Ритуал, протомит, език, религия – стъпки в процеса на моделиране на човешкото съзнание1

1Представената студия е първа глава от монография, посветена на историята на езикознанието.

2Всички цитати от чужди автори са преведени на български от авторката на студията. Цитатите на Мечковска са почерпени от лекциите й, посветени на езика и религията. Вж. http://www.fictionbook.ru/author/mechkovskaya_nina/yaziyk_i_religiya_lekcii_po_filologii_i_/r и ead_online.html?page=1; http://www.gumer.info/bibliotek_Buks/Linguist/Mechkov/01.php.

3По произход mythos е гръцка дума, която първоначално означава ‘слово, разказ, история’. Първото разграничаване между mythos като фантастичен дискурс (слово, разказ, реч, език) y logos (рационален дискурс) се отнася към V век пр.н.е. По материали, почерпени от http://www.google.es/search?hl=bg&q=mythos&btnG=Google+%D1%82%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5.

4http://www.fictionbook.ru/author/mechkovskaya_nina/yaziyk_i_religiya_lekcii_po_filologii_i_/read_online.html?page=1 и http://www.gumer.info/bibliotek_Buks/Linguist/Mechkov/01.php.

5Във връзка с подобна постановка Вячеслав Иванов (1985: 351) посочва следното: “Според най-новите изследвания, както в историята на отделната личност, така и в историята на цялото човечество, езикът на символните действия предшества появата на словесния език и служи като основа за усвояването му”.

6Според Кръпова (2001: 56), “Всички експерименти показват, че човекоподобните маймуни са способни на символно поведение: явно те успяват да направят разлика между произволния знак и предмета, който този знак означава. В резултат на обучението се подобряват когнитивните им умения, което е накарало учените да смятат, че различията във възприятията и познавателните способности между хората и маймуните са минимални. Минимални са и физическите различия, както показва сравнението между генетичните данни”.

7По този повод Мечковска (цит. съч.) изтъква следното: “Възможно е именно такива генетично унаследени и неосъзнати психични образувания да са мотивирали първите ритуални движения на тялото и жестовете, които са се превърнали в опора за формирането както на митологичните представи, така и на езика”.

8Според Мечковска (цит. съч.), “Митологичното съзнание на първобитния човек включва в себе си целия духовно-психичен живот на древното общество, в който все още съществува слято и недиференцирано онова, което по-късно ще се превърне в различни форми на общественото съзнание – битово съзнание, религия, морал, наука, изкуство”. Следва да се има предвид, че “думите митологично съзнание, митологично светоусещане и митология притежават различни значения. Едно от тях е специално и се употребява като термин: благодарение на него понятието митологично съзнание се отъждествява с първобитната колективна (общоетническа) нагледно-образна представа за света, задължително примесена с божествен (свръхестествен) компонент” (Мечковска, пак там).

9Нарасналата черепна вместимост предполагала по-голям мозъчен капацитет, който им позволил да усложнят действията си: открили огъня, започнали да изработват елементарни сечива и създали система от членоразделни слухово доловими сигнали, чрез която споделяли мислите и чувствата си. Според Моско Москов и Живко Бояджиев (1977: 9), “Най-древните хора (архантропите, Homo erectus), с изкопаеми представители питекантроп, синантроп (човекоподобно същество, представящо преходното стъпало между питекантропа и разумния човек – б. а.), атлантроп (от гр. Ἄτλας = atlas, със значение “Атлас” или северноафриканска страна и ἄνθρωπος = anthropos, което означава ‘човек’]; разновидност на питекантропа – М. К.) и пр., се появяват в края на долния плейстоцен може би преди около 600000 или повече години. При останки от синантропи, които са най-добре познатите измежду изброените по-горе фосили, са били намерени примитивни каменни сечива от кремък, пясъчник и др., еленови рога със следи от обгаряне и обработка. Синантропът е познавал огъня и е живеел в първобитно стадо. Мозъчният череп на питекантропа е достигал обем 870 см³, а на синантропа – 1075 см³ (при съвременния човек средно около 1500 см³). Съществуват антропологични доказателства за зараждането на съзнание и на говор още в периода на маймуночовека. Изучаването на черепи на синантропи показва явно развитие на онези дялове на мозъка, в които са разположени моторният център на речта и акустичният център. Естествено, че езикът на маймуночовека е бил съвсем елементарен, нечленоразделен, но той е имал вече социална функция, т.е. не само е сигнализирал за нещо, но е и подбуждал към общи действия. Той вероятно се е състоял от няколко десетки викове-изречения (звукове-съобщения)”.

10Първите открити засега древни послания, създадени от човешка ръка, датират от епохата на палеолита. Целта на създаването им вероятно не е била свързана с общуването, а по-скоро с някакви обредни ритуали и магически заклинания, с вярата на примитивния човек, че изобразените от него предмети и животни му дават сила да властва над тях. Павел Николов (http://xoomer.alice.it/pavelnik/Biblio/Lingvca/Grafika/Graf.htm) подчертава, че древните визуални послания възникват във връзка с примитивното мислене на човека, който схваща знака като “«съпричастен» с означавания от него предмет. Връзката между този знак и вещта се мисли не като условна и отвлечена връзка на знака със значението, а като пълно единство, пълно тъждество”.

11http://209.85.129.132/search?q=cache:NAbLgeP3eVEJ:prozrachno.hit.bg/eva.htm+%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82+%D0%BA%D1%8A%D0%BC+%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0&hl=bg&ct=clnk&cd=5&gl=bg&lr=lang_bg.

12http://bg-pishtov.com/index.php?view=article&catid=55%3Adrugi&id=1004%3A2008-09-13-17-02-31&option=com_content&Itemid=53.

13“[…] хората, създатели на митове или предаващи ги чрез слово, са обожествявани. Те имат особени, жречески функции. Произнасят слово с божествена същност, определят чрез свещенодействието на ритуала бъдещата посока за развитие на човешкия живот. Обществената им роля е свещена, а словото – сакрално. Така, в етапа на митологичното мислене, словото обвързва човека с божествения свят на хармоничния природен разум”. ―http://bg-pishtov.com/index.php?view=article&catid=55%3Adrugi&id=1004%3A2008-09-13-17-02-31&option=com_content&Itemid=53.

14http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B7%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE. По данни от цитирания източник “В по-тесен смисъл думата езичество се използва като нарицателно за древната славянска религия. В българския език тя се развива от старославянското понятие iе^нзычьство, което значи „народна вяра, народна традиция“ (от iе^нзыкъ – народ, племе)”.

15http://209.85.129.132/search?q=cache:NAbLgeP3eVEJ:prozrachno.hit.bg/eva.htm+%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82+%D0%BA%D1%8A%D0%BC+%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0&hl=bg&ct=clnk&cd=5&gl=bg&lr=lang_bg.

16“Според някои тълкуватели името й означава “земя”. Дъщеря на Уран и Гея, сестра и съпруга на Кронос и майка на олимпийските богове. Затова я отъждествяват с малоазиатската богиня Кибела – «великата майка на боговете»”. ―http://thedragons.free.bg/page10.html.

17http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B0.

18Както подчертава Ива Тодорова, “Едуард Бърнет Тейлър (Edward Burnett Tylor) е роден на 2 октомври 1832 г. в лондонското предградие Кембървил, в семейството на набожен индустриалец. […]. През 1855 г. по лекарско предписание Тейлър заминава на дълго пътешествие. По време на престоя си в Куба през 1856 г. той се запознава с богатия меценат Г. Кристи, който пробужда у него интерес към изучаване на древността. След завръщането си в Англия, Тейлър започва научни изследвания в областта на етнографията и антропологията. Първата си официална длъжност получава едва през 1883 г. като пазител на етнографския музей при Оксфордския университет. През 1884 г. е назначен за лектор по антропология в Оксфорд, а през 1886 г. става доцент в Абърдинския университет. През 1896 г. става първият професор в основаната тогава катедра по етнография (по онова време наречена катедра по антропология) в Оксфорд. Едуард Тейлър […] умира през 1917 г. в Уелингтън. Основните му творби са: Anahuac; or, Mexico and the Mexicans, Ancient and Modern [“Анахуак, или Мексико и мексиканците, древни и съвременни” (1861)]; Researches into the Early History of Mankind [“Изследвания в областта на древната история на човечеството” (1865)]; Primitive Culture: Researches into the Development of Mythology, Philosophy, Religion, Language, Art and Custom [“Първобитната култура: изследвания върху развитието на митологията, философията, религията, езика, изкуството и обичаите” (1871)]; […]. В трудовете си той се стреми да докаже, че всички народи и култури могат да бъдат разглеждани като непрекъснат и прогресивно развиващ се еволюционен ред. Тейлър става световно известен с концепцията си за анимистичния произход на религиите, според която в основата на всички религии стои първобитната представа за душата и духовната същност. Като използва огромния етнографски материал, с който разполага и който хармонично се вписва в неговата религиозна концепция, Тейлър извежда формулата: “анимизъм е минимумът на определението за религията”. Тази формула става предмет на многобройни дискусии, допринесли за развитието на науката за религията”. http://darkpoetry.cult.bg/ivatodorova/index.php?p=1&s=3&l=8.

19http://darkpoetry.cult.bg/ivatodorova/index.php?p=1&s=3&l=8.

20“Установено е, че още в ранните стадии на развитие на човешките колективи е съществувала известна избирателност в ловната дейност и въпреки голямото разнообразие от животни, тя е била насочена към определени видове. Тъй като животът на всеки колектив е бил свързан с животни от определен вид, съществувало е разбиране, че човешкият колектив и свързаните с него животни са тъждествени едни с други и представляват едно цяло. С налагането на това виждане, думата, означаваща вида на животното, започва едновременно да означава и човешкия колектив и става негово въплъщение. Така възниква вярването, което в етнологията е известно като тотемизъм. В изкуството през Палеолита голямо място заемат изображенията на диви коне, бизони, змии и други зверове и птици. Предполага се, че това е свързано с развита вече митология с представи за небето, земята и природата”. ―http://slavici.blogspot.com/2008/02/82.html.

21http://ggbit.info/forum/index.php?showtopic=21294.

22“Комплексът от вярвания от периода на Палеолита и Неолита не може да бъде определен като чисто шамански, но в него се зараждат първобитните извори на шаманизма, които придобиват важно значение при следващите етапи на развитие на религията, когато се създава патриархалнородовото общество”. ―http://ggbit.info/forum/index.php?showtopic=21294.

23http://ggbit.info/forum/index.php?showtopic=21294.

24http://www.sibir.bg/index.php?page=displayTopic&id=2443&tid=23842.

25http://209.85.129.132/search?q=cache:I6pVtvK_LjYJ:www.chitanka.info:82/lib/text/5383/12+%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC&hl=bg&ct=clnk&cd=47&gl=bg&lr=lang_bg.

26http://prozrachno.hit.bg/satori.htm. В историята на Египет божествата приемат човешки образ твърде късно; отначало всички богове били представяни в образ на някакво животно: Баст – котка, Анубис – чакал, Ра – сокол и т.н. По времето на Новото царство обаче египетските богове вече били с ясно изразени човешки черти.

27М. Ростовцев, цит. съч.

28В европейска среда религията става известна като “зороастризъм” по гърцизираната форма на името на пророка Зороастър.

29http://prozrachno.hit.bg/satori.htm.

30“Името на пророка, който става исторически основател на религията, означава най-вероятно “богат на древни камили” (според общата символика камилите са тези, които превеждат през пустинни земи като през място на изпитания, а според Авеста летящи камили пазят Дома на песнопенията (рая). В гръцкия език името се трансформира в Зороастър (“Златна звезда”), откъдето става популярно в европейската духовна среда названието на религията зороастризъм. Заратустра […] е живял вероятно около 17 века пр. Хр.”―http://images.google.bg/imgres?imgurl=http://religiology.org/image.php%3Fid%3D233&imgrefurl=http://religiology.org/index.php%3Fpage%3D118&h=280&w=226&sz=10&hl=bg&start=1&um=1&usg=__kflNjI0XNAx5ANPtOz6ZQIywd4U=&tbnid=qjTUCjlVyGeODM:&tbnh=114&tbnw=92&prev=/images%3Fq%3D%25D0%2597%25D0%25B0%25D1%2580%25D0%25B0%25D1%2582%25D1%2583%25D1%2581%25D1%2582%25D1%2580%25D0%25B0%26um%3D1%26hl%3Dbg%26lr%3Dlang_bg%26sa%3DG.

31http://religiology.org/index.php?page=117.

32http://religiology.org/index.php?subj=20.

33“Индуизъм е название, с което се обозначават индийските традиционни вярвания, идеи и култови практики, зародили се между 1700 и 1500 г. пр. Хр. и оформили се в класическата си форма от около VI в. нататък. Обичайно е терминът хинду дхарма или приетият в европейска среда термин индуизъм да се прилагат към класическата форма на религията. А тя е във вътрешна приемственост с древните ведически вярвания и култ и, разбира се, с брахманската религия, определяна като предкласически индуизъм. Най-древните носители на тази религиозна традиция са индоевропейци, по-конкретно индоарийци – дошли от север номади, които след отделянето си от ираноарийците се заселват в земите на Индия, по долината на р. Инд. Поглъщайки установената по тези места тогава градска култура, те полагат началото на ведическата традиция, върху която се гради религиозната култура, обозначавана днес с понятието индуизъм. Названието произхожда от персийското инду (индус), както са били наричани населяващите долината на р. Инд. Предполага се, че така са именувани за първи път религиозните индийци от мюсюлмани (през ХІІ в.), за да бъдат разграничени от носителите на исляма. По същество индуизмът не е консолидиран в единна религиозна общност и няма единни догматични принципи; в своята история той осезателно променя облика си, а религиозните групи са били и остават пъстро множество. Индуизмът остава днес преобладаващата религиозна ориентация на живеещите в Индия и традиционната национална религия на индийците. Разпространен е също в Пакистан и Бангладеш; индуисти преобладават на индонезийския остров Бали; значително присъствие имат и в Шри Ланка, Афганистан, Индонезия, в райони на югоизточна Азия. Общо изповядващите индуизъм са около 900 млн.” ―http://religiology.org/index.php?subj=6.

34“Древноиндийска религия, възникнала в началото на I хилядолетие пр. Хр. като по-нататъшно развитие на ведическата религия. Главни богове в брахманизма са Брахма, Вишну и Шива (божествена триада). За брахманизма са характерни сложният ритуал, строгата обредност, аскетизмът, които се разглеждат като средства, осигуряващи по закона на кармата най-доброто съществуване и превъплъщение на душата (сансара). Отстъпва място на будизма и джайнизма. Възроден под формата на индуизъм”. —http://www.pcbuy.hit.bg/rechnik/iztochni_religii_text.htm.

35“Джайнизмът възниква и се развива като интелектуална форма на религиозен протест срещу брахманската религия и обрядност, срещу жертвоприношенията на животни, срещу несправедливостите на съсловно-кастовата система. Основната етическа доктрина на джайнизма е учението за ахинса. Ахинса е един от четирите морални принципа, лежащи в основата на джайнисткото учение – ахинса (ненасилие), сатя (правдивост на мисълта и речта), астейа (забрана за присвояване или кражба) и апариграха (аскетизъм). Според главния принцип ахинса животът на хората и животните е форма на съществуване на душата, постоянно преселваща се от една телесна обвивка в друга. Ето защо насилието или убийството може да нанесе вреда на душата като разруши вместилището й. […]. Душа притежават всички предмети в живата и неживата природа. Навсякъде и винаги душите съжителстват с карма – тънка, невидима за човешкото око материя, която прилепва към душата в резултат на всяка нейна дейност. […]. Джайнистите имат удивително разработена научна философия за създаването на света. Според тях, светът не е бил създаден от никого и, поради това, никой не може да обясни причината за сътворението му. Светът е несъздаден, вечен и материален, и съществува като непрекъснат процес на изменения, обусловени от различните варианти на взаимодействие и комбиниране между най-дребните частици на материята пудгала, наречени ану (атоми) и скандха (молекули)”. ―http://www.viewfromthetop.net/article.php?ID=50.

36“Разпространението на будизма е способствало за създаването на синкретични (сборни) културни комплекси, съвкупността им образува т.нар. будистка култура. […] Характерна особеност на будизма е неговата етико-практическа насоченост. От самото начало той се е обявил против значението на външните форми на религиозния живот, и преди всичко против ритуализма, но и против абстрактно-догматическите търсения, свойствени на брахмано-ведическата традиция Като централен е бил издигнат пръблемът с битието на личността”. ―http://religiology.org/index.php?subj=8.

37http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%83%D0%B4%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC.

38От две хилядолетия насам пали е мъртъв език. На него са писани свещените книги на будисткия клон Тхеравада (хинаяна). Дълги години се запазва като език на духовната дейност, философията и екзегетиката (богословска дисциплина, която се занимава с тълкуванието на Свещеното Писание) в Индия и Шри Ланка. Вж. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BB%D0%B8.

39Език, който се говори на остров Цейлон (днес Шри Ланка).

40Език, който се говори от около 8 милиона души в Камбоджа, Виетнам и Тайланд.

41Т.нар. “тибетски будизъм” или “ламаизъм” се разпространява в Тибет през VІІ в. и оказва огромно въздействие върху тибетската раса, като “постепенно се просмуква в тибетската история, политика, икономика, култура, отношението между хората, техните навици и обичаи, и се превръща в най-широко почитаната религия сред тибетците”. Вж. http://www.ohi.hit.bg/budizum.htm.

42Според Евгений Торчинов (http://buddha.eurasia.bg/content/view/10/4/) “Проникването на будизма в Китай и формирането на собствена китайска будистка традиция е най-яркият в историята на китайската култура пример за междукултурно взаимодействие преди настъпването на Новото време и началото на интензивните контакти между Китай и Запада. Освен това китайският будизъм, станал по същество своеобразен продукт от синтеза на китайската и индийската култура, се разпространява от Китай във всички страни от Далечния Изток (Корея, Япония, Виетнам), носейки със себе си не само китайското йероглифно писмо, но и такива аспекти от китайската култура, които нямат непосредствено отношение към самия будизъм.

По този начин точно разпространението на будизма “отвъд пределите на четирите морета“ оказва решаващо въздействие върху цивилизационния процес и в крайна сметка върху формирането на далекоизточния историко-културен регион. Но още по-важно е да се подчертае, че в лицето на будизма Китай за първи път се сблъсква с един мироглед, който му е принципно чужд по основните си характеристики и ценностни ориентации. В резултат от този изключително сложен многовековен процес на културна адаптация будизмът не само успява веднъж-завинаги да се впише в китайското общество, но и до голяма степен да трансформира редица важни аспекти от китайския мироглед. Във всеки случай той донася със себе си принципно нова културна информация, която китайската култура усвоява, приспособява и преработва в продължение на хилядолетие; плод на това усвояване и на извършващия се културен синтез до голяма степен става неоконфуцианството. Разбира се, и самият будизъм претърпява огромни промени в хода на този процес, като всъщност се превръща в особена будистка конфесия в рамките на махаянската традиция. Затова процесът на оформяне на будистката традиция в Китай напълно обосновано се нарича процес на “китаизиране на будизма“ (чжунгохуа). Нещо повече, съвсем естествено е да се допусне, че будизмът като единичен представител на цялостната индийска културна традиция не е можел да бъде равен по сила на колоса на китайската цивилизация, която започва своето развитие цели две хилядолетия преди началото на рецепцията на будизма, и затова е била подложена на по-голяма трансформация от самата китайска култура”.

43В Япония будизмът се назовава с термина “буке”. Й. Тубелевич (цит. съч.: 11) посочва следното във връзка с японския будизъм: “Богатата японска митология вероятно дължи синкретизма си най-вече на будизма. Да не забравяме обаче, че във вида, в който достигнал до архипелага, той носел в себе си елементите на хиндуизма и тантризма, а също и някои придобити “по пътя” философски мотиви и магически практики, свързани с даоизма и подплатени с китайската дуалистична концепция”. И малко по-нататък (пак там: 17–18): “Синкретичната митология охотно свързала шинтоистките божества с героите на будисткия пантеон. Старите ками били признати за буди и обратното – буда били възприемани като шинтоистки божества. […] Независимо от различните съдби на многобройните будистки школи в Япония, процесът на взаимодействие между будизма и шинтоизма продължава без прекъсване…”.

44http://philosophy.log.bg/article.php?article_id=10648.

45http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%84%D1%83%D1%86%D0%B8%D0%B9. „Предшественици на конфуцианците са произлизали от потомствени чиновнически семейства, които в случай на загубване на официалната длъжност са ставали скитащи учители. Тези хора заработвали хляба си с преподаването на древните книги, станали впоследствие част от Тринадесетокнижието: Шацзин, Шуцзин, Лицзи, а също и загубената по-късно Юецзин (Книга за музиката)”. ―http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%84%D1%83%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE.

46“Даоизмът е духовна традиция, в която религията на Дао открива основанията си в мистичната философия на Дао. Даоската религиозна традиция нарича себе си Дао дзяо (учение за Дао), като се саморазличава от анимизма и фолклорната религиозност (шън дзяо), както и, след проникването на будизма в Китай, от Фо дзяо (будесткото учение)”. ―http://religiology.org/index.php?subj=3. Според Л. Занев, “Основа на учението Дао е трудът на китайският философ Лао Дъ Дзин “Дао дъ Дзин”. Мирозданието, според даосизма, съществува за сметка на неизяснимото Дао (пътят), движещо и управляващо всичко. Да спазваш и следваш законите на Дао – това е пътят на живота и блаженството. Практичните китайци разбират даосизма като изучаване на законите на природата и мирозданието”.―http://209.85.135.104/search?q=cache:X1aZCXqaTL4J:www.bukvite.com/poem.php%3Fdocid%3D47101+%D0%B4%D0%B0%D0%BE%D1%81%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC&hl=bg&ct=clnk&cd=30&gl=bg&lr=lang_bg.

47Римляните преследвят християните до налагането на християнството като имперска религия наравно с езичеството.

48“Православие или рядко ортодоксия (от гръцки: ορθοδοχία (ορθοδοξία), oρθός – прав, правилен, и δόξα – слава) е едно от трите най-разпространени вероизповедания на християнството […]. Масово е разпространено в Беларус, България, Гърция, Грузия, Етиопия, Молдова, Румъния, Русия, Сърбия и Украйна, многочислени православни общости има в някои страни от Близкия изток, както и в Западна Европа, Северна Америка и Австралия… Първоначално терминът православие възниква като обозначение на “правилното” учение на Църквата, утвърдено на съответните Вселенски или поместни събори. Едва след Великата схизма (разкола между Западната и Източната църква – 1054 година) започва да се употребява като самоназвание на гравитиращите около Константинопол християнски общности. Трябва да се отбележи, че Католическата църква, както и всяка една от древните църкви, също определя себе си като “православна”, респективно Православната църква нарича себе си “вселенска”, т.е. католическа. Така като самоназвание възникват понятията Католицизъм и Православие, а от тях, с цел допълнително уточняване – произлизат “Римокатолицизъм” и “Източно православие” […]. Основните различия между православието и католицизма произлизат от времето на политическите спорове между християнския Запад и християнския Изток. Формален повод за разделянето на двете най-големи за времето си църковни общности става т.нар. спор около “филиокве” (на латински Fillioque – от Сина). В западната църква с течение на вековете става все по-популярно нововъведението към Символа на вярата на тази дума, с която се обозначава, че Светият Дух изхожда не само от Бог Отец, но и от Бог Син”. ―http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B5.

49“Монофизитството (от гр. μονή φύσις – “една природа”) е християнска ерес, проповядвана първоначално от цариградския монах Евтихий (378 - ок. 454 г.), ученик на патриарх Кирил Александрийски. Добило впоследствие голямо разпространение в Палестина, Сирия и особено в Египет. Монофизитите проповядвали, че Господ Иисус Христос имал само една природа - божествена (а не две – Божествена и човешка природи). Те вярвали, че Иисус, Божият Син, приел човешка природа, но тя после била погълната от Неговата Божественост, и затова природата на Христа е божествена; въпреки, че притежавало някои човешки свойства, тялото Му било привидно човешко. Монофизитството се оформило като самостоятелно течение веднага след Константинополския събор от 381 година. В Църквата тогава възникнали две противоположни направления: едното от тях подчертавало човечеството на Христа и Неговата подчиненост на Отца, другото подчертавало божествеността на Христа и Неговото равенство с Отца. […]. Монофизитската ерес била осъдена на Четвъртия вселенски събор в Халкидон (451 г.). […]. Въпреки това монофизитството се съхранило в Коптската, Арменската и Яковитската (Jacobite) църкви”. ―http://www.pravoslavieto.com/inoverie/eresi/monofizitstvo.htm.

50“Несторианството възниква като реакция срещу арианството [учение, осъдено на Първия вселенски събор в Никея през 321 г.: б. а.] и изтъква предимно Божественото достойнство на Словото. Поради това несторианите възприемат историческия Иисус като обикновен човек, който само по мистичен начин е свързан с Второто лице на Светата Троица. В тази връзка те наричат Дева Мария (чиято девственост не подлагат на съмнение) “човекородица”. При отхвърлянето на несторианското учение като ерес, възниква и понятието Богородица. Така Третият вселенски събор в Ефес (431 г.) за първи път фиксира догматично култа към майката на Христос”. ―http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B5.

51“Гностицизъм (гр.: γνώσις gnōsis, 'знание, познание, наука') се отнася до разнообразно, синкретично религиозно движение, съдържащо различни вярвания. Гностици е прието да се наричат представителите на религиозни течения, опитващи се да съчетаят евангелието с източно-елинистичната теософия, окултизма и митологията. Разцветът на гностицизма е през ІІ–ІІІ в., но влиянието му е по-продължително”. ―http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC.

52Влиянието на манихейството се дължи не толкова на задълбочените философски постановки, колкото на личния чар на негония основател и на активното му мисионерство. В началото мнозина го възприемат наистина като пророк. По-късно обаче е обявен за еретик както в християнските, така и в зороастрийските среди. Осъден е и умира в затвора.

53http://religiology.org/index.php?page=209.

54От същия корен произхожда и названието на носителите на тази религия – мюсюлмани, както и думата салям (мир), вградена в обичайния мюсюлмански поздрав.

55Името “Коран” произлиза от арабския корен qara’a, който означава “чета”, “рецитирам”, а също и “книга”. Свещената книга е известна също с наименованията “Alkitab” (“Книгата”), “Furquan” (“освобождение”, “спасение”), “Kitab-ullah” (“Божия книга”), “Al-tanzil” (“Просветлението”). Изградена е от 14 сури (глави), като някои от тях (напр. “Генезис”), са доста обширни, а други съдържат само по няколко изречения. Според Цветан Теофанов (http://www.subtle-bg.com/Subtle/Public/P0003/Public01.html) “За мюсюлманите Коранът е живото слово на Аллах. Според правоверните тази книга не само съдържа вечната Истина, но и се явява най-съвършеното, литературно произведение. Коранът е неподражаем. Традициите повеляват да не се посяга на тази догма”.

56http://www.theosoph.org/mohamed.htm.

57http://religiology.org/index.php?subj=22.

58http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%83%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B8.

59http://religiology.org/index.php?page=174.

60http://aldarion.yix.org/index.php?showtopic=2912&st=0&#entry15004.

61http://religiology.org/index.php?page=175.

62http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AE%D0%B4%D0%B0%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC.

63Принадлежността към еврейството се удостоверява по майчина линия. Сред евреите е непопулярна практиката на обръщане на хора от друга в собствената вяра.

64http://religiology.org/index.php?subj=5.

65С култ към Богинята на Слънцето се свързва най-вече “кощицу шинто” т.е. “императорският шинтоизъм”, мотивиран от представата за божествения произход на императора. Влияние върху тези схващания вероятно е оказал и конфуцианският възглед за “небесния управник”.

66Вж. по-нататък.

67http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC.

68В книгата си “Световни религии. История и анализ на религиозните системи”, Ивайло Костов подчертава следното: “Религията представлява “вътрешната страна” на цивилизацията, в която е изразен общият дух на човечеството. Да разберем същността на религиозният феномен и да открием зависимостите (външни и вътрешни), обуславящи процеса на неговото появяване, развитие и влияние – както за отделната личност, така и за цялото човечество, означава да открием “надеждния ключ” за разбиране на самата му основа”. —http://book.liternet.bg/partnerbooks.php?ID=22258.

69Въз основа на постиженията на съвременните науки (физиология, логика, философия, психология), всяка една от които се занимава с различни аспекти на мисленето, се приема, че съществуват три основни вида мислене:а) образното (нагледното) мислене с неречев характер се свързва с конкретните ни представи за нещата от заобикалящия ни свят, които възприемаме чрез сетивата и които се отразяват в съзнанието ни. Доста често човек мисли неезиково. Спомените за детството, за родния ни дом, за отминали събития, за починалите ни близки протичат именно по този начин: спомените възникват отново и отново в съзнанието ни благодарение на образите, запечатани в паметта ни; б) понятийното (словесното) мислене с речев характер протича в езикова форма и представлява основният вид мислене, присъщ само на човека. При този вид езиково мислене в съзнанието на човека думите се явяват “знаци-заместители на предметите и явленията и съществуват наред с образите (представите) за тях при нагледното образно мислене” (Москов & Бояджиев 1977: 17); в) абстрактното образно (научно) мислене с неречев характер е присъщо на учените; то изцяло зависи от и се подчинява на езиковото мислене.

70Понятието езиковата картина на света се свързва, от една страна, с идеите на Вилхелм фон Хумболт и неохумболтианците за ролята на т.нар. ‘вътрешноезикова форма’, а от друга, с концепцията на американските етнолингвисти Едуард Сапир и Бенджамин Ли Уорф, известна като хипотеза за езиковата относителност. Езиковата картина на света възниква в процеса на формиране на съзнанието на обикновените хора, говорещи даден език; в нея се отразява съвкупността от човешките представи за заобикалящия ни свят: по същество тя се отъждествява с определен начин за концептуализиране на действителността. Юрий Дереникович Апресян (цит. по http://www.krugosvet.ru/articles/77/1007724/1007724a1.htm) представя по следния начин съвременните схващания за езиковата картина на света: „Всеки естествен език отразява определен начин за възприемане и организация (концептуализиране) на света. Изразяваните от даден език значения се складират в единна система от възгледи – своеобразна колективна философия, която се възприема като задължителна от всички езикови носители. Присъщият за даден език начин на концептуализиране на действителността е отчасти универсален, а отчасти, национално специфичен: по този начин, чрез призмата на своите езици, носителите на различни езици възприемат света по различен начин. От друга страна езиковата картина на света е «наивна», доколкото в много отношения тя се различава съществено от съответната «научна» картина. При това отразените в езика наивни представи съвсем не са примитивни: в много случаи те не са по-малко сложни и интересни, отколкото научните”.

71Класическият китайски език е наричан още ‘венянвен’.

72“Етническите, езиковите и конфесионалните (терминът конфесионален произлиза от латинската дума confessio, което означава ‘признание’, ‘изповедание’ – б. а.); оттук ‘вероизповедание’. граници не съвпадат нито със световната географска карта, нито с границите на отделните държави (т.е. с политическата карта на света) и че през различните исторически епохи езиковите, етническите, конфесионалните и държавно-политическите граници между отделните общества са били устроени по различен начин” (Мечковска: http://www.gumer.info/bibliotek_Buks/Linguist/Mechkov/01.php).

Каталог: belb -> personal -> kitova
kitova -> Име: Мария Димитрова Китова-Василева
belb -> Книга за поезията на Никола инджов със заглавие поезия с нобелов характер
belb -> Радостта любовна (френскоезични творци) 2015 виновната
personal -> Типологически аспект на натуралната морфология с оглед на българския език
belb -> 185 години от рождението на Гидо гезеле
belb -> Четирисезонни кодировки (Философия, теория, анализи и интерпретации на поезията за деца на Иван Цанев)
belb -> “дом на брега”, или поетичните изповеди на паруш парушев