Република българия актуализирана Национална стратегия за киберсигурност „киберустойчива българия 2023 ”
Изтегляне 0.88 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Министерския съвет
- Съветът по сигурността
- Съвет по киберсигурност
- Националната стратегия за киберсигурност и Пътната карта
| Народното събрание на Република България осигурява приемането на закони и други актове, свързани с киберсигурността и упражнява парламентарен контрол.
Президентът, в качеството му на Върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република България, получава цялостна информация за състоянието и развитието на Националната система за киберсигурност, а при въвеждане на „извънредно положение“, „военно положение“ или „положение на война“ ръководи дейностите по осигуряване на киберустойчивост на държавното и военното управление. Управлението на Националната система за киберсигурност се осъществява от Министерския съвет в съответствие с Конституцията, законите и подзаконовите нормативни актове и при съобразяване с целите и приоритетите, посочени в приети стратегически документи. Министерският съвет приема и периодично актуализира Националната стратегия за киберсигурност. В Програмата за управление на Правителството на Република България за периода 2017-2021 г.26, в секторните програми и плановете на компетентните административни органи и техните администрации са отразени съответните цели, насоките и очакваните резултати от създаването и развитието на Националната система за киберсигурност. За реализацията на Стратегията, Министерският съвет приема Пътна карта и План за изпълнение27 и следи за постигане на приоритетите и целите, както и за осигуряване на необходимите ресурси за изпълнение на заложените дейности. Министерският съвет в своите дългосрочни програмни документи28 определя краен срок за изграждане на напълно завършена интегрирана национална екосистема за киберсигурност. Съветът по сигурността29 към Министерския съвет анализира състоянието на системата за защита на националната сигурност, изготвя оценки и предлага решения и действия, по отношение осигуряване и защита на мрежовата и информационната сигурност от посегателства, включително и по отношение на способностите за противодействие на заплахи и управление при кризи/киберкризи, като съществен елемент от дейностите по защита на националната сигурност. Координирането на действията на политическо и стратегическо ниво за гарантиране постигането на необходимите капацитет и способности за киберсигурност, се осъществява от постоянно действащ консултативен орган Съвет по киберсигурност към Министерски съвет. Съветът осигурява сътрудничеството между компетентните държавни органи, бизнеса, академичния сектор, неправителствените организации при определянето и провеждането на държавната политика в областта на киберсигурността. Съставът и функциите на Съвета се определят със закон30. Председател на Съвета е зам.-министър председател, определен от министър-председателя. Организацията на дейността на Съвета се урежда с акт на Министерски съвет31. Функциите на секретар на Съвета се изпълняват от националния координатор по киберсигурност32, определен от министър-председателя. Националният координатор, под ръководството на Председателя на Съвета по киберсигурност организира, ръководи изготвянето/актуализирането на Националната стратегия за киберсигурност и Пътната карта към нея, които са основа за реализиране на политиката на стратегическо ниво. Към Съвета могат да се създават работни групи за изготвяне на проекти на стратегически документи и нормативни актове или на други експертни предложения по конкретни въпроси, свързани с компетентността им. Отговорността за разработване на адекватни секторни политики и/или стратегии за постигане на киберсигурност, планиране и изпълнение на мерки за развитие на съответни способности имат административните органи, принадлежащи към системата на изпълнителната власт, както и всеки друг орган, носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон, включително лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, както и публичните и частните субекти и операторите на критични инфраструктури, доставчиците на информационни и обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги. Всички посочени участници имат пряка отговорност в своя сектор и споделена отговорност и ангажимент за ефективното участие в националните мерки и планове, осигуряването на съответните ресурси за развитие на капацитет и способности за последователно постигане на мрежова и информационна сигурност, киберсигурност на цялото общество, бизнеса и държавата. Изтегляне 0.88 Mb. Сподели с приятели:
|