Робърт Морнинг Скай Предговор от българския издател Уводни думи „ Историята на Звездния Старейшина и Документите Тера Скритата История на Планетата Земя безспорно е книга
Изтегляне 4 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- „В търсене на живот във Вселената" следното: „Тази необикновена луна е единственият обект в Слънчевата система, който сериозно можем да разглеждаме като извънземен
- „За мен това е загадка. Не мога да си представя какво означават тези предмети." Директорът на музея в Клерксдорп, господин Р. Маркс заявява следното през 1982 г.
| 5.2.1
Япет Я пет е третата най-голяма луна на Сатурн и е била видяна за първи път през телескоп от италианския астроном Джовани Доменико Касини през 1671 г. Нейното днешно наименование обаче й е дадено 176 години по-късно от друг астроном - Джон Хершел. През 1847 г. Хершел наименува Япет и другите 6 (познати по това време) луни на базата на логическата асоциация на Сатурн („Кронос" на гръцки) с титаните. Спазвайки ритуала Хершел наименува най-голямата луна на Сатурн - Титан в чест на целия пантеон. Най-странната отличителна черта на Япет се изразява във факта, че през малкия телескоп от 17 в. на Касини, бледата сатурнова луна (около 100 пъти по-бледа от най-бледия обект, който се вижда с невъоръжено око) изглеждала, че буквално изчезва за около 40 дни или с други думи за половината време от своята 79-дневна орбита. Докато наблюдавал Япет, Касини установил, че сателитът е видим, само когато стои западно от Сатурн в небето. След това постепенно ставал все по-блед, докато не минавал зад планетата и не изчезвал напълно на източния небосклон. Няколко дни след това сателитът „магически" се появявал като много бледа „звезда", чиято яркост растяла постепенно, а достигайки най-далечното разстояние западно от Сатурн - придобивала най-големия си блясък. Това чудато поведение мистериозно щяло да се повтаря на всеки 79 дни като по часовник. От гледна точка на Касини това била една странна „премигваща" луна. И въпреки че можел да наблюдава Япет, който от малкия му телескоп се виждал само като точка светлина, Касини правилно предположил, че феноменът на „премигващата луна" се дължи на факта, че едното полукълбо на Япет трябва да е значително по-светло от другото и че луната се върти синхронично с едната си страна, винаги сочеща към Сатурн (какъвто е случая и с нашата Луна). Ако лицевото полукълбо на Япет е много тъмно, Касини предположил, че обратната страна ще е значително по-светла, а тази проста геометрия би причинила явлението, при което луната периодично ставала невидима за способностите на тогавашния му телескоп. Триста и десет години по-късно, през 1980 г., безпилотната мисия на НАСА - „Вояджър 1", предава първите ясни снимки на Япет към Земята, които показват, че Касини е бил абсолютно прав. Цялата „предна половина" на Япет е цели 10 пъти по-тъмна от „задната половина", която можела да отрази светлина колкото парче въглен. Геометрията на това необяснимо разполовяване била и причината Япет завинаги да си заслужи името - „Луната ИН-ЯН"! Вояджър прави доста снимки, когато минава близо до Япет за първи път. На някои от тях се вижда голямо (240 км. в диаметър) тъмно, с форма пръстен изображение от страната на луната, която гледа към Сатурн. В центъра на пръстена, може да се види (долу в ляво) елипсовиден бял регион... с черен център. Това е много странно, освен всичко друго и поради факта, че Артър Кларк пише за нещо подобно, преди някой още да го е видял, в своята фантастична новела „2001: Космическа Одисея" през 1968 г. В самия край на 2004 г. друга мисия на НАСА с име „Касини" прави далеч по-добри снимки, а детайлите надминават всички предварителни очаквания, защото разкриват още по-големи мистерии около тази екзотична луна. Снимките веднага потвърждават странното впечатление оставено от „Вояджър", че освен уникалните си характеристики, Япет не изглежда да е напълно кръгла луна. В сравнение с истинска сфера, Япет е видимо сплескан с около 80 км. от общо 1450 или с около 5%. Това, което поразява всички учени обаче, и кара дори НАСА да признае за неговата странност, лежи върху екватора на луната. Според официалната информация един тесен и дълъг „хребет" лежи почти точно върху екватора на Япет като пресича цялата му тъмна половина. Неговата височина достига 20 километра, а дължината му е над 1300 километра от единия до другия край. Както и НАСА отбелязва, няма друга луна в Слънчевата система, която да притежава толкова поразителна геоложка особеност! Местоположението и екстремната височина на този „хребет" много лесно може да го асоциират със „стена" - разбира се - с изкуствен произход. Това се дължи на факта, че няма приложим геоложки модел, който да обясни 20 км. висок, 20 км. широк и 1300 км. дълъг „хребет" обхващащ цялата полусфера и който на всичкото отгоре се намира точно на равнината на екватора. Изумителните данни, получени от мисията „Касини", всъщност потвърждават подозренията на други учени, изказани ясно още през 1980 г., че вариацията в яркостта на Япет може би се дължи на неговия изкуствен произход. Доналд Голдсмит и Тобиас Оуен пишат за Япет в своята книга „В търсене на живот във Вселената" следното: „Тази необикновена луна е единственият обект в Слънчевата система, който сериозно можем да разглеждаме като извънземен пътепоказател - естествен обект, умишлено модифициран от напреднала цивилизация, за да привлече нашето внимание." Разбира се, „привличане на вниманието" като мотивация от страна на извънземната раса за поставяне на подобен обект около Сатурн, особено погледнато през призмата на материалите на Морнинг Скай, звучи доста наивно. Същевременно обаче не се прави никак случайно и всъщност има пряка връзка с „паралелния" процес, за който споменахме по-горе. Той се характеризира с разкриване на многобройни факти от различни учени относно това, че не сме сами не просто в космоса, а дори и в собствената ни Слънчева система, но в повечето случаи тези данни са поднесени през точно определена призма. И това е призмата на „извънземните закрилници", които бидейки „по-висши във всяко едно отношение от хората" - мъдро ги направляват и „бдят" над тях от дистанция, изчаквайки „земляните" да достигнат до тяхното ниво на развитие по един „естествен" еволюционен път. Тази пропагандна линия можете да видите и в цяла плеяда от холивудски сюжети. Съответно поради противоборството на различни извънземни интереси е представена и другата страна, с която се изобличава именно този „закрилнически" сценарий. Много показателен в случая е сериалът „Star Trek Enterprise", който в течение на няколко епизода показва как в един сектор от далечния космос биват поставени огромни изкуствени сфери, а жителите на околните Планети водят опустошителни религиозни войни в спорове за тяхното предназначение и произход. В крайна сметка става ясно, че причината за поставянето им от „по-висша" извънземна раса, е с цел тераформиране на сектора! Относно функцията и предназначението на подобен род изкуствени небесни тела в нашата Слънчева система допълнително ще разгледаме въпроса във връзка с нашата собствена „луна". В ръщайки се на Япет, точно както и при Фобос, различните изследователи привеждат стотици доказателства за неговата изкуствена направа, много от които, в интерес на истината, биха били разбрани само от хора с тесен интерес и познания в тази област. Тук дори същественият спор не е дали Япет е изкуствен обект, а доколко е изцяло конструирано или просто модифицирано небесно тяло! Подробното му изучаване разкрива, че е съставен от множество слоеве-обвивки, а в секторите, които са претърпели сериозни „външни щети" се забелязва „правилна геометрия" по продължение на всеки следващ слой. Бидейки на милиарди години и с множество поражения по себе си, Япет ни разкрива своята фундаментална структура, която наподобява тази на геодезичен купол. Или с други думи, Япет може би е проектиран като геодезична луна. Не по-малко интересна е хипотезата, че тази странна луна всъщност може да е конструирана на принципа на платоновите тела или, с други думи, многостени, които се вписват перфектно в сфера... Тъй като в многостенен (телесен) ъгъл с n-ръба сборът от ръбните ъгли трябва да бъде по-малък от 360 градуса, ъгли на правилните многоъгълници могат да бъдат само ъгли от 108, 90 и 60 градуса, т.е. в един връх на платоново тяло могат да се срещат 3 петоъгълника, 3 четириъгълника, 5,4 или 3 триъгълника. Поради тази причина съществуват пет платонови тела (правилни многостени). Те са тетраедър (четиристен) със страни триъгълници, хексаедър или куб (шестостен) със страни квадрати, октаедър (осмостен) със страни триъгълници, додекаедър (дванадесетостен) със страни петоъгълници и икосаедър (двадесетостен) със страни триъгълници. По ред на представяне те изглеждат така: Правилните многостени носят името на Платон, който в съчинението си „Тимей" (IV в. пр. н. е.) им придава мистичен смисъл, което може да е добър повод за размисъл. Ако Япет е базиран на додекаедър или на друга по-висша геодезическа сфера, това би решило и голяма част от прекалено многото „странности", които тази „луна" притежава. Много интересни са и разискванията относно евентуалното предназначение на „стената" простираща се по екватора на Япет. Допълнителни данни от мисията Касини показват, че подобни, но много по-малки пръстени се простират както на север, така и на юг от нея. Хипотезата тук е, че „стената" всъщност представлява останките от масивен екваториален поддържащ пръстен, който буквално е използван да съедини двете половини на тази изкуствена луна. Фактът, че в момента можем да я наблюдаваме в тази й форма, се дължи на значително по-масивната и по-издръжлива конструкция в сравнение с останалия „пейзаж". Само поради тази причина тази уникална структура е успяла да издържи, макар и частично, на разрушителните влияния, които са унищожили други нейни части. Може би най-интересната теза от всички е, че Япет има формата на молекулата, от чието вещество е направен! В случая става дума за молекулата на въглерода, а формата на луната се явява едно от архимедовите тела - пресечен икосаедър или дори бъкминстърфулерен241. Сферичните фулерени са известни още като бъкиболи (ед. ч. бъкибол, на английски: „buckyball"), а цилиндричните - като въглеродни нанотръби. Фулерените имат сходство с графита, който е съставен от листове графен, представляващи свързани шестоъгълни въглеродни пръстени; за разлика от графена обаче, във фулерените обичайно се срещат също петоъгълни и дори седмоъгълни въглеродни пръстени. Бъкиболите и нанотръбите са предмет на активни изследвания, както поради уникалните им химически характеристики, така и заради приложението им в други области, особено в, електрониката и нанотехнологиите. В допълнение нанотръбите са поне 1000 пъти по-здрави от стомана със същия размер, като същевременно тежат 6 пъти по-малко! Ако в действителност въглеродът е основният елемент, от който тази луна е била конструирана, това би помогнало да се реши и 300-годишната загадка свързана с „тъмната й половина". И това се дължи на факта, че чистият въглерод е много тъмен. Дори в някои негови форми е най-тъмната изобщо позната субстанция! В стремежа си да намери „отговор" на проблема с тъмната част на Япет, официалната наука предполага, че „тъмният материал" има външен източник (разбира се не и изкуствен такъв), защото никой не може да даде сносно обяснение защо от вътрешността на Япет би се изхвърлила подобна тъмна субстанция при положение, че при другите луни на Сатурн няма и следа от нея. И понеже официалната наука едва ли би разгледала теорията за изкуствената направа при сегашното статукво - сносен отговор едва ли ще има. И това е така, защото леденият пейзаж реално не съществува, а истинската повърхност под него е съставена от последователни слоеве черни въглеродни нанотръби и фулерени, поели солидните щети на времето, а може би и на междузвездните войни. Най-потресаващият факт относно Япет обаче е, че тази уникална луна всъщност има свой собствен аналог тук на Земята - при това с давност от над 2,8 милиарда години! Почти всички читатели, интересуващи се от подобна тематика, са запознати със стотиците археологически свидетелства открити през последните два века, които представят една съвсем различна картина на земната история. Поради факта, че те показват присъствието на интелигентни форми на живот далеч отвъд времевите граници приети от официалното статукво, огромната част от тях са игнорирани. Всъщност това, което достига като официална информация до обществото, е само видимата част на айсберга, натоварена с ролята да служи като своеобразен отдушник, докато за останалите неудобни артефакти се „грижат" множество организации най-често с трибуквени имена. И докато хилядите свидетелства от „видимата част на айсберга" в повечето случаи биха останали напълно неразбрани, защото липсва контекст, то близките снимки на Япет от януари 2005 г., както, разбира се, и самата книга за историята на двете Империи, са перфектният контекст на един уникален феномен, за който се знае още от 70-те години на миналия век, но придобил популярност най-вече след излизането на книгата „Забранената археология". Става дума за тайната на стотиците метални топчета от Южна Африка, намерени в мина, чиято скална формация е на възраст около 2,8 милиарда години! Тези метални топчета са с диаметър между 1 и 5 см. и имат върху големия си к ръг и успоредно на него по три издълбани черти. Някои от топчетата са кухи, други са пълни с гъбесто вещество, което се разпада на прах, когато се разтроши топчето. Освен това тези топчета се въртят бавно около собствената си ос, без да ги докосва никой. Според учените не е възможно геологически процеси да са образували топчетата. Професор Я. Р. Мелфер, завеждащ катедрата по геология в университета Витватерсранд в Йоханесбург, заявява: „За мен това е загадка. Не мога да си представя какво означават тези предмети." Директорът на музея в Клерксдорп, господин Р. Маркс заявява следното през 1982 г.: „Тези сфери са пълна загадка - изглеждат все едно са направени от човек, а в същото време през периода, в който са се озовали в тези скали, интелигентен живот не е съществувал. Не съм виждал нищо подобно в живота си." Във връзка с тези тайнствени топчета в списанието „Ancient Skies", брой 5 от 1979 г., геоложката Бренда Й. Съливан, специалистка по издирването на диаманти от Макваси, ЮАР, пише: „По време на полевата си работа попаднах на един необичаен предмет: метална топка с диаметър 4 см., с три резки на еднакво разстояние, издълбани по и успоредно на екватора. Сферата е леко сплескана на всеки полюс." Е дин от най-убедителните аргументи за изкуствената направа на тези загадъчни сфери е набора от три (!) паралелни прореза около техните „екватори", както и забележителната твърдост на материала, от който са направени (до момента той е неизвестен). Това е още по-странно, защото топчетата са намерени в мина за пирофилит, а пирофилитът е доста мек вторичен минерал, който се е формирал преди 2,8 милиарда години. От друга страна самите топчета са доста твърди и не могат да бъдат одраскани дори и със стомана. Тук, разбира се, логичният въпрос е как тези стотици прецизно направени и очевидно интелигентно проектирани метални артефакти потвърди от стомана, са се озовали в толкова дълбок скален слой - буквално на мили под Южна Африка? Макар на този въпрос да е трудно да се отговори, може би няма да сбъркаме ако кажем, че има голяма вероятност да е свързано с унищожението на планетата Тиамат, част от която е днешната планета Земя. Нещата около феномена придобиват съвсем ново измерение на фона на някои снимки на тези топчета от музея в Южна Африка и тяхната поразителна прилика с подробните снимки от мисията Касини на аномалния сателит на Сатурн - Япет! Както може да видите на снимката долу, тези забележителни детайли включват не само „екваториалния пръстен", а също така и характерното за „Звездата на Смъртта" ясно изразено „око", или ако погледнем през терминологията на книгата - „окото на бога", което се явява и външният вид на самия AR.242 Следващата снимка пък илюстрира мащаба на този удивителен, с възраст 3 милиарда години аналог, на може би най-странната луна в Слънчевата система: Споменаването на ключовата дума „луна" без съмнение повдига огромен куп въпроси за естеството на нашия собствен спътник, както в контекста на книгата, така и в този на останалите изкуствени тела в Слънчевата система. Разбира се, това е тематика, която сама по себе си заслужава и дори изисква отделно изследване, както поради огромната си значимост, така и заради огромния брой събрани публикации и дори цели книги по въпроса в световен мащаб. А те са наистина много и дори бегъл опит за някакво обобщение би отнел стотици страници. Все пак не можем да оставим въпроса за земния спътник незасегнат изобщо, защото той виси със страшна сила още от „Документите Тера", където повечето читатели може би си спомнят за нашето разочарование, че темата за Луната липсва. Дори сами се бяхме запитали дали липсващата от книгата страница не е връзката към този изключително важен въпрос. В този ред на мисли ще коментираме само няколко аспекта относно Луната, които ни се сториха интересни по-скоро интуитивно, без да са били предмет на някакво специализирано търсене от наша страна. Изтегляне 4 Mb. Сподели с приятели:
|