Ректорът Митев ужилил Медицинския с милион


Дистанционното обучение засега е прекалено скъпо



страница3/12
Дата02.06.2018
Размер0.62 Mb.
#71439
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12

Дистанционното обучение засега е прекалено скъпо


Проф. Илко Гетов, председател на БФС

Стандарт  стр. 17  



- Проф. Гетов, какъв е акцентът на конгреса? Вероятно ще търсите подкрепа за идеята за електронизиране на документите, което ще премахне нуждата от всякакви пръстови отпечатъци в аптеките?

- Това е съсловен конгрес и няма да разглежда въпроси от сферата на здравеопазването. Предвидили сме в неделя да има дискусия по проблеми на фармацевтичната система. Основният акцент е избор на ново ръководство и промени в устава, свързани с намаляване на административната тежест към членовете ни и превръщането на БфС в електронно базирана платформа като съсловна организация.



- За първи път членовете от Столичната организация се регистрират в интернет и онлайн избират делегати, така ли е?

- Да, това е записано в устава и позволява онлайн гласувания и неприсъствени общи събрания. Имаме протокол от цялата тази процедура, така че всичко е законно. Предвиждаме подобно нещо в големия устав за провеждането на вътрешно-съсловни референдуми. Надявам се да бъде прието от делегатите. Но това е нещо, което не касае обществото и пациентите.



- Това за пръстовите отпечатъци в аптеките обаче ги касае.

- Според идеята на МЗ от 1 април 2017 г. ще има електронна рецепта и здравно досие, което ще изключи необходимостта от пръстови отпечатъци в аптеките. Колегите ни на 90% имат карти с електронен подпис, те във всеки момент могат да влизат в системата, защото тя ще бъде криптирана. Изцяло подкрепяме тази идея, защото пръстовият отпечатък за нас е неприемлив.



- Защо, макар да имате платформа за дистанционно обучение, не я използвате и не я въвеждате?

- Не е въведена, защото е много скъпа около 50 000 лв. Една продължаваща система за дистанционно обучение изисква големи инвестиции, които ние нямаме. Но това ще бъде приоритет за следващия мандат.




Шин Бунам, посланик на Република Корея:

Корейски лекари имат интерес към България


Медицинският туризъм може да привлече сънародниците ми, казва корейският посланик Шин Бунам

Любомир Михайлов

Стандарт  стр. 18  



Посланикът на Република Корея Шин Бунам е дипломат с над 30-годишен професионален опит. Първият му посланически пост е в Кувейт. След това е посланик за международните преговори за климатичните промени. Бил е и посланик и постоянен зам.-представител на РК в централата на ООН в Ню Йорк. В България е акредитиран през април т.г. Дипломатическата кариера на Шин Бунам започва през 1982 г. Завършил е немска литература в Сеулския национален университет и има магистратура по международни отношения в Бостънския университет в САЩ. Женен е и има две дъщери.

- Ваше Превъзходителство, встъпването ви в длъжност започна в контекста на "всеобхватно и ориентирано към бъдещето партньорство" между Корея и България. Какво означава това описание на двустранните отношения, дадено от лидерите на двете страни?

- Съвместната декларация за всеобхватно и ориентирано към бъдещето партньорство между Република Корея и Република България, подписана от корейския президент г-жа Парк Гън Хе и българския й колега Росен Плевнелиев, е първият документ, който дава оценка на състоянието на двустранното ни сътрудничество през последните 25 години и представя визия за бъдещата посока на нашето сътрудничество.

Документът прави преглед на сегашното състояние на нашите отношения в политиката, сигурността, икономиката, културата, образованието, на регионални и глобални въпроси, и дефинира методите за двете страни за по-нататъшно укрепване на тези връзки през следващите години.

- По отношение на политическото измерение, кой е въпросът с най-висок приоритет?

- Приоритетът на правителството на Република Корея е разрешаването на севернокорейския ядрен въпрос, за постигането на траен мир и сигурност на Корейския полуостров и в света.

За да спре притока от средства и технологии с двойна употреба за Корейската Народнодемократична Република / КНДР/ и за възпиране на ядрените й амбиции, ООН, ЕС, и много страни, включително Република Корея, наложиха строги санкции на КНДР. Въпреки многократните предупреждения от страна на международната общност, ръководството на КНДР продължава своите провокации под формата на ядрените опити и изстрелване на балистични ракети, включително петия ядрен опит на 9 септември, които са в грубо нарушение на съответните резолюции на СС на ООН. В отговор, до 18 септември, 89 страни, включително и България, както и 11 международни организации, направиха изявления, осъждащи последния ядрен опит, извършен от КНДР. В допълнение, полагат се усилия в търсене на много по-строги санкции в СС на ООН и на двустранно равнище. Режимът на КНДР трябва ясно да разбере, че колкото побезразсъдни са провокациите които провежда, пред толкова по-сурови международни санкции и потежка дипломатическа изолация ще трябва да се изправи. Република Корея оценява факта, че България, като отговорна държава членка на ООН и ЕС, е направила няколко изявления, осъждащи ядрените изпитания и изстрелвания на ракети от КНДР, и стриктно прилага санкциите на ООН и ЕС. През юни тази година, по време на първото от 26 години посещение в България на корейски външен министър, Юн Бьонг-се, на срещите с българския му колега Даниел Митов, изрази безпокойство за работниците на КНДР зад граница, които са източник на чужда валута, пренасочвана към ядрената и ракетната програма на КНДР. Двамата министри обсъдиха и начини за засилване на сътрудничеството по този проблем. Положението с човешките права в КНДР е много тежко, север но корейски работници зад граница работят при изключително нехуманни условия. Известно е, че те са длъжни да дават почти целия си доход за ръководството на КНДР, което ги пренасочва за развитие на оръжия за масово унищожение. Също така, в момента има около 30 000 севернокорейски бежанци в РК, като положението с правата на човека е един от основните им мотиви за бягство от КНДР.

- Какво е сегашното състояние на инвестициите и търговията между Република Корея и България? Наскоро разбрах, че корейският бизнес се интересува дори от производство на гъби.

Годишният ни стокообмен е между 200 и 300 млн. долара корейските съвкупни инвестиции в България възлизат на около 300 милиона долара, така че предстои още много работа, за да се повишат тези цифри. По отношение на инвестициите, първата и най-голямата ни инвестиция във фотоволтаичния сектор се сблъска с трудности при получаване на плащанията за производство на електроенергия. За щастие, ситуацията се подобрява, благодарение на усилията на българското правителство. Както споменахте, корейска компания започна да инвестира в производство на органични гъби през 2014 г., и сега произвежда около 800 кг органични гъби на ден с 55 местни служители. Тези гъби в момента се продават в няколко супермаркета, а компанията планира да ги изнася първо в съседните страни и по-късно и в страните членки на ЕС.



- Къде има неизползван потенциал за развитие на отношенията в областта на икономиката? На какво трябва да се обърне внимание в бъдеще?

- Много страни, включително Корея, имат проблем със застаряване на населението, което води до повишен интерес в областта на здравеопазването. България има много отлични спа съоръжения с горещи минерални извори както и различни природни, археологически, културни и възстановителни комплекси, така че според мен има потенциал за насърчаване на медицинския туризъм в България. Наскоро един корейски лекар, който открива болница в Кувейт, посети Албена и Вършец, за да проучи възможността за откриване на медицинско заведение и в България. В момента проучваме процедурата за придобиване правото на корейски лекари да практикуват медицина у вас. Освен това, корейски компании имат богат опит в строителството на различни видове инфраструктура, като магистрали и високоскоростни железопътни линии, така че проучваме възможности тези фирми да участват в български инфраструктурни проекти.



- Сблъскват ли се корейските бизнесмени с трудности в България? В кои страни от Източна Европа, според Вас, са създадени най-добрите условия за корейския бизнес?

- Както вече споменах накратко, корейски фирми с инвестиции във фотоволтаичния сектор в България имаха проблем с получаването на плащания поради финансовите проблеми на НЕК. Освен това, те са изправени пред непредвидени допълнителни такси и данъци в резултат на различни изменения на законите, регулиращи енергията от възобновяеми източници /ВЕИ/. Мисля, че е много важно да се създаде стабилна бизнес среда, което ще доведе до привличане на повече корейски инвестиции. Премахване на корупцията, укрепване върховенството на закона чрез съдебна реформа и поддържането на последователност в инвестиционните закони и политики, ще допринесе за създаването на стабилна бизнес среда за преките чуждестранни инвестиции.



- Много азиатски страни виждат България като удобен мост за икономически връзки с ЕС. По какъв начин страната ни може да бъде полезна на корейския бизнес в това отношение?

- Корея е сключила споразумение за свободна търговия с ЕС и тъй като България е член на ЕС и има подходящо географско положение, тя има потенциал за увеличаване на търговския обмен и привличане на повече инвестиции от Корея. Ако се върнем към корейската фирма, която отглежда гъби предназначението им е не само за консумация в България, но и за износ в съседните страни и региони, които са разположени в непосредствена близост до България. Друга корейската компания в момента проучва възможността за инвестиране в селското стопанство.



- Културното сътрудничество с Република Корея е богато и разнообразно в София и други населени места. Защо корейската култура привлича все повече българи, особено сред младите хора?

- Наистина, има все по-голям интерес към корейската култура в България, особено сред младите хора. Българската младеж е очарована главно от К-Рор, корейските телевизионни драми и филми. Чувал съм, че броят на Haflyu (Корейската вълна) феновете в България достига около 3000. Имате дори и специално онлайн радио-шоу за КРор. Такава Hallyu треска може да се види на годишните събития на Корейско посолство като К-Рор фестивала и Седмицата на корейското кино, към която младата българска публика показва невероятен интерес. Корейската вълна предизвика и общ интерес към корейската култура сред българите. Така отвъд музиката и драмите, корейската традиционна култура, храна, литература и език привличат все повече и повече ентусиасти. Особено по отношение на корейския език и изследвания в областта на кореистиката, българският случай е уникален и за бележителен

Така например Катедрата по кореистика в Софийския университет съществува като самостоятелна академична единица от 2010 г. и днес, със своите 7 професори, е най-голямата катедра по кореистика в Европа. 18-то СОУ "Уилям Гладстон" в София предлага от 2011 г. изучаване на корейски като първи чужд език, което засега е първият и единствен случай в Европа на общообразователно учебно заведение с редовна програма по корейски език. Поради нарастващия интерес към корейския език, през 2013 г. в София с подкрепата на корейското правителство бе открит Институт Седжонг, в който се предлагат курсове за изучаване на корейски език за възрастни. Институтът обучава около 70-80 курсисти всеки семестър като броят им непрекъснато расте.

Като корейско посолство ние се опитваме да предложим на българската публика различни видове възможности, които да отговорят на нарастващия интерес към корейската култура. Например, организираме интерактивни културни събития, в крак със съвременните изисквания, като онлайн езикови курсове, песенни конкурси и видео състезания, конкурс за моден дизайн, улично изкуство и т.н.






Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница