Големият резерв е изкушение за властта

Големият резерв е изкушение за властта

Стабилността на държавните финанси е важен критерий за успеха на всяко правителство. Може само да се съжалява, че със закъснение от месец разбираме как се изпълнява Законът за държавния бюджет и какво е постигнато. Още по-дълъг е периодът при годишното отчитане, но това е друга тема.

За седемте месеца на 2016 г. резултатите на пръв поглед са добри. При предвиден за годината дефицит от 1.78 млрд. лева в края на юли се отчита излишък в размер на 1.18 млрд. лв. А по Консолидираната фискална програма (КФП) излишъкът за 7-те месеца е близо 3.28 млрд. лв.

Разликата се дължи най-вече на получените и използваните пари по програмите за финансиране от ЕС. Другата част, която може да наречем псевдоизлишък, е свързана с ролята на държавния бюджет като разпределител на общите приходи към общините, ДОО и т.н.

Дали тези добри резултати ще се запазят до края на годината? Първо трябва да сме наясно как е постигнат излишък от над 1 милиард лева за 7 месеца. Простият отговор е, че изпълнението на приходите върви добре (събрани са 62.2% от планираните за годината), а разходите изостават (на 49.6% от плана), или както гласи съобщението на МФ, при разходите имаме "забавено" изпълнение.

По отношение на приходите администрацията на МФ и на НАП трябва да бъде поздравена. Сигурно ще има опити да се омаловажи тяхната роля с твърдението, че при приемането на държавния бюджет приходите са били занижени. Истината е, че изпълнението на данъчните приходи е със значителен ръст спрямо достигнатото през предходната 2015 г.

Има две паралелно използвани обяснения за събраните повече данъци. Сегашният премиер Бойко Борисов твърди, че ръстът се дължи на успешната битка на правителството с контрабандата. Неговият предшественик Пламен Орешарски свързва добрата събираемост с предприети в неговия мандат мерки в периода 2013-2014 г. Вероятно има по малко истина и в двете обяснения. Но важният извод е за ролята на приходната администрация, която приложи добри мерки - т.нар. обратно начисляване на ДДС и засиления контрол на рискови групи стоки, и от чиито морал и професионализъм зависят резултатите от данъчните проверки и ревизии.

Вероятно не всичко е направено, за да се пресече избягването на данъци, да се ограничи ерозията на данъчния морал, да се преодолее слабостта на всички финансови министри в последните десет години да не обявяват навреме или изобщо да не обявяват данъчната политика на правителството. Може да добавим и скорошните "залитания" при формулирането на някои данъчни промени (за т.нар. данък "уикенд") и промяната на данъчни закони, след като вече е приет Законът за бюджета.

Тези недостатъци са видими като слабости на администрацията, но всъщност идват от висши управленски хрумвания. Най-красноречивият пример беше идеята на здравния министър за въвеждане на данък "вредни храни". От същия порядък е планираният приход от 600 млн. лева от концесията на софийското летище. Това е нарушение на няколко закона. Концесия няма, сделката не е осъществена и приходите от нея са 0 (нула) лева. Това е и причината в графата "Други неданъчни приходи" към 1 август да фигурира едва 19.5% изпълнение на заложените приходи.

Ниско - под 50%, е изпълнението и на приходите от дивиденти и собственост. И тук причината е в лошо управление и недобре обмислени решения за държавните предприятия, особено тези със значителни парични потоци. В тази рубрика можем да включим основните възможни рискове за значителни непредвидени разходи, които могат да стопят излишъка до края на годината.

Разходите, включително вноската за ЕС и трансферите за различните други звена, за седемте месеца на 2016 г. са 1.11 млрд. лева, или 49.9% от сумата, предвидена за годината. Разходите за заплати са 56.6% от годишната сума. Единствено разходите за лихви и субсидии са изпълнени над 60%.

Рубриката "Капиталови разходи" е тази, която осигурява излишъка. Изпълнението спрямо годишния разчет е едва 13%. Предвидената по закона сума от 2.51 млрд. лева изглежда като своеобразен резерв, а не като обмислен и прицелен разход за инвестиции. Прави впечатление, че при всяко правителство в Закона за бюджета се намира някаква форма, чрез която се осигурява възможност на правителството - основно на министър-председателя и на министъра на финансите - да преразпределят през годината огромни суми. Някой може да нарече това гъвкавост и модерно управление. Но всъщност е изместване на смисъла и ролята на Закона за бюджета като основен правно-стопански акт. Основна заслуга за това "усъвършенстване" на бюджетния процес имат народните представители, които не познават и не се интересуват от същността му.

По КФП се предвиждат за капиталови разходи 6.088 млрд. лв., а други 3.5 млрд. лв.се разделят между общините и европейските програми. Но за седем месеца се отчитат едва 1.071 млрд. лева капиталови разходи, от които 350 млн. лв. са по европейските програми.

Народните представители позволяват всяка година в държавния бюджет в перото "Разходи" да се включват субсидии, без да се прави ясна разбивка. За 2016 г. са предвидени 884 млн. лева субсидии, като за седемте месеца са предоставени 538 млн. лв. Добре е да се знае на кого и с каква ефективност са предоставени тези пари.

Постигнатият бюджетен излишък от 1.18 млрд. лв. заедно с изтегления външен заем от 3.6854 млрд. лв. трябва да е във фискалния резерв. Към тази сума трябва да прибавим и посочените в отчета приходи от приватизация, придобивания и др. за 242 млн. лв. За резерв се броят и 1.6 млрд. лв. вземания от европейските фондове. В него влизат и средствата на т.нар. Сребърен пенсионен фонд - 2.6 млрд. лв. Дотук сумата е към 10 млрд. лв., а по данни на МФ във фискалния резерв към 31 юли има 14.5 млрд. лв. Остават още около 4.5 млрд. лв., за които липсва информация.

Фискалният резерв е гарант за посрещане на евентуални неблагоприятни събития и възможни непредвидени плащания. Щом той е така "пълен", можем да определим състоянието на публичните финанси като добро. Но в същото време този значителен резерв е изкушение пред властта, особено при предстоящи избори. Няма законови пречки значителна част от резерва да се похарчи, без да се държи сметка за ефективност и постигане на общозначими цели.

Общополезна цел би могла да бъде намирането на решение във връзка със съдебното решение, което задължава НЕК да плати на "Атомстройекспорт" оборудването на АЕЦ "Белене". Не е лесно да се намери подходяща форма. Възможно е например със средства от резерва да се увеличи капитала на НЕК, за да може тя да изплати парите на руската страна. Разбира се, подобни действия вероятно ще предизвикат вълна от критики срещу правителството. Но за съжаление няма друг начин да спестим покачването на задължението с по 167 000 евро лихви дневно. Цената на всеки месец отлагане на погасяването на дълга на НЕК е около 10 млн. лева. Малко вероятно е да се направи нещо рационално по въпроса преди изборите през ноември. Дали правителството ще събере смелост да обедини този проблем с предстоящото обсъждане на бюджет 2017?

В практиката на много анализатори в САЩ и други страни стабилността на държавните финанси се измерва чрез елементарно математическо неравенство. В него числото на номиналния растеж на БВП, намален с числото, показващо разходите за лихви към БВП, трябва да е по-голямо от числото на дефицита по държавния бюджет. Изчисленията показват, че за периода 2009-2016 г. у нас държавните финанси могат да се определят като стабилни - с изключение на три години - 2009, 2010 и 2014 г. Това се дължи основно на ниския държавен дълг и ниското лихвено бреме. В посочения 8-годишен период разходите за лихви по дълга са около 0.7% от БВП.

Но нарастването на дълга след 2014 г. поражда загриженост. Тази тенденция трябва да бъде спряна, въпреки успокоението, че повечето европейски държави могат да завиждат на нашите 30% дълг (спрямо БВП). Съществува значителна опасност различни заинтересовани групи да използват някои събития от последно време, за да засилят натиска за нарастване на разходите за сфери, в които ефективността на използваните бюджетни пари е най-ниска. Това ще се прояви при обсъждането на бюджета за 2017 г. и ще направи задачата на министъра на финансите за запазването на финансовата стабилност през следващите години трудна, много трудна.