Регламент (ЕО) №1272/2008 за класифицирането, етикетирането и опаковането (clp) на вещества и смеси
Изпитвания и оценка на информацията за опасността
Изтегляне 13.14 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2.2.3.5 Процедура за класифициране и схема за вземане на решения
- 2.2.3.5.1 Процедура за приемане
2.2.3.4 Изпитвания и оценка на информацията за опасносттаКогато са налице данни от изпитвания, те се оценяват въз основа на определените критерии за класифициране и етикетиране. Ако скрининговата процедура показва, че дадено вещество или смес може да има експлозивни свойства, при провеждането на изпитванията е необходимо да се прояви предпазливост, за да се осигури безопасно боравене. За информация относно процедурите на изпитване, вж. следващия раздел 2.2.3.5, в който са описани отделните серии изпитвания в контекста на съответната Схема за вземане на решенията. Процедурите за изпитвания за класифициране на експлозиви са описани по-подробно в част I от Ръководството за изпитвания и критерии на ООН. 2.2.3.5 Процедура за класифициране и схема за вземане на решенияЗа всяко вещество, смес или изделие, което има или за което се подозира че има експлозивни характеристики, се разглежда възможността да бъде класифицирано в клас на опасност експлозиви. Вещества, смеси и изделия, класифицирани в този клас на опасност, се включва последващо в подходящия подклас или като нестабилен експлозив. Класифицирането се състои от два етапа – процедура за приемане и процедура за поставяне в подклас на опасност. В процедурата за приемане се установява потенциалът на веществото, сместа или изделието да се взриви и се доказва неговата приемлива стабилност и чувствителност. Ако веществото, сместа или изделието не се характеризира като нестабилен експлозив и временно е прието в класа на експлозивите, след това е необходимо да се установи правилния подклас в съответния клас. По-нататъшното подразделяне в групи на съответствие A до S е описано подробно в UN-RTDG, раздел 2.1.1. Групи на съответствие и препоръчителни комбинации идентифицират типа на експлозивите, които се считат за съвместими, напр. за комбинирано съхранение или транспортиране и следователно могат да се използват за разграничаване на техническите изисквания (особено) в тези сектори. Изпитванията за приемане и допълнителните изпитвания за определяне на правилния подклас са групирани в осем серии изпитвания. Процедурите за класифициране, методите за изпитване и критериите са описани в Част I от UN-MTC. ЗАБЕЛЕЖКА: Лицето, което отговаря за класифицирането, трябва да се запознае с критериите за класифициране преди и по време на използването на схемата за вземане на решение. Приложение I: Фигура 2.1.2 Процедура за временно приемане на вещество, смес или изделие в класа на експлозивите (Клас 1 за превоз) 
ВЕЩЕСТВО/СМЕС ЗА КЛАСИФИЦИРАНЕ ИЗДЕЛИЕ ЗА КЛАСИФИЦИРАНЕ С цел получаване на експлозивен или пиротехнически ефект ли е произведено веществото/сместа? Да Вещество/смес, за които се разглежда възможността за включване в този клас Не Веществото/ сместа отговаря ли на изискванията за емулсия на амониев нитрат, суспензия или гел, преходни продукти в производството на бризантен експлозив
Да Не СЕРИЯ ИЗПИТВАНИЯ 8 Преминете на фигура 2.1.4
експлозивно ли е? СЕРИЯ ИЗПИТВАНИЯ 1 Не Да СЕРИЯ ИЗПИТВАНИЯ 2 Не Да Твърде нечувствително ли е веществото/сместа за приемане в този клас? НЕ Е ЕКСПЛОЗИВ ДА СЕ КЛАСИФИЦИРА като нестабилен експлозив
веществото/сместа? Веществото/ сместа твърде опасно ли е във формата, в която е било изпитвано?
Капсулиране и/или опаковане на веществото/сместа СЕРИЯ ИЗПИТВАНИЯ 4 Твърде опасно ли е изделието, опакованото изделие или опакованото вещество/смес? ВРЕМЕННО ДА СЕ ПРИЕМЕ В ТОЗИ КЛАС (преминете на фигура 2.1.3)
(*) За целите на класифициране да се започне със серия изпитвания 2. 2.2.3.5.1 Процедура за приеманеПроцедурата за приемане се използва, за да се определи дали дадено вещество, смес или изделие отговаря или не на изискванията за клас експлозиви или е нестабилен експлозив. Методите за изпитване, използвани за вземането на решение относно временното приемане в класа на експлозивите, се групират в четири серии, номерирани от 1 до 4 (вж. фигура 2.1.2 от приложение І към CLP). Номерирането на серията изпитвания от 1 до 4 е свързано по-скоро с последователността на оценяване на резултатите, отколкото с реда на провеждане на изпитванията. За безопасност на експериментаторите може да е важно първо да се провеждат някои изпитвания, при които се използват малки количества материал, преди да се пристъпи към експериментиране с по-големи количества. Силно препоръчително е процедурата за изпитване да започне със серия изпитвания 3, защото тези изпитвания включват относително малки образци, което намалява риска за изпитващия персонал. Серия изпитвания 1 В рамките на серия изпитвания 1 се отговаря на въпроса „Веществото/сместа експлозивно ли е? въз основа на международните определения за експлозивно вещество и резултатите от трите типа изпитвания от серия 1 дават възможност да се оценят потенциалните експлозивни ефекти. Отговорът на въпроса е „да”, ако което и да е от трите типа изпитвания е получило „+”. Ако отговорът е „не”, веществото/сместа се изключва от този клас; то не е експлозив. Трите типа използвани изпитвания са (препоръчителното изпитване е посочено в скоби): Тип 1 (a): изпитване на удар с детонаторно реле в затворено пространство за определяне способността на веществото за разпространение на детонация (изпитване UN gap): Тип 1 (b): изпитване за определяне на ефекта от нагряване в затворено пространство (изпитване Koenen); и Тип 1 (c): изпитване за определяне на ефекта при запалване в затворено пространство (изпитване на време/налягане). Серия изпитвания 2 Серия изпитвания 2 се използва, за да се отговори на въпроса „Твърде чувствително ли е веществото/сместа за приемане в този клас?”. Като цяло основната използвана апаратура и методика са същите като при серия изпитвания 1, но с по-малко строги критерии, напр. в случая на изпитванията на празнини, използваната празнина е по-голяма от нула. Въпросът получава отговор „Не”, ако което и да е от трита типа изпитвания е получило „+”. Ако отговорът е „да”, веществото/сместа се изключва от този клас; то не е експлозив. Ако веществото/сместа се изключи в този момент без да се проведе серия изпитвания 3, няма да се получи информация относно термалната устойчивост и чувствителността към механични въздействия (сблъсък, триете) на веществото или сместа. По тази причина общото провеждане на серия изпитвания 3 е силно препоръчително. Използват се следните три типа изпитвания (препоръчителното изпитване е посочено в скоби): Тип 2 (a): изпитване на удар с детонаторно реле в затворено пространство за определяне на способността на веществото за разпространение на детонация (тест UN gap): Тип 2 (b): изпитване за определяне на ефекта от нагряване в затворено пространство (изпитване Koenen); и Тип 2 (c): изпитване за определяне на ефекта при запалване в затворено пространство (изпитване на време/налягане). Ако веществото се произвежда с цел предизвикване на практически експлозивен или пиротехнически ефект, не е необходимо да се провеждат серии изпитвания 1 и 2. Серия изпитвания 3 Серия изпитвания 3 се използва, за да се отговори на въпросите „Термично устойчиво ли е веществото/сместа? и „Твърде опасно ли е веществото/сместа във формата, в която е изпитано? Това включва изпитвания за определяне на чувствителността на веществото към механични въздействия (удар и триене), както и към топлина и пламък. Използват се следните четири типа изпитвания (препоръчителното изпитване е посочено в скоби): Тип 3 (a): изпитване при падане на тежест за определяне на чувствителността към удар (апарат BAM Fallhammer); Тип 3 (b): изпитване на триене или триене при сблъсък за определяне на чувствителността към триене (апарат за триене BAM); Тип 3 (c): изпитване на повишена температура за определяне на термичната устойчивост (изпитване на термична устойчивост при температура 75° C); и Тип 3 (d): изпитване на горене за определяне на реакцията на веществото към огън (изпитване на горене в малък мащаб) Отговорът на първия въпрос е „не”, ако изпитване тип 3(c) е получило „+ и веществото/сместа се счита за термично неустойчиво и се класифицира като нестабилен експлозив. Отговорът на втория въпрос е „да”, ако който и да е от типовете изпитвания 3(a), 3(b) или 3(d) е получил „+”. Ако е получен „+”, веществото/сместа може да бъде капсулирано или по друг начин десенсибилизирано или опаковано, за да се намали неговата чувствителност към външни въздействия, или се класифицира като нестабилен експлозив. Серия изпитвания 4 Серия изпитвания 4 се използват, за да се отговори на въпроса „Твърде опасно ли е изделието, опакованото изделие или опакованото вещество?”. Условията, които могат да възникнат по време на доставка и употреба, включват висока/ниска температура и висока относителна влажност, вибрация, друсане и падане. Двата типа изпитвания, които се провеждат, са: Тип 4 (a): изпитване за термална устойчивост на изделия; и Тип 4 (b): изпитване за определяне на опасността от падане. Отговорът на въпроса е „да”, ако е получен „+ при изпитване тип 4 (a) или тип 4 (b), и изделието се класифицира като нестабилен експлозив. Важно е да се отбележи, че дадено вещество/смес, което не издържало серия изпитвания 2, може все още, ако е правилно опаковано, да бъде изключено от класа на експлозивите, при условие че продуктът не е предназначен да предизвиква експлозивен ефект и не проявява експлозивна опасност при серия изпитвания 6 от процедурата за поставяне в подклас на опасност (вж. пример за мускусен ксилен). Такова изключване от класа на експлозивите се ограничава до конкретния вид и големина на изпитваната опаковка. Особено за веществата/смесите, които имат експлозивни свойства според серия изпитвания 1 и 2, но не могат да напуснат класа на експлозивите след серия изпитвания 6 заради правилно опаковане, тези свойства трябва да бъдат обявявани в информационния лист за безопасност (ИЛБ). Освен това, резултатите от изпитвания тип 3 (a) и 3 (b) трябва да бъдат документирани в SDS, когато те отговарят на критериите на метод за изпитване на ЕС A 14 в Регламент (ЕО) № 440/2008 на Съвета. Каталог: files -> file -> Chemicals -> CLP file -> Практическо ръководство за обучение по директивите за сео и овос file -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я file -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см file -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София file -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо file -> Календар на значимите международни събития в областта на околната среда през 2016 Г file -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо file -> За степента на изпълнение на утвърдените политики и програми на Министерството на околната среда и водите към 31. 12. 2015 г file -> Първа общи положения ч CLP -> Наредба №7 от 23 април 2008 Г. За условията и реда за предоставяне на информация за пуснатите на пазара биоциди и/или химични препарати, класифицирани като опасни въз основа на физико-химичните и токсикологичните си свойства Изтегляне 13.14 Mb. Сподели с приятели:
|