Решение №143 /26 г на Общински Съвет гр. Летница

За качеството на атмосферния въздух от голямо значение са следните климатични елементи: слънчево греене и сумарна слънчева радиация, температура на въздуха, влажност, валежи, посока и скорост на вятъра, тихо време и други. Всички тези фактори влияят на разсейването и преноса на емитираните вредни вещества във въздушния басейн.

Качеството на атмосферния въздух във въздушния басейн на община Летница е функция от въздействието на климатичните фактори и емисиите на вредни вещества главно от местни източници. Мониторинг за замърсяването на въздуха в община Летница се извършва от РИОСВ - Плевен, направление "Контрол на чистотата на атмосферния въздух". По данни на РИОСВ - гр. Плевен:

Община Летница заедно с общините Пордим, Белене и Левски попада в район за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (Район Летница) по смисъла на чл. 30, ал. 1, т. 4 от наредба № 7, което означава, че нивата на замърсителите не превишават долните оценъчни прагове, или че нивата на показателите на КАВ ( замърсители) са значително под установените за страната норми.

Основни източници на замърсяване на атмосферния въздух на територията на община Летница са транспортните средства и битовите отоплителни инсталации. Допълнително негативно влияние има уличната и пътна настилка и качеството на хигиенизиране на населените места.

В обобщение може да се каже, че средногодишните стойности на показателите не превишават ПДК средногодишна, т.е че на територията на община Летница не се наблюдават проблеми с осигуряването на КАВ. Община Летница няма създадена оборудвана местна система за наблюдение и контрол качеството на въздуха.

За качеството на атмосферния въздух от голямо значение са следните климатични елементи: слънчево греене и сумарна слънчева радиация, температура на въздуха, влажност, валежи, посока и скорост на вятъра, тихо време и други. Всички тези фактори влияят на разсейването и преноса на емитираните вредни вещества във въздушния басейн.

Средногодишната температура на въздуха в района възлиза на +13,3^оС, като всички зимни средномесечни температури са положителни, с изключение на месец януари. Зимата тук е една от най-студените за условията на България, а лятото твърде горещо. Годишната амплитуда е 24^оС, което е критерий за силно изразения континентален характер на климата.

По данни на БАН - НИМХ-гр. Плевен са представени обобщените данни за средномесечните температури на въздуха. Запазва се тенденцията средно годишната температура да се увеличава с около 0,6^оС за десет годишен период, а за последният изследван десет годишен период средногодишната температура се е покачила с около 1,2^оС което потвърждава всеизвестния факт на настъпилото затопляне на климата.

Валежи

Няма данни за последните пет години. Единствената информация, с която разполага общината е, че района се характеризира със средно – годишна сума на валежите 543 l/m² . Влажният сезон се формира се формира от началото на месец октомври до средата на юли. При зимните месеци, валежите са предимно от сняг и дъжд. Средна абсолютна влажност 18,1 Ра. Средно годишна относителна влажност на въздуха φ = 73 %.

Основен източник на емисии от неподвижни източници са отоплителните инсталации. Те имат сезонен характер - отоплителни инсталации на обществени сгради, а също и битови отоплителни инсталации. Използваните въглища са ниско калорични, което води до отделяне на по-големи количества частици /сажди/, азотни окиси, въглероден окис, серни окиси и др. вредни вещества във въздуха. Това обаче благоприятства и околната среда, тъй като въздухът се замърсява в по-малка степен.

Отоплителните инсталации са основен източник на замърсяване на въздуха през зимния сезон.
Основна посока на ветровете

Трябва да се изтъкне една твърде неблагоприятна черта на умереноконтиненталния климат – честите температурни инверсии и големия брой дни с тихо време. Те благоприятстват задържането на замърсители в приземния слой, влияещи върху качеството на живот и околната среда. Ветровете са в зависимост от локалните особености на релефа и от естеството на преобладаващата повърхност. В района преобладаващите ветрове са западни. Тихо време, изразено в проценти е около 45 %. Ср. скорост на вятъра е 2,9 м / сек.

Глобалното разрешаване на проблема с чистотата на атмосферния въздух ще се разреши с газификацията.

На територията на общината няма предприятие, от чиято производствена дейност да се емитират целогодишно вредности в атмосферата.

`Основен източник на емисии от подвижни източници са отработили газове от моторни превозни средства. Показателите, които се контролират са: димкост, въглероден окис, азотни окиси и въглероди. Община Летница се характеризира с нисък потенциал на замърсяване - климатичните условия не благоприятстват задържане и събиране на тамосферни замърсители в приземния въздушен слой.

Анализ на този вид източник може да се направи след точна оценка на броя, вида и характеристиките на автомобилите за личен и обществен превоз в населените места. Такава информация няма и не може да се оцени реалното въздействие на транспорта върху качеството на въздуха. Независимо, че непосредствен контрол върху МПС се осъществява веднъж годишно от органите на Пътна полиция, общинските власти могат да въздействат за по-стриктен контрол върху автомобилите.

Важни предпоставки за нивото на замърсяване от МПС са гъстотата на пътната мрежа, наличието на пътища от висок клас и съответно интензивността на трафика. На територията на община Летница има пътища III-ти и IV-ти клас. Дължината на третокласните пътища в общината е 26.250 км., а на четвъртокласната - 17.020 км.

Може да се обобщи, че подвижните източници на емисии оказват значимо отрицателно въздействие върху качеството на атмосферния въздух в населените места. Този източник би следвало да е на особено внимание от страна на общината, поради реалните възможности местната власт да взема решения по организацията на транспорта в населените места.

Неприятни миризми

Основен източник на неприятни миризми се явяват торищата около личните стопанства в общинския център и останалите населени места на общината, а в множеството случаи и битово-фекалните води при неизградена или компрометирана канализация, такава, каквато все още липсва в трите села на общината. Източник на неприятни миризми в града се явяват също личните стопанства на домакинства, живущи в едно и двуфамилни къщи и разполагащи с малки дворни места за отглеждане на птици и животни.

• 
  Община Летница се характеризира с климатични фактори, които не обуславят висок потенциал на замърсяване на атмосферния въздух;
  
• 
  Производствените предприятия не замърсяват въздуха с наднормени стойности, понеже не се емитират целогодишно вредности в атмосферата;
  
• 
  ОТ мониторинг за качеството на атмосферния въздух на РИОСВ - гр. Плевен не са регистрирани стойности на вредни вещества над средногодишните концентрации;
  
• 
  Транспортната схема не е напълно оптимизирана, макар в последните години да назряха идеи и мерки в тази насока.
  

В районът на община Летница се разкриват геоложки формации от последната ера едрозърнести пясъци и по-фини пясъчни глини край река Осъм. Речните наноси и тераси от кватернерно време се срещат на много места в България. съвременният релеф на района се е оформил към края на плеистоцена и началото на холоцена. Геоморфоложки общината представлява льосово-глинеста еродирана и разчленена повърхнина.

С. Горско Сливово и с. Кърпачево са в района на Предбалкана и тук има предимно сиви горски почви, разпространени на терени, заемани в близкото минало от гори. Хумусният хоризонт е плитък /до 30 см./. Слабо съдържание на хранителни вещества /фосфор, азот/, високо съдържание на калций.

Около с. Крушуна са тъмносивите горски почви, близки по качество до черноземните. Тук се срещат също и много бедни и плитки почви върху оголени карстови терени.

Черноземите в района на гр. Летница са с дълбок хумусен хоризонт, с богато съдържание на хранителни вещества. Почвата е най-благоприятна за отглеждане на всички видове зърнени култури.

По поречието на р. Осъм и другите по-малки рекички се срещат алувиални и делувиални ливадни почви.
Земеделски земи

Под влиянието природните фактори и след преструктурирането на икономиката, Община Летница се развива предимно като селскостопански район. Обработваемата земя е в размер на 135 914 дка, от които ниви – 105 454 дка; ливади – 1 828 дка; многогодишни ягодови, малинови и други трайни насаждения – 4 063 дка; мери и пасища – 24 458 дка. Благоприятните климатични природни условия предопределят отглеждането на зърнени, фуражни, технически култури и плодове.

В Община Летница има добри условия и традиции в отглеждането на лозя и овощни насаждения. От съществуващите 1 341 дка лозови на­саждения, най-големите масиви са в района на село Крушуна – 1 050 дка, но състоянието им към момента не е много добро, отчасти поради неизяснена собственост, както и в резултат на планирани и нереализирани в близкото минало инвестиции.

В общината традиционно се отглеждат и овощни насъждения – ябълки, орехи, праскови, сливи.

От всичката стопанисвана селскостопанска земя към 2007 г. обществените стопанства са 13 883 дка., които представляват 10,21 %, а частните земеделски стопанства са 122 031 дка., които са 89,79 %. Основните отрасли в селското стопанство са растениевъдство и животновъдство. В най-широка степен са застъпени зърнени, технически и фуражни култури. Обществено стопанисваната земя, която е 13 883 дка. -10,21 %, включва мери, пасища и обработваема земя, но липсват данни от Териториално статистическо бюро - Ловеч. Химизацията е идентифицирана като основна причина за замърсяването на земеделските земи.
Почви, замърсени с тежки метали
В община Летница няма производства, които да замърсяват почвите с тежки метали /олово, мед, цинк, арсен, кадмий, никел, хром/ и нефтопродукти.

Като единствен значим източник на замърсяване с оловни аерозоли могат да бъдат идентифицирани моторните превозни средства с бензинови двигатели. Потенциално замърсени с олово са земи в крайпътните зони с ширина 15-25 м. През района не преминават главни и първокласни пътища, което обуславя по-малка интензивност на трафика. Съществуващата пътна мрежа обслужва главно нуждите на местното население. Независимо, че няма конкретни изследвания, въз основа на горепосочените обстоятелства може да се направи извода, че няма наднормено ниво на замърсяване с тежки метали на почвите в района.

Естествената ерозия се ускорява под влияние на човешката дейност. Широколистните насаждения в горски фонд, със своите водозадържащи функции имат изключителна роля за предотвратяване на ерозионните процеси. В общината няма данни за силно ерозирали почви в района.

Реакцията на почвата оказва съществено влияние върху почвообразувателния процес и върху почвеното плодородие. От нея зависи до голяма степен жизнената дейност на микроорганизмите, посоката на биохимичните процеси и достъпността на хранителните вещества за растенията. Прието е, че най-благоприятна за растенията е слабо киселата и неутрална реакция на почвата. До този момент няма данни за това състояние на почвите в община Летница.

Нормите за допустимо остатъчно съдържание на пестицидите в почвите са определени за различните видове хербециди, инсектициди и фунгициди. не са регистрирани замърсявания на почвите с нитрати от предозирано торене. Почвите в района не са замърсени с пестициди, не са вкислени или засолени, а така също не са силно повлияни от ерозионни процеси.

• 
  Преобладаващите почвени типове са сиви горски и черноземни почви;
  
• 
  Не се провежда мониторинг за отчитане на замърсяване на почвите с пестициди;
  
• 
  Не съществуват пунктове за контрол на качеството на почвите с цел регистриране на замърсявания с тежки метали в резултат на напояване;
  
• 
  Незначителните като количества нарушени терени ( колкото и малко площ да заемат ) са резултат предимно от човешка дейност. На територията на общината има нерегламентирани сметища, влияещи върху качеството и плодородието на почвите.
  

Общата площ на горския фонд на общината е 28 678,777 дка. Въпреки разнообразието и сравнително запазения вид на горските масиви, на територията на Летница не се развива дърводобивна и дървопреработвателна промишленост.

Естествените гори са разположени предимно около селата Крушуна, Горско Сливово и Кърпачево. На юг от село Крушуна се намира лесопарк “Маарата” с размер 430 декара, който обхваща природна забележителност, утвърдена със заповед №106/10.02.1967 г.

В защитените природни територии основната цел е да се запази естествената обста­новка около съществуващите природни феномени и запазване на редките расти­телни видове.

В горските площи на Летница има добри условия за добив на билки, горски плодове, гъби, орехи.

Тенденциите за този отрасъл са положителни.

Горските масиви са представени от широколистните видове драка, леска, клен, люляк, шипка, глог, дъб, бряст, дива круша, череша, ябълка, орех и др. Те са запазени и разнообразни. Не предполагат развитие на дърводобивна промишленост, но са подходящи като среда за отглеждане на диви животни и бъдещо изграждане на ловни паркове за туризъм. ( В програмата са приложени баланси по видове собственост в землищата на населените места на територията на общината ).
Защитени видове растения и животни
Интересна е орнитофауната в района. От откритите 56 вида по-редки птици, със статут на защитени са орелът-змияр, наричан от местното население "гащурка", черният щъркел и бухалът.

Във високите скали край с. Крушуна гнездят няколко двойки черни щъркели (1), включени в Червената книга на България в категория застрашени. Те са защитен вид съгласно чл. 37 от Закона за биологичното разнообразие ( включени в Приложение №3 към чл. 37 от ЗБР ). В същото Приложение №3 фигурират още:

Въпреки обявяването на много растения за защитени и други включени в Червената книга на България, броят им в общината непрекъснато намалява. Намалява и биологичното разнообразие в резултат на антропогенното въздействие ( използвана е информация от общински план за развитие за периода 2007-2013 г. на община Летница).

В днешно време се полагат доста усилия за запазване на наличните популации, тъй като широко приложение намират лечебните растения, главно във фармацевтични и козметични препарати.

Местообитанията на различни видове лечебни растения са общински земи, пасища, мери, гори, покрай реки и водоеми, крайселски мери и в регулацията на селищата.
Лечебни растения, често срещани на територията на общината са:

• 
  Божур червен -Paeonia peregrina Mill *Paeoniaceae*
  

Среща се в храстовата гора между с. Крушуна и с. Кърпачево под ретранслатора. Ресурсите му са максимално използваеми.

Среща се по влажни места, по поречието на р. Осъм; парк "Калето" и до отбивката Кърпачево-Крушуна. Ресурсите му са максимално използваеми.

Среща се по поляните между гр. Летница и с. Александрово; покрай пътя Летница-Каменец, Летница-Асеновци и Летница-Горско Сливово. Ресурсите му са ограничено използваеми.

Среща се в скалните части на местността "Маарата" - с. Крушуна. Ресурсите му са ограничено използваеми.

Среща се в горския фонд на населените места Горско Сливово, Крушуна, Кърпачево. Ресурсите му са максимално използваеми.

Среща се в парк "Калето" - гр. Летница и пътя между с.Горско Сливово и с.Крамолин. Ресурсите му са максимално използваеми.

Разпространен е в горския фонд на с. Кърпачево. Ресурсите му са максимално използваеми.

Среща се по влажните места, по поречието на р. Осъм и парк "Калето". Ресурсите му са неизползваеми.

Среща се в поляните около горите на с. Горско Сливово и покрай малкото язовирче на ловците. Ресурсите й са максимално използваеми.

Среща се само по житните поляни - синорите. Ресурсите й са ограничено използваеми.

Среща се в регулацията на гр. Летница - пътя за басейна и пътя Летница-Александрово до барата. Ресурсите му са ограничено използваеми.

Широко разпространена на територията на цялата община, включително в регулацията на селищата като бурен или плевел край огради, пътища и обработваеми площи. Ресурсите й са максимално използваеми.

Среща се в местността "Бабичина" - гр. Летница и в горите на гр.Летница и с.Горско Сливово. Ресурсите му са максимално използваеми.

Видът е разпространен най-често по пасищата, край селищата и като плевел в нивите. Ресурсите й са неизползваеми.

Среща се предимно в Летница, по синорите, най-често като бурен край огради и пътища. Ресурсите й са максимално използваеми.

Има малко находище покрай барата около "Хайдушки кладенец". Ресурсите й са ограничено използваеми.

Среща се в горския фонд, в регулацията на населените места - на площадитеи парковете. Ресурсите й са ограничено използваеми.

Среща се в горския фонд и в регулацията на населените места. Ресурсите й са максимално използваеми.

Видът е широко разпространен покрай пътя Крушуна-Кърпачево. Ресурсите му са максимално използваеми.

Среща се в местността "Бабичина" - гр. Летница и района около телевизионния ретранслатор на с. Кърпачево. Ресурсите му са ограничено използваеми /не е регистриран като лечебно растение/.