Решение №88/30. 07. 2008 г на Общински Съвет Летница

П Р О Г Р А М А

ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ОТПАДЪЦИТЕ НА ТЕРИТОРИЯТА

НА ОБЩИНА ЛЕТНИЦА

1.1 Обхват на програмата 4

1.2 Принципи 5

2 Обща характеристика на общината 8

2.1 Географска характеристика на територията на общината 8

2.2 Административно-териториална характеристика 15

2.3 Социално-демографска характеристика 17

2.4 Икономическо развитие на общината. Стопански дейности 21

2.5 Екологична характеристика 29

3 Съществуващо състояние и практики по управление на отпадъците 33

3.1 Данни за отпадъците 33

Битови отпадъци 34

Строителни отпадъци 36

Производствени отпадъци 37

3.2 Съществуващи практики за третиране и транспортиране на отпадъците 38

Събиране и транспортиране на отпадъци 38

Предварително третиране на отпадъци 41

Оползотворяване и обезвреждане на отпадъци 41

Предотвратяване и намаляване риска от стари замърсявания с отпадъци 51

Внасяне и изнасяне на отпадъци 51

3.3 Администриране на дейностите по управление на отпадъците 52

3.4 Проучване, прогнозиране, планиране 53

3.5 Финансиране на дейностите по управление на отпадъците 53

Разходи за дейността 54

Приходи 55

4 Основни цели на програмата 58

4.1 Намаляване количеството на образуваните отпадъци 58

4.2 Въвеждане на организация по разделяне, временно съхранение, събиране и транспортиране на отпадъците. Увеличаване на количествата рециклирани и оползотворени отпадъци. Разделно събиране на битови отпадъци, за които са въведени забрани и ограничения за депониране 58

Организиране и финансиране от Организации по оползотворяване и производители и вносители, изпълняващи задълженията индивидуално и съгласуване с общината 62

Организиране и финансиране от Организации по оползотворяване и производители и вносители, изпълняващи задълженията си индивидуално и без съгласуване с общината 62

Събиране и транспортиране на смесени битови отпадъци 63

4.3 Екологосъобразно обезвреждане на отпадъците 64

4.4 Контрол и мониторинг на закритите стари замърсявания с отпадъци 64

4.5 Осигуряване на достатъчни и надеждни данни за отпадъците 65

4.6 Укрепване на административния капацитет на институциите, отговорни за управлението на отпадъците 66

4.7 Увеличаване на инвестициите в сектора и прилагане на принципите “отговорност на производителя” и “замърсителят плаща” при интегрирано управление на отпадъците 66

4.8 Участие на обществеността 67

4.9 Управление на специфични потоци отпадъци 68

Батерии и акумулатори 68

Излезли от употреба моторни превозни средства 69

Отработени масла 69

Утайки от градските пречиствателни станции за отпадъчни води 70

Отпадъци от опаковки 70

Отпадъци от хуманната медицина 71

Биоразградими отпадъци от домакинствата и заведенията за обществено хранене 72

Едрогабаритни отпадъци 73

Негодни за употреба автомобилни гуми 73

5 План за действие 73

6 ФИНАНСИРАНЕ НА ПРОГРАМИ И ПРОЕКТИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИ В БЪЛГАРИЯ 79

6.1 Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) 79

6.2 Републикански бюджет 80

6.3 Национален доверителен екофонд 81

6.4 Европейски фонд за регионално развитие и Кохезионен фонд 82

7 Програма за инвестиции 83

8 Мониторинг и оценка на изпълнението на Програмата 86

9 Заключение 89

Разработването на настоящата общинска програма за управление на дейностите по отпадъците на територията на община Летница е на основание изискванията на чл.79 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), чл.29 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и се явява един от най-важните инструменти за прилагането на законодателството по управление на отпадъците на местно ниво. Програмата е неразделна част от общинската програма за околна среда и се разработва, приема и отчита по реда на глава пета от Закона за опазване на околната среда. Тя обхваща период на изпълнение от 6 (шест) години - 2008-2013 година. Програмата предстой да се приеме от общински съвет - Летница, който ще контролира изпълнението й. На основание чл.32 от ЗУО, Кметът на община Летница ежегодно до 31.03 на съответната година ще внася в общинския съвет отчет за изпълнението на програмата, а при необходимост - и предложения за нейното допълване и актуализиране. Отчетите на програмата ще се представят за информация в РИОСВ-Плевен.

Едни от най-важните задължения на местните власти в областта на управлението на отпадъците са определянето на площадки, изграждането и експлоатацията на съоръжения и инсталации за обезвреждане на отпадъци, както и събирането, транспортирането и обезвреждането на битовите отпадъци. За целта, на общините са предоставени необходимите механизми за набиране на средства посредством такса “битови отпадъци” и правомощията да определят условията и реда за извършване на третирането и транспортирането на битовите отпадъци, чрез общинските наредби и Програми за управление на дейностите по отпадъците на територията на съответната община.

Страната ни е разделена на голям брой общини, които в общия случай, не притежават необходимия капацитет за изграждането на общински съоръжения за обезвреждане на отпадъци, отговарящи на високите европейски изисквания. Това е наложило обединяването на усилията на няколко общини, с цел изграждането и експлоатацията на регионални съоръжения, на поносима за доходите на населението цена.

Едновременно с привеждането в съответствие на съществуващото общинско сметище за битовите отпадъци, в общинската програма следва да залегнат мерки за предотвратяване на възникването на нови сметища на територията на община Летница.

Едно от най-съществените предизвикателства в европейското законодателство, въведено като задължение на общините, е всеки един притежател на отпадъци да бъде обслужван за събиране или обезвреждане на отпадъци. В това отношение община Летница е с "едни гърди напред". Въведената система на 100% обхваща всички населени места на територията на общината за събиране и транспортиране на битовите отпадъци до общинското сметище край гр. Летница.

Йерархията за управление на отпадъците налага ограничаване на депонирането на отпадъци и въвеждане на системи за разделно събиране на отпадъци, с цел оползотворяването и насърчаване на рециклирането им. В тази връзка, местните власти трябва да разработят стратегия за участие в системите за разделно събиране на отпадъци, за които се прилага принципа “отговорност на производителя” и за организиране на система за разделно събиране и предаване за оползотворяване на битовите отпадъци, за които са въведени забрани или ограничения за депониране. За осъществяване на ефективен контрол върху лицата, на които е възложена експлоатацията на системата за разделно събиране на отпадъци, от съществено значение е наличието на достоверни данни за количествата и вида на събраните отпадъци, честотата на събиране, изминатите километри/маршрути и т.н. За целта, с общинската програма трябва да се предвидят мерки за изграждане на информационна система. В съответствие със ЗУО, кметовете на общини контролират дейностите с битовите и строителните отпадъци и дейностите по депониране на производствени и опасни отпадъци. В общинската програма следва да залегнат административни мерки за назначаване и обучение на необходимия персонал, както и за осигуряване на необходимите технически средства, с цел осъществяване на ефективен контрол.

Непрекъснато нарастващото количество отпадъци, образувани от жизнената дейност на хората, производството и търговията, налага предприемането на мерки за намаляване на общото им количество, повторната им употреба и увеличаването на рециклирането и оползотворяването им. Същевременно, с развитието на технологиите за третиране на отпадъци, все повече се разширяват възможностите за използването на отпадъците като алтернативен суровинен и енергиен източник и намаляване на количеството, предназначено за депониране.

На европейско ниво, основните насоки на политиката по управление на отпадъците са предначертани с приетата през 1989 г. Стратегия на Европейската Общност за управление на отпадъците, където са формулирани следните принципи:

• “йерархия на управлението на отпадъците” - първи приоритет е предотвратяване на образуването на отпадъци, следван от оползотворяването им чрез рециклиране и изгаряне с оползотворяване на енергията, и на последно място - екологосъобразното им обезвреждане чрез изгаряне, без оползотворяване на енергията и депониране;

• “замърсителят плаща” и “отговорност на производителя” – лицата, които образуват отпадъци или производителите на продукти, след употребата на които се образуват отпадъци, трябва да покрият пълните разходи за третирането на отпадъците;

• “най-добри налични техники без прекомерни разходи” - емисиите от инсталациите в околната среда следва да бъдат редуцирани в максимална степен и по възможно икономически най-ефективен път;

• “самостоятелност” – всяка държава трябва да изгради мрежа от съоръжения и инсталации, с достатъчен капацитет за обезвреждане на цялото количество отпадъци, образувани на нейната територия;

• “близост” – отпадъците трябва да бъдат обезвреждани възможно най-близко до мястото на тяхното образуване.

По отношение на втория приоритет в йерархията – оползотворяването на отпадъците - предимство следва да бъде давано на операциите по рециклиране на материали, пред изгарянето с оползотворяване на енергията. В европейското законодателство са въведени минимални цели за рециклиране и оползотворяване на специфични отпадъчни потоци, които всяка държава трябва да постигне. Отпадъците, които не подлежат на рециклиране и оползотворяване трябва да бъдат обезвредени по екологосъобразен начин, при спазване на изискванията на директивите за депониране и изгаряне на отпадъци.

Съгласно принципа “замърсителят плаща”, отговорността за финансирането на третирането на отпадъците е на притежателя на отпадъците, респ. на лицето, при чиято дейност се образуват отпадъците. Въпреки това, отчитайки че производителите на продуктите, от които се образуват отпадъци имат най-голяма отговорност за вредните въздействия върху околната среда, които оказва техния продукт, е въведен и принципа “отговорност на производителя”. В съответствие с него, производителите на продукти, след употребата на които се образуват отпадъци, трябва да покрият разходите за третирането на отпадъците. По такъв начин производителите са заинтересовани да влагат рециклируеми и по-малко опасни материали, както и да предлагат продуктите си по начин, стимулиращ повторната им употреба и оползотворяване.

Дейностите по опазване на околната среда и в частност по управлението на отпадъците трябва да се извършват, без това да води до нарушения на функционирането на общия европейски пазар. В тази връзка, принципът на “самостоятелността” се прилага само за отпадъците, предназначени за обезвреждане, без да се забранява превозът на отпадъци за оползотворяване в друга държава-членка на ЕС.

Чрез ЗОВВООС за първи път беше въведен и принципа “отговорност на производителя”. За пускането на пазара на продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, се заплаща продуктова такса в размер, определен с тарифа на Министерски съвет. Сумите от продуктовите такси постъпват в Националния фонд за опазване на околната среда (НФООС), по-късно преобразуван в Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) и се изразходват за проекти по управление на отпадъците. Въпреки, че таксата осигурява набирането на необходимите финансови средства, чрез нея не се стимулират производителите да влагат рециклируеми материали или да ограничават съдържанието на опасни вещества в продуктите, тъй като тя се заплаща спрямо теглото на продуктите или техния брой.

При определянето и приоритизирането на мерките, заложени в Програмата за управление на дейностите по отпадъците, следва да се спазват основните принципи за управление на отпадъците, залегнали в международните правни актове, по които Р. България е страна, общата европейска и националната политика в тази област, както и основните принципи, на които се основава Националната програма за управление на дейностите по отпадъците:

• устойчиво развитие (Закон за опазване на околната среда);

• принцип на предотвратяването и йерархия на управлението на отпадъците (Закон за управление на отпадъците);

• принцип на превантивността - предимство на предотвратяването на замърсяване пред последващо отстраняване на вредите, причинени от него (Закон за опазване на околната среда);

• принцип на самостоятелносттa при управление на отпадъците (Закон за управление на отпадъците, Национална програма за управление на дейностите по отпадъците);

• най-добри налични техники, неизискващи прекомерни разходи (Закон за управление на отпадъците, Закон за опазване на околната среда);

• ”замърсителят плаща” и в частност “отговорност на производителя” (Закон за управление на отпадъците);

• интегрирано управление на отпадъците (Закон за опазване на околната среда, Закон за управление на отпадъците);

• участие на обществеността (Закон за опазване на околната среда, Закон за управление на отпадъците).

Община Летница се намира в Северна България и е една от съставните общини на област Ловеч. Общината се състои от 1 град и 3 села - гр. Летница, с. Горско Сливово, с. Крушуна и с. Кърпачево. Границата й е очертана от общините Ловеч, Левски, Пордим, Севлиево и Сухиндол. През територията й преминава приблизителната граница, която отделя Дунавската равнина от Предбалкана. Територията на общината е 178 кв. км – 4.3% от област Ловешка.

• 
  Общината се намира на 180 км от столицата София;
  
• 
  Най-близкото летище в гр. Горна Оряховица е на 80 км;
  
• 
  Летница се намира на 120 км от гр. Русе (р. Дунав), на 55 км от речното пристанище Свищов (р. Дунав) и на 270 км от морското пристанище Варна (Черно море);
  
• 
  През общината преминава третокласния път III-35331-III-301 Абланица-Ловеч-Летница-Левски-Козар Белене-Бяла, който служи за връзка с европейския транспортен коридор №9, пресичащ съседните области;
  
• 
  Най-близката магистрала е "Хемус" - 10 км (в момента се изгражда) и ще минава през територията на община Летница.
  

Ландшафтът на територията на общината е разнообразен. Долината на река Осъм преминава през равнинната Дунавска равнина. Най-високата точка е в южната част на общината – вр. Дренака - 472.8 м.н.в., а най-ниската е при излаза на река Осъм от границата на общината - 68 м.н.в.

Почвеният състав е преобладаващо от сиви горски почви в северните райони и чернозем в землището на гр. Летница. С. Горско Сливово и с. Крушуна са в района на Предбалкана и тук има предимно сиви горски почви, разпространени на терени, заемани в близкото минало от гори. Доброто поддържане на почвите предоставя възможност за отглеждане на всички видове селскостопански култури и най-вече пшеница. Около с. Крушуна са тъмносивите горски почви, близки по качество до черноземите, което от своя страна е чудесна предпоставка за отглеждане на лозови масиви и овощни градини. В района на гр. Летница почвата е най-благоприятна за отглеждане на всички видове зърнени култури.

Община Летница е в средния климатичен район на северо-българската подобласт на умерено континенталната климатична зона. Жителите на общината оценяват климата като много добър – с мека и снежна зима и топло лято, макар понякога да има периоди на засушаване, предполагащи развитието на поливно земеделие. Поради изразената му континенталност меандрите на р. Осъм допринасят за добрата запасеност с влага на почвения слой.

Всеобщото настъпило затопляне в климата се отразява чувствително и в нашия регион. Данните показват тревожно покачване на температурата с около 0,6 ˚С за десет годишен период.
• поземлени и горски ресурси - площи, процентно съотношение, собственост, начини на ползване;

Поземлените ресурси са важна предпоставка за развитието на селското стопанство, туризма и рекреацията. Общата площ на територията на община Летница е 177 719 дка, като 1/6 са горски територии, а земеделските са около ¾ от площта. Земеделските територии заемат общо 140 189 дка, като относителният им дял е значително по-висок от средния за страната (58.7 %). Разпределението на видовете площи в проценти е следното:

• 
  земеделски земи - общо за цялата община – 140 189 дка, което представлява 78.88 % от цялата територия на общината;
  
• 
  гори - общо за цялата община – 27 599 дка., което представлява 15.53 % от цялата територия на общината;
  

• 
  Водните площи са в размер на 3 264 дка., което представлява 1.83 % от цялата територия на община Летница;
  
• 
  Транспортна инфраструктура – 938 дка шосейни и ж.п. пътища, което представлява 0.53 % от цялата територия на община Летница;
  
• 
  Населени места и др. урбанизирани територии – 4 384 дка, което представлява 2.47 % от цялата територия на община Летница;
  
• 
  Територии за добив на полезни изкопаеми – 1 345 дка, което представлява 0.76 % от цялата територия на община Летница
  

Естествените гори са разположени предимно около селата Крушуна, Горско Сливово и Кърпачево. На юг от село Крушуна се намира лесопарк “Маарата” с размер 430 декара, който обхваща природна забележителност, утвърдена със заповед №106/10.02.1967 г.

Водните площи са в размер на 3 264 дка, което представлява 1.84 % от цялата територия на община Летница. Районът на общината е сравнително беден на водни ресурси, което в известна степен се компенсира от наличието на подпочвени води, лесни за експлоатация. През територията на общината тече р. Осъм, а по-големите рекички са р. Ломя, р. Крушунска, р. Смърдешка бара и др. Има изкуствени напоителни канали и микроязовири – яз. Горна Дъбрава и яз. Пустията. На територията на общината е открит минерален извор, с капацитет от 15,5 литра за секунда. Съставът на минералната вода е анализиран и е уникален за лечение на различни видове заболявания.

Природата е надарила територията на община Летница с подземни богатства. Тук има както глинено находище, така и находище на вар, минерален извор, а в района на селата Горско Сливово, Крушуна и Кърпачево има 25 броя карстови пещери, повечето от които са недостатъчно изучени и картирани. Има открито и археологическо съкровище.

Глиненото находище е разработено като кариера за снабдяване с материал за производство на тухларски изделия.

Находището на вар е в близост със защитената местност – Природната забележителност “Маарата” и евентуалната му експлоатация ще се отрази негативно върху карстовия район. По тази причина така наречената “Варница” е неизползваема в момента.

Непосредствено до парк “Маарата”, в северната му част, има открита минерална вода, с дебит 16,5 л/сек, температура 58 ˚С и минерализация 11,5 %. Нейният състав е анализиран и е уникален за лечение на различни видове заболявания.

За древната история на града се съди по откритото през 1963 г. в землището на гр. Летница тракийско сребърно съкровище от IV в. пр.н.е. – гарнитура от украшения към конска амуниция от 23 елемента. То е едно от най-значителните паметници на тракийското изкуство по нашите земи. Експонирано е в различни градове в България, обиколило е почти целия свят с изложбата “Тракийската култура и изкуство”, показвано е в Париж, Виена, Лондон, Варшава, Венеция, Хелзинки, САЩ, Канада, Япония. Във всеки един момент интересът към него е както при откриването му. А в Националния исторически музей в гр. София, Летнишкото съкровище стой редом до прочутото Рогозенско съкровище.

На северния край на Деветашкото плато - 34 км. източно от гр. Ловеч, 8 км. северно от гр. Летница и южно от с. Крушуна се намират Крушунските водопади (Маарата) – най-голямата в страната водна травертинова каскада с много прагове и богати растителни и животински видове. В местността има много пещери, една от които е Бонинската пещера с най-дългото подземно езеро у нас.

Районът на общината е със специфична флора и фауна, с представители на няколко фитогеографски и зоогеографски зони, с редки и изчезващи видове, включени в Червената книга на България, ендемити, реликти и голямо разнообразие от ценни лечебни растения.

В горските площи на Летница има добри условия за събиране на билки, горски плодове, гъби, орехи.

Горските масиви са представени от широколистните видове драка, леска, клен, люляк, шипка, глог, дъб, бряст, дива круша, череша, ябълка, орех и др.

Изключително ценен и богат е растителния ресурс от лечебни растения. По ливадите и край пътищата расте червен и жълт кантарион, разни лютичета, див мак, колендро, лайка, метличина, ралика, мащерка, дилянка, дива коприва, мащерка. В местността “Маарата” на водната каскада расте подбел, волски език, различни видове папрати, гергьовче, лютиче, бутурче, есенни минзухари.

Горските масиви са запазени и разнообразни. Не предполагат развитие на дървопреработвателна промишленост, но са подходящи като среда за отглеждане на диви животни и бъдещо изграждане на ловни паркове за туризъм. Разнообразните дивечови видове – диви прасета, сърни и елени лопатари, както и на фазани, са още едно условие за развитието на ловен туризъм и превръщането на горските масиви в природни паркове.

Интересна е орнитофауната в района. От откритите 56 вида по-редки птици, срещани тук, са: скалният бял орел-змияр, наричан от местното населения “гащурка”, голям ястреб, каня. Във високите скали край с.Крушуна гнездят няколко двойки черни щъркели, включени в Червената книга на Бъл­гария в категория застрашени. Към тях можем да отнесем още бухала и орела-змияр.

Въпреки обявяването на много растения за защитени и други включени в Червената книга на България, броят им в общината непрекъснато намалява. Намалява и биологичното разнообразие в резултат на антропогенно въздействие.

В защитените природни територии основната цел е да се запази естествената обста­новка около съществуващите природни феномени и запазване на редките расти­телни видове.

С цел опазване на биологичното разнообразие в екосистемите на района и на естестве­ните процеси, протичащи в тях, както и на характерни забележителни обекти на нежи­вата природа, за защитени територии в община Летница са обявени:

а) Природна забележителност:

• 
  "Маарата" с площ 5.7 ха в землището на с.Крушуна. На основание на чл. 18 и чл.22 от Закона за защита на природата са обявени за природна забележителност карстовите образования около извора на р. Маарата, кв.51 от регулационния план на с.Крушуна. Обявена е със заповед №РД-418/14.11.1995 г. от МОСВ. ;
  

Заобикалящите околността бигорови скали, животворните води на водопада и горските масиви са причина за освежителната прохлада през знойните летни дни и защита от студените ветрове през зимата.

Местността, известна с името “Мaарата” е един кът с много очарование. Предверието на високите скали описват огромна подкова на ръба на Деветашкото плато. Девствеността на този прекрасен кът приютява за отдих любители на природните красоти, алпинисти, спелеолози и привлича погледите на местните туроператори.
б) Защитена местност

• 
  "Люляката" - 3.0 ха, в землището на с. Крушуна е горист масив от люляк. Обявена е за защитена местност с цел опазване на характерния ландшафт със заповед №РД-746/10.06.2003 г. от МОСВ;
  

• 
  "Шумата" – 18.1 ха, в землището на с. Крушуна. Обявена е за защитена местност с цел опазване на характерния ландшафт със заповед №РД-730/10.06.2003 г. от МОСВ