Робърт Морнинг Скай Предговор от българския издател Уводни думи „ Историята на Звездния Старейшина и Документите Тера Скритата История на Планетата Земя безспорно е книга
Изтегляне 4 Mb.
|
| 5.1
Разчупване на догмата Нашата собствена Слънчева система е може би най-яркият пример за тази напълно различна реалност, която книгата ни представя, за разлика от умишлената дезинформация на оторизираните органи, занимаващи се с „космически изследвания". Много важно е да се отбележи и фактът, че през изминалия век стотици учени са алармирали обществеността за тези феномени, които ярко контрастират с догматичните постановки на космическите агенции. Още повече, че те стигат до своите заключения, работейки в една изключително неблагоприятна среда, в която трябва да изкопчат и малкото истина, останала в предварително „филтрираните данни", които биват допускани като официална информация. Имащите пък възможността да работят с информация от първа ръка, използвайки телескопи, струващи стотици милиони, са до такава степен бюрократично и процедурно ограничени да изследват каквото и да е противоречащо на „установените постулати", че дори да имат волята и честността да представят своите открития, много бързо биват заглушавани от „колегиалния натиск" и системата като цяло. Тук дори споменаването на „системата" в контекста на книгата звучи далеч по-респектиращо по отношение на нейната сила. И въпреки всичко, астрономи от световен калибър, като вече покойния Том Ван Фландър и др., имаха смелостта да говорят за този вид цензура. Самият Фландър пък е известен и със защитата си на неортодоксални теории като тази, че скоростта на гравитацията надминава в пъти тази на светлината, за експлодирала планета в Слънчевата система, за изкуствени явления на Марс и ясната му позиция, че сериозно и задълбочено трябва да се изследва хипотезата за извънземна намеса в човешкия произход и развитие. И като споменахме „извънземна намеса", Чарлз Форт (1867-1923 г.) е може би първият изследовател на 20 век, който сериозно предполага, че извънземните са замесени пряко в битието на хората. Той прекарва дълги години от живота си, анализирайки всякакви необикновени феномени от научни журнали, списания и вестници. През 1919 г. издава „Книгата на прокълнатите", като под това име са заложени хилядите „прокълнати" сведения и доказателства, които просто се игнорират или директно отхвърлят на официално ниво. В крайна сметка Форт стига до заключение, че земното небе приютява внушителен брой извънземни кораби, които той нарича „суперконструкции". Най-важният извод, до който стига през всичките години на своите изследвания, е нещо, което е фундаментално както за „Документите Тера", така и за настоящата книга. Според Форт хората са собственост на някого, а планетата е била обект на колонизация от извънземни раси, като за нея са се водили множество войни! В сравнение с извънземните собственици, хората имат значително по-нисък статус - такъв на стадо. Форт дори интуитивно предполага, че новите собственици са „заплатили" с нещо на предните такива и сега (от галактическа гледна точка) имат легални права за собственост над човечеството... Само си представете колко драстично би се отразило това на живота като цяло, както и на приоритетите и ценностите на цивилизацията, ако тези въпроси се дискутираха на обществено ниво, а не просто като медийна сензация, целяща да привлече единствено по-голям рейтинг. Паралелно с това, особено в последните няколко години се наблюдава и една друга интересна тенденция, която има нужда да бъде обяснена. Очевидно е, че интернет само за десетина години промени света драстично по отношение на достъпа до информация, така че почти всичко, което преди беше известно само на малцина изследователи и скромен кръг читатели (на фона на общата маса), изведнъж се озова на един клик разстояние за тези, които търсят и искат да знаят, а останалите така или иначе се запознаха с многото интересни феномени от медиите, широко отразени под една или друга форма. Думата „паралелен" е може би най-точното определение за процеса, на който ставаме свидетели. Въпреки че текат цели поредици от научнопопулярни филми, хвърлящи определена светлина върху всички тези феномени и в частност за извънземните раси от древността - на официално ниво отговорът абсолютно винаги е бил един и същ и силно отрицателен, а последният такъв на американското правителство, „че не разполагат с данни за съществуването на извънземен разум", звучи като деликатно измъкване. Така всички дискусии на тази тема, които иначе биха придобили статута на обществено обсъждане, дефакто не са такива и не носят абсолютно никаква промяна в живота и ценностите на държавите и в повечето случаи биват сведени до едно шоу. Тук същественият въпрос е откъде се получава това огромно разминаване между официалната позиция и все по-засиленото отразяване на цялата тематична сфера от все повече медии. И макар че отговорът на този въпрос е много комплексен и включва хиляди нюанси и взаимовръзки, които могат да бъдат изследвани, ако трябва да бъде опростен, той се състои в нуждата информацията да бъде канализирана и контролирана, след като така или иначе вече е в публичното пространство и от особено значение е това да стане през определена призма или мироглед. Така, ако в даден момент изобщо се стигне до това тя да придобие официален статут (защото много от сценариите изобщо не го предвиждат като опция), предварителните модели за нейното възприемане от масите ще са вече установени, а дотогава двете „паралелни реалности" ще си текат, като някои индивиди дори високомерно ще си мислят, че са единствената интелигентна форма на живот в галактиката. Много важен акцент тук представлява и фактът, че едно такова официално оповестяване не зависи само от „желанието" на земния елит да пристъпи към такъв сценарий, защото са намесени и прекалено много други извънземни интереси. Някои от тях са пряко свързани с тайното изследване на космоса, започнало още през 19 век от „земни" организации с далеч по-адекватни технологии и бюджети от официалните такива. Неадекватността на постигнатите резултати от днешните космически мисии, на фона на тези преди десетилетия и при невероятния технологичен скок в областта на компютрите и други сфери на науката, прави очевиден фактът, че това не е естествен процес. И това е така, защото цялата тежест на истинските космически изследвания е пренесена към структури извън сферата на публичния контрол. Информации, свързани с изкуствени тела в Слънчевата система, отдавна не е новина за тях. Разбира се, дори и при днешното ниво на информация ключовата дума „изкуствено", сложена пред небесно тяло с огромни размери, звучи стряскащо и шокиращо и най-вече - би имало радикални последици за илюзорната представа, която повечето хора на Земята имат за света, в който живеят. Точно в този аспект книгата дава една много по-пълна перспектива за иначе фрагментираните сведения на учени и изследователи за различни изкуствени обекти в космоса. Гледайки през нейната призма, многобройните твърдения от хиляди други източници в тази посока придобиват нов смисъл и най-вече - звучат логично. Фактите свързани с тази материя нарастват всяка година, а възможностите за адекватни отговори на тяхна база, така че да се запази статуквото - силно намаляват. Все пак монополното положение и все по-силно развиващите се филтриращи технологии гарантират, че сравнително малко хора ще имат достъп до читава информация, която, коректно анализирана, да смени парадигмата. Затова такава промяна, ако изобщо бъде осъществена, би дошла от „по-горно ниво" и то по предварително замислен сценарий, независимо от това колко правдиви аргументи и доказателства ще хвърлят шепа изследователи срещу догмите. В този ред на мисли ще ви представим няколко изключително красноречиви примера как описаните истории за мащабите и структурата на звездните кораби на Империите Орион и Сириус се интегрират в нашата реалност. Тези примери са изключително важни, защото пресичат една нова модна „линия на разбиране" - всичко що се отнася до извънземни, богове или същества, оставили трайна следа в човешката култура, да бъде обяснявано с това, че те не идват от физическия космос, който ни заобикаля, а само и единствено от някакво „духовно измерение". Фактите, събирани и анализирани от хиляди учени и изследователи през годините, обаче, ни предоставят възможността да видим отвъд завесата на нашата „скалъпена реалност". Изтегляне 4 Mb. Сподели с приятели:
|