ІV. Служба по вписванията

1. 
   Движение на дейността
   

През цялата 2017 г. основната дейност на службата е била свързана с вписване на актовете, подлежащи на такова по Правилника по вписванията, свързани с прехвърляне право на собственост на недвижими имоти и учредяване, прекратяване и изменяне на ограничени вещни права върху недвижими имоти, удостоверяване правото на собственост на недвижими имоти, както и приемане и обявяване на саморъчни завещания и различни нотариални удостоверявания.

За отчетния период са образувани 43 303 /при 44 709 за 2016 г./ и са свършени 43 303 дела.

Средният брой на постъпили и свършили дела на всеки един от дванадесетте по щат съдии по вписванията за 2017 год. е 3 609 дела при 4 064 за 2016 година.

Издадени са 29 074 удостоверения. През отчетния период са постановени 839 определения за отказ за вписване, от които 31 са обжалвани и 10 са потвърдени.

В сравнителен план с предходните години движението по основните показатели на делата е, както следва:

Подробните данни от дейността на службата могат да се видят от приложената справка и доклад.

През отчетния перид в Службата по вписванията също не беше извършена проверка от Окръжен съд – Пловдив, тъй като такава беше извършена през 2016 г.
V. Бюро “Съдимост”
Работата на Бюро “Съдимост” при Районен съд – Пловдив и през 2017 г. бе насочена към спазване изискванията на Наредба № 8 за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост. През 2016 год. са изготвени 71 070 справки и свидетелства за съдимост /при 71 392 през 2016 г./ В службата работят четирима служители и на всеки от тях се падат по 17 768 свидетелства и справки годишно или по 1 481 на месец.

В сравнение с предходния отчетен период, през 2017 г. се наблюдава незначително намаление на изготвените и издадени свидетелства и справки за съдимост – с 322 свидетелства и справки по-малко, т.е. налице е запазване количеството на постъпилите искания за издаване на свидетелства и справки съдимост, като Бюро “Съдимост” продължава да бъде едно от най-натоварените звена в Районен съд – Пловдив към настоящия момент.

• 
  Утвърждаване на механизми на взаимодействие на Районен съд Пловдив с органи на законодателната и изпълнителната власт при спазване принципа на независимост на съдебната власт;
  
• 
  Повишаване на правната култура на различни групи от обществото, с акцент върху младите хора, и познанията за ролята и функциите на отделните органи на съдебната власт чрез активизиране участието и ролята на Районен съд - Пловдив;
  
• 
  Подобряване комуникацията на Районен съд – Пловдив с медиите, включително проактивна комуникация чрез електронните и социалните медии. Изграждане на нова комуникационна компетентност.
  
• 
  Ефективна комуникация в всички медии. Механизми за комуникация.
  
• 
  Установяване на ефективна вътрешна комуникация.
  
• 
  Мониторинг на Плана за действие на Районен съд - Пловдив за изпълнение на Комуникационната стратегия на съдебната власт – 2014 г. – 2020 г.
  

1. 
   Сграда.
   

Районен съд Пловдив се помещава в сградата на Съдебна палата гр.Пловдив, находяща се на бул.“Шести септември“ N 167 от месец ноември 1999 г., където се помещават съдиите и съдебните служители. Всички кабинети, деловодства и канцеларии са оборудвани с необходимата за дейността им техника и мебелировка. Въпреки това помещенията като брой и обем са недостатъчни за осъществяване на нормална правораздавателна дейност, тъй като в Съдебната палата се помещават също Апелативен съд – Пловдив и Окръжен съд – Пловдив.

И през отчетната 2017 г. бяха предприети действия по извършване на ремонт и модернизиране на съществуващите помещения.

През отчетния период се извърши боядисване и освежаване на останалите кабинети на съдиите на ет. 4 – нова сграда на Съдебната палата, които не бяха ремонтирани до края на 2016 г. Наред с това се извърши текущ ремонт на съдебни деловодства и канцеларии на съдебни секретари в старата сграда на Съдебната палата с вход от бул.”Шести септември”, с подмяна на ламинат, боядисване с латекс и монтаж на растерен таван; За оптимизиране на разходите по отопление през зимата и охлаждане през лятото при извършване на ремонтите бяха монтирани растерни тавани във всяко едно от помещенията, което ще се отрази съществено на разходите за ел. енергия и топлоенергия; извърши се ремонт на покривна част /капандура/ на Старата сграда на РС – Пловдив чрез обшивка на касата с ламарина, подмяна на ламперията и полагане на нова хидроизолация; извърши се ремонт на Бюро „Съдимост“ – боядисване с латекс и подмяна на ламината. Ремонтираха се санитарните възли на ет. 4, нова сграда на РС - Пловдив. Извърши се ремонт на тавана на ет. 3 – стара сграда чрез полагане на двойна изолация и монтаж на нов растерен таван. В началото на отчетния период на Общо събрание на Съда се взе решение относно начина, по който следва да се усвоява СБКО в Районен съд - Пловдив, а именно: една част под формата на ваучери, а средствата от останалата част се вложиха за 3 конферентни мероприятия и смяна на филтри на автомати за вода.

За следващия отчетен период следва да бъде предвиден ремонт на тавана на архива на съда, ремонт на санитарния възел на ет. 3 /Стара сграда/, сваляне нивото на таваните на коридорите на ет. 1 и ет. 2 /Стара сграда/, както и преустройство на съществуваща зала – № 13, находяща се в източната сграда на Съдебната палата, като последната се прегради хоризонтално и вертикално и се обособят помещения и на двете нива, на които се намира залата. По този начин това голямо помещение ще се използва в цялост и ще реши отчасти битовите проблеми на съда. Обособяването на отделни помещения ще даде възможност за създаване на деловодства и адвокатска стая на долното ниво и съдебни зали на второ ниво, с което проблемът с недостига на зали и деловодства ще бъде решен в голяма степен. В тази връзка е сезирана Комисия „Управление на собствеността“ към Висшия съдебен съвет.
2. Техническо оборудване – компютри, мрежи, програмни продукти.
В края на отчетния период Районен съд – Пловдив разполага с 11 бр. сървъри, като 9 бр. са собственост на съда и 2 бр. са предоставени за ползване от Агенция по вписванията, 1 бр. сторидж, 233 бр. компютри, от които собственост на съда са 218 бр., 15 бр. са предоставени за ползване от Агенцията по вписванията, 7 бр. лаптопи, 116 бр. принтери, 79 бр. UPS, от тях 77 бр. са собственост на съда, 2 бр. са предоставени за ползване от Агенцията по вписванията, 37 бр. мултифункционални устройства, 62 бр. монитори, 13 бр. звукозаписни системи, 13 бр. скенери, 3 бр. мултимедийни проектора и 15 бр. таблети.

През отчетния период беше закупена нова техника, както следва:

• 
  Сървъри – 1 бр.;
  
• 
  Монитори – 33 бр.;
  
• 
  Мини компютри – 5 бр.;
  
• 
  Мултифункционални устройства – 3 бр.
  

• 
  Компютри – 39 бр.;
  
• 
  Монитори – 39 бр.;
  
• 
  Лазерни принтери с двустранен печат – 14 бр.;
  
• 
  Скенери – 5 бр.;
  

Всички програмни продукти, които се ползват от Районен съд Пловдив, са лицензирани.

Закупен e програмен продукт “Апис”,с модули „Апис-Право”,”Апис-Процедури”,”Апис-Време”,”Апис-Глобус”, „Апис-Практика”, „Апис-Евро право” Апис Регистър Плюс” и „Апис – Финанси” – мрежови вариант.

В РС Пловдив се използва лицензиран антивирусен продукт „ESET Endpoint”.

Продължава използването на софтуерен продукт за синтез на реч Speech Lab 2.0. Специализираният софтуер е предназначен за  обслужване на  незрящи,  хора със затруднено зрение и неграмотни. Програмният  продукт е предоставен на съда от сдружение ” Програмата за развитие на съдебната система” /ПРСС/.

Благодарение на този продукт незрящите, хората със затруднено зрение и неграмотните имат възможност да се запознаят с актовете на съда, постановени по делата, по които те са страни. Системата преобразува текстовете от съдебните актове в естествено звучащ аудио сигнал с женски глас. По този начин текстовете от съдебните актове ще бъдат изслушвани по разбираем, естествен и приятен начин.

През 2016 г., в касата на Районен съд Пловдив и тази на служба „Държавен съдебен изпълнител” се използва програмен продукт „Каса и банка”, административния секретар работи с програмен продукт ТРЗ „Аладин”. Касата на съда ползва програмен продукт подсистема на „Аладин”- „Работна заплата”, а в счетоводството на съда е внедрен програмен продукт „ Web Конто 66”. През отчетния период продължава да се използва и програмният продукт „Склад Про” за заприходяване и отчитане на материалните запаси в съда.

През 2017 г. продължава работата в Бюрото за съдимост по внедрената програма АИС „Бюро съдимост”, разработена по ЛОТ 4 по програма ФАР. Същата работи успешно, като наред с това се работи усилено и с издаване на електронни свидетелства за съдимост, като справките своевременно се изпращат на Министерство на правосъдието. В Бюрото за съдимост към РС Пловдив се обработват и изпратените по електронен път искания от прокурорите за получаване на официални справки за съдимост и връщането им незабавно по електронен път.

През отчетния период продължи извършването на справки чрез отдалечен достъп до национална база данни ”Население” към Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” при Министерство на регионалното развитие и благоустройство по защитен канал с потребителски интерфейс в диалогов режим на работа.

Продължава изпращането на призовки и съобщения чрез електронен пощенски адрес по реда на чл.42, ал.4 и сл. от ГПК.

През месец август се внедри Система за идентификация на адвокат с валидни права – „Барлет“

Чрез нея се проверява актуалното състояние на всеки регистриран адвокат към колегията. Към момента могат да се правят справки за адвокатска колегия Пловдив, София, Варна, Добрич, Търговище и Шумен.

За нуждите на служба „Държавен съдебен изпълнител“ се осъществява достъп до Регистър на банковите сметки и сейфове – Българска народна банка.

Районен съд Пловдив работи по проект за изграждане на съвременна, модерна информационна инфраструктура, която да осигури всички необходими ресурси за нормалната работа на големия брой потребители, както и защита на данните от случайна загуба, целенасочено унищожаване, външни атаки и други опасности. Тази инфраструктура трябва да осигури непрекъснатост на работата, актуалност на закупените активи за минимум 7 годишен период и да бъде лесна за управление.

Търсейки наличието на свободен ресурс и за възможност за оптимизация на нашите разходи се спряхме на варианта за внедряването на технология за виртуализация на сървърни комплекси и свързаните с тях масиви за съхранение на данни, които ще осигурят ефективно използване, поддръжка и управление на хардуерните ресурси и повишат надеждността в работата на приложните системи.

Икономиите при въвеждане на технологии за виртуализация се постигат предимно за сметка на намаляване на разходите за електроенергия, охлаждане и освобождаване на пространство.

Виртуализацията дава възможност за достъпването на работната станция от всяка точка в мрежата - виртуалните десктопи позволяват на магистратите и служителите да имат достъп до приложения и документи от множество устройства, включително други настолни компютри и лаптопи. Това увеличава производителността, като им позволява достъпа до необходимите им данни от всяко работно място.
VІІІ. Препоръки.

1. 
   Предложения за законодателни изменения
   

Последните изменения в ГПК не решиха в пълна степен проблемът със свръхнатовареността на районните съдилища и в тази връзка в бъдеще е мислима промяна в родовата подсъдност на някои граждански и търговски дела, като бъде намален прагът на цената на иска, при който компетентен да разгледа делото като първа инстанция е съответният окръжен съд. Наред с това, е мислимо и изменение на правилата за определяне на подсъдността в случаите, в които е заявен частичен иск. За подсъдността следва да се определя по размера на цялото вземане, а не по размера на частично заявената претенция, като по този начин ще се предотврати хипотезата, в която с решение на районен съд се разрешават със сила на пресъдено нещо въпросите за действителността на правното основание, пораждащо вземане за суми, далеч надхвърлящи 25 000 лева, спорът за който е в компетентността на окръжен съд.

Във връзка с последните изменения на чл. 47 от ГПК и задължението за извършване на проверка по местоработата на длъжника, с цел връчване на съдебни книжа там, с цел бързина, процесуална икономия и практическо улеснение, следва да се предвиди нормативно възможността съдът да получи директен електронен достъп до системата на НАП за работодател, респективно осигурител на длъжника, касаещ единствено информацията за работодателя, за нуждите на получаване на адрес за връчване. По този начин ще бъдат спестени допълнителни разходи и усилия както от страна на съда, така и на другите институции, от които в момента с писма се изисква получаването на справка за месторабота на длъжника.

Също така във връзка със заповедното производство е налице необходимост от законодателни промени, които да са в насока облекчаване дейността на съда, предвид съществения брой на делата от този вид. В производството за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК не се извършва съществена правнорешаваща дейност. Същевременно обаче делата, развиващи се по този ред, са многобройни и ангажират съществена част от времето на магистратите, като са многобройни и действията, които съдията трябва да извърши след издаване на заповедта за изпълнение до окончателното приключване на заповедното производство. То се инициира въз основа на заявление, което не е придружено и не следва да бъде подкрепено с доказателства, като предназначението на производството е да се провери дали претендираното от заявителя вземане е спорно. В тази чисто административна дейност по размяна на книжа е ненужно ангажирането на ресурса на съдиите и съдебните служители, което значително ограничава времето и възможностите им за качествено осъществяване на пряката им правораздавателна дейност. Мислимо е функциите по проверка на спорността на вземането да бъдат възложени на държавните съдебни изпълнители, доколкото заповедното производство е част от изпълнителния процес. Също така е удачно да се пристъпи към издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист едва след връчване на препис от заявлението на длъжника, който е преценил, че не оспорва вземането и не е подал възражение, т.е. до издаване на заповед за изпълнение да се пристъпи едва след предварителното установяване на безспорността на вземането. Респективно при постъпване на възражения, да не се постановява заповед за изпълнение, а да се дават указания за предявяване на вземанията по общия исков ред, чрез предявяване на осъдителен иск.

Други предложения във връзка с бързината и процесуалната икономия са свързани с промяна на уредбата в производството по изменение на постановеното решение в частта за разноските. Настоящата норма на чл. 248 от ГПК препятства възможността страната самостоятелно да обжалва до по- горната инстанция решението само в частта за разноските и пътят й за защита в тази връзка е първо да поиска изменение на решението от съда, който го е постановил, а след това при несъгласие евентуално да обжалва постановеното определение. Тази процедура води обаче единствено до забавяне на производството, защото в масовия случай съдът още в решението си е изложил мотиви по отношение на разноските, които свои съображения допълнително се налага да доразвива при произнасяне по постъпило искане за изменение и обикновено отново се получава същия резултат. Ако пък има и жалба срещу самото решение, тя не се изпраща самостоятелно, а се чака приключване на процедурата по изменение на решението в частта за разноските, като така въззивната инстанция се налага също да се произнася и по двата атакувани акта и в крайна сметка като цяло процесът се забавя.

Отново във връзка с бързината и процесуалната икономия е мислимо да се предвиди изрично възможността, когато при администриране на въззивна жалба първоинстанционният съд е изпратил нередовна жалба, делото да не му се връща за даване на указания до страната за отстраняване на съответните нередовности, което допълнително да забавя производството, а въззивната инстанция сама да предприема действия за това. Още повече, след като законодателят изрично е предвидил възможността окръжен съд да разгледа дело, което принципно е подсъдно на районния съд, то на по- силното основание администрирането на жалбите в подобна хипотеза би могло да се извършва от въззивната инстанция, компетентна да разгледа и спора по същество.

При настоящата законодателна уредба не е гарантирана достатъчна бързина в развитието на бързото производство по реда на чл. 310 и сл. ГПК. Процесуалната уредба е насочена към бързина в действията на съда, но не и реципрочна бързина в действията на страните. Срокът за отговор е идентичен със срока за отговор на исковата молба по общия исков ред, срокът за въззивно обжалване, за отговор на въззивната жалба и др. са също идентични с общия исков процес. Поради това, въпреки предназначението на този тип особено исково производство да осигури бързина в разглеждането на определени видове дела, на практика такава бързина не се постига. Същевременно обаче съществуват и бързи производства, които се характеризират с висока степен на фактическа и правна сложност, правилното разглеждане на които не би могло да се гарантира надлежно по реда на бързото производство. Удачно е да се предвиди разпоредба, според която в подобен случай производството да може да преминава от бързо в такова по общия исков ред, каквато възможност съществуваше по отменения чл. 126Д ГПК /1952 год./.

С цел преодоляване свръхнатовареността на районните съдии, разглеждащи граждански дела, са мислими предложения за законодателни промени в областта на медиацията и доброволното извънсъдебно уреждане на спорове в посока разширяване приложението на този способ. Така например би могло да се предвиди задължителна медиация, като самостоятелен етап при искове за развод, родителски права, издръжка и тези по Закона за защита от домашно насилие. В преобладаващия брой случаи след образуване на гражданско производство пред районните съдилища и извършването на редица процесуални действия от страна на съда- размяна на книжа, насрочване на делото в открито съдебно заседание, изготвяне на проект за доклад и разглеждане на делото, се постига споразумение или след издаване на заповед за незабавна защита /по ЗЗДН/ се оттегля молбата, сезираща съда и се стига до прекратяване на производството. Би могло да се постигне значителен ефект ако преди сезирането на съда се провежда задължителна медиация, като в много от случаите биха се уредили доброволно и извънсъдебно правните спорове, които касаят изключително личната сфера на страните. Този подход би могъл да се приложи и по облигационните искове, при наличие на трайни търговски отношения между страните.

През отчетния период съществено бе изменен и НПК като с ДВ бр.63 от 04.08.2017г., в сила от 05.11.2017г., бяха въведени съществени промени в съдебното производство. Едно от основните изменения на НПК бе създаването на разпоредително заседание, с което на практика се промениха задълженията на съдията – докладчик по насрочване на делото и обсъждане на въпросите в закрито заседание. Новата процедура предвижда провеждане на открито разпоредително заседание с участието на страните, в което се обсъждат основни въпроси преди старта на съдебното производство, подсъдно ли е делото на съда и наличието на процесуални нарушения. Следва да се отбележи, че с провеждането на разпоредително заседание се преклудира възможността страните да обжалват присъдата или решението на първоинстанционния съд, като навеждат основания за допуснати процесуални нарушения, които в разпоредителното заседание са приети за несъществени или не са били предмет на обсъждане. Последното поражда много въпроси относно приложението на тези процедури и правата на всяка една от страните, като преди влизане в сила на тези изменения в Районен съд Пловдив, съвместно с Окръжен съд Пловдив, бе организиразно обучение на наказателните съдии, проведено от лектори – съдии от ВКС, участвали в работна група по изменения на НПК. Обучението премина по предварително зададени въпроси към лекторите, обхващащи новите процедури и така бяха обсъдени различни хипотези, които биха породили противоречива практика. Това обучение бе изключително полезно и даде старт на подобен тип обучения и в другите райони на страната. Въпреки това тези нови процедури тепърва ще пораждат въпроси в ежедневната дейност на наказателните съдии, като практиката им ще даде и основания за нови обсъждания на въпросите, възникнали при прилагането на новите разпоредби на НПК и установяването на единна практика в съдилищата в страната.

Наред с разпоредителното заседание бяха въведени и други изменения, като правомощия на въззивната инстанция, ускоряване на наказателното производство и други, по които също предстои създаване на практика, която ще бъде предмет на обсъждане в следващия отчетен период.

При приложението на НПК се срещат някои трудности, вече посочени в предишните отчетни доклади, които водят до забавяне при разглеждането на наказателните дела и най-вече нарушаване принципа за неотменност на наказанието и стабилността на окончателния съдебен акт. В тази връзка предлагаме да се ограничи възможността за възобновяването на наказателното дело по искане на осъдения. Това би било нужно само при съдебен акт, с който е наложено наказание лишаване от свобода или друго по-тежко наказание.

Проблемно е законодателното решение при сегашната редакция на чл.219, ал.5 от НПК, тъй като съгласно същата са нужни поне три дни по-ранно призоваване за повдигане на обвинение. Последното изключва възможността да бъде взета МНО „Задържане под стража” например освен при залавяне на лицето непосредствено след извършване на престъпление или по време на извършването му.

2. 
   Други
   

В Съдебна палата – Пловдив се помещават три съда – Апелативен съд – Пловдив, Окръжен съд – Пловдив и Районен съд – Пловдив, като последният е с най-голям състав съдии и служители. Помещаването на трите съдилища в една сграда има както предимства, така и недостатъци. Сериозен е проблемът с битовите условия на трите съдилища, но между ръководствата им съществува постоянна връзка и синхрон, като всеки един текущ проблем се решава своевременно и следва да се отбележи, че ръководството на Районен съд – Пловдив е подкрепяно в почти всички свои начинания от по-горните ръководители.

Години наред наболял проблем е и съдебна зала N 13, който се намира в средата на източната сграда, но залата е с голям обем и е практически неизползваема, тъй като през зимния период не може да бъде отоплявана, налице са и проблеми с настилката й и др. За да бъде приведена във вид, отговарящ на нуждите на съда, следва да бъде извършено проектиране и преграждането на последната хоризонтално и вертикално. Така ще се получат няколко помещения, като на първото ниво може да се обособят две зали за деловодства, а между тях да се изгради модерна адвокатска стая. По този начин ще се осигурят много добри условия за адвокатите, които ще имат възможност в отделно голямо помещение да се запознават с делата, където ще имат възможност и да правят справки в деловодната система на съда. Наред с това намиращите се в съседство деловодства ще дадат възможност за бързо обслужване на адвокатите и гражданите, като пренасянето на дела в Съдебната палата и носенето им в адвокатска стая ще бъде ограничено до минимум. Създаването на тези деловодства ще даде възможност за подреждане и съхранение на делата на едно място в Съдебната палата, което ще доведе и до освобождаване на помещения и съответно създаване на по-добри условия за работа на останалия служителски състав.

На второто ниво от зала N 13 могат да се обособят три съдебни зали, които са от особена необходимост към настоящия момент, тъй като Районен съд – Пловдив е с висока натовареност, всяка една съдебна зала е ангажирана през работните дни и често се налага изчакването на отделни състави, които ползват една зала. Това създава излишно напрежение в работата на съда и води до недоволство от страна на адвокати и граждани, което е разбираемо. С обособяването на три нови зали ще се концентрира и потокът от граждани, който ще бъде само в източната сграда на Съдебната палата, където ще бъдат позиционирани всички деловодства на Районен съд – Пловдив и всички заседателни зали.

В заключение искам да отбележа, че усилията в работата на Районен съд – Пловдив следва да продължат да бъдат насочени към повишаване доверието в съдебната система, осъществяване на справедливо, ефективно, качествено и в разумни срокове правораздаване, спазване на строга финансова дисциплина и разумно разходване бюджетните средства на институцията, както и повишаване квалификацията на всички работещи в съда.


ИВАН КАЛИБАЦЕВ:

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РАЙОНЕН СЪД –

ПЛОВДИВ

4000 ПЛОВДИВ, БУЛ. „ШЕСТИ СЕПТЕМВРИ” № 167