Регламент (ЕО) №1272/2008 за класифицирането, етикетирането и опаковането (clp) на вещества и смеси
Когато няма експериментални данни за токсичност за водната среда за цялата смес: свързващи правила
Изтегляне 13.14 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.1.4.5 Когато има данни за опасността (информация за токсичността или класификацията) за всички съставки на сместа
4.1.4.4 Когато няма експериментални данни за токсичност за водната среда за цялата смес: свързващи правилаПриложение I, параграф 4.1.3.4.1 Когато самата смес не е била подлагана на изпитване на определяне на опасността за водната среда, но има достатъчно данни за отделните съставки и за подобни подложени на изпитване смеси, за да се характеризират адекватно опасностите, свързани със сместа, тези данни се използват в съответствие със свързващите правила, установени в раздел 1.1.3. Въпреки това, по отношение на прилагането на свързващото правила за разреждане се прилагат параграфи 4.1.3.4.2 и 4.1.3.4.3. 4.1.3.4.2 Разреждане: ако дадена смес е получена посредством разреждане на друга смес или вещество, класифицирани като опасни за водната среда, с помощта на разредител, класифициран в равностоен или по-нисък клас на опасност за водната среда в сравнение с най-малко токсичната изходна съставка и който се предполага, че не влияе на опасността на другите съставки за водната среда, то тази смес може да се класифицира като смес, еквивалентна на изходната смес или изходното вещество. Алтернативно, може да се приложи методът, обяснен в раздел 4.1.3.5. 4.1.3.4.3 Ако дадена смес е получена посредством разреждане на друга класифицирана смес или класифицирано вещество с вода или друг напълно нетоксичен материал, то токсичността на тази смес може да се изчисли въз основа на токсичността на изходната смес или изходното вещество. В случаите, когато няма или има неподходящи данни от изпитвания за самата смес, класифицирането на сместа може да се определи въз основа на достатъчните данни за отделните съставки на сместа и за друга подобна подложена на изпитване смес чрез прилагане на което и да е от посочените „свързващи правила”. Идентифицираната съответна информация трябва да бъде оценена за целите на класифицирането чрез сравнение с критериите в точка 1.1.3 от приложение I към CLP. Тези правила позволяват да се характеризира опасността от сместа без да се провеждат изпитвания за сместа, а по-скоро чрез използване на наличната информация за подобни изпитани смеси (вж. също раздел 1.6.3.2 от част 1 от настоящото ръководство). 4.1.4.5 Когато има данни за опасността (информация за токсичността или класификацията) за всички съставки на сместаПриложение I, параграф 4.1.3.5.1 Класифицирането на сместа се осъществява въз основа на сумирането на класифицирането на нейните съставки. Процентният дял на съставките, класифицирани като „остро опасни” или „хронично опасни”, се въвежда непосредствено в метода на сумиране. Методът на сумиране а подробно описан в 4.1.3.5.5. Когато няма или има неподходящи данни от изпитвания за самата смес и не се прилагат свързващите правила, класифицирането на сместа се осъществява въз основа на информацията за съставките. Информацията, която най-често е на разположение за подпомагане на класифицирането на сместа, е класификацията на отделните съставки (вещества). Тези данни и всички свързани М-фактор се включват в Информационните листове за безопасност (ИЛБ), както и в Списъка за класификация и етикетиране (Списък C&L), установен и поддържан от Агенцията под формата на база данни [да се добави линка след като публичният списък стане достъпен]. В случаите, когато класифицирането на сместа се извършва въз основа на данните за съставките, това обикновено се свежда до сумиране на количествата на опасните съставки, които трябва да бъдат използвани за определянето на конкретната класификация за опасност на сместа. При условие че са известни данните за класификацията, частично или изцяло, и процентът на тези съставки в сместа, класифицирането на сместа се извършва в съответствие с метода на сумиране. В следващия текст от CLP е описано приложението на този метод.
За тези съставки, за които има само данни за токсичност, формулите за адитивност предлагат начин да се оцени каква ще бъде токсичността на сместа, ако се „съберат” непосредствено токсичностите на отделните вещества. По такъв начин се приема подобен „механизъм на действие” за всяка съставка. За да се използва пълноценно този подход, се изисква да се осигури достъп до всички данни за токсичност за водната среда и знания, необходими, за да се изберат най-добрите и подходящи данни. Очевидно е, че най-доброто използване би било да се съберат поотделно данните за токсичност за риби, данните за токсичност за ракообразни и данните за токсичност за водорасли/водни растения, за да се получи конкретната стойност за токсичност за всяко трофично ниво. Най-ниската от стойностите за токсичност обикновено се използва за определяне на подходящата категория на опасност за сместа. В действителност, ако част от сместа може да се характеризира по този начин, за тази част може да се определи категория на опасност (и M-фактор за категория 1 Остра опасност и/или категория 1 Хронична опасност) и след това, като втора стъпка, да се използва методът на сумиране. Използването на формулата за адитивност се ограничава до тези обстоятелства, при които категорията на опасност на веществото не е известна. В следващия текст от Регламента CLP се описва прилагането на формулата за адитивност. Приложение I, параграф 4.1.3.5.2 Смесите може да се състоят от комбинация както от съставки, които са класифицирани (в категория 1 Остра опасност и/или категории 1, 2, 3, 4 Хронична опасност), така и от други съставки, за които има адекватни данни за токсичност. Когато има адекватни данни за токсичност за повече от една съставка на сместа, общата токсичност на тези съставки може да се изчисли посредством следните формули за адитивност в (a) или (b), в зависимост от естеството на данните за токсичност: (а) Въз основа на остра токсичност за водната среда: 
където: Ci = концентрация на съставката i (тегловен процент); L(E)C50 i = (mg/l) LC50 или EC50 за съставкатаi; η = брой на съставките, и i е от1 до n; L(E)C50m = L(E) C50 от част от сместа, състоящата се от съставки, за които има данни от изпитване; Изчислената токсичност може да се използва за класифициране на съответната част от сместа в съответната категория на остра опасност, която в последствие се използва при прилагането на метода на сумиране. (b) Въз основа на хронична токсичност за водната среда:
Ci = концентрация на съставката i (тегловен процент), включваща бързо разградимите съставки; Cj = концентрация на съставката j (тегловен процент), включваща небързо разградимите съставки; NOECi = NOEC (или други признати мерки за хронична токсичност) на съставката i, включваща бързо разградимите съставки, в mg/l; NOECj = NOEC (или други признати мерки за хронична токсичност) на съставката j, включваща набързо разградимите съставки, в mg/l; n = брой на съставките, като съставките i и j са от 1 до n; EqNOECm = еквивалентно NOEC на частта от сместа, за която има данни от изпитване; Следователно еквивалентната токсичност отразява факта, че небързо разградимите вещества се класифицират в категория на опасност едно ниво „по-строга”, отколкото бързо разградимите вещества. Изчислената еквивалентна токсичност може да се използва за класифициране на тази част от сместа в категория на дългосрочна опасност, в съответствие с критериите за бързо разградими вещества (буква (b)(ii) от таблица 4.1.0.), която в последствие се използва при прилагането на метода на сумиране.
Въпреки това, ако няма данни за токсичността на всяка съставка от същата таксономична група, стойността на токсичността за всяка съставка се избира по същия начин, както се избират стойностите за класифициране на веществата, тоест използва се по-високата токсичност (от най-чувствителния изпитван организъм). Изчислената по този начин остра токсичност след това се използва за оценка на това дали тази част от сместа да се класифицира в Остра опасност, категория 1 и/или Хронична опасност, категории 1, 2 или 3, като се използват същите критерии, описани за веществата. Следва да се има предвид, че общите пределни концентрации (ОПК) трябва да се прилагат в тегловни проценти, с изключение на някои газообразни смеси, при които те могат най-добре да се изразяват в обемни проценти, например една опасна съставка в инертен разредител, например азот или хелий. ЗАБЕЛЕЖКА: Когато са на разположение данни за токсичност за водната среда за дадена съставка, класификацията и М-факторът/факторите на съставката може лесно да бъдат получени чрез директно сравнение с критериите за вещества, които след това да бъдат въведени в метода на сумиране. Обикновено след това не е необходимо да се използва формулата за адитивност. Каталог: files -> file -> Chemicals -> CLP file -> Практическо ръководство за обучение по директивите за сео и овос file -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я file -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см file -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София file -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо file -> Календар на значимите международни събития в областта на околната среда през 2016 Г file -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо file -> За степента на изпълнение на утвърдените политики и програми на Министерството на околната среда и водите към 31. 12. 2015 г file -> Първа общи положения ч CLP -> Наредба №7 от 23 април 2008 Г. За условията и реда за предоставяне на информация за пуснатите на пазара биоциди и/или химични препарати, класифицирани като опасни въз основа на физико-химичните и токсикологичните си свойства Изтегляне 13.14 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||
