Република българия четиридесет и второ народно събрание комисия по здравеопазването

На четири свои редовни заседания, проведени на 06 февруари, 27 февруари, 13 март и 03 април 2014 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Национална здравна стратегия 2014 - 2020 г., № 402-03-1, внесена от Министерския съвет на 22 януари 2014 г.

В заседанията взеха участие: д-р Таня Андреева, министър на здравеопазването, д-р Бойко Пенков - заместник-министър на здравеопазването, проф. д-р Чавдар Славов – заместник-министър на здравеопазването, проф. Любомир Иванов – съветник на министъра на здравеопазването, д-р Цветан Райчинов, председател на Българския лекарски съюз, д-р Борислав Миланов – председател на Българския зъболекарски съюз, г-жа Милка Василева, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, проф. Илко Гетов, председател на Българския фармацевтичен съюз, представители на синдикални, съсловни и неправителствени организации в областта на здравеопазването, както и национални консултанти по различни медицински специалности.

Одобрената с решение № 27 на Министерския съвет от 21 януари 2014 г. Национална здравна стратегия 2014-2020 г. беше представена от съветника на министъра на здравеопазването, проф. Любомир Иванов. В изложението си проф. Иванов поясни, че приемането на Национална здравна стратегия е предварително изискване от Европейската комисия за участие на нашата страна и другите държави-членки в споразумението за партньорство с нея. Националната здравна стратегия 2014 – 2020 г. е стратегически документ, който формулира политика, основана на стойности, ориентирана към постигане на определени цели, които да доведат до повишаване на здравето на нацията и до ограничаване на здравните неравенства.

Въз основа на набелязаните приоритети са разработени следните пет стратегически цели на стратегията:

• 
  Стратегическа цел 1: Подобряване на здравето, безопасността и благосъстоянието на населението до средните нива на ЕС.
  
• 
  Стратегическа цел 2: Трансформиране на здравната система за осигуряване достъпно и качествено здравно обслужване.
  
• 
  Стратегическа цел 3: Въвеждане на единна интегрирана информационна система чрез развитие на електронното и мобилно здравеопазване.
  
• 
  Стратегическа цел 4: Осигуряване на капацитета на човешките ресурси за посрещане на нарастващите здравни потребности.
  
• 
  Стратегическа цел 5: Развитие на научните знания и иновации.
  

Всяка една от посочените стратегически цели съдържа задачи за изпълнение. На базата на посочените пет стратегически цели и в изпълнение на ангажиментите за постигане на приоритетите по Стратегия „Европа 2020” са изготвени единадесет ключови политики и план за действие, съобразен с финансовите възможности на отрасъла.

Политика 2: „Реформиране на финансовата система на здравеопазването за увеличаване на финансовите ресурси и тяхното ефективно управление”.

Политика 3: „Осигуряване на човешки ресурси в здравеопазването, които да могат да удовлетворят нарастващите настоящи и бъдещи здравни потребности на хората”.

Политика 4: „Осигуряване на равен достъп на хората до качествени здравни дейности адекватни на техните здравни потребности”.

Политика 4.1: „Създаване на ефективни системи за осигуряване и контрол на качеството на здравните дейности”.

Политика 4.2: „Модернизиране на дейността на системата за спешна извънболнична медицинска помощ”.

Политика 4.3: „Развитие на първичната медицинска помощ и създаване на условия за пълноценно и ефективно използване на потенциала на модела на общата медицинска практика и ефективната координация със СИМП”.

Политика 4.4: „Оптимизация на болничната помощ – създаване на баланс между потребностите от хоспитализации, организацията на системата, количеството и качеството на ресурсите за тяхното задоволяване” .

Политика 4.5: „Ограничаване на възможностите за неформални плащания в здравеопазването и антикорупционни политики”.

Политика 5: „Промоция на здравето и профилактика на болестите с фокус на хроничните незаразни болести”.

Политика 6: „Осигуряване на ефективна грижа на уязвими групи от населението”.

Политика 6.1: „Живот в общността за всяко дете чрез политиката за деинституционализация на децата до 18 г.”.

Политика 6.2: „Модерно психиатрично обслужване на хора с хронични психични разстройства”.

Политика 6.3: „Създаване на условия за достоен живот чрез ефективни форми за обслужване на възрастните хора”.

Политика 6.4: „Достойна грижа за хората с трайни увреждания”.

Политика 6.5: „Целенасочени усилия към подобряване здравето и благосъстоянието на уязвими групи от обществото”.

Политика 7: „Ефективно функциониране на майчиното, детското и училищното здравеопазване”.

Политика 8: ”Регионална здравна политика, основана на доказателства”. Политика 9 : „Здравни технологии, иновации и инвестиции”.

Политика 10: „Развитие на електронното здравеопазване”.

Политика 11: „Създаване на подходяща среда за включване на гражданското общество в решаване на проблемите на здравето на нацията”.

По време на заседанията беше проведено задълбочено обсъждане на приоритетите, целите и политиките в Националната здравна стратегия 2014-2020 г.

В хода на дискусията бяха зададени въпроси към представителите на Министерството на здравеопазването във връзка с реализирането на политиките по стратегията. Подчертана бе необходимостта от последователност и приемственост в процеса на изпълнение на стратегията.

Професор Любомир Иванов информира народните представители за предстоящото сътрудничество на Министерството на здравеопазването и експерти от Световната банка във връзка с изготвянето на нов модел на здравноосигурителната система в България и финансирането на здравеопазването. Той допълни, че в момента се работи по съставянето на Национална здравна карта, като се отчита становището по този въпрос, дадено от Комисията за защита на конкуренцията.

Заместник-министърът на здравеопазването, д-р Бойко Пенков, уведоми членовете на Комисията по здравеопазването за получената положителна оценка от страна на генерална дирекция „Здравеопазване и защита на потребителите” към Европейската комисия за изготвената от България Национална здравна стратегия 2014-2020 г.

В хода на дискусиите беше обсъден въпросът за липсата на мерки за преодоляване на демографската криза в страната. Представители на Министерството на здравеопазването обясниха, че за успешното решаване на демографските проблеми е необходима комплексна политика и обединяване на усилията на Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика. Мерки, за решаването на този проблем, са заложени в първата цел на стратегията, а именно „Подобряване на здравето, безопасността и благосъстоянието на населението до средните нива на Европейския съюз”.

Беше обсъдено становището на ръководителите на Катедри по психиатрия към Медицинските университети в София, Варна и Пловдив и на председателя на Българската психиатрична асоциация, които изразиха несъгласие с текст от плана за действие към стратегията, предвиждащ „Разработване и въвеждане в практиката на клинични пътеки по основни психиатрични диагнози”. Според тях, съгласно Закона за здравето, съществува задължение на държавата да финансира стационарната психиатрична помощ, независимо от здравноосигурителния статут на лицата - български граждани. С въвеждането на клинични пътеки по основни психиатрични заболявания, този принцип няма да бъде спазен, и оказването на психиатрична помощ на гражданите, в определени случаи, ще зависи от това дали са здравноосигурени. В отговор на така изразеното становище, проф. Любомир Иванов обясни, че въвеждането на клинични пътеки по основни психиатрични заболявания ще бъде направено след анализ на възможностите и условията това да се случи.

Свои становища по Националната здравна стратегия 2014-2020 г. представиха и съсловните организации от сферата на здравеопазването.

Българският зъболекарски съюз изрази подкрепа за стратегията, подчертавайки, че направените от съюза предложения, по време на общественото обсъждане на документа, са отразени в окончателните текстове на стратегията.

Българският лекарски съюз, от своя страна, обръща внимание на липсата на яснота как точно ще се промени здравноосигурителния модел и реформира системата на болничната медицинска помощ.

Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи подкрепя поставения акцент в стратегията върху промоцията на здравето и профилактиката на болестите, както и насочеността на политиките срещу рисковите фактори на общественото, семейното и индивидуалното здраве и към активната превенция на хроничните заболявания, а не само към ефективното им лечение.

Българският фармацевтичен съюз прави препоръка за включване в стратегията на Концепция за национална лекарствена политика. Във връзка със становището на съсловната организация на фармацевтите бяха направени предложения от народни представители за допълнения в текстове на стратегията, които комисията подкрепи.

В хода на проведената дискусия бяха направени предложения за допълнения с цел усъвършенстване на определени текстове от стратегията, които бяха подкрепени от Комисията по здравеопазването, както следва:
1. Предложение на н.п. Семир Абу Мелих:

Към политика 2 : „Реформиране на финансовата система на здравеопазването за увеличаване на финансовите ресурси и тяхното ефективно управление”, в текста на последната по ред насока на стр. 31 : "▪ Отпадане на задължението и въвеждане на обективни критерии при договаряне с лечебните заведения и при сключването на договори за извършване на дейности и финансиране от НЗОК" да се добави текст (условие) със следното съдържание: "след разнообразяване на източниците на финансиране, с което да се създадат възможности за демонополизация на финансовата система."

1. В списъка на съкращенията на стр. 4 под текста „БЛС – Български лекарски съюз” да се прибави текст : „БФС - Български фармацевтичен съюз”.

„● Въвеждане и изпълнение на Концепция за национална лекарствена политика;”

„● Създаване на национална аптечна карта с цел проследимост на нуждите на населението и подобряване на достъпа на пациентите до лекарствена терапия за домашно лечение.”.
3. Към политика 2: „Реформиране на финансовата система на здравеопазването за увеличаване на финансовите ресурси и тяхното ефективно управление”, след последната мярка на стр. 33: „▪ Промяна в технологията на приемане на НРД след съответни промени в Закона на здравното осигуряване и Закона за професионално-съсловните организации.” да се добави следната мярка:

„▪ Създаване на устойчива финансова рамка при прогнозиране на ресурсите за достъп до съвременни и качествени лекарствени продукти.”.

„▪ Въвеждане на система за периодична сертификация от БФС на магистър - фармацевтите относно преминатите форми на продължаващо обучение, като форма на професионален контрол върху тяхната компетентност;”.

„Промените следва да гарантират и равен достъп до качествени лекарствени продукти.”.

„▪ Въвеждане на ефективна система на проследимост и промоция на рационална употреба на лекарствени продукти;”

„ - въвеждане на електронна рецепта;” .