Решение №143 /26 г на Общински Съвет гр. Летница
Изтегляне 0.72 Mb.
|
+Момина сълза - Convallaria majalis L. *Liliaceae* Среща се в местността "Лъговете" и гората срещу "Хайдушки кладенец" - до високото напрежение - гр. Летница. Ресурсите й са максимално използваеми. Мъртва коприва червена - Lamium purpureum L. *lamiaceae* Среща се в Летница в парк "Калето" и покрай Стопанските дворове на с. Кърпачево и с. Горско Сливово, покрай огради, пътища, и обработваеми площи. Ресурсите й са ограничено използваеми. Овчарска торбичка - Capsella bursa-pastoris (L) Medic *Brassicaceae* Среща се навсякъде по поляните на Летница, Горско Сливово и Кърпачево, включително и регулацията, най-често като бурен и плевел край огради, пътища и обработваеми площи. Ресурсите й са максимално използваеми. Орехче ливадно - Filipendula vulgaris Moench. (F. hexapetala Gilib) *Rosaceae* Среща се на по-влажни места - около водохранилището на с. Крушуна и около пресъхналия гьол на с. Кърпачево. ресурсите му са ограничено използваеми. Паричка - Bellis perennis L. (B. hybrida L.) *Asteraceae* Среща се покрай междуселските пътища. Ресурсите й са ограничено използваеми. Пипериче водно - Persicaria maculata (Raf.) S. Gray *Polygonaceae* Среща се по влажните места - по старото корито на р. Осъм, в парк "Калето"-гр. Летница и около барата до Пчелина. Ресурсите му са неизползваеми. Равнец струмски /Р. жърт/ - Achillea clypeolata Sm. *Asteraceae* Разпространен е по покрайнините на с. Крушуна и с. Кърпачево. Ресурсите му са максимално използваеми. Равнец хилядолистен /Р. бял/ - Achillea millefolium gr. *Asteraceae* Видът е широко разпространен на територията на цялата община, покрай огради, пътища и обработваеми площи. Ресурсите му са максимално използваеми. Синчец обикновен - Scilla bifolia L. *Liliaceae* Разпространен е в местността "Бабичина"-гр.Летница, общинската гора срещу "Хайдушки кладенец" и в покрайнините на с. Кърпачево. Ресурсите му са ограничено използваеми. Синя жлъчка грапавоплодна -Cichorium intybus L. *Asteraceae* Среща се в покрайнините на населените места около пътя между Летница-Крушуна, Летница-Александрово и Летница-Каменец. Ресурсите й са неизползваеми. Слез дребен - Malva pusilla Sin. *Malvaceae* Среща се навсякъде по пасищата на Летница и в покрайнините на с. Крушуна и с. Горско Сливово. Ресурсите му са неизползваеми. Слез горски - Malva sylvestris *Malvaceae* Среща се в местността "Бабичина" около гр. Летница. Смрадлика - Cotinus coggygria Scop. *Anacardiaceae* Среща се по Кърпачевския баир, пътя между Крушуна и Кърпачево и много големи находища има в гроския фонд около Ловджийската хижа. Ресурсите й са максимално използваеми. Теменуга миризлива - Viola odorata L. *Violaceae8 Среща се в горския фонд на населените места от общината. Ресурсите й са максимално използваеми. Трънка - Prunus spinosa L. *Rosaceae* Среща се в Летница навсякъде покрай горите и покрай пътищата. Ресурсите й са максимално използваеми. Червен кантарион обикновен - Centaurium erythraea Rafn *Gentianaceae* Среща се по поляните на селата Горско Сливово и Кърпачево. Ресурсите му са ограничено използваеми. Шипка храсталачна - Rosa corymbifera Borkh. *Rosaceae* Среща се в горския фонд на всички населени места. Ресурсите й са максимално използваеми. Ягода горска - Fragaria vesca L. *Rosaceae* Среща се в горите, около Ловджийската хижа на Летница и населеното място Кърпачево. Ресурсите й са максимално използваеми. Ясен полски - Fraxinus oxycarpa Willd *Oleaceae* Среща се в регулацията на гр. летница и в гроския фонд в местността "Долна Дъбрава". Ресурсите му са неизползваеми. Находища на лечебни растения в природната забележителност "Маарата" - с. Крушуна Сем. Aspleniaceae + Phyllitis scolopendrium - волски език - Среща се в скалните участъци. Ресурсите му са ограничени. Сем. Anacardiaceae - Анакардиеви Cotinus coggygria Scop. - смрадлика - Среща се в покрайнините на горския фонд. Сем. Apiaceae - Сенникоцветни Angelica archangelica L. - пищялка лечебна - Среща се рядко покрай потока на "Маарата". Сем. Asteraceae - Сложноцветни Achillea millefolium gr. - равнец хилядолистен /Р. бял/ - Широко разпространен. Anthemis cotula L. - подрумиче /Бяла Рада/ полско - Среща се по влажните места. Arctium minus Bernh - репей дребен - Среща се в най-ниските части на природната забележителност. Bellis perennis L. - паричка - Среща се в покрайнините на горския фонд. Leucanthemum vulgare Lam. - маргаритка обикновена - Среща се по влажните части около потока. Tanacetum vulgare L. - вратига паничка - Среща се край водоема. Taraxacum offcinale Web - глухарче обикновено - Среща се по поляните около "Маарата". Tussilago farfara L. - подбел - Среща се около поречието на потока.
Betuka pendula Roth - бреза обикновена - Култивира се като парково дърво. Сем. Brassicaceae - Кръстоцветни Capssella bursa - pastoris /L./ Medic - овчарска торбичка обикновена - Среща се в ливадните части. Сем. Butomaceae - Водолюбиви Butmus umbellatus L - водолюб сенников - Среща се нарядко по покрайнините на водоема. Сем. Fabaceae - Бобови Galega officinalis L.- конски ребра /жаблек/ - Среща се по влажните места около потока. Coronilla varia L. - зайчина пъстра - Рудерал в най-ниската част на "Маарата". Lathyrus sylvestris L. - секирче горско - Среща се в ливадите на "Маарата". Lotus corniculatus L. - звездан обикновен - Среща се в ливадните части. Ononis spinosa L. - гръмотрън бодлив - Среща се по влажните ливади около потока. Vicia cracca L.- глушина птича - Среща се около потока до пещерата. Vicia grandiglora Scop. - глушина едноцветна /Фий е/ - Среща се в ливадните части на "Маарата". Сем. Fagaceae - Букови Quercus frainetto Ten - благун - Порадично разпространение в горския фонд на природния обект. Qurcus robur L. - дъб летен - Единични дървета около потока на долната част.
Centaurium erythraea Rafn - червен кантарион обикновен - Порадично разпределение в скалната част на обекта. Сем. Hypericaceae - Звъникови Hypericum perforatum L .- звъника лечебна /жълт кантарион лечебен Порезниче/ - Среща се в ливадните участъци. Сем. Iridaceae - Перуникови Iris pseudacorus L. - перуника блатна - Срещат се единични екземпляри в долната част на потока. Сем. Lamiaceae - Устноцветни Ajuga chamaepitis /L./ Schreb - срещниче обикновено - Рудерал в крайсерските мери. Lamium album /L/- мъртва коприва червена - Рудерал. Leonurus cardiaca L. - дяволска уста обикновена - Среща се по протежение на водоема. Mentha aquatica L - мента водна - Среща се по поречието на потока. Mentha longifolia /L/ Huds - мента дълголистна - По течението на потока. Salvia aethiopis L. - какула бяла /конски босилек/ - Рудерал в ливадните части на обекта. Thymus callieri Borb - мащерка калиерова - Среща се по сухите тревисти места в горската част на обекта. Сем. Lemnaceae - Воднолещови Lemna minor L. - водна леща дребна - Среща се в спокойните води на потока до селото. Сем. Papaveraceae - Макови Chelidonium majus L. - змийско мляко - Среща се във влажните и сенчести участъци на лесопарк "Маарата". Сем. Plantaginaceae - Живовлекови Plantago major L. - живовлек голям - Среща се в пасищната растителност. Plantago lanceolata L. - живовлек ланцетовиден - Среща се в състава на пасищната растителност.
Persicaria hydropiper /L./ Spach - пипериче обикновено - Среща се навсякъде около влажните места край потока. Persicaria maculata /Raf. S/ Gray - пипериче водно - Среща се навсякъде около влажните места край потока.
Adonis vernalis L. - горицвет пролетен -Среща се като единично находище. Clematis vitalba L. - повет обикновен - Широко разпрстранен. Consolida regalis S.F.Gray - ралица обикновена - Среща като единични екземпляри край пътеките в лесопарк "Маарата". Helloborus odorus W. et K. - кукуряк миризлив - Среща се в храстовата част на лесопарк "Маарата". Ranunculus ficaria L. - жълтурче - Среща се из влажните места по поляните край пещерата. Ranunculus repens L - лютиче пълзящо - Среща се по всички поляни край водоема.
Crataegus monogyna Jacq - глог червен - Среща се в покрайнините на горския фонд и ливадите на "Маарата". Filipendula vulgaris Moench- орехче ливадно - Има спорадично разпространение. Fragaria vesca L. - ягода горска - Повсеместно разпространение. Potentilla reptans L. - прозорче пълзящо - Среща се около потока. Prunus spinosa L. - трънка - Среща се в горския фонд и покрайнините му и по ливадите. Rubus caesius L. - къпина полска - Среща се край влажните места около потока.
Salix alba - върба бяла - Среща се край потока, ограничен. Сем. Solanaceae - Картофови Physalis alkekengi L. - мехунка - Срещат се единични екземпляри. Сем. Sarganiaceae - Ежоглавичкови Sparganium erectum L. - ежова главичка - Срещат се единично край потока. Сем. Violaceae - Теменугови Viola odorata L. - теменуга миризлива - Среща се масово в храстовата растителност на лесопарк "Маарата".
+ Билки, забранени за събиране Други видове лечебни растения, регистрирани на територията на община Летница:
Защитени територии Не можем да не отбележим чудесните природни забележителности, които са на територията на общината. Те са впечатляващи със своята красота и въздействие върху човека - пещери и водопади, уникални скални образования, като че ли излезли от филмова лента. С цел опазване на биологичното разнообразие в екосистемите на района и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерните забележителни обекти на неживата природа и пейзажи, за защитени територии в община Летница са обявени: 1. Защитена зона "Деветашко плато" (Съгласно решение на Министерски съвет от 02.03.2007 г., обнародвано в Държавен вестник, бр. 21/09.03.2007 г.) Деветашкото плато е карстово плато разположено в Северна България, в Предбалкана северозападно от град Ловеч. Общата площ на защитената зона е 78 947.750 дка. . На северозапад платото оформя ръб над река Осъм, която служи за граница. От север границата преминава през землищата на селата Александрово и Кравуна, като на изток от Кравуна върви в южна и западна посока през землищата на Горско Сливово и Кърпачево. От запад тя върви първоначално в посока успоредно на пътя Йоглав-Тепава. Оттам продължава на североизток до Деветаки, където отново върви в южна посока и описва отворена на юг дъга. Основната скала тук е от варовици, като се наблюдават почти всички видове повърхностни и подземни проявления на карста - въртопи, валози, карстови блата, пропасти и пещери. Много от въртопите служат за начало на пещери и пропасти.Тук са едни от най-големите пещери и пещерни комплекси в България. Горите заемат 1/3 от територията на Деветашкото плато, а останалата част са предимно открити пространства. . Широколистните гори са основно от цер /Quercus cerris/, космат дъб /Q. pubescens/ и вергилиев дъб /Q. virgiliana/. На места са примесени със сребролитна липа /Tilia tomentosa/, келяв габър /Carpinus orientalis/ и мъждрян /Fraxinus ornus/, както и храсталаци и гори от келяв габър. Откритите пространства са обрасли с мезоксерротермна растителност с преобладаване на луковична ливадина /Poa bulbosa/, пасищен райграс /Lolium perenne/, троскот /Cynodon dactylon/ и белизма /Dichantium ischaemum/, или с мезофилни тревни съобщества от ливадна власатка /Festuca pratensis/, броеничеста ливадина /Poa sylvicola/, ливадна лисича опашка /Alopecurus pratensis/, пасищен райграс /Lolium perenne/, издънкова полевица /Agrostis stolonifera/ и др. Скалните комплекси в района са местообитание на редица петрофилни видове птици, някои от които редки и застрашени. Тук са установени 78 вида птици, от които 8 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 38 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашен в категория SPEC1 е включен 1 вид – ливадния дърдавец /Crex crex/, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 12 вида, в SPEC3 - 23 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 23 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 20 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Деветашкото плато е от световно значение за опазването на ливадния дърдавец. То е едно от най-важните места в страната от значение за Европейския съюз за опазането на гнездящите тук орел змияр /Circaetus gallicus/ и градинска овесарка /Emberiza hortulana/. Района поддържа и представителни популации на бухала /Bubo bubo/, осояда /Pernis apivorus/, белоопашатия мишелов /Buteo rufinus/, късопръстата чучулига /Calandrella brachydactyla/, ястребогушото коприварче /Sylvia nisoria/ и червеногърбата сврачка /Lanius collurio/. Само 0.5% от територията е поставена под законова защита съгласно националното природозащитно законодателство. 70% от мястото се припокрива с КОРИНЕ място “Деветашко плато”, определено през 1998 г., поради европейското си значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни, включително птици. През 2005 година територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място. Деветашкото плато включва 3 защитени местности и 2 природни забележителности. На територията на община Летница се набират две защитените местности и една природна забележителност, включени в защитена зона "Деветашко плато". а) Природна забележителност "Маарата" Местността "Маарата" се намира в южната част на село Крушуна. На основание чл. 23 от Закона за защитени територии и със Заповед № РД-418/14.11.1995 г. парк "Маарата" с площ 57 дка, е обявен за природна забележителност. Паркът включва:
Природната забележителност "Маарата" включва уникални обекти на неживата природа: огромен бигоров скален масив, карстов водопад, водна травертинова каскада, пещера. От научна гледна точка феноменалното в случая са скалните образования наречени карстови. Тук на едно място като под открито небе могат да се видят всички карстови форми - кари, въртопи, валози, сляпа, полусляпа и суха долина, каньон (ждрело), пропасти, пещерни галерии и зали. От около 25 години теса обект на систематизирано спелеологическо изучаване. не случайно БАН (Българска Академия на Науките) в частност Географски институт и фондация Център по карстология "Вл. Попов" е избрал именно района на с. Крушуна за моделен район на карстови защитени територии на България с оглед на тяхното устойчиво развитие. Това е показателно за представителността и значението на карста край с. Крушуна - еталон за защитена карстова територия в България. Честото присъствие на специализирани изследователски екипи за научни изследвания на карста и карстовите региони е показателен факт за научната стойност на крушунския карст. Гореспоменатите са в процес на разработване на Програма за мониторинг на карстовите защитени територии с оглед на тяхното ефективно управление и устойчиво развитие. Така на практика на площ, заемаща цялата южна половина на общината, се наблюдават почти всички видове повърхностни и подземни проявления на карста. Със своите специфични характеристики, той съхранява информация за еволюцията на човечеството, животинския и растителния свят, населявал планетата от дълбока древност до наши дни. Паркът е в много добро естествено състояние и може да бъде използван като атрактивен обект за туризъм. Изработва се Подробен устройствен план - план за регулация и застрояване за целия парк, съгласно който се предвижда застрояване на рекреационни и туристически обекти. б) Защитена местност ( Съгласно чл. 33 от Закона за защитените територии)
Пещери: Пещерата "Бонинска пещера" ( Попска пещера) -Разположена е на 2,5 км. югоизточно от с. Крушуна. Пещерата е с дължина 4 530 м, а надморската височина на входа е 254 м. Образувана е в долнокредни варовици - Деветашка варовита свита с аптска възраст от едноименния моноклинален хорст. Тя е пещерата с най-дългото подземно езеро у нас - 800 м. Тази пещера е осма по дължина в страната.; Пещера "Водопада" -Изворна пещера на 1 5 км. южно от с. Крушуна. Пещерата е с дължина 1995 м.- 34-та по дължина в страната. Разклонена, възходяща и постоянно водна пещера развита по две основни системи от пукнатини с посока север-юг и запад-изток.; Пещера "Урушка маара" (Пройновата пещера) -Изворна пещера на 2 км. югозападно от с. Крушуна. Дължината й е 1600 м. - 39-та по дължина в страната.; Пещера "Горник" - Водна пещера на 2.5 km. югоизточно от с. Крушуна с дължина 1080 м.; Пещера "Стълбицата" - Пропаст на 2 км югозападно от с. Кърпачево. Името и произлиза от стъпаловидния и надлъжен профил, но най-вече, от поставената от местното население дървена стълба на входния отвес, заменена по-късно от метална.Дължината й е 145 м.; Пещера "Футьовата пещера" - с. Кърпачево е с дължина 700 м.; Пещера "Калица" - с дължина 450 м.;
Макар повечето усилия да са концентрирани в тази насока, създадените зелени площи и рекреационни комплекси не осигуряват в пълна степен както задоволяването на нуждите от ежедневен и седмичен отдих, така също и осигуряване на по-добри микроклиматични условия на района, а също и оздравяване на селищната среда. Основни изводи и необходими действия:
Разнообразяването и дообогатяването на флората и фауната, интродуцирането на нови видове ще се извършва по реда на Раздел IX "Въвеждане на неместни или повторно въвеждане на местни животински и растителни видове в природата" от Закона за биологичното разнообразие. АНАЛИЗ ПО ФАКТОРИ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ ОТПАДЪЦИ Един от основните проблеми на община Летница е свързан с отпадъците. Той включва, състоянието на депото за ТБО в гр. Летница, дългосрочно решаване на проблема с депониране на отпадъците, липсата на разделно събиране на отпадъците. На територията на общината се формират следните видове отпадъци: битови, строителни, производствени, а в това число и опасни. Вид на отпадъците по справка на община Летница в процентно съотношение: - битови - 85 % - строителни - 12 % - производствени - 2,8 % - други - 0,2 % Основни източници на битовите отпадъци са домакинствата, учрежденията и отпадъците от уличната и дворната растителност. Предвид това, че населените места в общината са предимно с предимно селски характер преобладават растителните и животинските отпадъци. Генерират се отпадъци от храни и животински екскременти, поради отсъствието на механизми за контрол и събиране по други схеми, както и остатъци от зеленчукови растения и цветя, изхвърлени от жилища с парцели земя и паркови зони. През зимата в отпадъците присъства и пепел от твърди горива, тъй като населението се отоплява предимно на дърва и въглища. В структурата на отпадъците значителна част заемат опаковките, които са масово разпространени. В последните години ката цяло се наблюдава тенденция за увеличаване количеството на отпадъците от опаковки и все по-усилено използване на опаковките за еднократна употреба на стоките. Това следва да се промени след приемането на страната ни към ЕС, предвид изискванията на приетата през февруари 2004 година Директива 2004/12/ЕС, която изменя Директива 94/62/ЕС за опаковките и отпадъците от опаковки. Съгласно промените страните – членки трябва да осигурят предприемането на мерки за предотвратяване образуването на отпадъци от опаковки предназначени за крайно обезвреждане. Възможните действия за това намаляване са:
Каталог: upload -> docs -> 2013-11 2013-11 -> Утвърждавам: красимир симонски изпълнителен директор на изпълнителна агенция „електронни съобщителни 2013-11 -> Решение №88/30. 07. 2008 г на Общински Съвет Летница 2013-11 -> Проект „Подкрепа за достоен живот" по Схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ: bg 051PO001 09 „ Алтернативи" 2013-11 -> О б я в л е н и е на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за общинската собственост, у в е д о м я в а 2013-11 -> Решение на Ловешки окръжен съд, предвиждащ изграждане на обект публична общинска собственост, поради липса на друга техническа възможност, както следва 2013-11 -> Програма за развитие на читалищната дейност в община летница за 2011 година 2013-11 -> Обява за обществеността 2013-11 -> На основание чл. 63, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси 2013-11 -> На основание чл. 44, ал. 2 от змсма, чл. 63, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси Изтегляне 0.72 Mb. Сподели с приятели:
|