Реформа на пенсионните системи в Латинска Америка по примера на Чили



Дата11.01.2018
Размер34.29 Kb.
Реформа на пенсионните системи в Латинска Америка по примера на Чили

В седемте страни от региона, които въведоха пенсионни системи, основани на частни осигурително-спестовни сметки, структурата е много близка до схемата в Чили. Във всяка една от тези страни частните фондове оцеляха през тежките начални години и сега допринасят за установяването на пазарни икономики. Обаче характеристиките на реформите в различните страни не бяха еднакви поради различните икономически, социални и политически параметри в началото на този преход.


Мексико, Боливия и Салвадор приеха две ключови черти на чилийската реформа: (1) работниците, които се запишат в новата система, не внасят пари в pay-as-you-go системата, и (2) хората, които сега излизат на трудовия пазар, могат да се присъединят само към частната система. Тези две черти заедно гарантират, че след като преходът приключи, публичната пенсионна система престава да съществува, като остава само частната система на мнозинството работници в тази страна (пълна приватизация). Перу прие (1), но не и (2). В Колумбия, Аржентина и Уругвай работниците се осигуряват едновременно в държавна и частни пенсионни системи (частична приватизация).
Мексико – въпреки дългата традиция на държавен патернализъм – предприе през 1997 г. основна промяна, като напълно замени публичната пенсионна система за работниците в частни фирми със система от частни осигурително-спестовни сметки, управлявани от конкуриращи се компании. Всички работници от частния сектор, които преди това участваха в pay-as-you-go програмата, започнаха да внасят 11.5% от заплатите си в индивидуални осигурителни сметки, в който правителството също внася пари. За съжаление работниците от публичния сектор, включително учители и здравни работници, бяха принудени да останат в държавната пенсионна система. Частната система сега има 16 милиона участника – най-много от всички страни в региона – и управлява около 13 млрд. долара.
Боливия – една от най-бедните страни в това полукълбо – затвори държавната си пенсионна система през 1997 г. и я замени с частно администрирана система от спестовно-осигурителни сметки. Работниците там сега внасят 10% от своите заплати в тези сметки, за да осигурят старините си. Пенсионните фондове в момента управляват 575 млн. долара, което е 10% от БВП на страната, и имат половин милион участника.
Салвадор – доскоро разкъсван от гражданска война – одобри пенсионна реформа през 1998 г., дори с гласовете на някои бивши партизански командири, които впоследствие се оказаха членове на Конгреса. Новата пенсионната система е много близка до тази в Чили, като работниците внасят 10% от заплатите си в частни осигурителни сметки. Активите, управлявани от пенсионните фондове в тази страна, са 213 млн. долара, а в системата участват почти 1 млн. работника.
Перу – първата страна, която последва примера на чилийската пенсионна реформа – установи частна пенсионна система през 1993 г. На работниците е предоставена възможността да се преместят в частен фонд по техен избор, като за това те получават бонове. Работниците влагат 10% от своите заплати в пенсионни сметки и не плащат нищо на държавата. Но pay-as-you-go системата не бе закрита и хората, започващи работа в момента, могат да изберат да влязат в нея. Повече от 2.5 млн. перуанци вече се прехвърлиха в новата система, която е акумулирала 2.5 млрд. долара до този момент.
Колумбия – дори под заплахата на марксистки партизани в съюз с наркокартелите – въведе нова пенсионна система през 1994 г. Това позволи на работниците да напуснат публичната пенсионна система и да започнат да инвестират 10% от заплатите си в осигурителни сметки. Обаче една уникална и проблемна черта на системата позволява на работниците да се връщат обратно в публичната система, което породи постоянна битка между държавната агенция и частната система и всъщност увековечава pay-as-you-go системата. Но дори при това положение частната система вече привлече почти 4 млн. участника и акумулира 3 млрд. долара в пенсионни фондове.
Аржентина – с правителство, което подготви частичен пробив в популизма от опустошителната ера на Перон – установи частна пенсионна система през 1994 г. На аржентинските работници е дадено правото да внасят 11% от заплатата си в пенсионни сметки. Обаче pay-as-you-go системата бе запазена, като тя осигурява на всички работници – и в частната, и в държавната пенсионна система – т. нар. “базова пенсия”. По закон всички работници плащат 16% от заплатите си за публичната пенсионна система. Тези, които решат да не си открият частна сметка, а останат изцяло в pay-as-you-go системата, трябва да плащат общо 27% данък за държавната пенсионна система и получават държавна пенсия, която е по-висока от базовата. Като не закрива своята публична пенсионна система, правителството на Аржентина продължава да трупа непокрити пенсионни задължения. Активите в ръцете на частните пенсионни фондове нараснаха до 20 млрд. долара, като в тях участват 8 милиона души.
Уругвай – латино-американската страна с най-голямо влияние на европейския социален модел – предприе плаха реформа през 1996 г., която прилича на аржентинската реформа по това, че запазва pay-as-you-go системата за всички работници, но допуска една част от заплатите да бъдат насочени към пенсионни сметки. Към 2001 г. пенсионните фондове там управляват 651 млн. долара и имат половин милион участника.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница