Стратегическа цел VII Създаване на интегрирана система за електронен обмен на данни в здравеопазването

Стратегическа цел VIIІ

Осигуряване на финансова устойчивост на националната система на здравеопазване

1. Политика на финансиране на здравната система

• 
  Поетапно увеличаване на публичните средства, с оглед достигане на средния размер за страните от Европейския съюз в края на периода.
  
• 
  Въвеждане на конкурентно начало в системата за финансиране на здравеопазването, гарантиращо финансова устойчивост, равнопоставеност и спазване принципа на солидарност и достъп на населението до здравноосигурителните фондове.
  
• 
  Разработване на методика за разпределение на здравноосигурителните вноски между здравноосигурителните фондове.
  
• 
  Създаване на резервен фонд, който да осигури финансовата стабилност на здравноосигурителната система.
  
• 
  Осъществяване на надзор върху здравноосигурителните фондове за ограничаване на финансовите рискове в тяхната дейност.
  
• 
  Гарантиране на финансова устойчивост на националните програми за подобряване здравето на нацията, финансирани със средства от държавния бюджет.
  
• 
  Осигуряване на допълнителни финансови приходи и намиране на варианти за привличане на повече ресурси чрез: успешно решаване на проблемите по събиране на здравноосигурителните вноски в необходимите срокове; максимално използване възможностите на структурните фондове на Европейския съюз; стимулиране и развитие на доброволното здравно осигуряване; разширяване на възможностите за по-резултатно участие на неправителствените организации в дейностите по финансиране на здравеопазването, промоция и стимулиране на дарителството.
  
• 
  Разработване на единна методика за остойностяване на медицинските услуги като основа за ценообразуване, разработване на финансови разчети и планове.
  
• 
  Използване на публично-частното партньорство във финансирането на здравната система на основата на социални проекти, при които водещия критерий е общественият интерес.
  
• 
  Въвеждане на единни индикатори за финансовата дейност на болничната помощ.
  
• 
  Усъвършенстване механизмите на заплащане на изпълнителите на медицинска помощ.
  
• 
  Въвеждане на единна политика за планиране, доставка и сервиз на скъпоструващо оборудване в лечебните заведения, финансирани с публични ресурси.
  
• 
  Въвеждане на ефективни механизми за упражняване на контрол на управлението и разходването на финансовите ресурси.
  
• 
  Разработване при необходимост на антикризисни програми с цел гарантиране на адекватно здравно обслужване на населението и финансовата стабилност на сектора в условията на световна финансова криза.
  
• 
  Да се наложи принципа 100% от здравноосигурителните вноски за съответната бюджетна година да се залагат в бюджета за задължителното здравно осигуряване.
  

• 
  Увеличаване на общия размер на средствата за функциониране на системата на здравеопазване.
  
• 
  Увеличаване доходите на работещите в системата на здравеопазването.
  
• 
  Създаване на конкуренция между здравноосигурителни фондове, с оглед подобряване на ефективността от разходване на финансовите средства.
  
• 
  Запазване на равен достъп до здравни услуги, включително високотехнологични, на всички здравноосигурени граждани, независимо от социалния им статус, с повишено качество и обем на медицинското обслужване.
  
• 
  Гарантиране финансовата устойчивост на здравната система.
  

2. Усъвършенстване модела на задължителното здравно осигуряване

• 
  Запазване модела на задължителното здравно осигуряване на принципа на солидарността, с включване на повече здравноосигурителни фондове, конкуриращи се помежду си.
  
• 
  Идентифициране на проблемите по събирането на здравноосигурителните вноски и тяхната ритмичност.
  
• 
  Ефективно използване на механизмите за оказване на медицинска помощ на здравнонеосигурените социално-слаби групи от населението.
  
• 
  Определяне на глобални параметри на бюджета за всяко лечебно заведение за болнична помощ за съответната финансова година, на основата на определени критерии за специфика в работата, капацитет, оборот на леглата и персонал на лечебните заведения.
  
• 
  Постигане на оптимален баланс на разходите за извънболнична медицинска помощ и тези за болнична помощ, с цел ефективно използване на ресурсите.
  
• 
  Прецизиране на критериите за разрешаване на нови структури в лечебните заведения за болнична помощ.
  
• 
  Ограничаване възможността за работа на повече от едно място по договор с НЗОК на лекари в лечебни заведения за болнична помощ с отчитане на условията за осигурен достъп и работа в отдалечени и труднодостъпни райони. Това се налага от необходимостта за елиминиране на вредната практика един лекар да работи на повече от две места и за осигуряване на високо качество.
  
• 
  Въвеждане на ограничение за сключване на договори с нови контрагенти, структури, звена в хода на изпълнение на бюджета за текущата година.
  
• 
  Разработване на задължителни финансови планове за работа на лечебните заведения, съгласувани със собственика и финансиращите институции.
  
• 
  Промяна в националното рамково договаряне в следните насоки:
  

• 
  извеждане на раздела „Контрол и санкции на изпълнителите на медицинска помощ” от обхвата на националното рамково договаряне в Закона за здравното осигуряване;
  
• 
  промяна сроковете за рамковото договаряне, обвързано с приемането на бюджета на държавата и удължаване срока на действие на Националния рамков договор на 3 години;
  
• 
  ежегодно определяне на обемите и цените на видовете медицински дейности след обсъждане и дискусии с изпълнителите на медицинска помощ и съобразно параметрите на бюджета за съответната финансова година и в съответствие с утвърдената бюджетна процедура от Министерски съвет.
  
• 
  усъвършенстване системата на договаряне чрез разширяване броя на преговарящите страни.
  

• 
  Поетапно увеличаване размера на задължителната здравноосигурителна вноска, без да се увеличава данъчно-осигурителната тежест за населението.
  

• 
  Гаранции за ефективен и независим контрол за правилното и законосъобразно разходване на средствата от бюджета, в т.ч. тези, предоставени от републиканския бюджет като публичен ресурс.
  
• 
  Увеличена отговорност на отделните изпълнители на медицинска помощ в договорния процес.
  
• 
  Максимална защита на интересите на здравноосигурените лица, потребители на медицинската помощ.
  
• 
  По-добра организация и ефективност на процедурите по договаряне и предоставяне на здравни услуги.
  

3. Развитие на доброволното здравно осигуряване

Задачи:

• 
  Повишаване информираността на населението за възможностите, които предлага доброволното здравно осигуряване.
  
• 
  Покриване от дружествата за доброволно здравно осигуряване на разходите за медицински услуги, които не се изплащат от системата на задължителното здравно осигуряване, като: навременно получаване на извънболнична специализирана медицинска помощ без направление; дентално лечение; рехабилитация и продължително лечение на хронично болни; здравни грижи в хоспис; заплащане на лекарства и медицински консумативи по отделни клинични пътеки; покриване на част от разходите за лекарствени продукти за домашно лечение.
  
• 
  Повишаване относителният дял на доброволното здравно осигуряване във финансирането на здравната система.
  
• 
  Разширяване на данъчните облекчения върху вноските за доброволно здравно осигуряване за физическите и юридическите лица.
  
• 
  Осъществяване на законодателни промени, насочени към преустановяване на нелицензирана здравноосигурителна дейност от страна на лечебни заведения (абонаментно обслужване) и дублираща дейност на застрахователни компании.
  

Очаквани резултати:

• 
  Повишаване участието на доброволното здравно осигуряване в здравната дейност.
  
• 
  Увеличаване на финансовите приходи в здравеопазната система.
  
• 
  Балансиране на интересите на всички участници в доброволното здравно осигуряване при повишаването на достъпа и получаването на качествени здравни услуги.
  

Стратегическа цел IX

Ефективно членство в Европейския съюз

1. Изграждане на административен капацитет

Задачи:

• 
  Изграждане на институционален и административен капацитет и необходимата инфраструктура в областта на общественото здраве, свободното движение на стоки (храни, козметика, медицински изделия и др.) и хора (взаимно признаване на дипломи, свързани с квалификацията на медицински специалисти, координация на социално-осигурителните схеми и др.), правосъдие и вътрешни работи (наркотици) и др.
  
• 
  Подготовка и обучение на кадри за изпълнение изискванията на ЕС в областта на администрацията в здравеопазването.
  

2. Участие в работата на институциите на ЕС

Задачи:

• 
  Разработване и провеждане на политики, съобразени с Програмата на Общността за здраве и защита на потребителите (2007–2013).
  
• 
  Активно участие в изработването на нормативните актове на ЕС в областта на общественото здравеопазване. Разглеждане на здравния аспект като съставна част при оценката на въздействието на всички по-важни предложения за нормативни актове на ЕС. Навременно въвеждане в българското законодателство на нормативните актове на ЕС в областта на общественото здравеопазване.
  
• 
  Активно участие на експерти от МЗ в дейността на работни групи и комитети към институции и структури на Европейския съюз.
  
• 
  Създаване на система за мониторинг по прилагане на законодателството на ЕС в системата на здравеопазването.
  

3. Ефективно усвояване на структурните фондове на ЕС

Задачи:

• 
  Подготовка и обучение за изготвяне на проекти и програми за финансиране със средства от структурни фондове на ЕС в сферата на: човешките ресурси и тяхното обучение, развитието на здравната инфраструктура в регионите, развитие на здравно информационните системи и здравната превенция, подобряване на административния капацитет.
  
• 
  Осъществяване на контрол по реализирането на одобрените проекти за финансиране на здравеопазването със средства от структурните фондове на ЕС.
  

3. България в ЕС – запознаване с новите възможности и ангажименти, свързани с Европейския съюз

Задачи:

• 
  Провеждане на информационна кампания сред населението по възможностите за получаване на здравни грижи на територията на ЕС, мобилност и безопасност на пациентите.
  
• 
  Провеждане информационна кампания сред изпълнителите на медицинска помощ в страната за оказване на медицинска помощ в съответствие с правилата за координация на социално-осигурителните системи.
  
• 
  Провеждане на информационна кампания сред населението и бизнес средите за запознаване с новостите в нормативната уредба относно храните и факторите на околната среда, имащи отношение към здравето на хората (въздух, вода); безопасните условия на труд и свободното движение на стоки (храни, козметика, нов подход, медицински изделия и други).
  
• 
  Усъвършенстване на системата за издаване на европейската здравноосигурителна карта.
  

Очаквани резултати:

• 
  Изпълнени изисквания на Европейския съюз за интегриране в Общността.
  
• 
  Осигурена медицинска помощ за българските граждани в рамките на ЕС и предоставена информация за европейската здравноосигурителна карта.
  
• 
  Ефективно обслужване на гражданите на Европейския съюз на територията на страната.
  
• 
  Ефективно използване на структурните фондове на Европейския съюз.
  
• 
  Пълноценно участие на България в процеса на взимане на решения в структурите на ЕС в областта на здравеопазването.
  

ІV. ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ОЦЕНКА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНА СТРАТЕГИЯ

Изпълнението на стратегията обхваща не само начина, по който ще се постигнат набелязаните цели, но и мониторинга и оценката на резултатите във времето. Текущото измерване и оценка на постигнатия напредък по набелязаните цели е съществена част от изпълнението на стратегията. Това ще гарантира:

• 
  отчетност за прогреса, който са постигнали институциите и ведомствата, отговорни за изпълнението;
  
• 
  оценка на възвращаемостта от инвестициите, вложени при изпълнението на стратегията;
  
• 
  информиран избор по отношение на по-нататъшна консолидация, подобрение и промяна.
  

В процеса на изпълнение на стратегията е важно да се създаде система за мониторинг на прогреса и оценка на резултатите от интервенциите по всяка една от стратегическите цели. В най-общи линии тази оценка ще бъде насочена към:

• 
  значимостта и адекватността на изпълнителите и интервенциите по отношение на целите и задачите;
  
• 
  постигнатият напредък за привличане на ресурси за осъществяване на интервенциите;
  
• 
  степента на ефективност на интервенциите върху всяка една от набелязаните цели;
  
• 
  влиянието на интервенциите върху цялостното състояние на здравето на нацията;
  
• 
  приемливостта на интервенциите от страна на населението.
  

1. Стандарти за мониторинг

Стандартите за измерване на постигнатия напредък ще бъдат в съответствие с набелязаните цели. Избраните стандарти следва да бъдат постижими. Те ще бъдат определени на базата на конкретни данни и ще предоставят възможност за международни сравнения на базата на установени от Световната здравна организация принципи.

2. Показатели за оценка

Показателите за оценка на резултатите от постигнатия напредък ще покрият изцяло целите и задачите, съдържащи се в ключовите области на стратегията. Възприета е идеята за прилагането на набор от показатели на национално ниво, систематизирани в следните основни групи:

• ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ЗДРАВНО СЪСТОЯНИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО

• МАКРО-ИКОНОМИЧЕСКИ ПОКАЗАТЕЛИ

• ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ОСИГУРЕНОСТ НА НАСЕЛЕНИЕТО СЪС ЗДРАВНИ РЕСУРСИ

• ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ДОСТЪПНОСТ НА НАСЕЛЕНИЕТО ДО ЗДРАВНА ПОМОЩ

• ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ЕФЕКТИВНОСТ

• ПОКАЗАТЕЛИ ЗА УДОВЛЕТВОРЕНОСТ

Отделните институции и ведомства, участващи в изпълнението на стратегията, ще допълнят този списък със специфични показатели, свързани с управлението на местно ниво. Комбинирани с финансова информация и с информация за дейността тези показатели ще предоставят възможност за:

• 
  оценка на ефективността на предоставянето на здравни услуги и навременно откриване на възникващи трудности;
  
• 
  оценка и преглед на политиката и действията по отношение по-нататъшното им развитие;
  
• 
  по-добра комуникация по отношение на постигнатото, разбиране на необходимите действия и участие в управлението извън професионалните граници;
  
• 
  по-добра информираност на обществеността.
  

Резултатите от анализа на показателите ще бъдат предоставени на обществеността по начин, който ще даде възможност за нейното участие във формирането на политиката и по-добро разбиране на свързаните със здравето дейности.

3. Мониторинг и оценка

Министърът на здравеопазването ще осъществява координацията по анализ, мониторинг и оценка на изпълнението на Националната здравна стратегия. За тази цел той създава съответните национални звена и структури и експертни групи. Ежегодно докладва за етапното изпълнение на стратегията пред Министерски съвет.

5 които следва да се извършват а нацията и постигането на икономическо благополучие.аване на проблевмите.

ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ
КЪМ НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНА СТРАТЕГИЯ
2008-2013 ГОДИНА

 Здравеопазване, Кратък статистически справочник за 2007 г., издава Нацонален център по здравна информация, София, 2008 г.

Каталог: pub
pub -> Румен петров владимиров академична длъжност: професор Научно степен: доктор Образование
pub -> Съдържание
pub -> Съдържание уводни думи
pub -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
pub -> Азбучен списък на преподавателите

Изтегляне 0.97 Mb.

Сподели с приятели: