Решение №293/ 27. 03. 2009г на общински съвет Пещера Гр. Пещера 2009 съдържание съкращения 2 Въведение 5
Изтегляне 0.97 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- I.2.5.2. Защитени видове растения и животни
- I.2.5.3. Видове, обект на ловен туризъм
- I.2.5.5. Защитени територии
- I.2.6.1. Източници на шума
- I.2.6.2. Население, подложено на въздействие
- I.2.7. Зелени площи в населените места
- I.2.7.2. Норматив за площта на общ. озеленени площи за широко и специфично ползване
- I.2.7.3. Озеленени площи за широко обществено ползване
- I.2.7.4. Oзеленени площи със специфично предназначение
- I.2.7.5. Oзеленени площи за ограничено обществено ползване
- I.2.7.6. Паметници на градинското и парковото изкуство
- I.2.7.8. Публичен регистър на зелените площи
- I.2.8. Радиационна обстановка и влияние от нейонизиращи лъчения
- I.2.9. Управленски, икономически и финансови данни и информация
- I.2.9.2. Икономически анализ
- I.2.9.3. Анализ на управлението
- I.2.9. Демографски и социално-икономически данни и информация
- I.2.10.2. Социално-икономически фактори
|
№ |
Наименова-ние на обекта
|
Предмет на дейност |
Местоположение на източника |
Гранична стойност в мястото на въздействие dB(A)
|
Въздействие на източника | |||
|
Съгласно Наредба № 6 /2006г.
|
Разстоя-ние до най-близката жилищна сграда,
в метри |
Работно време /в часове/ |
Ниво на шума по
границата на източника, dB(A) |
Ниво на шума в
мястото на
въздей- ствие,
dB(A) | ||||
|
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
6 |
7 |
8 |
9 |
|
1 |
“Биовет” АД |
Производ-ство на ветеринар-но-медицински продукти |
Жилищна зона до главна артерия |
15 |
През деня: 55 dB(A); През нощта: 45 dB(A);
|
24 |
72 |
59 |
|
2 |
“Гидо” ООД |
Производ-ство на обувки |
Промиш-лена зона |
600 |
- |
8 |
66 |
- |
Локални източници на шум и шум от битов характер
Важен по значение фактор, който влияе върху акустичната среда на населените места е шумът излъчван от заведенията за обществено хранене, увеселителните заведения, различни сервизи и авторемонтни работилници, разположени в непосредствена близост до жилищните сгради. В Община Пещера няма постъпили оплаквания от този тип шум от страна на населението.
I.2.6.2. Население, подложено на въздействие
Населението подложено на шумово натоварване се определя посредством разработване на стратегическа карта за шума. Град Пещера е най-голямото населено място в общината с около 19 411 жители. Съгласно ЗЗШОС агломерациите с население под 100 000 жители не са задължени да разработят шумова карта, но могат да го направят при наличие на необходимост. Към настоящия момент това не се налага, т. к. шумът не може да бъде причислен към основните екологични проблеми на общината.
I.2.7. Зелени площи в населените места
I.2.7.1. Устройство на озеленени територии
Устройството на озеленени и залесени площи се регламентира със Закона за устройството на територията. В териториите на общините се устройват озеленени площи, обединени в зелена система, като средство за подобряване на микроклимата и хигиенните условия и за организиране на отдиха на населението. Озеленените площи за широко обществено ползване и площите със специфично предназначение, собственост на държавата и общините, са публична собственост. Зелените системи и озеленените площи се устройват в съответствие с одобрените общи и подробни устройствени планове на урбанизираните територии и подробни устройствени планове за парковете и градините, като се спазват правилата и нормативите в Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за „Правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони”. Озеленените територии, в населените места, селищните образувания и извън тях се определят с общите и подробните устройствени планове. Зелената система включва обществените озеленени площи, в т.ч. всички паркове, градини, улично озеленяване, извънселищни паркове и горски паркове, гробищни паркове, ботанически градини, дендрариуми, защитни насаждения и разсадници;
Нормативите за площта на обществените озеленени площи за широко и специфично ползване в градовете в зависимост от тяхната големина са, както следва:
1. за големи градове - 20 кв. м/жител;
2. за средни градове - 18 кв. м/жител;
3. за малки градове - 12 кв. м/жител;
4. за много малки градове - 8 кв. м/жител;
5. за всички села - 4 кв. м/жител.
Площта на терена за гробища за населените места се определя при спазване на следните нормативи:
1. за големи градове - 2,70 кв. м/жител;
2. за средни градове - 2,25 кв. м/жител;
3. за малки градове - 2,05 кв. м/жител;
4. за много малки градове - 1,30 кв. м/жител;
5. за много големи села - 1,30 кв. м/жител;
6. за големи села - 1,40 кв. м/жител;
7. за средни села - 2,90 кв. м/жител;
8. за малки села - 4,00 кв. м/жител;
9. за много малки села - 4,00 кв. м/жител.
I.2.7.2. Норматив за площта на общ. озеленени площи за широко и специфично ползване
Таблица 2
|
№ |
НАСЕЛЕНО МЯСТО |
ЖИТЕЛИ |
НОРМАТИВ – КВ.М / ЖИТЕЛ |
|
1. |
гр. Пещера |
21 835 |
6,2 |
|
2. |
с. Радилово |
1 476 |
4 |
|
3 |
с. Капитан Димитриево |
757 |
4 |
I.2.7.3. Озеленени площи за широко обществено ползване
Основа на зелената система са озеленените площи за широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално или общинско значение. Те са: паркове, градини, улично озеленяване, извънселищни паркове, лесопаркове. В град Пещера има централен градски парк и няколко квартални градинки. Единствено ½ от централния градски парк се поддържа. Останалите зелени площи не са в добро състояние. Не са налични други по-подробни данни за наличността, площите и състоянието им на територията на община Пещера.
I.2.7.4. Oзеленени площи със специфично предназначение
Озеленените площи със специфично предназначение са: гробищни паркове, ботанически градини, дендрариуми, зоопаркове, защитни насаждения. В община Пещера няма ботанически градини и зоопаркове. Няма данни за наличност, площ и състояние на гробищни паркове и защитни съоръжения (залесявания).
I.2.7.5. Oзеленени площи за ограничено обществено ползване
Допълващи зелената система са озеленените площи за ограничено обществено ползване в имотите за жилищни, вилни, обществени, производствени, курортни и спортни сгради и комплекси. Не са налични данни за наличността, площите и състоянието им на територията на община Пещера.
I.2.7.6. Паметници на градинското и парковото изкуство
Според разпоредбите на Закона за устройството на територията паркове и градини с историческо значение и с характерно композиционно и естетическо изграждане се регистрират и се обявяват за паметници на градинското и парковото изкуство, които се устройват и опазват при спазване нормативите и на Закона за паметниците на културата и музеите .
В община Пещера няма паметници на градинското и парковото изкуство.
I.2.7.7. Oбщинска наредба за изграждане и опазване на зелената система
Според разпоредбите на Закона за устройството на територията, Общинският съвет приема Наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на общината. Община Пещера няма приета такава Наредба.
I.2.7.8. Публичен регистър на зелените площи
Според разпоредбите на Закона за устройството на територията кметът на общината организира съставянето и актуализирането на публичен регистър на зелените площи, на дълготрайните декоративни дървета и на дърветата с историческо значение в общината. Достъпът до информацията, вписана в регистъра, се осъществява при условията и по реда на Закона за достъп до обществена информация.
Община Пещера няма публичен регистър на зелените площи, което е сред основните причини за липсата на данни за видовете зелени площи по-горе. Понастоящем чрез комисия и наредба вече е постановено да се направи такъв регистър. Разработен е и проект по ОПРР за зелените площи в общината.
В Приложение VII.4. са дадени таблици, които следва да се попълнят при бъдещо наличие на данни с оглед инвентаризация на зелените площи за целите на ОПООС, подготовка на регистър и изготвяне на Наредба.
I.2.8. Радиационна обстановка и влияние от нейонизиращи лъчения
Естественият радиационен гама-фон е конкретна физична характеристика на околната среда, характерна за всеки пункт, област, регион. Той се формира главно от космичното лъчение, естествените радионуклиди, намиращи се в почвообразуващите скали, в атмосферата и водните басейни.
В резултат от периодичните наблюдения на радиационните параметри в основните компоненти на околната среда в община Пещера е установено, че стойностите на радиационния гама фон варират в границите от 0.19 µSv/h до 0.24 µSv/h., който е характерния естествен гама-фон за този регион.
Стойностите на специфичната активност на естествените радионуклиди в почви се сравняват с фонови величини, определени в резултат от дългогодишни наблюдения и характеризират почвите в отделните области от страната, незасегнати от стопанска дейност.
За почвите в района на общината са установени следните активности на естествените радионуклиди:
Уран-238 - от 34.61 до 102 Bq/kg;
Радий-226 - от 50.46 до 92 Bq/kg;
Торий-232 - от 62.75 до 94 Bq/kg;
Калий-40 - от 699.39до 1145 Bq/kg; - (стойността 1145 Bq/kg е измерена в с. Радилово)
Олово-210 - от 35.77 до 150 Bq/kg; (стойността 150 Bq/kg е измерена в с. Радилово)
При оценката на получените данни не са констатирани надфонови величини на специфичната активност на естествените радионуклиди и варират в границите на характерните стойности за почвите в региона.
Широкият трансграничен ефект от радиоактивното замърсяване по време на ядрената авария в Чернобил се наблюдава и в нашата страна, като най-засегната е почвата в Южна България.
Специфичната активност и динамика на техногенния радионуклид Цезий-137, отложен в почвения слой в резултат от аварията се контролира ежегодно и за необработваемите почви на територията на общината варира от 64 Bq/kg до 372 Bq/kg (максималната стойност от 372 Bq/kg е измерена в с. Радилово през 2004 г, както и минималната - 64 Bq/kg, измерена също в Радилово през 2007 г.). Сравненията с данни от годините, непосредствено след аварията показват общо снижаване на специфичната активност на техногенния Цезий-137, което се обяснява с глобалното му преразпределение при естествените миграционни процеси.
Не са наблюдавани радиационни параметри, различни от естествените, характерни за посочения район.
Не са наблюдавани радиационни параметри, различни от естествените, характерни за посочения район.
На територията на община Пещера няма изградени обекти и други антропогенни източници, явяващи се доказани замърсители, допринасящи за промяна в радиационната обстановка.
Необходимо е обаче да се извършва редовен контрол върху нивото на високочестотни радиоизлъчвания от базовите станции на мобилните оператори за съответствие с препоръчителните стойности на Специфичния Коефициент на Поглъщане SAR (Specific Absorption Rate) съгласно нормите на Международната комисия за защита от нейонизиращи лъчения ICNIRP (International Commission of Non-ionizing radiation Protection).
ICNIRP е оторизирана да определя пределно-допустимите стойности на SAR за високочестотни радиоизлъчвания от мобилни приемно-предавателни устройства и наземни базови станции. За ЕС, както и за Япония, Бразилия и Нова Зеландия, пределно-допустимата стойност на SAR е 2 W/kg, усреднено към 10 гр жива тъкан.
Мощността на излъчване на антените на базовите станции е най-висока в порядъка между 30 и 70 метра в посока фронтално срещу антената, в конус от 65º в хоризонтално направление и около 7º във вертикално направление. При самите мобилни телефони стойността на SAR за по-новите модели обикновено не превишава 1.3-1.5 W/kg, което е под разрешения от ICNIRP лимит. В законодателството на ЕС по отношение на мобилните комуникации са приложими и следва да се спазват Директивите RE&TTE 99/5/EC, EMC 89/336/EC и LVD 73/23/EEC.
I.2.9. Управленски, икономически и финансови данни и информация
I.2.9.1. Финансов анализ
Финансовото състояние на дадена община е функция на икономическата база, факторите на средата и качеството на управлението на съответната територия във всички негови аспекти. За целите на настоящата програма е от съществено значение възможността и способността на местната власт да генерира финансови ресурси, които да обезпечат изпълнението на планираните проекти и дейности в областта на опазване на околната среда. Известно е, че от 2003 г., когато стартира фискалната децентрализация в страната, независимостта на общините от държавното субсидиране и трансфери все повече нараства, с което нарастват и нормативните и оперативни възможности за генериране на собствени приходи (сбор от данъчни и неданъчни приходи). Отношението на собствените приходи към държавните трансфери на община Пещера рязко нараства от 49% през 2006 г. на 114% през 2007 г. Регистрираното темпо на увеличение надминава средните стойности за страната: 86% през 2006 г. и 114% през 2007 г. Причината за 114% дял на собствените приходи към държавните през 2007 г. се дължи на взетия банков заем в размер на 1 446 307 лв., но е необходимо да се отбележи, че и без него отново би се регистрирал ръст от 23% на собствените приходи към държавните. По този начин община Пещера отчита увеличение на собствените приходи на 1 жител по настоящ адрес за 2007 г. в размер на 106 лв. Колебливото поведение на собствените приходи спрямо държавните е индикатор за краткосрочна финансова незамисимост, но при община Пещера и със сценарий без банков заем е налице увеличение на собствените приходи към държавните, с което би могло да се констатира наличие на относителна финансова автономност.
Това твърдение се подкрепя и от друг съществен индикатор за нивото на финансовото състояние на общините и възможността им за генериране на собствени приходи - интегралната оценка на техния кредитен потенциал. Кредитният потенциал е и основен критерий за допустимост на общините до финансово подпомагане от Фонда за органите на местно самоуправление (ФЛАГ). Детайлна методология за неговото изчисление е публикувана на интернет страницата на МРРБ. В зависимост от своята интегрална оценка на кредитния потенциал общините в страната формират три групи. Община Пещера попада в първата група общини, като се нарежда на 36 място, от 264, с интегрална оценка за кредитен потенциал 22.40%. Стойността на оценката е над средната за страната и показва, че общината разполага със свободен паричен ресурс, с който да поеме текущи задължения за обслужване на кредит. В същото време, интегралната оценка от 22.40% е и показател за добро текущо финансово състояние и наличен капацитет за генериране на собствени приходи.
В подкрепа на анализа дотук, би могла да се илюстрира тенденцията, характерна и за страната като цяло, делът на неданъчните приходи да е с най-голяма тежест в собствените приходи. През 2006 г. неданъчните приходи в община Пещера формират 74% от собствените приходи, а през 2007 г. – 85%. Тези данни са сравнително близки до средната стойност за страната - 73% за 2006 г. и дори надвишават (74%) тази за 2007 г. Въпреки това високият дял на неданъчни приходи буди известно притеснение относно финансовата стабилност и автономност на общината. Това се дължи на факта, че част от неданъчните приходи са с твърде променлива и непредсказуема стойност (тук попадат приходите от продажба на финансови и нефинансови активи) и често те са временни и нетрайни. Изключение правят таксите, които за 2006 г. формират 62% от неданъчните приходи на община Пещера при средна стойност за страната 43%. През 2007 г. делът на таксите в неданъчните приходи на общината спада рязко до 28%, макар в абсолютни стойности да бележи ръст от 201 609 лв., докато средната стойност за страната се запазва по-висока – 39%, макар че и при нея се бележи лек спад. Традиционно за страната, таксата “битови отпадъци” в община Пещера продължава да е с най-голям принос за общите приходи от такси. През 2006 г. такса “битови отпадъци” формира 58% от приходите от такси, като средната стойност за страната възлиза на 64%. През 2007 г. се забелязва ръст от 3% при приходите, генерирани от такса “битови отпадъци” за община Пещера, докато на национално ниво се регистрира спад от 3%. Средният размер на такса “битови отпадъци” за един жител в община Пещера през 2006 г. възлиза на 19 лв., а за 2007 г. – 26 лв. Ръстът не произтича от увеличение на размера на таксата, а от увеличение на абсолютната стойност на приходите от тази такса, което от своя страна се дължи на преразпределение на икономическите субекти, които я заплащат. Аналогично, средните стойности за страната са 35 лв. (2006 г.) и 44 лв. (2007 г.)
Както е видно дотук, приходните данни, оказващи влияние върху финансовото състояние на община Пещера се доближават до средните за страната. Наблюдават се, обаче, известни разминавания на разходната част на бюджета на общината за 2006 г. и 2007 г. със средните стойности за страната. Обект на анализ представляват разходите, свързани с околната среда, които представляват сбор от разходи за водоснабдяване и канализация, озеленяване, чистота и други дейности по опазване на околната среда, съгласно параграфи на Единната бюджетна класификация. За 2006 г. тези разходи възлизат на 9% от всички разходи при 17% средна стойност за страната. За 2007 г. разходите за околна среда на община Пещера като дял от всички разходите се увеличават с 18% при среден спад от 3% за страната.
В заключение би могло още веднъж да се подчертае относително стабилното финансово състояние на община Пещера, което се характеризира с данни, близки до средните за страната и с кредитен потенциал над средния за страната, който от своя страна показва наличие на свободен паричен ресурс за обезпечаване на кредитни задължения и капацитет за генериране на собствени приходи.
I.2.9.2. Икономически анализ
Икономиката на общината е с промишлено-аграрна структура. Структуроопределящите отрасли са химическата, хранително-вкусовата, в частност винарската, обувната, шивашката, дървообработващата и металообработващата промишленост.
Селскостопанският фонд на общината е 51 359 дка. Обработваемата земя в oбщина Пещера е 31 000 дка. Към настоящия момент можем да кажем, че земята е върната на 80 %. В незадоволително състояние е овощарството в общината. На сравнително добро равнище са лозарството, зеленчукопроизводството и частното животновъдство. Различен е процентът за землищата на трите населени места: гр. Пещера – 36%, с. Капитан Димитриево – 27 % и с. Радилово, в което има създадени и успешно работят две кооперации на собственици – 55 %. Изградената вътрешно-канална мрежа за напояване на селскостопанските земи е приблизително 24 км и е добре поддържана.
В общината има добри условия за развитие на животновъдството. То е съсредоточено в малки животновъдни ферми, но има и две големи ферми за отглеждане на свине и птици. Ниските изкупни цени на животинската продукция демотивират земеделските стопани да се занимават със животновъдство, за да печелят. Процесите, които протичат в този сектор са много динамични.
Горският фонд възлиза на 7 309,7 ха от територията на общината. От тях 6 292,3 ха са общинска собственост. Стопанисването на горите е възложено на ДЛ – Пещера. Годишното ползване на дървесина е в размер на 28 000 куб.м. На територията на лесничейството са обособени два разсадника, които задоволяват изцяло нуждите от фиданки, които предоставят на други лесничейства. Пещерският технически участък се залесява по 172 дни годишно.
Туризмът като отрасъл на икономиката следва да се разглежда като комплексна дейност, включваща допълнителни производства, услуги, транспорт и съответна квалификация. Например, производството на електроенергия е съсредоточено във ВЕЦ “Пещера” – второто стъпало на каскада “Баташки водносилов път”. Централата, която е една от най-големите в страната е единствената подземна и допълнително служи като туристическа атракция. Определянето на туризма като един от приоритетите на община Пещера ще даде възможност за разкриване на работни места, както и до съответно благоприятно въздействие върху другите отрасли и дейности от общинската икономика.
I.2.9.3. Анализ на управлението
В управлението на дейностите по опазване на околната среда участват редица институции, чиито отговорности и правомощия са разписани в отделни закони, нормативни актове и правилници в зависимост от вида дейност.
Кметът на община има немалко отговорности по управление на дейностите по опазване на околната среда. На местно ниво е създадена постоянна комисия “Опазване на околната среда, селско и горско стопанство, земеделски и горски фондове” към Общински съвет – Пещера. В общинската администрация има отдел “Околна среда и хуманитарни дейности”, като общо трима служители са назначени по въпросите на околната среда: н-к отдела, един главен и един младши експерт “Екология”.
Община Пещера предоставя традиционния обхват от местни услуги, свързани с околната среда: третиране на отпадъци, ВиК и пречистване на отпадъчните води, озеленяване и чистота в населените места. Предоставянето им се извършва на базата на наредби, приети от Общинския съвет. Общинската администрация е сертифицирана по ISO 9001-2000. По отношение на ТБО има утвърдена програма за управление на дейностите с отпадъци. Една търговска фирма изпълнява дейностите на събиране и транспортиране на отпадъци на територията на общината, а тяхното обезвреждане се извършва от общината. Община Пещера е първата в региона, която закри селските депа за битови отпадъци – в с.Радилово и с.Капитан Димитриево.Закрито беше и нерегламентираното сметище в ДГФ, обслужващо години наред летовището “Св. Константин”.
Управлението на дейностите, свързани с компонентите на околната среда – въздух, води и почви се извъшва под превантивния, текущ и оперативен контрол на РИОСВ – гр. Пазарджик.
Водните ресурси на общината, които са публична държавна собственост, попадат в Източнобеломорския район и тяхното управление се поема от Басейнова дирекция Пловдив и регионалното й бюро в гр. Пазарджик.
Управлението на дейностите, свързани с горския фонд се осъществява от Регионално управление на горите – гр. Пазарджик, което обхваща ДЛ – Пещера.
В община Пещера няма стационарен пункт за мониторинг на атмосферния въздух от Националната система за наблюдение, контрол и информация върху състоянието на околната среда. Това води до липсата на обстойна статистическа информация за състоянието на въздуха по месеци и по години. Въпреки това общината има приета Общинска програма за подобряване качеството на атмосферния въздух, с което демонстрира институционална ангажираност по проблемите на околната среда в условия на дефицит от необходими средства за контрол и наблюдение.
Общита Пещера членува в Асоциацията на общини от южен централен район “Хебър”. Асоциацията е изпълнила десетки проекти, които допринасят за усъвършвенстването на местното самоуправление, развитието на икономическия потенциал на района и междуобщинското сътрудничество.
Община Пещера е една от трите общини от област Пазарджик, в която има назначен обществен посредник, който допринася за информираността на гражданите по въпроси от техен интерес, вкл. такива с екологично значение.
I.2.9. Демографски и социално-икономически данни и информация
I.2.10.1. Демографски фактори
Територия и население
Територия - 135428 декара, като най-голям е делът на горскита земи – 73239 дка. , следван от земеделските земи – 45898 дка. и земи за добив на полезни изкопаеми – 7962 дка. Възможност за устойчиво управление и ползване на горите, по-голямата част от които са общински. Има замърсяване на водите на р. Стара река (основен водоприемник) над пределно допустимите концентрации /ПДК/ по показателите: ХПК, БПК, а в някои случаи и по “разтворени вещества”, “екстрахируеми вещества”, “амоняк”, “нитратен азот” и фосфати от отпадъчните води от промишлените предприятия така и непречистените битово-фекални води от града. Наличие на замърсител на атмосферния въздух чрез отделянето на неприятни и специфични миризми, основно от процесите ферментация и разделянето на мицела от нативния разтвор. Липсват точни данни за за производствените и опасните отпадъци, смесване на тези отпадъци с ТБО. Акцент към управление на отпадъците за обезопасяване преди предаването за обезвреждане. Необходимо е намаляване на отглеждането на добитък във вътрешността на населените места. Необходимост от устойчиво развитие на територията – баланс на територията между лека промишленост (икономически ползи, но и замърсявания), опазване на защитени територии (наличие на определени ограничения, но и здраве за хората) и възможност за развитие на алтернативен с умерен туристически поток/дейности.
Таблица 3
|
(Дка.) |
Общо територия |
Земеделска общо |
Горска |
Населени места и други урбанизирани територии |
Водни течения и водни площи |
За добив на полезни изкопаеми |
За транспорт и инфраструктура |
|
Пещера |
135428 |
45898 |
73239 |
6151 |
1124 |
7962 |
1054 |
|
Райони за планиране, области и общини |
Серни оксиди1,2,3 |
Азотни оксиди |
Неметанови летливи органични съединения |
Метан |
Въглероден оксид |
Въглероден диоксид |
Двуазотен оксид |
Амоняк |
|
Пещера |
0,2 |
56,9 |
28,0 |
39,7 |
22,7 |
63598,5 |
3,4 |
0,0 |
Населението на община Пещера е 24 068 души, разположено на територията на 1 град и 2 села. Преобладаващо градско население. Относителна стабилна ситуация, през последната година леко увеличение в резултат на миграция към общината. Гъстотата е 160,0 човека/ кв.км, тоест 2,31 пъти по-голяма в сравнение със средната за страната, която е 69, 2 човека/ кв.км.
Миграция и естествен прираст
Общината има положителен естествен прираст на населението (16) и положителен механичен прираст (114).
Заболеваемост
Липса на целенасочено събирана информация за заболеваемостта (епидемиологични изследвания).
Възрастова структура
Коефициентът на хората в съотношение над 65 годишна възраст и 0-14 годишна възраст е 75,4 % тоест по-нисък в сравнение със средния за страната – 128,4 %. Коефициентът на съотношението 0-14 годишна възраст и 15-64 годишна възраст, а именно хората в трудоспособна възраст е 25,3%.тоест по-висок от средния за страната, а имено 19,4 %. .
Населението под трудоспособна възраст е 19,02%, 63,11% са в трудоспособна възраст, а 17,85% са в над трудоспособна възраст.
Сезонни посетители в територията
Има посетители в общината поради наличие на туристически обекти и летовище. В съчетание с демографските тенденции може да доведе до претоварване на територията. Като цяло туристопотокът в общината е преминаващ, и то най-вече през пещера “Снежанка”. Посещенията са предимно от обиколни групи ученици и от семейства, почиващи на яз. “Батак”, лет. “Св.Константин” или друго място в съседните общини. Наблюдава се увеличение на туристопототока през лет.”Св.Константин”. Подаден е проект за развитие на културно-историческата местност “Света Петка”. Има наличие на значителен брой малки вилни постройки концентрирани основно в две летовища/вилни зони, които нямат съоръжения за пречистване на отпадъчни води. Необходимо е прецизно управление на туристическия поток – има предпоставки, но при наличната гъстота на населението това може да се превърне в проблем при евентуално бързо нарастване на потока или увеличение на продължителността на престоя. Има нагласа да се разработи Стратегия за развитие на туризма в общината.
Таблица 4
|
Райони за планиране, области и общини |
Средства за подслон1 |
Легла |
Легла-денонощия |
Реализирани нощувки |
Пренощували лица |
Приходи от нощувки | |||
|
Nights spent |
Persons staed overnigh |
Revenues from nights spent | |||||||
|
Общо |
в т.ч. от чужденци |
Общо |
в т.ч. чужденци |
Общо |
в т.ч. чужденци | ||||
|
брой |
лева | ||||||||
|
Number |
BGN | ||||||||
|
Пещера |
2 |
108 |
39420 |
7527 |
57 |
2491 |
43 |
58942 |
1930 |
I.2.10.2. Социално-икономически фактори
Относителен дял на разходите за заплащане на такси за услуги по третиране на отпадъци и ВИК от средногодишни доходи
Липса на публично достъпна статистическа информация на ниво община. Относно икономическите изчисления е добре да се разгледат два аспекта: 1) с оглед оптимизиране на планирането, необходимо е да се знае средният минимален разход на глава от населението за територията за предоставяне на услугите по управление на отпадъци и водоснабдяване; 2) разходите като дял от средногодишния доход на човек или домакинства с цел приемливост на цените на услугите по извозване на отпадъци и водоснабдяване, т.е. максималн допутимото, което може да се извлече от такси. Ако съществува разминаване, необходимо е съответно да се търсят допълнителни ресурси. Тази информация може да бъде предоставена най-вече от общините/ВиК, а такава в момента няма, и ако някъде се предлага, е частична и в различен вид.
Заетост
Безработицата в община Пещера е 6,59 %, което е 1,38 пъти по-малка от средната за страната, която е 9,12 %. За професионалната структура на безработните лица в общината е характерно преобладаването на лица без квалификация.
Подчертан индустриален профил на икономиката, представен от развиващи се отрасли на леката промишленост, но и химическа, което обяснява и безработицата под средната за страната и тенденция на устойчиво нарастване на доходите. Наличие на трайни насаждения, предимно лозарски.
Икономиката на общината е с промишлено-аграрна структура. Структуроопределящите отрасли са химическата, винарската, обувната, шивашката и дървообработващата промишленост. Производството на електроенергия е съсредоточено във ВЕЦ “Пещера” – второто стъпало на каскада “Баташки водносилов път”. Централата, която е една от най-големите в страната е единствената подземна и допълнително служи като туристическа атракция.
В тревожно състояние е овощарството в общината. На сравнително добро равнище са лозарството, зеленчукопроизводството и частното животновъдство.
documents -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите
documents -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен”
documents -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г
documents -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия
documents -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г
documents -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица”
documents -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги
documents -> Общи въпроси и отговори, свързани с държавните/минималните помощи Какво е „държавна помощ”
Сподели с приятели: