Актуализираната национална стратегия за киберсигурност е платформа за обединяване и развитие на дейности и ресурси в обща структура и процеси за координирани действия на всички нива – политическо/стратегическо, оперативно, тактическо и техническо, като се обхванат и ангажират всички основни заинтересовани страни. Предвидените мерки целят да бъде изградена и институционализирана единна система на отговорности, процеси и процедури за мониторинг на общото състояние на киберпространството, взаимодействие и ефективно използване на техническия капацитет за превенция, координиран отговор и възстановяване, анализ на тенденциите и създаване на способности за активно и ефикасно противодействие.
Приоритетни насоки за действие
3.1.1. Политики, стратегии и планове - стратегическо ниво
Основната нормативна уредба за изграждане и функциониране на Националната система за киберсигурност е Законът за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност(ЗУФСЗНС), Законът за киберсигурност(ЗКС), правните актовете на ЕС, задължителни или правнообвързващи за държавите-членки25, както и международните ангажименти на Република България, поети с влезли в сила международни договори, по които Република България е страна в НАТО, ООН и др. организации. Определени аспекти са регламентирани и в други закони - Закон за електронните съобщения, Закон за електронното управление, Закон за електронната идентификация, Закон за Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), Закон за защита на класифицираната информация, Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, и др., както и в подзаконови актове, приети за тяхното изпълнение.
Формирането на единна политика за киберсигурност е отговорност на Народното събрание, Министерския съвет и Президента на републиката. Функциите и отговорностите по киберсигурността са разпределени между висшите държавни органи както следва:
Сподели с приятели: |
