Република българия четиридесет и първо народно събрание комисия по здравеопазването

На свое редовно заседание, проведено на 8 октомври 2009 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 954-01-6, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 26 август 2009 г.

На заседанието присъстваха министърът на здравеопазването д-р Божидар Нанев, заместник – министърът на труда и социалната политика г-жа Христина Митрева, заместник- директорът по лекарствената политика на Националната здравноосигурителна каса д-р Албена Златарева, представители на Министерство на финансите, Министерство на образованието, младежта и науката и на съсловните организации в сферата на здравеопазването.

Председателят на Комисията по здравеопазването, д-р Лъчезар Иванов, информира народните представители и гостите, че на 20 септември 2007 г. под № 754-01-26 е внесъл законопроект, който по своята същност е идентичен с внесения от д-р Шарков законопроект. Доктор Иванов допълни, че политическа партия ГЕРБ винаги е била последователна в своята политика, но поради тежката икономическа ситуация, наследена след управлението на Тройната коалиция и наличният финансов дефицит, към настоящия момент тази идея, която е залегнала и в политическата програма на ГЕРБ, не би могла да бъде осъществена.

Законопроектът и мотивите към него бяха представени от един от вносителите д-р Ваньо Шарков. Предлаганите промени предвиждат намаление на ставката на данък върху добавената стойност /ДДС/ за лекарствените продукти и медицинските изделия от 20 % на 7 %, което респективно ще намали значително тяхната цена и по този начин ще бъдат облекчени българските граждани нуждаещи се от лечение. От друга страна, лечебните заведения за болнична помощ, които отделят значителна част от общите си разходи за лекарства ще получат възможност за подобряване на финансовото си състояние.

Министерството на здравеопазването и Националната здравно осигурителна каса са институциите, които разходват публични средства за закупуване на лекарствени продукти и медицински изделия и чрез предлаганата промяна в закона биха получили реална възможност за намаляване на бюджетните разходи или пренасочването им към финансиране на лечебните заведения за болнична помощ.

Разпоредбите на чл. 98 и 99 от Директива 2006/112/ЕО дават правото на всяка държава-членка на Европейския съюз да прилага до две диференцирани ставки за доставка на стоки или услуги от категории посочени в Приложение № 3 на директивата, където попадат фармацевтичните продукти. В този смисъл предложеният законопроект не влиза в противоречие с Европейското законодателство и практика.

Съгласно предоставена справка от отдел „Европейско право” към Народното събрание, в повечето страни - членки на ЕС се прилага значително по-ниска ставка от сега действащата в България, като например в Австрия - 10 %, Белгия – 6 %; Чехия – 9 %, Унгария – 5 %, Румъния – 9 %, Гърция – 9 % и ред други.

Според данни предоставени от Министерство на финансите, годишните приходи от ДДС върху лекарствените продукти възлизат на стойност между 150-170 млн. лева, което представлява едва 0.4 % от общите приходи от ДДС. Намалението им със 120 млн. лева не би се отразило съществено върху приходната част на държавния бюджета, но би позволило на лечебните заведения да работят при по-добро финансиране, както и би облекчило българските граждани при закупуването на лекарствени продукти.

В заключение, д-р Шарков поясни, че през последните години съвместно с д-р Иванов последователно са отстоявали необходимостта от диференцирана ставка на данък върху добавената стойност за лекарствените продукти, но поради редица причини този проблем все още стои нерешен.

В хода на дискусията, членовете на Комисията по здравеопазването изразиха следните становища и препоръки:

• 
  По принцип, когато става дума за данък върху добавената стойност и за диференцирани ставки, трябва да има съответсвие с цялостната данъчна политика, тъй като данък добавена стойност е данъкът, който носи най-големи приходи в държавния бюджет. Тук не става дума само за лекарствата, а като цяло за фискалната, за приходната част на бюджета.
  
• 
  Когато се поставя в един или друг сектор темата за диференцирани ставки на данък върху добавената стойност, трябва да се даде отговор на въпроса дали, започвайки с лекарствата, тази политика ще бъде продължена и в други толкова или почти толкова значими социални сектори.
  
• 
  Въвеждането на диференцирана ставка безспорно ще доведе до подобряване на достъпа на населението до качествени, безопасни, ефикасни и ефективни лекарствени продукти и медицински изделия, но от друга страна би следвало да се направи оценка на очакваните последици за държавния бюджет при евентуалното приемане на законопроекта.
  

От страна на съсловните организации в сферата на здравеопазването, Български лекарски съюз, Български зъболекарски съюз, Български фармацевтичен съюз и Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи беше изразена пълна подкрепа за въвеждането на диференцирана ставка за лекарствените продукти и медицинските изделия в размер на 7 %, тъй като с приемането на законопроекта ще бъде подобрен достъпа на гражданите до лекарствените продукти и същевременно чувствително ще намалеят разходите на НЗОК, МЗ и лечебните заведения за болнична помощ за лекарствени продукти.