Заключение Активното детство, в което има достатъчно място за игра и се създават възможности за това, е изключително богат ресурс, който води до многопланово развитие на детето. Играта е самостоятелна практика на детето. В нея детето проявява максимална активност, инициативност и самостоятелност. Самостоятелността е черта на характера, необходима за съвместния живот на хората и е трайно психическо образувание. Формирането на човешката личност започва още в ранното детство и продължава през целия съзнателен живот на човека. Детската и юношеската възраст са уязвими към външни влияния и поради това най-лесно се поддават на изменения, които довеждат и до успешно образуване на редица ценни качества на личността, като самостоятелност, инициативност, дисциплина, отговорност, дружелюбност, толерантност и др. А успешна форма за тяхното формиране е играта, която създава условия за позитивна среда и добър микроклимат за цялостното развитие и разгръщане на потенциала на детската личност. Привлекателната и радостна игрова дейност се явява форма за самостоятелност и самоактивност на детето.
Използвана литература: 1.Велева, Ася., Педагогика на играта, Изд. МЕДИАТЕХ-Плевен, Русе, 2013
2.Петрова, Е., Играта и нравственото формиране на детската личност, Изд. НП, София, 1975
3.Петрова, Е., Интегративни функции на играта в педагогическия процес, ДИ. НП, София, 1986
4.Петрова, Е и колектив, Игрова дейност в детската градина, ДИ „ Народна просвета”, София, 1977
5.Предучилищна педагогика, УИ”Св.св. Кирил и Методий”, В.Търново, 1995
6.Факирска, Й. Предучилищна педагогика. Съвременни проекции и проблеми, РУ, 2012
7.Факирска, Й. Педагогически технологии за стимулиране на познавателната дейност на 5-7 годишните, София, 2009
