2.5.5 Прекласифициране на вещества и смеси, класифицирани като оксидиращи газове в съответствие с DSD или вече класифицирани за превоз 2.5.5.1 Прекласифициране на вещества и смеси, класифицирани в съответствие с DSD
Всички оксидиращи газове, изброени в приложение I към DSD и обозначени с O; R8, са идентифицирани като „Оксидиращ газ, категория 1; H270 в приложение VI към CLP. Предприети са стъпки за съгласуване на класификацията на оксидиращи газове както с регламентите за превоз (напр. за хлор), така и с регламента CLP (напр. азотен диоксид, хлор).
Повечето оксидиращи газове са класифицирани като такива с вторичен риск 5.1 в RTDG. Следователно всички газове, изброени като оксидиращи в RTDG, се класифицират като „Оксидиращ газ, категория 1”.
2.5.6 Примери за класифициране на оксидиращи газове
Пример за класифициране чрез използване на метода на изчисление, посочен в ISO 10156
Примерна смес: 9 % (O2) + 16 % (N2O) + 75 % (N2)
Стъпки за изчисление
Стъпка 1: Установете коефициента на кислородна еквивалентност (Ci) на оксидиращите газове в сместа и коефициентите на азотна еквивалентност (Kk) на незапалимите, неоксидиращи газове.
Ci (N2O) = 0.6 (азотен оксид)
Ci (O) = 1 (кислород)
Kk (N2) = 1 (азот)
Стъпка 2: Изчислете оксидиращите свойства (ОС) на газообразната смес
![](7266_html_m160feecc.png)
18.6 < 23.5, следователно сместа не се счита за оксидиращ газ.
Важна забележка:
Примерът е даден само, за да се илюстрират принципите на метода за изчисление, посочен в ISO 10156:1996 и ISO 10156-2:2005. За действителната класификация на газови смеси се използва последната версия на стандартите ISO, където могат да се намерят всички стойности на Ci за оксидиращи газове.
2.6 ГАЗОВЕ ПОД НАЛЯГАНЕ 2.6.1 Увод
Изискванията в раздел 2.5 „Газове под налягане от приложение I към CLP са идентични на тези в раздел 2.5 на GHS. Клас на опасност „Газове под налягане съответства на клас на опасност 2 „Газове в RTDG.
2.6.2 Определения и общи съображения за класифицирането на газове под налягане 2.6.2.1 Определение за „газ”
Приложение I, паарграф 1.0. Газ означава вещество, което (i) при температура 50° C има парно налягане по-голямо от 300 kPa (абсолютно); или (ii) е напълно газообразно при температура 20° C и стандартно налягане от 101.3 kPa;
Това определение означава, че чистите вещества се разглеждат като газове, когато тяхната точка на кипене (ТК) не е по-висока от 20° C. Вещества с точка на кипене по-висока от 20° C са „течности”, с изключение на тези, които развиват парно налягане по-високо от 300 kPa при температура 50° C; тези течности се разглеждат като „газове поради опасността от налягане при пълнене.
Флуороводород (HF) с точка на кипене 19.4° C е граничен случай, който винаги е бил класифициран като течност.
2.6.2.2 Определение за „газове под налягане”
Приложение I, параграф 2.5.1.1. Газове под налягане са газове или газови смеси, които се съдържат в съда при налягане от 200 kPa (по манометър) или повече или които са под формата на течност или на течност и охладен газ.
Те включват сгъстени газове, втечнени газове, разтворени газове и охладени втечнени газове.
На практика това определение означава, че сгъстените газове или разтворените газове, които се пълнят при налягане по-малко от 200 kPa, не се класифицират за тази опасност.
Разтворените газове, пълнени при налягане по-малко от 200 kPa (по манометър), са течности и трябва да се класифицират като такива, ако имат други опасни свойства, напр. запалими течности.
Също така, течности, пълнени под слой от инертен газ (напр. азот или хелий), се класифицират като течности, а не като „газове под налягане”.
Сподели с приятели: |