Робърт Морнинг Скай Предговор от българския издател Уводни думи „ Историята на Звездния Старейшина и Документите Тера Скритата История на Планетата Земя безспорно е книга
Изтегляне 4 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- „ LA Transcripts "
| 4.2.3 Образът на вълка
Връщайки се назад във времето, ще се натъкнем на факта, че в миналото българите са били тясно свързани с малко по-различен архетип от настоящия (лъв), който в определен момент е бил променен, а в момента често се използва с двойно значение. Става дума за мощното присъствие на символа на вълка и всичко свързано с него в организационната структура на древните българи. Нещо повече - според някои лингвистични трактовки „болг-арий", може да се преведе и като „вълче-глави".226 Името на Курт-Кубрат, може да се интерпретира като „вълчи вожд", или „баща на вълците", а българският народ - народът на вълка. Пряко попадение е и нашата титла хан/кан, която очевидно произхожда от „KHAN" - име, което вече познавате от самата книга. В „LA Transcripts" Морнинг Скай посочва, че „KANUS" е човешкото име за сирианците. Нека не забравяме и историята за кан Крум, който направил чаша от черепа на Никифор, което е типично поведение на сириански воин. С това не казваме, че Крум е бил извънземен... Просто посочваме, че тези мисловни модели са много заложени в нашия народ на ДНК-равнище, защото очевидно имаме доста силно застъпена сирианска генетика. Отивайки още по-назад в историята, ще установим, че и тогава символът на вълка трайно е присъствал по днешните земи и дори имаме цял град с такова име! Става дума за тракийския град Хелис или Даусдава (около днешен Исперих), основан четири века преди новата ера, който впоследствие бива разрушен от земетресение и повече не е възстановен. Хипотезата, изказана от проф. Александър Фол относно неговото име, гласи, че районът на Демир баба теке - районът, в който се намира тракийското селище, бил наричан от местното население Даусдава. Според него, „топонимът" е добре съхранен и изговорът му е ясен. Ако трябва да разгледаме етимологията на Даусдава, „даос" би трябвало да означава „вълк", а „дава" - „град". Т.е. „Вълчи град".227 Даусдава е и обяснение на племенното име на даките228 - даой - дакой. Отделно златни накити с изображения на вълк, датиращи от 5 век пр. н.е. са намерени в разкопки край с. Дуванлий, Пловдивско. Вълци са изобразени на златни апликации от Летнишкото и Вълчитрънското съкровище. В голяма степен култът към вълчия образ е туширан от християнското отношение спрямо него, придавайки му силно негативен образ.229 Когато разглеждаме различните племенни култури на древна Британия и Европа, неизбежно се натъкваме на повелителите на гората валан (юлану), въвели празника на зимното слънцестоене Юл. Тази висша друидска каста, от чиято традиция тръгва култът към Луната на Диана, е наричана и Вере (Weres). Казват, че думата означава „мъже", но строго погледнато, в езика на „Вярата на бъза" (бъзът е свещено дърво на ирландските магьосници) тя се свързва по-скоро с т. нар. „богочовеци". Тяхно тотемно животно230 е вълкът - така, както други племена избират мечката или коня. Следователно можем да кажем, че техен тотем е върколакът, но в стремежа на Църквата да охули всичко свързано с магическата традиция, думата „върколак" получава твърде негативна конотация: на човека-вълк, асоцииран с пълнолунието. В епохата до Средновековието, когато римокатолическата църква пуска дълбоки корени, идеята за върколаците провокира донякъде въображението на християните, още повече, че в евангелията вълкът е използван като метафора на хищника. В Матей 7:15 се казва: „Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители". А също и в Матей 10:16: „Ето, Аз ви пращам като овци посред вълци: и тъй, бъдете мъдри като змии и незлобиви като гълъби". В този библейски пасаж змията категорично е утвърдена като създание на мъдростта, не като творение на Сатаната, но е нагледен и образът на противника - вълкът. Всъщност тук вълкът е споменат фигуративно, като враг на овцете, но понеже новоосъзналите се християни гледат на себе си като на овце, вълкът се превръща в символен враг на християнството - концепция, получила подкрепа от друг „цитат" на Исус в Лука 10:3: „Вървете! Ето, Аз ви пращам като агнета посред вълци". Според апокрифите вълкът е рожба на дявола, следователно враг на човечеството. Сблъсъкът на двете представи е добре илюстриран в повествованието на Кремонския епископ Луитпранд (968 г.) за Боян Магьосника: „Боян дотолкова изучил магията, щото от човек веднага ставал на вълк и всякакъв друг звяр". Именно Боян Мага231 пророкува падането на българското царство поради изкореняването на старата религия. Като оставим настрани този страх от вълците, няма нищо реално, което да ги свързва с дяволското, няма нищо и в техния облик или същност, което да даде повод за подобни асоциации и коренът на това отново може би трябва да бъде търсен в „сатанизирането" на ЕА. Всъщност вълкът е много интелигентно и социално животно, подобно на хората включено в общностна среда. Това е причината редките случаи на индивиди, разграничили се от общоприетите норми на поведение, да бъдат наричани „вълци-единаци". Този израз е архетипен и за факта, че сирианците в крайна сметка винаги са сами за себе си, защото вечните им междукастови войни ги правят много самотни същества, които не могат да се доверят напълно на друг в целта им да се превърнат във върховен управляващ Крал на Империята Сириус. Те винаги искат да управляват сами, като единаци. Все пак почитта към вълка запазва известно влияние в нашите територии и българинът изпитва и друго чувство към това животно - на мистично преклонение към неговата свръхестествена сила. Неговият череп се е ценял като чудодеен талисман. Поставяли са го до леглата на родилките, също и до детските люлки - да се раждат и раснат младите българи здрави и силни като вълчета. Точно затова на него се кръщават деца за здраве и Живот. Имена (и фамилии) като Вълко, Вълчан, Въльо, Курти (и много други) и досега са широко разпространени в България. Така стои и генеалогията на имената Асен, Шенко, Шина - производни на вълчето име. Кумството на вълка в народните приказки, също подсказва за почтително отношение към него. Според вярванията, вълкът е враг на вампирите и караконджулите, които гони и разкъсва. Тук отново може ясно да се види как противопоставянето по оста RRR/SSS бива трансформирано в представите на хората чрез подобни специфични описания, които без подходящия контекст трудно биха могли да бъдат разкодирани. Същевременно не са останали без внимание и някои други характерни вълчи качества и затова за „омилостивяване на вълчата кръвожадност" в църковния календар са отбелязани два периода, т. нар. „вълчи празници" - в началото на февруари и средата на ноември. Стартират с Арахангелов ден и приключват на 21-ви.232 Редно е да гледаме на тези ритуали отвъд конвенционалните обяснения, че те съществуват само и единствено за предпазване от „горските животни". В днешно време може да се каже, че архетипът на вълка е в голяма степен изкоренен у нашия народ. Дали това се е случило постепенно след християнизирането и приемането на символа на лъва или не - е спорно и сега наблюдаваме проява на само някои негови аспекти. Фактът, че символът на вълка вече не е съшият доминиращ фактор в нашите територии, може да бъде разгледан през призмата дори на състоянието на днешното общество. Ако направим една пряка съпоставка с това, което книгата ни казва като особеност на „вълчите общества", ще видим, че: „Самата вътрешна природа на Вълчите хора RRR ги заставяла да се подчиняват на Трона, независимо кой стоял на него. (...) Това бил начинът на живот на Вълчите... свирепо и яростно посвещение на техните началници." В светлината на горния цитат (макар и на пръв поглед твърде далечно като връзка), не е ли странно, че ние сме навярно единственият балкански народ (а какво остава за европейски), който позволява да бъде мачкан и унижаван от своите управляващи по всякакви начини до такава степен, че животът ни се е превърнал в абсолютна борба за оцеляване и въпреки това, ние не правим абсолютно нищо, за да променим това? Чак напоследък хората се поразбудиха малко и взеха да излизат по улиците, защото нещата наистина вече са на живот и смърт. Това е характерно единствено за нашата страна. Отзвук ли е това от вълчия архетип или нещата са малко по-сложни? Нека направим едно уточнение. В миналото древните български общества са имали вълчи строй в почти пълния смисъл на думата (макар наред с екстремната природа на този строй да е имало и множество омекотяващи фактори, които са характерни за човешкото преживяване). Това означава безрезервно уважение към управляващите и много ясно осезаема йерархия, която била почитана и спазвана. Което си е точното описание на един военен сириански строй. Това е система, която работи в много отношения и представлява добре смазана машина, която ще носи успехи и ще доведе до разцвет в дадена посока. Разбира се, не можем да си градим илюзии, че това е било перфектното общество, защото такова на практика не съществува. Винаги в едно общество има потиснати, защото то е отражение на система, а една система винаги е изградена около набор от полярни правила. Това е неизбежно. Например, ако някоя индивидуалност е искала преживяване на крадец, условията за това са щели да бъдат доста тежки по времето на Крум, където можеш да загубиш ръцете или краката си за такова деяние. В момента не коментираме дали това е „правилно" или „грешно". То просто е такова каквото е, но с това искаме да кажем, че в различни епохи, едно и също преживяване има различни нюанси според властващата система. Вълчият строй по онова време се е характеризирал с подчинението на официалната власт и това в доста случаи е било обвързано с подчинението на личната воля. Т.е. - да се примиряваш с неща, които на вътрешно равнище би искал да са иначе. Това е нещо характерно за всяка една епоха и всяка една система, защото последната не може да съществува ако не е дуална. Подчинението на вътрешно ниво е овчи аспект неизменно присъстващ в една вълча система. Под „овчи" визираме сляпо подчинение със стаден манталитет. Това са двата образа, които винаги вървят ръка за ръка, когато говорим за която и да е система. Затова и имаме толкова изрази и метафори в езика си, които да комбинират тези два образа в общ контекст. И ако приемем, че такова „овче" подчинение до голяма степен е било характерно и за древните български общества (където нещата са били много по-центрирани, разбира се и вписани в друг идеологически контекст), то в същото време сега ние определено се различаваме от една подобна характеристика в едно друго отношение. Това, разбира се, може да се дължи на хиляди фактори, но без съмнение нашите земи почти винаги са били обект на различни противоборства, а фракциите, които оказват влияние върху политическите събития и съответно - биват подкрепяни от различни слоеве в обществото днес - не са една или две. Това определя и поведението на народа на подсъзнателно ниво.233 Говорим за това, че в момента ние по-скоро сме един от малкото народи, при който в много голяма степен хората са силно скептични или директно бойкотират изградената система и почти всички официални правила (за разлика от повечето западни и източни ориенталски общества), дори до степен, при която това оказва негативно влияние върху всички. Като рязък контраст - ние по никакъв начин не превръщаме това недоволство в действия, обърнати директно срещу официалната власт в лицето на самите управляващи и нещата остават на равнище „думи и недоволство". Тънката разлика с вълчите общества е, че ние знаем точно кои са те, не питаем никакво уважение към тях и в същото време - не оспорваме тяхната власт по никакъв начин. Това е както хищнически манталитет на едно ниво, така и овчи - на друго. По-скоро не осъзнаваме, че сме хищници един към друг, което ни вреди, а биваме овце в лицето на онзи, към който, по канон, би следвало да проявим хищническия си характер. Това не е плътно сириански модел и от друга страна е. Интересното е, че в България не се спазват и най-малките законови наредби и процедури, а когато това все пак стане факт, в повечето случаи се дължи на лична вендета или много силен финансов интерес от някой заинтересован. Това е толкова осезаемо за всички, че всеки втори коментар в интернет по повод на каквото и да е събитие в страната, е „няма такава държава" - именно защото нещата очевидно не се случват по писаните правила.234 Това от една страна води до определена подсъзнателна скептичност към всичко, което „властта" се опитва да наложи като модел (което може да се възприеме и като здравословен скептицизъм и пробуждане на съзнанието в определена степен), но от друга страна създава условия за повсеместна корупция на всички възможни нива, съчетана с налагане на откровено незаконни силови методи при решаване дори на най-дребни спорове, срещу което не се предприема нищо. Повечето хора вероятно ще си помислят, че прословутият български скептицизъм към системата се дължи най-вече на вековното османско владичество, което се е отразило и на народопсихологията. Дали обаче не е нещо повече от това? Нека не забравяме, че от нашите земи възниква може би едно от най-радикалните движения против съществуващата тогава система, което впоследствие пробива и на запад под различни (вероятно в много случаи) инфилтрирани форми. Разбира се, става дума за богомилството, което според много различни днешни и малко по-отдалечени във времето трактовки бива „възхвалявано" или „анатемосвано". Прибавете към всичко това и потенциалното противоборство по оста вълк/лъв235 и ще влезете в дълбините на още по-разнородните и специфични интереси, които оказват своето влияние върху случването по нашите земи. Изтегляне 4 Mb. Сподели с приятели:
|