ПОДХОД СТЪПКА ПО СТЪПКА ЗА ОБОЗНАЧАВАНЕ НА СМВО И ИВО

4 ПОДХОД СТЪПКА ПО СТЪПКА ЗА ОБОЗНАЧАВАНЕ НА СМВО И ИВО

Много на брой водни обекти ще трябва да бъдат оценени за възможно обозначаване като СМВО или ИВО в периода от сега до 2008/9 г. (публикуване на първия проект/ крайния ПУРБ) (за срокове ПУРБ виж раздел 8.2, 8.3 и приложение ІІ). Затова ще е важно да се гарантира, че подходите и методите, използвани при процеса по обозначаване са осъществими и сравними във всички страни членки. Освен това е важно да се направят подходящи варианти, за да може сложността на методологията на оценяване да бъде пропорционална на обстоятелствата. През първия цикъл на планиране, има сериозни практически трудности при обозначаването на СМВО, при идентификацията на МЕП и ДЕП и извършването на оценката за вероятността да не се постигнат съответните екологични цели през 2004, както се изисква в чл.5 (приложение ІІ). Затова работните групи IMPRESS и СМВО препоръчаха за условното идентификация през 2004г., да се извърши оценката на СМВО на фона на ДЕП. Това помага да се преодолеят практическите трудности при идентификация на МЕП и ДЕП за СМВО на този ранен етап. При определени обстоятелства, за оценката може да е възможно и препоръчително групирането на водни обекти и съвместната им оценка.

• 
  Стъпка 1: Различните водни обекти трябва да бъдат определени и описани съгласно РДВ ОСИ ръководство №2, касаещо идентификацията на водните обекти. Идентификацията на водния обект е една повтаряща се процедура с възможност да бъде адаптирана на по-късните етапи от процеса по обозначаване (основно след стъпка 6, условното идентификация на СМВО). Идентификацията на водния обект трябва да бъде направена за всички повърхностни води (естествени, силно модифицирани и изкуствени), и е важно, тъй като водните обекти са тези, на които се оценява състоянието, за които се поставят се цели и се оценява постигането на целите от РДВ.
  
• 
  Стъпка 2: РДВ дава различни определения за ИВО и СМВО [чл.2 (8) и съответно чл.2(9)]. При тази втора стъпка трябва да се определи дали съответния воден обект „е бил създаден от човешка дейност”. Ако случаят е такъв, страните членки ще имат избор да го определят като ИВО и да го имат предвид за обозначаване, или, при някои обстоятелства, да го определят като естествен воден обект. Когато намерението е да се обозначи като ИВО, първият тест за обозначаване (стъпка 7) не е уместен и ИВО трябва да продължи директно с втория тест за обозначаване (стъпка 8).
  
• 
  Стъпка 3: процесът на внимателно проверяване се предлага, за да се намалят усилията и времето за идентификация на водните обекти, които не трябва да се взимат предвид при тестовете за обозначаване на СМВО. Тук ще бъдат включени такива водни обекти, които е много вероятно да не постигнат ДЕП, но коино не показват никакви хидромормологични промени. Тази стъпка е част от Приложение ІІ (1.4) оценка на натиска.
  
• 
  Стъпка 4:За онези водни обекти, които не са били проверени внимателно при стъпка 3, значителните промени в хидроморфологията и последващите влияния трябва по-нататък да бъдат проверени и описани. Това включва описанието на хидроморфологичните промени и оценка на произтичащите влияния. Тази стъпка е част от Приложение ІІ (1.4 и 1.5) оценка на натиска и въздействията.
  
• 
  Стъпка 5: На база на информацията, събрана при стъпка 4 и оценка на екологичното състояние на водния обект, трябва да се направи оценка на вероятността от непостигането на добро екологично състояние (или приблизително какъв може да бъде ДЕС, доколкото е известно в момента). При тази стъпка трябва да се оцени дали причините за непостигане на ДЕС са хидроморфологични промени, а не друг натиск, като токсични вещества или други качествени проблеми. Тази стъпка е част от приложение ІІ (1.5) оценка на процеса на натиск, който трябва да приключи на 22 декември 2004г.
  

Ръководство за IMPRESS¹² дава по-изрични указания за стъпки 3-5; По-специално, указание за „оценка на риска”. Мониторинговата работна група ще се занимава с изискванията за мониторинг за водните обекти „в риск”, както и за всички останали водни обекти.

• 
  Стъпка 6: целта на тази стъпка е да се изберат онези водни обекти, при които промените в хидроморфологията водят до воден обект, който е съществено променен по своя характер. Такива водни обекти могат условно да бъдат определени като СМВО. Останалите водни обекти, които има вероятност да не постигнат ДЕС, които не са съществено променени по своя характер, щи бъдат определи като естествени водни обекти. Екологичните цели за такива водни обекти ще бъдат ДЕС или други по-малко строги екологични цели.
  

Необходимо е само да се събере достатъчно информация при стъпки 1, 3, 4 и 5, за да се покаже, че натискът и влиянието водят до непостигане на добро състояние (както е описано в РДВ ОСИ Ръководство 3 – IMPRESS) и при стъпка 6 (първата стъпка в процеса по СМВО), че водният обект е съществено променен по своя характер. Тези изисквания могат да бъдат изпълнени по прост описателен при ясните случаи. Например, ако водният обект има необратимо и определено променена категория, тогава е лесно да се покаже, че натискът и влиянията пречат на постигането на ДЕС (на първоначалната категория на водния обект) и че той е съществено променен по своя характер.

• 
  Стъпки 7-8-9: Когато страните членки искат да обозначат водния обект като силно модифициран, тогава трябва да ги имат предвид за тестове за обозначаване, определени в чл.4(3) (а) и чл.4 (3) (б). Изкуствените водни обекти се взимат предвид само за теста по чл.4(3) (б). В първия „тест за обозначаване” (стъпка 7) трябва да се определят нужните хидроморфологични промени („мерки за възстановяване”) за постигането на „добро екологично състояние”. При първият тест трябва да се направи оценка на това дали тези „мерки” имат значимо отрицателно въздействие или върху „определените употреби” или „по-широко обхватна околна среда”. Ако имат, тогава трябва да се извърши втория тест за обозначаване (стъпка 8).
  

Вторият тест за обозначаване се състои от няколко под-теста. Първо, трябва да се вземат предвид „други средства” за постигането на полезната цел (напр. замяна на повърхностна вода за снабдяване с питейна вода с подземна вода). След това трябва да се направи оценка на това дали „другите средства” са а) технически осъществими, б) по-добър екологичен вариант и в) не са непропорционални в разходно отношение. Ако някои от под-тестовете а), б) или в) са отрицателни, водният обект може да бъде обозначен като силно модифициран (стъпка 9). Ако мерките за смекчаване нямат значимо отрицателно въздействие (виж стъпка 7) или ако могат да се намерят „други

средства” , които да изпълнят критериите а), б) или в) (виж стъпка 8), водният обект не трябва да бъде обозначаван като силно модифициран и съответната екологична цел трябва да бъде ДЕС или по-малко строга цел.

• 
  Стъпки 10-11: Тези стъпки не част от процеса по обозначаване. Въпреки това са свързани само с ИВО и СМВО и затова са включени в това Ръководство. Те касаят определението на референтните условия и поставянето на целите за екологично качество за силно модифицираните и изкуствените водни обекти. При стъпка 10 се определя референтното условие за СМВО, ИВО и МЕП. На база на МЕП се определят целите за екологично качество и добрият екологичен потенциал (ДЕП) (стъпка 11).
  

Събраната при различните стъпки (1-11) информация, обобщена по-горе, ще допринесе за ПУРБ. ПУРБ ще съдържа програми от мерки [чл.11], които изискват да се гарантира постигането на екологичните цели за естествените, силно модифицираните и изкуствените водни обекти.