Република българия министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

МИНИСТЪР НА ТРАНСПОРТА, ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА

Като държава-членка на Европейския съюз, политиката на страната ни за стратегическо развитие на транспортната ни инфраструктура е съобразена с основните политики и цели, залегнали в стратегическите актове на Европейския съюз в областта на транспорта, като основната цел, към която се стремим, е постигане на устойчивото й развитие в хоризонта до 2020 г., както и към ефективното й интегриране в общоевропейската транспортна мрежа.

Важна роля в този процес има завършилият през 1999 г. проект TINA (Transport Infrastructure Needs Assessment) „Оценка на нуждите от транспортна инфраструктура”, идентифициращ основната транспортна мрежа за кандидатстващите за присъединяване към Европейският съюз към този момент държави. В мрежата на българска територия бяха включени пет от общо десетте Общоевропейски транспортни коридори – IV, VII, VIII, IX и X.

В съответствие с резултатите от TINA и в продължение на политиката за интеграция на националната инфраструктура с тази на Европейския съюз през 2006 г. е разработена Стратегия за развитие на транспортната инфраструктура на Република България до 2015 г. Използваната при изготвянето на документа методология позволи определянето на приоритетите за развитие на националната транспортна инфраструктура и идентифицирането на конкретни проекти. В Стратегията бяха заложени оптималните срокове за изпълнение на мерките в зависимост от наличния финансов ресурс.

След присъединяването на страната към Европейския съюз, в подкрепа на провежданата транспортна политика е разработена и се изпълнява Оперативна програма „Транспорт” 2007-2013 г. Доколкото за развитие на транспортната инфраструктура страната ни разчита най-вече на средства от европейските фондове програмата се явява основен инвестиционен инструмент.

В съответствие с новите тенденции, произтичащи от процеса на преразглеждане на Трансевропейската транспортна мрежа през 2010 г., е приетата Стратегия за развитие на транспортната система на Република България до 2020 г., определяща насоките, приоритетите и мерките за развитие на транспортната система за този период. Стратегията послужи за основа при разработването на Общ генерален план за транспорта с хоризонт 2030 г., представляващ инструмент в подкрепа на програмирането на бъдещи инвестиционни проекти.

За отразяване на новата транспортна политика на Европейския съюз, разработена в Бялата книга от 2011 г. и новите насоки за развитието на Трансевропейската транспортна мрежа, разработени в периода 2009-2012 г. се предвижда осъвременяване на горните два документа до края на 2016 г. Този процес започна със завършеното през месец май т.г. актуализиране на сценария от Генералния план на транспорта от 2010 г., свързано с определянето на тесните места в пътната и железопътната TEN-T мрежа в страната. Осъвремененият анализ допринася за идентифицирането на приоритетните инвестиции по основната и разширената мрежа с хоризонти до 2020 г. и 2030 г. В момента по ОП“Транспорт“ се разработва проект, който включва определянето на приоритетните проекти за следващия програмен период 2014 – 2020 г.

В процес на подготовка е и проект на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014-2020 г. С оглед осигуряване на приемственост и логична последователност на инвестициите, в следващия програмен период от първостепенно значение е да бъдат завършени направленията, в които вече се инвестира в настоящия програмен период. Също така се планира постигането на баланс на инвестициите между развитието на железопътната и пътната инфраструктура.

Във всички изброени до тук стратегически документи за бъдещото развитие на транспортната система са дефинирани няколко приоритетни насоки. Сред тях са интензивно развитие на транспортната инфраструктура по основните европейски направления, ограничаване на негативното въздействие на транспорта върху околната среда, увеличаване дела на екологосъобразните видове транспорт и развитие на интермодалните превози. С навлизането на модерни технологии в последните години приоритет получават и мерките за внедряване на системи за управление на трафика и информационно обслужване.

Транспортната политика, водена от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията се отличава със стабилност и приемственост през годините. Приоритетните направления са ясно определени, тяхното изграждане е дългосрочен процес, който се изпълнява последователно.

В интерес на икономиката и обществото и през следващите години ще запазим тази положителна тенденция в развитието на транспортната инфраструктура. Изграждането на модерна транспортна инфраструктура, постигането на оперативна съвместимост и цялостното подобряване на транспортната свързаност, ще доведе до повишаване конкурентоспособността на българската икономика, привличане на международен транспортен трафик, предоставяне на качествени транспортни услуги на населението и бизнеса, по-сигурен и безопасен транспорт.

По повод втория Ваш въпрос бих искал да Ви информирам, чеМинистерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията винаги е провеждало целенасочена и последователна политика по отношение на анализа на товарните потоци. Положени са големи усилия за изграждане и модернизиране на транспортната инфраструктура на страната, както и за въвеждане и утвърждаване на европейските стандарти за модерен, екологосъобразен и сигурен транспорт.

В резултат на предприетите действия и проведените успешни преговори, през територията на Република България преминават пет от десетте Общоевропейски мултимодални транспортни коридори и страната ни е включена в Черноморската общоевропейска транспортна зона.

Първите значими усилия в разработването на анализи и прогнози на трафика са свързани с приключилия през 1997 г. проект „Разработване на прогнози за интензивността на движението и инвестиционните програми за 2000 г. и 2010 г. за развитието на транспортната система на България в съответствие с прехода към пазарна икономика” (от Bonifica, T.E.C.N.I.C. и Doxiadis). Разработените прогнози за трафика формираха въвеждането на транспортното инвестиционно планиране и на тази основа формулирането на транспортната политика.

През м. юли 1996 г. Европейският парламент и Съвет приеха Решение за Насоките за развитие на Трансевропейската транспортна мрежа на Европейския съюз. На тази база Комисията предприе провеждането на процеса TINA „Оценка на нуждите от транспортна инфраструктура”, за да определи бъдещата мрежа в разширения Европейски съюз. Отправна точка на TINA процеса е така нареченият гръбнак на TINA мрежата, базиран на десетте Общоевропейски транспортни коридори. Република България представи и защити 4 предложения за допълнителни компоненти – 2 за железопътни и 2 за пътни връзки.

Необходимостта от детайлни бъдещи прогнози за трафика изискваше специфично проучване на Прогнозите за трафика по TINA мрежата. Проучването приключи в средата на 1999 г., като обхвана бъдещите нужди от планиране и осигури базова информация за свързания с проекта анализ на разходите и ползите.

В началото на 2003 г. беше създадена Групата на високо равнище Ван Мирт, с основна цел да бъдат преразгледани критериите за избор на проекти за развитие на транспортната инфраструктура на Европейския съюз и на тази база да бъде подготвен списък от нови приоритетни проекти. За България такива проекти са: елиминиране на тесните места по Рейн – Майн – Дунав, включващ целия участък на реката на българска територия; модернизиране на железопътната линия Видин – София – Кулата и изграждането на автомагистрала Струма.

В края на 2004 г. Европейската комисия създаде Група на високо равнище II, председателствана от г-жа Лойола ди Паласио, с цел определяне продължението на главните Трансевропейски оси към съседните на Европейския съюз държави и региони, както и определянето на приоритетните проекти за тяхното развитие. През територията на България преминава Югоизточната главна ос, свързваща Европейския съюз през Балканите и Турция с Кавказ и Каспийско море, както и с Египет и Червено море. Предвидени са връзки с Албания и Македония, Иран, Ирак и Персийския залив. Основните мултимодални връзки, преминаващи през наша територия са:

Общоевропейски транспортен коридор X – клон С; Общоевропейски транспортен коридор VIII; река Дунав – река Сава. Като основни морски магистрали са включени магистралите в Черно море и връзката му със Средиземно море. Те включват връзките на пристанища Варна и Бургас с пристанищата в Украйна, Русия, Грузия и Турция.

През м. февруари 2009 г. Европейската комисия представи Зелена книга за TEN-T: „Преглед на политиката за по-добре интегрирана Трансевропейска транспортна мрежа в служба на общата транспортна политика”. Предвижда се мрежата да бъде изградена на две нива: основна мрежа – състои се от най-важните международни връзки, които следва да бъдат реализирани до 2030 г. и разширена мрежа, която да осигури пълно покритие на територията на Европейския съюз и достъп до всички региони и следва да бъде завършена до 2050 г. Двете нива на мрежата обхващат всички видове транспорт: автомобилен, железопътен, въздушен, морски и по вътрешните водни пътища, както и интермодалните платформи.

За Република България преразглеждането на насоките за развитие на Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) е много важен и значим процес, тъй като определя бъдещата политика на Европейския съюз в дългосрочен период с прилагането на подход, който ще осигури качествено ново равнище на мрежата, ориентирано в по-голяма степен към териториална кохезия, транспортна свързаност на Европа и устойчиво и екологосъобразно развитие на европейската транспортна система. Това на практика е базата, върху която ще се дефинират приоритетите на националната транспортна политика през следващите години и която до голяма степен ще определи разпределението на финансовите средства и инвестиции с хоризонт 2030 г. и 2050 г.

Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията участва активно в целия процес по определянето на новата мрежа. Събрахме и анализирахме много голяма по обем информация за българските участъци и възли. Благодарение на тази база данни страната ни представи убедителна обосновка за включването на нови трасета и възли в обхвата на TEN-T и защитихме съществуващите такива. На ежемесечни срещи в гр. Брюксел, при проведените отговорни двустранни преговори с представители на Комисията, успешно защитихме българските позиции и предложения. В резултат на всички усилия в картата на разширената мрежа, освен направленията и възлите в съществуващата карта на TEN-T, са включени и следните нови предложения: пет нови пътни трасета – автомагистрала „Хемус”, скоростен път „Рила”, скоростен път I-2 „Русе – Шумен”, скоростен път „Варна – Дуранкулак” и път „Пловдив – Рудозем”, едно ново речно пристанище – пристанище Силистра и десет интермодални терминали съответно в София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Лом, Видин, Драгоман, Свиленград и Горна Оряховица. В картата на основната мрежа, към която се очаква да се концентрира по-голямата част от европейското финансиране в периода до 2030 г., са обхванати изцяло пътните и железопътни направления по досегашните Общоевропейски транспортни коридори през България. Също така, в резултат на активните преговори са добавени и още две трасета към основната мрежа: железопътното направление София – Горна Оряховица – Русе – Букурещ и пътното направление София – Велико Търново – Русе – Букурещ.

……………………..(Пепа Моллова)