Реферат На тема " Играта-средство за развитие на личността на детето" По дисциплината " Обща теория на играта"

Как играта влияе върху развитието на личността на детето?

Изтегляне 45.86 Kb. страница 3/5 Дата 09.02.2023 Размер 45.86 Kb. #116565 Тип Реферат

Навигация на страницата:

• Организираност и самостоятелност, защо са толкова важни
• Какво включва самостоятелността

Как играта влияе върху развитието на личността на детето? В играта детето се научава да общува и да взаимодейства с връстници, придобива нови качества, необходими за успешното общуване; Въображението на детето влияе върху способността да измисля различни игри самостоятелно. Колкото по-добре е развито въображението, толкова по-интересни игри ще измисли детето. Други деца са привлечени от тези, които умеят да съчиняват интересни игри и това развива общителността у детето, прави го лидер сред определена група деца; Играта е най-интересното нещо в живота на всяко дете, затова именно в игровата форма се развиват най-необходимите качества за по-нататъшния живот: подчинение на правилата, спазване на поетото място, развитие на паметта, целеустременост; В играта често се отбелязва отражението на нашите взаимоотношения с възрастни, защото дори когато играе на „магазин“, едното дете ще се държи премерено, учтиво, докато другото ще се кара и оправя нещата. Детето в предучилищна възраст не може само да измисли такава тактика на поведение - със сигурност това е проекция на нашите отношения с други хора; Играта е изключително важна като средство за развитие на отговорност, сравняване на мисли с действия, изчисляване на възможни последствия, внимание и развиване на произволно възприятие. Чрез играта детето се научава да контролира своите емоции, поведение, да ги сравнява с поведението на другите деца; По силата на усърдието си да общува с връстници, детето се научава да бъде дисциплинирано, което изисква много усилия от него; Ролята на играта в развитието на личността-лидер и личността-последовател е особено важна, защото тези качества са едни от основните в живота. Ако детето е лидер, то веднага ще поеме инициативата, ще предложи много възможности за разнообразието на играта и ще поеме „командването“ в свои ръце. Ако детето е последовател, тогава то ще се подчинява безупречно на правилата, които другите са измислили; Ако детето играе с играчки, тогава това е най-удачният случай, за да се научи да ги споделя, да изкорени алчността, а също и да се научи да почиства след себе си; В играта детето най-добре развива мисленето, способността да изчислява следващата си стъпка, да прогнозира поведението на друг човек. От еволюционна гледна точка играта е биологически базирана и е оцеляла като едно от достиженията на еволюцията, допринасящо към човешкото развитие и промени. Нейното предназначение е в упражняването на базисни физически умения, в усъвършенстването на способностите и придобиването на нарастваща компетентност във все по-трудни психологически задачи. Подготовката и усъвършенстването в играта са заложени в нейната същност на отразителна и същевременно творческа дейност. В играта детето подражава на действията и поведението на другите, но по творчески начин, защото не повтаря точно възприетото, а отразява впечатленията по свой начин. Това, което отличава играта и е нейна фундаментална характеристика е, че тя е самоудовлетворяваща дейност. Това означава, че тя съдържа своята цел - насладата -в самата себе си. Това дава предимство на играта спрямо явления, чиито цели лежат извън тях и по отношение на които те са само средство, каквото е например трудът, който е само средство за припечелване и следователно за поддържане на съществуването. Тъй като не преследва прагматични цели, а самонаслаждение, играта не може да се върши по принуда. Ето защо тя е свободна дейност и това е нейната най-дълбока същност. (И. Паси в предговор към „Homo ludens” на Х. Хьойзинха, 2000).Играта е собствена, самостоятелна, свободна и самоорганизирана форма на детската активност.В играта детето се развива като личност, у него се формират онези страни на психиката, от които впоследствие ще зависи успехът на неговата учебна и трудова дейност и отношенията му с хората. Основна функция на играта е подготовка за бъдещето чрез проиграване на съдържащите се в него многообразни възможности, подпомагане на адаптивното поведение и креативността. В детското общество, у децата се създават умения да действат колективно и съвместно. Те се учат да си поставят обща цел, проявяват взаимен контрол при изпълнение на поетите чрез ролята и замисъла задължения, спазват правилата и последователността на игровото действие. В играещото детско общество започват да се проявяват механизмите на поведение, свързани със самооценката и самовъзпитанието. Също така се проявяват и първите елементи на самовъзпитание. В това общество се засилва и потребността от общуване, а доброволното участие в играта става предпоставка за проява на отзивчивост и взаимопомощ. Развитието на играта като форма за самоорганизация на децата дава възможност за създаване на играещ детски колектив. В зависимост от степента на развитие на познавателните процеси и спецификата на дейността могат да се използват различни форми за създаване на умения у децата да проектират предстоящата дейност. Посредством договарянето се решават едни от най-сложните възпитателни задачи, свързани с развитието на детската личност и формирането на детския колектив, защото така се: формират умения за участие в поставянето на игров замисъл до започване на играта; осъзнават се общите и значими за играещия колектив цели; децата изразяват своето отношение при разпределение на ролите и се учат да мотивират избора на ролите, като се ръководят от изискванията на колектива и възрастните; осмислят взаимодействията между играещите. Децата привикват на съподчинение и започват съвместно да виждат в перспектива развитието на играта и др.; Организираност и самостоятелност, защо са толкова важни?  Защото са сред най-важните качества на личността, които придават устойчивост на поведението и оформят характера. Тези две качества, помагат на човека да прояви активност, инициативност и творчество при извършване на определени действия и дейности. Усвояването на тези качества още в предучилищна възраст чрез възпитателното въздействие на играта е най-ефективно и резултатно. В колективната игрова дейност самостоятелността се проявява като форма на взаимоотношение между децата и става необходимо условие за игра. Развитието на игровата дейност предполага способност да се мисли самостоятелно, да се планира игровия процес и самостоятелността при изпълнение на игровия замисъл. Създаването на условия за провеждане на самостоятелна игра дава възможност за възпитаване на качеството самостоятелност. Какво включва самостоятелността? Самостоятелността има два основни компонента – активност и инициативност, които помагат на човека да взима самостоятелни решения при извършване на определи дейности и действия, като използва целия си познавателен ресурс. Как това се проявява при децата от предучилищна възраст? Ето как в научната литература е разгледан този въпрос. „Убеждението за самостоятелност и доброволност създават у детето по-бързо потребност да действа нравствено даже и когато липсва изискване и контрол от възрастните”, пише Е. Петрова. Според същия автор в играта са на лице обективни обстоятелства, като обществено мнение, взискателност на децата едно към друго и взаимна оценка, които създават насоченост на личността. „Игровата дейност, като собствена дейност на детето от предучилищна възраст прави възможно не само развитието на другите дейности, но е и първата форма за създаване на детски колектив, макар и със своя собствена специфична характеристика”. В условията на играта, според нея, се възпитават социални мотиви в поведението на децата, развива се оценката и самооценката, овладяват се нравствените еталони на поведение . За детската самооценка, говори и Н. Витанова. Според авторката „оценката на собственото поведение е резултат на сравняването му с поведението на околните и осъзнаване на оценките, идващи от страна на членове на колектива“. Развитието на самооценката се отразява върху съзнателните усилия на детето да заеме по-благоприятна позиция между останалите деца чрез включване на собствените усилия за променяне и усвояване но определени форми на поведение, допълва още авторката. Казаното от предходните автори споделя и Й. Факирска. „Благодарение на колективния характер на играта у децата се развива умението да действат в общност и да се съобразяват с правилата и изискванията на играещото детско общество. Те придобиват умения съвместно да си поставят игровия замисъл, да полагат общи усилия за реализирането му, да организират обстановката за игра, да разпределят ролите, да общуват, като се ръководят от определени игрови и реални правила”, отбелязва авторката. Тя посочва следните връзки и взаимоотношения, които се проявяват в играта, като своеобразна форма за организиране на живота на децата: околна среда – дете – група; дете – игра – група – детско общество ; субект – обект (при реализиране на игров замисъл) „Всяко дете в играта съдейства за развитие и изменение на структурата на групата, а тя – на детското общество, формирано в групата”, четем още от същия автор. Друг източник отбелязва единството на игровата, учебната и трудовата дейност, които създават предпоставки за формиране на преднамерена, съзнателна оценка на собствените умения, самоконтрол и преодоляване на трудности. „Играейки детето се учи да структурира своето време и дейности”, пише А. Велева. В тази дейност детето придобива опит да структурира времето си и да се самоорганизира, посочва С. Иванов. В играта, отбелязва още А. Велева детето научавa много само за себе си. То научава за своите способности, като изпробва границите на възможностите си в играта, и сравнявайки своите действия и резултати с тези на другите . Наблюденията на педагозите и психолозите са сериозен аргумент да приемем, че играейки, децата се учат да управляват емоциите си и да се справят с тях. Освен това тя им помага да опознават и разбират света около тях. С играта и чрез нея, децата придобиват социални умения, учат се да градят взаимоотношения с околните, създават ценностната си система и чувството си за етика и морал, които са изключително важни и ценни качества на личността. Изтегляне 45.86 Kb. Сподели с приятели: