Ръководство за развитие на логистични центрове в пристанищата
В. Развитие на зони за свободна търговия
Изтегляне 90.52 Kb.
|
Свързани:
ТЕСТ Индустриален мениджмънт Т7 Т9
| В. Развитие на зони за свободна търговия
Цел: Създаване на зони за свободна търговия като част от по-широки пристанищни политики, насочени към стимулиране на пристанищния трафик и производство на добавена стойност чрез привличане на логистични центрове на МНК и международни логистични компании, като по този начин се увеличават приходите от заетост и данъци в местна икономика. За да водят глобална логистика в съответните региони, логистичните центрове в Холандия, Сингапур и Хонконг последователно разширяват своите логистични съоръжения като пристанища и летища. Използвайки такива съоръжения като база, те активно са установили FTZs като част от усилията си за консолидиране и централизиране на управлението на логистиката. Тези пристанища, всяко от които е основен регионален логистичен център, са се превърнали в любими места за световни фирми. Помощта, предоставена на японските пристанища за изграждане на пристанища и логистични центрове (FAZ), може да служи като добра институционална насока за развиващите се FTZ в пристанища от региона на ESCAP. Действие 1: За да функционират ефективно ССТ, пристанищата и съответните държавни агенции трябва да премахнат или намалят непредвидените разходи или пречки, свързани с данъчното и търговското законодателство. FTZ отдавна се разглежда като начин да допринесе за ефективността на международната търговия и логистичните услуги. Освен това FTZ отдавна е част от по-широки политики, насочени към привличане на пристанищен трафик и производство на добавена стойност чрез привличане на логистични центрове, като по този начин увеличава заетостта и приходите в местната икономика. Създаването на FTZ за улесняване на търговията с дребни стоки с митни и ограничени квоти допринесе за днешния успех на Сингапур като логистичен и бизнес център в Югоизточна Азия. В момента има 845 зони за свободна търговия, които предлагат всеобхватни логистични и производствени възможности (UNCTAD, 1999). В света обаче няма единна схема за зона за свободна търговия. Правилата, регулиращи зоната, се различават значително в различните държави. Сингапур и Хонконг имат дълга история на зоните за свободна търговия в пристанищата. Япония и китайски Тайпе вече са установили FTZ в няколко пристанища и са развили логистични центрове в зоните. Китай активно развива логистични центрове чрез широкомащабно инжектиране на чуждестранен капитал, започвайки в началото на 90-те години, приемайки система за зона за свободна търговия, за да осигури свободната търговия на глобални фирми. Наскоро разработеното пристанище Танджунг Пелепас в Малайзия агресивно развива FTZ за дистрибуция, логистика и промишленост, за да задоволи увеличения трафик. Забележително изключение са холандските дистрибуторски паркове, които не са FTZ. Въпреки това, всяка компания в тях може да се разглежда като свободна зона или „свободна точка“ сама по себе си. В Холандия има около 1500 от тези безплатни точки. Distriparks може да предложи по-свободни съоръжения, отколкото безплатно пристанище. Когато дадена компания изпълнява определени условия по отношение на сигурността и когато е установила онлайн компютърна връзка, отговаряща на определени стандарти с митниците, тя може да получи лиценз от митницата, който й позволява да изпълнява определени основни митнически формалности сама. Такава система прави стоките по-бързи и по-ефективни. Обобщавайки, FTZ са предназначени да насърчават участието на приемащата държава в търговията и търговията, като елиминират или намаляват неволните разходи или пречки, свързани с търговското законодателство на приемащата държава. Разбира се, това не е лесна задача или такава, която може да бъде изпълнена за кратък период от време. Следователно правните и институционалните процедури следва да бъдат организирани по един непрекъснат и интегриран начин. Изтегляне 90.52 Kb. Сподели с приятели:
|