Република българия четиридесето народно събрание комисия по здравеопазването
Изтегляне 0.97 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ЗДРАВНО СЪСТОЯНИЕ НА населението в Република българия
- 1. Демографски процеси
- 2. Заболеваемост и трайна неработоспособност
- 3. Психическо и физическо развитие
- 4. Социални детерминанти на здравето
- 5. Начин на живот и здраве
- 6. Влияние на факторите на околната среда върху здравето
ВЪВЕДЕНИЕДействащата Национална здравна стратегия „По-добро здраве за по-добро бъдеще на България” за периода 2001-2010 година и Планът за действие 2001-2006 година, утвърдени с Решение № 267 на Министерския съвет от 21 април 2001 година, съдържат редица принципи, проблеми и задачи, които са в процес на изпълнение. Голяма част от заложените в тях задачи бяха изпълнени. Създадоха се закони, които дават възможност за извършване на промяна във формата на собственост и структурата на здравните и лечебните заведения. Промени се принципът на финансиране на здравната система. Въведоха се нови механизми на финансов контрол на дейностите за предоставяне на здравни услуги. Извършиха се редица процедури по хармонизиране на българското законодателство с правото на Европейската общност в областта на общественото здраве и свободното движение на стоки и хора. Разшириха се възможностите за контакти между различните системи на здравеопазване в Европа. Натрупаха се знания за работещите и неработещите схеми и програми в здравеопазването и здравната система. В същото време се очертаха нови проблеми и въпроси. Основен проблем на здравеопазването в световен мащаб е конфликтът между ограничените ресурси и постоянно увеличаващите се разходи (в резултат на демографски промени, нарастващи потребности и непрекъснато въвеждане на нови, все по-скъпи методи на лечение). Във всяка държава политиците са изправени пред дилемата, как по възможно най-добрия начин да използват ограничените средства и да повишат качеството на здравните услуги, да подобрят взаимоотношенията между отделните нива на здравната система и между различните участници в процеса на предлагане и ползване на здравните услуги и да осигурят финансова и структурна устойчивост на здравната система. Променените икономически условия, както и присъединяването на Република България към Европейския съюз, налагат анализ на ситуацията в здравната система. Необходимо е да се актуализират насоките на бъдещето развитие поради:
В периода от 2008 до 2013 г. развитието на Европейската общност ще се основава както на принципите на солидарност и равни възможности за здраве и благополучие, така и на иновациите и технологичния напредък, с цел постигане на устойчиво развитие. На това основание Министерството на здравеопазването предлага нова „Национална здравна стратегия”, която да отговори на изискванията на новите реалности, приоритети и предизвикателства. Резултатът следва да е преструктурирана, реформирана, финансово устойчива и ефективна здравна система, която осигурява качествени здравни грижи по промоция, профилактика, лечение и рехабилитация. В този смисъл, здравето като базов елемент на човешката самореализация и просперитет се превръща в основно човешко право и следва да бъде приоритет на всяко общество и държава, тъй като човешкия капитал е основен мотор на икономическия прогрес. Тази философия основана на принципите на солидарност, справедливост, равнопоставеност, качество, икономическа ефективност, непрекъснатост, хоризонтален и вертикален мениджмънт, децентрализация и партньорство е залегнала и в Националната здравна стратегия на България, което понастоящем е приоритет в здравната политика на развитите държави в Европа. Националната здравна стратегия през периода 2008-2013 година разглежда едновременно справедливия достъп до здравни услуги, природната среда, политическото управление и социално-икономическото развитие. Тя е насочена към интегриране на грижата за здраве на българските граждани във всички политики – външна политика на страната, политика за национална сигурност, политика за финансова стабилност, политика за социална солидарност и справедливост, политика за опазване на околната среда, политика в областта на образованието и науката, политика при бедствия и аварии и други. България се нуждае от здрави личности, поради което всеки трябва да бъде отговорен за своето и на своите близки здраве.
Анализът на здравно-демографската ситуация на дадена страна е важен, тъй като той предоставя възможност не само за критична оценка, но и насочва вниманието към потребността от промотивни, профилактични, лечебни или палиативни грижи и определя насоките за развитие на здравеопазването, чрез внедряване на целесъобразни дейности, включени в здравната стратегия на държавата. 1. Демографски процесиАнализът на показателите за демографските процеси, здравния статус на населението и основните детерминанти на здравето показва, че в социално-икономическата ни обществена система се развиват процеси, които са продължение от минали десетилетия, формирали негативни тенденции в здравно-демографското състояние на нацията, които оказват влияние и върху развитието и просперитета на страната. По данни на НСИ населението на Република България към края на 2007 г. е 7 640 238 души, живеещи предимно в градовете (70.7%), с лек превес на жените (51.6%). Наблюдава се увеличение на относителния дял на лицата над 60-годишна възраст (от 21.8% през 2000 г. на 23,5% през 2007 г.) Намалява относителния дял на населението във възрастовата група от 0-17 г. от 19,5% през 2000 г. до 16.9% през 2007 г. Особено силно е изразено застаряването на населението в селата, където 32.9% от хората са над 60-годишна възраст. В сравнение със страните от Европейския съюз относителният дял на населението над 60 години е значително по-висок. В резултат на намаляване на раждаемостта, увеличаване на смъртността и развилите се външномиграционни процеси, страната ни навлезе в период на негативно демографско развитие, което доведе до значително намаляване на броя на населението и влошаване на неговите основни демографски и социални структури. През периода 1995-2003 г. се наблюдава тенденция за намаляване на раждаемостта, което постави остри проблеми в национален и регионален контекст по отношение на сегашното и бъдещото развитие на населението и на икономическото развитие на страната. Колебанията в раждаемостта са незначителни (около 8.6‰). През 2007 г. тя се повишава и достига 9.8‰ при 9.3‰ за страните на ЕС (фиг. 1).
Отрицателният естествен прираст е резултат от ниската раждаемост, от увеличаването на смъртността и на силни емиграционни процеси. През последните две десетилетия тенденцията за увеличаване на смъртността се задържа и достигна 14,8%о през 2007 г., като разликата между стойностите на показателя в градовете (12,3%о) и селата (20.7%о) е значителна. Разликата в стойностите на показателите смъртност и раждаемост (по-висока в градовете) формират като резултат драстично намаляване на естествения прираст в селата (-12,2%о), в сравнение с този в градовете (-1,9%о) и на страната като цяло (-5,0%о). Водещите причини за смъртността са болестите на органите на кръвообръщението (БОК) – 65,8% (фиг. 2), представени основно от исхемичната болест на сърцето и мозъчния инсулт. Фигура 2. Смъртност по причини в РБългария 2006-2007 г. 
Източник: НЦЗИ Новообразуванията са на второ място в структурата на смъртността (15,9%). Съществува голяма вероятност динамиката на смъртността от ракови заболявания у нас през следващите две десетилетия да запази съществуващата тенденция. Детската смъртност и нейните подвидове са един от най-информативните показатели за постигнато развитие на едно общество. През последните години детската смъртност намалява и достига 9,2 на 1000 живородени през 2006 г. Въпреки това тя продължава да е значително над нивото в страните-членки на ЕС (фиг. 3). Причини - доминират ендогенните причини и усложненията на бременността и раждането. В селата детската смъртност продължава да бъде по-висока в сравнение с градовете. Наблюдават се и значими различия по области, особено в тези с по-висока концентрация на етническо население. Налице е очевидна зависимост между стойностите на детската смъртност и моментното състояние на обществата.
Изт.: База данни „Здраве за всички” СЗО, 2006 2. Заболеваемост и трайна неработоспособностПо официални статистически данни честотата на регистрираните заболявания за периода 1990-2007 г. намалява от 1511,9%о до 1369,3%о. Хроничните неинфекциозни заболявания от десетилетия са значим и нерешен социално-медицински проблем. Водещи са заболяванията на дихателната система (38%), следвани от болестите на нервната система, на органите на кръвообращението, травмите и отравянията. Нарастват заболеваемостта и болестността от злокачествени новообразувания, които през 2007 г. достигат съответно 413,9%ооо и 3330,7%ооо. Честотата на психичните заболявания се увеличава от 2656,7%ооо през 1990 г. на 2892,1%ооо през 2004 г. Следва снижение и през 2007 г. показателят е 2255,0%ооо. Тревожна е тенденцията на увеличаване на заболяванията от туберкулоза. След непрекъсната тенденция към намаляване на заболеваемостта от туберкулоза, от 1990 г. тя започна да се увеличава. От 25,9%ооо през 1990 г. заболеваемостта нараства до близо 50%ооо през 1998 г., след което бележи спад до 37,1%ооо през 2007 г. Тенденцията при болестността е съответно от 106%ооо през 1990 г. до 127,7%ооо през 2005 г. и 120,0%ооо през 2007 г. Денталните заболявания показват тенденция за рязко увеличаване. Още при 5-годишните деца кариесът е 70%, а при възрастните достига 98%. Обеззъбяването обхваща 92% от лицата в активна възраст и 28% от 18-годишните. Практически цялото население е обхванато от дентални заболявания – кариес и усложненията му, пародонтопатии, зъбно-челюстни деформации, дефекти на зъбните редици и други. България е все още страна с ниско разпространение на ХИВ/СПИН, но тя се намира в региона с най-бързо развитие на епидемията. Всяка година нараства броят на новооткритите случаи. Към 31.12.2007 г. общият брой на регистрираните случаи е 815. Епидемиологичните данни обаче сочат, че има тревожни индикации за опасността от епидемия сред групите, които са особено уязвими по отношение на ХИВ/СПИН и други полово предавани и кръвно преносими инфекции. Трайната неработоспособност в страната нараства значително в сравнение с 1995 г. В сравнение с 2004 г. (20,2‰) първичната инвалидност намалява през 2007 г. и достига 10,8‰ при лицата над 16 г. и 3,2‰ при децата до 16 г. Основните причини за инвалидността при възрастните за 2007 г. са: болести на органите на кръвообращението (40,1%); болести на костно-мускулната система и на съединителната тъкан (8,3%), новообразувания (16,0%) и болести на ендокринните жлези, на храненето и обмяната (8,3%).
Процесите на психическото и физическото развитие в периода детство-юношество са свързани и са в основата на живота на всеки човек. Благоприятното развитие на децата изисква ефективна защита на психическото и физическото здраве. От 1990г. досега се отбелязва увеличаване на психичните заболявания, употреба на наркотици, насилие над деца и младежи и експлоатацията им. За последните 20 години се наблюдава положителна промяна за увеличаване ръста на децата във възрастта до 7 годишна възраст и след пубертета, особено във възрастта 15-19 г. - основен показател за физическо развитие. Последните национални проучвания (2004 г.) показват, че разпространението на нисък ръст за съответната възраст при децата до 19 г. е в рамките на обичайното (под 5%). По-висока от обичайната е честотата на поднормено тегло при някои групи от децата, особено при момичетата във възрастта 10-14 г. (9,4%). Тревожна е тенденцията за увеличаване разпространението на свръхтегло и затлъстяване при децата, по-подчертано при момчетата (през 2004 г. момчета на 7-18 години са със свръхтегло – 17,5%, затлъстяване – 4,7%). Това е свързано с ниската физическа активност и нездравословното хранене. Наблюдават се и неблагоприятни промени в някои показатели за физическо развитие, като гръдна обиколка в пауза, при издишване и др. Пълноценното развитие на децата и юношите, психическото и физическото им здраве е необходим приоритет за държавните и неправителствени организации. 4. Социални детерминанти на здраветоСоциално-икономическата реалност е определяща за нивото на здравеопазване във всяка държава и за възможностите на всеки гражданин да взима информирани решения за своето здраве. Анализите на заболеваемостта, смъртността и другите здравно-демографски показатели показват обвързаност с основните детерминанти на здравето, биологичните и други фактори на риска за здравето. Бедността е един от социалните детерминанти на здравето, като според Световната здравна организация тя е най-голям фактор за риска. Влиянието й върху индивидуалното и обществено здраве е многопосочно. Връзката между здраве, социална и икономическа среда в една държава е пряка. Следователно за постигането на положителни резултати са необходими действия за подобряване на средата, в която човек живее, работи и осъществява социалните си контакти. 5. Начин на живот и здравеВ структурата на факторите на риска за смъртност, поведенческите фактори - нездравословно хранене, тютюнопушене, ниска физическа активност, злоупотреба с алкохол и др., заемат водеща роля. Наблюдават се отрицателни характеристики и тенденции в храненето на населението, които оказват неблагоприятен ефект върху здравето. Данните от проведените от НЦООЗ през последните 10 години четири национални проучвания на храненето и хранителния статус на населението в България са тревожни. Те показват висока консумация на мазнини от животински и растителен произход (33-38% от общата енергийна стойност на храната, при препоръчителна горна граница 30%); 3 пъти по-нисък от препоръчителния прием на риба; ниска консумация на пресни плодове и зеленчуци през зимата и пролетта; недостатъчна консумацията на мляко и млечни продукти, на пълнозърнести храни; висок прием на сол (над 2 пъти по-висок от препоръчителните стойности). Тревожна е и тенденцията за увеличаване на консумацията на захар, захарни и сладкарски изделия, както и на безалкохолни напитки, съдържащи захар. Висока е и консумацията на алкохол при някои групи от населението. Нисък е приемът на редица витамини (фолат, витамин В1 и В2, витамин С) и минерални вещества (желязо, цинк, калций, магнезий). Високо е разпространението на поднорменото тегло в някои популационни групи, особено сред млади жени на 19-30 г. (16.8%) и момичета на 10-14 години (9.4%) (Национално проучване, 2004 г.). Едновременно с това, разпространението на свръхтеглото и затлъстяването е високо, както сред възрастното население, така и сред децата, което е свързано с нездравословен модел на хранене и ниска физическа активност. Наднорменото тегло е сериозен проблем и при децата, но се наблюдава положителна тенденция за намаляване, специално при момичетата. Консумацията на тютюневи изделия сред населението се увеличава. През последното десетилетие делът на редовните пушачи нараства, особено сред жените и младите хора. В страната има около 3 млн. пушачи, а на пасивно пушене са изложени 2/3 от децата. С проблемна употреба на алкохол по експертни оценки са 280-300 хиляди българи. Консумацията на алкохол сред подрастващите се разширява, а възрастта на начална употреба пада на около 12,5 г. Употребата на наркотици сред гражданите на възраст 15-64 г. е все още сравнително ниска в сравнение с редица европейски страни. Въпреки това броят на лицата, които поне веднъж в живота си са опитвали някакъв наркотик, нараства и то най-вече сред младите. 6. Влияние на факторите на околната среда върху здраветоВ някои градове в страната, подложени на интензивно замърсяване на атмосферния въздух от промишлеността и транспорта, заболеваемостта е над средната за страната. Водещи са болестите на дихателната система, зачестяват новообразуванията, настъпват неблагоприятни промени в репродуктивното здраве. Съществуват проблеми в качеството на питейните води. Установяват се микробиологични отклонения в селища без пречиствателни съоръжения, наднормено нитратно съдържание в райони с активна селскостопанска дейност. Проблемите са следствие и от режимното водоснабдяване в много населени места, особено през лятото и есента, както и от остарели и амортизирани водопроводни мрежи. Независимо от приетите мерки налице са редица проблеми с безопасността на храните. Това са: установяване на замърсители над утвърдените норми; несъответствие с международните стандарти на част от обектите за производство и търговия с храни; затруднения при прилагане на принципа за пълната отговорност на производителите за безопасността на техните продукти и др. Условията на труд у нас се различават от тези в страните от Европейския съюз по следните характеристики: по-висока заетост в традиционно рискови сектори и по-висок дял на експонираните на различни производствени рискове; повече стресови ситуации и оплаквания, свързани със здравето; по-малко информираност и участие на работещите в дейности за здраве и безопасност при работа и др.
Каталог: pub pub -> Румен петров владимиров академична длъжност: професор Научно степен: доктор Образование pub -> Съдържание pub -> Съдържание уводни думи pub -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз pub -> Азбучен списък на преподавателите Изтегляне 0.97 Mb. Сподели с приятели:
|
