и от повдигането на общественото съзнание у негоната интелигенция. А това може да стане чрез вжзпитаване на младежта в това направлениеи чрез гражданска просвета на възрастните, за да може да се прояват и развият наченчките на обществени чувства, а не да се притъпяват чрез експлоатиране на нисшата психика у народа и на неговата интелигенция,
Никола Кръстников Опит за психологически анализ на нашия обществен живот Редактор: Румяна Николова Корица: Надежда Стайкова
Издателство "Надежда – Р.Н." e-mail: publisher@pr-office.org електронна книжарница: http://www.photochoice.eu Изтегляне 0.6 Mb. Сподели с приятели:
|